Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Airframe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MikoBG (2007)

Издание:

Copyright © 1996 by Michael Crichton

First published in the United States by Alfed A. Knopf, Inc.

201 East 50th Street, New York, USA

 

Майкъл Крайтън

ВЪЗДУШНА КЛОПКА

Американска

Първо издание

Редактор Сергей Райков

Формат 84x108/32. Печатни коли 24

Издателство „Коала“, София

Отпечатано в „Балкан прес“ ЕАД

ISBN 954-530-038-8

История

  1. — Добавяне

ГЛЕНДЕЙЛ
19.40 ч.

Прибра се съсипана. Без Алисън къщата изглеждаше пуста. Беше прекалено уморена, за да си приготви нещо за ядене. Влезе в кухнята и извади купичка кисело мляко от хладилника. Към външната страна на вратата му бяха прикрепени шарените рисунки на Алисън. Прииска ѝ се да я чуе по телефона, но по това време детето вече трябваше да е в леглото. Не бива да я възбуждам, рече си Кейси. После на Джим ще му бъде трудно да я приспи…

Не ѝ се щеше Джим да помисли, че пак го контролира. Това го правеше нервен, една от причината за скандалите между тях.

Отиде в банята и завъртя крановете на душа. В същия момент телефонът иззвъня. Сигурно е Джим, рече си тя и забърза към кухнята.

— Ало, Джим…

— Не ставай глупава, кучко! — изръмжа непознат мъжки глас. — Ако си търсиш белята, със сигурност ще я намериш! Всеки ден стават нещастия. Държим те под око, да знаеш! Дори и в момента!

Щрак.

Остана неподвижна, със слушалката в ръка. Винаги се бе считала за спокоен и уравновесен човек, но в момента сърцето ѝ блъскаше в гърдите като хидравличен чук. Пое въздух с цената на доста усилия, после остави слушалката. Беше чувала за подобни обаждания. И други хора на ръководни постове са били заплашвани по телефона. Но сега, когато това се случи с нея, изведнъж усети колко е уплашена. Въздъхна и направи опит да се овладее. Придърпа киселото мляко към себе си, после го остави. Изведнъж си даде сметка, че е сама в къщата, а капаците на прозорците са отворени.

Тръгна из къщата да ги затваря. От прозореца на дневната се виждаше улицата. Под стълба за осветлението стоеше паркирана синя кола.

Вътре имаше двама мъже, лицата им се виждаха ясно. И двамата гледаха насам.

По дяволите!

Втурна се към входната врата и сложи резето. После включи алармената инсталация, пръстите ѝ тромаво затичаха по бутоните на панела. Върна се в хола, изгаси осветлението и предпазливо се промъкна към прозореца.

Колата си беше на мястото, мъжете в нея разговаряха. Единият махна по посока на къщата.

Кейси се върна в кухнята и започна да рови в ръчната си чанта. Откри флакончето със сълзлив газ на дъното, предпазителят отскочи. С другата си ръка придърпа телефонния апарат и тръгна към прозореца. Кабелът се проточи след нея. Заковала очи в синята кола, тя набра номера на полицията.

— Полицейски участък Глендейл.

Даде името и адреса си, после забързано каза:

— Пред къщата ми има кола с двама мъже. От сутринта е тук. Току-що получих заплахи по телефона.

— Ясно, госпожо. Има ли някой при вас?

— Не, сама съм.

— В такъв случай заключете вратата и активирайте алармената система, ако имате такава. Изпращам патрулна кола.

— Побързайте! — прошепна Кейси.

Мъжете излязоха от колата и тръгнаха към къщата.

Бяха облечени спортно, с джинси и тениски. Но намръщените им лица излъчваха заплаха. Единият тръгна през тревата, другият се насочи към задната част на къщата. Кейси усети как сърцето се качва в гърлото й. Дали беше заключила задната врата? Грабна флакона и се втурна в кухнята. Угаси лампата, приклекна и се плъзна в коридора, който водеше към задната врата. Предпазливо надникна през прозорчето и видя единият от мъжете в дъното на алеята. Стоеше на място и бавно се оглеждаше. Когато лицето му се извърна към вратата, тя се приведе и безшумно постави резето.

Долови тихи стъпки, които се приближаваха. Вдигна глава. От стената стърчеше голям червен бутон с надпис „тревога“. Кейси знаеше, че натискането му беше достатъчно за включване на всички сирени. Дали това ще прогони онзи тип отвън? И къде, по дяволите, се бави полицията?

Стъпките затихнаха. Предпазливо се надигна и надникна през прозорчето.

Мъжът се отдалечаваше, гърбът му се скри зад ъгъла. Очевидно се връщаше на улицата.

Все така приведена, Кейси се втурна към хола и надникна през прозореца. Другият го нямаше на поляната пред къщата. Къде може да бъде, по дяволите? Паниката започна да я задушава. Фигурата на първия изскочи иззад къщата. Спря на няколко метра от вратата и се обърна. Огледа къщата, после бавно тръгна към колата. Едва сега Кейси видя, че другият се е настанил на седалката вдясно. Няколко секунди по-късно зад лимузината с двамата мъже безшумно спря черно-бяла патрулна кола. Те изглеждаха изненадани, но не реагираха. Патрулката включи подвижния си прожектор, вратата се отвори и на асфалта стъпи униформен полицай, който предпазливо тръгна напред. Спря до синята кола и се наведе над прозорчето. Размениха се няколко реплики, после мъжете с дънките слязоха от колата и последваха полицая към входната врата на къщата.

Звънецът издрънча и Кейси отиде да отвори.

— Вие ли сте госпожа Сингълтън? — попита младият полицай.

— Да.

— И работите в „Нортън Еъркрафт“? — Да.

— Тези господа са от „Нортън Секюрити“ и твърдят, че ви охраняват.

— Какво? — зяпна Кейси.

— Искате ли да видите документите им?

— О, да — съвзе се Кейси. — Искам.

Полицаят включи джобното си фенерче, а двамата мъже извадиха служебните си карти. Действително бяха представители на „Нортън Секюрити“.

— Молим за извинение, госпожо — обади се единият. — Не допускахме, че не сте предупредена. Имаме задача да проверяваме дома ви на всеки кръгъл час. Ако това не ви притеснява, разбира се…

— Не, всичко е наред — отвърна Кейси.

— Нещо друго? — погледна я въпросително полицаят. Тя промърмори някакви смутени извинения и затвори вратата.

— Не забравяйте да заключите, госпожо — любезно подвикна единият от охранителите.

— Аха — изръмжа Кени Бърн. — Висят и пред моята къща. Изкараха акъла на Мери. Какво става, дявол да го вземе? Има цели две години до следващото договаряне на работните заплати!

— Ще се обадя на Мардър — рече Кейси.

— Всички са поставени под охрана — увери я директорът. — Винаги действаме така когато член на работен екип получи заплаха от страна на профсъюзите… Лягай да спиш и не се безпокой.

— Успя ли да говориш с Бръл? — попита тя.

— Да, свих му перките… Но ще мине известно време преди това да стане известно на останалите… Дотогава всички ще бъдете под охрана.

— Добре — въздъхна Кейси.

— Обикновена предпазна мярка и нищо повече — увери я Мардър.

— Ясно.

— Хайде, лека нощ…