Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (79)

БОЙНАТА ЗАЛА
14.15 ч.

Кейси прекосяваше територията на завода, когато мобифонът ѝ зажужа. Обаждаше се Стив Нието, ТП във Ванкувър.

— Лоши новини — каза той. — Токущо се връщам от болницата. Пилотът е мъртъв. Мозъчен кръвоизлив. Майк Лий го нямаше, помолиха мен да идентифицирам тялото и аз…

— Стив — прекъсна го Кейси. — Това не са неща за мобифон. Изпрати ми телекс, ако обичаш.

— Добре.

— Но не тук. Адресирай го до ТП в Юма.

— Сериозно?

— Да.

— Добре, Кейси.

Тя прекъсна разговора и влезе в Хангар 4. Искаше да поговори с Рингър за пилотското кепе, което бяха открили в опашката на самолета. Започваше да си дава сметка, че то ще се окаже възлов елемент за разплитането на случая.

Изведнъж ѝ хрумна нещо и набра номера на Норма.

— Слушай, имам чувството, че зная откъде е изпратен онзи факс със снимката от списанието — рече тя.

— Има ли някакво значение?

— Да. Свържи се с болницата „Сентинела“ на летището, ще търсиш една стюардеса на име Кей Лианг. Вземи лист и молив и си запиши въпросите, които искам да ѝ зададеш…

Разговорът с Норма продължи още няколко минути. Мобифонът изжужа в момента, в който прекъснаха.

— Кейси Сингълтън.

— Къде ходиш, за Бога! — изкрещя Мардър.

— Намирам се в Хангар 4 — отвърна тя. — Ще се опитам да…

— Трябваше да си тук! — прекъсна я гневно директорът. — Чака те интервю, забрави ли?

— То е в четири…

— Изместиха го с два часа напред и вече са тук!

— Така ли?

— Точно така! Тук гъмжи от телевизонни техници и оператори. Подготвят снимките и чакат единствено теб. Побързай, Кейси!

 

Ето как Кейси се озова в Бойната зала. Отпуснала се на един стол в ъгъла, тя се остави в ръцете на гримьорката. Помещението беше пълно с народ. Осветителите монтираха прожектори на високи стойки, група техници облепваха тавана с големи листове картон. Снимачните екипи бяха два, всеки с по две камери. Обективите им бяха насочени в различни посоки. Пред масата бяха поставени два стола — за нея и за репортера…

Бойната зала не е най-доброто място за снимки, помисли си Кейси. Нямаше представа защо Мардър се е съгласил интервюто да бъде записано именно тук. Имаше чувството, че това е проява на неуважение към мястото, където обменяха мнения и спореха, където правеха всичко възможно да отстранят появилите се повреди в самолетите. Работа тежка и отговорна, ангажираща времето и усилията на много хора… И изведнъж — хоп, това място се превръща в телевизионен декор!

Нещата се развиваха прекалено бързо, Кейси усети как самообладанието започва да я напуска. Гримьорката я тормозеше: стойте без да мърдате, вдигнете глава, отпуснете я… Отнякъде се появи Айлийн, секретарката на Мардър. Тикна в ръцете ѝ плик от дебела хартия и промърмори:

— Джон иска да е сигурен, че разполагаш с това… Кейси понечи да го отвори, но гримьорката я спря:

— Моля ви, вдигнете глава… Само за минутка и приключваме…

Към тях пристъпи Дженифър Малоун, продуцентката.

— Как сте днес, госпожице Сингълтън? — попита с широка усмивка тя.

— Добре, благодаря — отвърна Кейси, все още отправила очи към тавана.

— Барбара — извърна се към гримьорката Малоун. — Бъди сигурна, че ще уловиш… — Остави изречението си недовършено и махна с ръка.

— Бъди спокойна — отвърна Барбара.

— Какво трябва да уловите? — попита Кейси.

— Нищо особено, става въпрос за грима… — отвърна неопределено момичето.

— Ще ви дам още няколко минути да приключите — обади се Малоун. — После ще дойде Марти и заедно ще обсъдим основните моменти, които ще заснемем пред камера…

— Окей.

Малоун се отдалечи, а Барбара продължи работата си.

— Ще положа малко повече ретуш под очите ви, за да не изглеждате толкова уморена — рече тя.

— Госпожица Сингълтън?

Кейси се обърна, чула познатият от толкова много предавания глас на Марти Риърдън. Гримьорката безшумно се отдалечи. Известният репортер беше по риза с навити ръкави и разхлабена вратовръзка. Изпод яката му стърчаха книжни салфетки.

— Марти Риърдън — протегна ръка той. — Приятно ми е да се запознаем.

— Здравейте — отвърна тя.

— Искам да ви благодаря за усилията, ще направим всичко възможно нещата да протекат максимално безболезнено за вас…

— Няма проблеми.

— Сигурно вече знаете, че ще сме на запис. Така, че няма проблеми, ако се запънете, или пък искате до прочистите гърлото си. Всичко излишно ще бъде изрязано при монтажа. Същото важи и ако решите, че трябва да промените някой отговор. Бъдете убедена, че ще получите възможност да кажете пред камерата точно това, което искате да кажете…

— Добре.

— Ще започнем с полета на „Транс Пасифик“. Но едновременно с това аз ще засегна и някои други теми. В един момент ще ви попитам за китайската сделка, вероятно ще стане въпрос и за реакцията на профсъюза, стига да имаме време… Но това ще засегнем съвсем бегло, основната тема си остава инцидентът с „Транс Пасифик“… Доколкото разбрах, вие сте в комисията по неговото разследване…

— Да.

— Добре. Имам навика да прескачам от тема на тема, но това не бива да ви безпокои. Тук сме, за да разберем по най-добрия начин същността на проблема…

— Ясно.

