Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Airframe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MikoBG (2007)

Издание:

Copyright © 1996 by Michael Crichton

First published in the United States by Alfed A. Knopf, Inc.

201 East 50th Street, New York, USA

 

Майкъл Крайтън

ВЪЗДУШНА КЛОПКА

Американска

Първо издание

Редактор Сергей Райков

Формат 84x108/32. Печатни коли 24

Издателство „Коала“, София

Отпечатано в „Балкан прес“ ЕАД

ISBN 954-530-038-8

История

  1. — Добавяне

БОЙНАТА ЗАЛА
7.00 ч.

Кейси изкачи металните стъпала към Бойната зала и се насочи към вратата. Отпред забеляза фигурата на Мардър, който нервно крачеше напред назад и очевидно я чакаше.

— Добро утро, Джон.

— Видя ли тази гадост за ОАВ? — попита той и размаха лист хартия под носа й.

— Видях я.

— Пълна глупост, разбира се, но Едгартън е бесен… Първо два инцидента за два дни с Н-22, а сега и това… Според него, пресата ще ни разпъне на кръст. Изобщо не вярва, че Бенсън и неговите хора от „Пъблик рилейшънс“ ще се справят…

Бил Бенсън беше един от ветераните в „Нортън“. Секретар по печата (както ги наричаха някога) още от времето, когато компанията изпълняваше поръчки на военното министерство, той беше известен с факта, че не казваше на репортерите абсолютно нищо. Заядлив и мнителен, той така и не беше успял да се адаптира към новите отношения с пресата след аферата „Уотъргейт“, така и не осъзна, че журналистиката е велика сила, която може да сваля дори правителства. В замяна предлагаше само едно: постоянна война с репортерите.

— Този факс може да привлече вниманието на пресата, Кейси. Особено на репортери, които нямат представа що за шибана организация е тази ОАВ… И нека да бъдем честни: те с положителност няма да искат да разговарят с някакво изкопаемо и ще настояват за среща с представител на висшето ръководство. По тази причина Хал нареди всички контакти с медиите да минават през теб, особено когато става въпрос за последната издънка на ОАВ…

— През мен ли? — учудено го изгледа тя, после се поколеба и промени думите, които ѝ бяха на езика. — Бенсън едва ли ще е щастлив…

— Хал вече разговаря с него и той ще си трае…

— Сигурен ли си?

— Напълно — кимна Мардър. — Мисля, че трябва да подготвим една подробна информация за Н-22. В допълнение на обичайните глупости, които предлагат от „Пъблик рилейшънс“. Хал предлага ти да го направиш — един материал на разбираем език, който да опровергава онези глупаци от ОАВ. Знаеш за какво става въпрос: сервизно обслужване, контролни прегледи, проверки и всичко останало…

— Добре — въздъхна Кейси. Това беше огромна по обем работа, но…

— Казах на Хал, че имаш много работа и това ще те натовари допълнително — отгатна мислите ѝ Мардър. — В отговор той подписа нова заповед за ИК, вече си с две нива по-нагоре…

ИК означаваше „Инициативна компенсация“ — специален премиен пакет, който съставляваше значителна част от доходите на ръководителите. Две нива по-горе означаваше доста пари.

— Добре — кимна тя.

— Работата е там, че трябва да дадем отговор на този факс — добави Мардър. — При това съкрушителен… Хал иска да е сигурен, че ще го подготвим както трябва. Можем да разчитаме на теб, нали?

— Разбира се.

— Много добре.

Директорът се обърна и тръгна към вратата на Бойната зала.

 

Ричмън вече беше вътре. Беше облечен в спортно сако и вратовръзка, от вида му лъхаше енергия. Кейси се отпусна в съседния стол, а Мардър включи на високи обороти и размаха листчето хартия в ръката си:

— Вероятно вече сте разбрали, че ОАВ се опитва да ни прави номера! Моментът е подбран внимателно, ясно е, че искат да подлеят вода на сделката ни с Китай. Но всички тук са наясно, че инцидентът в Маями се дължи на неизправен двигател и няма нищо общо с „Транс Пасифик“. Все още…

Кейси се опитваше да слуша внимателно, но това не ѝ се удаваше. Главата ѝ беше заета с изчисления. Две нива по-високо ИК означаваше увеличение на доходите ѝ с около двадесет процента. Двадесет процента! Та това е много! Ще може да прехвърли Алисън в някое частно училище, освен това ще заминат на някое фантастично място през ваканцията… Хаваите, да речем… Ще отседнат в най-баровския хотел! А догодина ще се преместят в нова къща, с по-голям двор, където Алисън…

Изведнъж осъзна, че очите на присъстващите са заковани в нея.

— Кейси? — повтори името ѝ Мардър. — Кога ще имаме разпечатката от записа на полетните параметри?

— Извинявам се — тръсна глава тя. — Сутринта говорих с Роб по този въпрос. Настройката върви бавно, утре вероятно ще може да ни разкаже повече неща…

— Окей. Корпусът?

— Джон, работата ни е трудна, изключително трудна — започна с печален тон Дохърти. — Открихме дефектен предпазител на елероните на крилото… Очевиден фалшификат, който…

— Ще го проверим по време на полетните изпитания — прекъсна го Мардър. — Хидравликата?

— Тестовете продължават, но отклонения няма. По всяка вероятност всички хидравлични системи са в добро състояние.

— Кога ще приключите?

— Днес, в края на първа смяна.

— Електроинсталация?

— Проверихме основните кръгове — отвърна Рон. — Няма отклонения. Мисля, че трябва да направим общ тест на електрозахранването, за да бъдем абсолютно сигурни…

— Съгласен съм. Можем ли да го направим през нощта, за да спестим време?

— Защо не? — сви рамене Рон. — Това означава допълнителни разходи, но…

— По дяволите разходите! Друго?

— Има — кимна Рон. — При това доста любопитно. Тестовете показват отклонения в сензорите за близост на крилото. При този случай е възможно в кабината да се появят неверни данни относно спускането на елероните.

Същото, което открих през нощта, помисли си Кейси. Отбеляза си в бележника, че трябва да поговори с Рон и за показанията AUX, които не ѝ бяха ясни. После мислите ѝ отново се насочиха към повишението. Сега вече Алисън ще може да посещава истинско училище. Представи си я седнала зад нисък и удобен чин, в малка класна стая…

— Двигателен сектор? — попита Мардър.

— Все още не знаем дали пилотът е включил обратната тяга — отвърна Кени Бърн. — Ще ни трябва още един ден.

— Продължавайте докато не сте абсолютно убедени, че това не е станало. Авионика?

— До този момент не откриваме проблеми с управлението — каза Трунг.

— А автопилотът?

— Още не сме стигнали до него. Проверката на автопилота е последният етап от работата ни. Ще бъде осъществена по време на полетните изпитания.

— Добре — кимна Мардър. — Възниква нов въпрос относно сензорите за близост, още днес да се изясни. Все още чакаме данните от УДЗПП, двигателният сектор и авиониката. Това е всичко, нали?

Хората около масата закимаха с глави.

— Вършете си работата, не искам да ви задържам — приключи заседанието директорът и размаха факса от ОАВ: — Това тук е само върхът на айсберга, приятели… Не искам да ви напомням какво се случи с ДС-10… Най-модерният самолет на своето време, истинско чудо на техниката. Но след един два инцидента получава лош имидж и край… Няма го ДС-10. Превръща се в безвъзвратно минало! Затова искам отговори от вас, при това спешно!