— Добре, ще се видим по-късно — дари я с широката си усмивка Марти Риърдъщ обърна се и се отдалечи.

Пред нея моментално се изправи гримьорката.

— Погледнете нагоре — заповяда тя и възобнови работата си. Помълча малко, после подхвърли: — Той е много добър човек, направо сладур…

До ушите ѝ долетя гласът на Малоун:

— Как сме с времето, момчета?

— Пет минути — отговори някой.

— Звук?

— Готови сме, чакаме труповете…

Гримьорката се зае да пудри шията на Кейси, тя неволно се намръщи от болката, появила се около драскотините.

— Мога да ви дам един телефон — прошепна момичето.

— За какво?

— Много добра фирма, отлични специалисти. Предимно психолози… Могат да ви помогнат, при пълна дискретност, разбира се…

— За какво да ми помогнат?

— Погледнете наляво, ако обичате… Тоя тип има тежки юмруци…

— Паднах — обясни Кейси.

— Да, разбирам — кимна момичето. — Все пак ще ви оставя визитката си… — Спря да работи за момент, огледа шията ѝ и промърмори: — Май трябва да подсиля основата… Иначе синината ще личи… — Взе една напоена с полутечен грим гъба и внимателно докосна шията й. — Нямате представа колко неща виждам по време на работа… Жените обикновено отричат, но според мен вече е крайно време да се сложи край на насилието в семейството…

— Аз живея сама — поясни Кейси.

— Зная, зная — успокоително я погледна момичето. — Мъжете разчитат на мълчанието ни… Аз самата се опитах да накарам бившия си съпруг да се подложи на терапия, но той отказа… В крайна сметка си взех децата и го напуснах…

— Не ме разбрахте…

— Разбрах ви много добре. Но когато насилието продължава, човек неволно започва да се примирява. Обзема те депресия, чувство на безнадеждност… Но рано или късно всички ние се изправяме очи в очи с истината.

— Говорихте ли с Марти? — пристъпи към тях Малоун. — Ще се спрем главно на инцидента, но той вероятно ще засегне и китайската сделка, и профсъюзните искания. Отговаряйте без да бързате, не се смущавайте в случай, че той скача от една тема на друга. Винаги го прави.

— Погледнете надясно — обади се гримьорката и започна да обработва другата част на шията й. Кейси се подчини и видя някакъв мъж да пристъпва към нея.

— Трябва да ви предам нещо, госпожо — рече той и тикна в ръцете ѝ пластмасова кутия, от която стърчеше някаква жица.

— Какво е това? — попита тя.

— Надясно, моля! — повтори гримьорката. — Това е микрофонът, след малко ще ви помогна да го сложите…

Мобифонът ѝ в чантичката на пода изжужа.

— Изключете го! — извика някой.

Кейси протегна ръка към чантичката и поясни:

— Това е моят телефон…

— О, извинете.

Долепи машинката до ухото си и чу гласа на Мардър:

— Получи ли папката от Айлийн?

— Да.

— Прегледа ли я?

— Още не.

— Вдигнете леко брадичката си — каза гримьорката.

— Вътре е събрано всичко, за което говорихме — каза по телефона Мардър. — Рапортът за фалшивата плоскост на ускорителя и другите неща…

— Да, добре…

— Исках да се уверя, че всичко е наред…

— Всичко е наред.

— Разчитаме на теб. Тя изключи мобифона.

— Брадичката нагоре — повтори гримьорката. — Браво, точно така…

 

Най-сетне свършиха и Кейси се изправи. Жената почисти раменете ѝ с малка четчица и пръсна малко лак върху косата й. После я отведе в тоалетната и ѝ показа как да прекара микрофонния кабел под блузката и сутиена, за да го закрепи за ревера си. Долната му част мина под полата, после отново се насочи нагоре към кутията, която бе закрепена на кръста й. Когато всичко беше готово, тя натисна бутона за включване.

— От този момент нататък сте включена в системата, не забравяйте това — каза. — Могат да чуват всяка ваша дума…

— Ясно — кимна Кейси и оправи облеклото си. Кутията тежеше на кръста ѝ кабелът оставяше хладна следа върху голата ѝ кожа. Настръхна леко, почувства се некомфортно.

Гримьорката я поведе обратно към Бойната зала, придържайки я за лакета. Кейси изпита чувството, че е гладиатор, когото водят към арената…

Прожекторите в залата светеха, вътре беше много горещо. Насочиха я към мястото ѝ предупредиха я да не се спъне в дебелите кабели на камерите и я настаниха на стола. Две камери бяха насочени в лицето ѝ другите две бяха отзад.

Операторът я помоли да премести стола си сантиметър два вдясно. Тя се подчини. Някакъв мъж дойде да намести микрофона на якичката ѝ тъй като се чувало шумоленето на плата.

Риърдън се настани срещу нея и нагласи микрофона си без чужда помощ, безгрижно бъбрейки с операторите. Намести стола си, изглеждаше отпуснат и спокоен.

— Няма за какво да се тревожите — усмихна ѝ се той. — Всичко е наред.

— Да започваме, момчета — подвикна Малоун. — Те са по местата си, а тук е дяволски горещо!

— Камера А готова.

— Камера Б готова.

— Звук готов.

— Осветление! — заповяда Малоун.

Кейси мислеше, че осветлението вече работи, но се оказа, че не е така. Изведнъж всичко наоколо потъна в ослепителна, режеща очите светлина.

— Проверка иа камерите! — прозвуча гласът на Малоун.

— Ние сме окей.

— Ние също.

— Добре — рече Малоун. — Запис! Интервюто започна.