Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (7)

БОЙНАТА ЗАЛА
7.01 ч.

Видя я наново, през очите на младежа: просторна заседателна зала, застлана със сив гумиран мокет, овална маса и множество тръбни столове около нея. Три от стените бяха покрити с табла за съобщения, географски карти и математически таблици, а четвъртата — изцяло остъклена, гледаше към поточната линия долу.

В залата имаше петима мъже по ризи и вратовръзки, една секретарка с голям бележник. Джон Мардър беше облечен в тъмносин костюм. Кейси беше изненадана от присъствието му, тъй като главният изпълнителен директор рядко оглавяваше заседанията на КРИ. Мардър беше мургав и напрегнат мъж малко над четиридесетте, с пригладена към черепа коса. Имаше вид на кобра, която се готви да нападне.

— Това е новият ми помощник, Боб Ричмън — обади се Кейси.

— Добре дошъл, Боб — изправи се Мардър и стисна ръката на младежа. На лицето му се появи усмивка — нещо изключително рядко за него. Притежаващ тънко чувство за границите на корпоративната политика, Мардър вероятно беше готов да прояви любезност към всеки член на фамилията Нортън, включително към някакъв далечен племенник, когото му бяха дали назаем. Това накара Кейси да се запита дали пък хлапето не е по-важно, отколкото го мислеше…

Мардър се зае да представя останалите мъже около масата:

— Дъг Дохърти, отговаря за производството и механизацията… — Човекът, когото посочи беше четиридесет и петгодишен дебелак с огромно шкембе, болезнено изражение на лицето и многодиоптрови очила. Беше вечно мрачен тип, говореше с погребален тон, винаги готов да съобщи, че нещата вървят зле и продължават да се влошават. Днес беше облечен в раирана риза и шарена вратовръзка; вероятно се беше измъкнал от дома още преди жена му да стане от сън. Туловището му се завъртя по посока на Ричмън, главата му мрачно кимна.

— Нгуен Ван Трунг, авионика…

Трунг беше строен тридесетгодишен мъж, тих и уверен в себе си. Кейси го харесваше. Виетнамците бяха най-добрите работници в завода, а хората от отдела по авионика бяха изключително добри електронни специалисти, които изготвяха всички програми за самолетните бордкомпютри. Те бяха представители на новото поколение в завода — по-млади, по-добре образовани, с отлично възпитание.

— Кен Бърн, отговаря за двигателния отсек…

Кени беше червенокос здравеняк с луничаво лице, винаги готов за бой. Избухливият нрав и остър език му бяха спечелили прякора Кени Барута.

— Рон Смит, електроинженер…

Плешив и неспокоен, вечно опипвайки писалките и моливите в горното джобче на сакото си, Рон беше изключително компетентен специалист. В главата му сякаш имаше готови схеми за електрозахранването на всеки модел самолет. Същевременно беше страхотно свенлив човек. Живееше с болната си майка в Пасадина.

— Майк Ли, представител на клиента…

Добре облечен мъж на около петдесет с късо подстригана коса, тъмносин блейзър и раирана вратовръзка, Майк беше генерал-майор в оставка от ВВС, опитен пилот. Официалната му длъжност в завода беше представител на „Транс Пасифик Еърлайнс“.

— Накрая Барбара Рос, момичето с бележника… Секретарката на КРИ беше някъде около четиридесетте, възпълна и със злобни очи, които не слизаха от лицето на Кейси. Тя пък не ѝ обръщаше внимание.

Приключил с представянето, Мардър направи знак на младежа да седне. Кейси се отпусна в съседния стол.

— Точка първа — започна без предисловия директорът. — Предлагам Кейси Сингълтън за пресаташе по случая. Имам предвид не само факта, че тя е представител на КК в комисията, но и начина, по който се справи с кризата в Далас и с други подобни ситуации. Въпроси?

Ричмън объркано поклати глава, Мардър забеляза това и поясни:

— Миналият месец Сингълтън се справи много добре с журналистите… Имахме отказ за излитане от летище Далас — Форт Уърт. По тази причина тя ще се занимава с всички запитвания, които постъпват от страна на медиите. Ясно? Добре, да започваме. Барбара? — Секретарката раздаде на присъстващите по няколко печатни листа, скрепени с кламери.

— Полет 545 на „Транс Пасифик“ — започна да чете Мардър. — Н-22, номер на фюзелажа 271. Излита от летище Кайтак в Хонконг снощи в 22.00. Без проблеми при излитането, спокоен полет до около 5 часа сутринта. В този час, по думите на пилота, машината е попаднала в силна турбуленция…

В залата се разнесоха възклицания, инженерите започнаха да клатят глави.

— Каква е тая турбуленция… Как е станало?

— Изключително силна турбуленция, предизвикала рязко пропадане на машината — продължи Мардър. — Пилотът е поискал аварийно кацане на летище ЛАКС. Според неокончателните данни на медицинските екипи, трима са мъртви, петдесет и шест — ранени.

— Много лошо — промърмори Дъг Дохърти и очите му зад дебелите очила мрачно примигнаха. — НББТ веднага ще ни скочи на задника!

— Става въпрос за Националния борд по безопасността на транспорта — наведе се към Ричмън Кейси. — Те винаги се намесват когато има смъртен случай.

— Сега няма да стане — дочу я Мардър. — Самолетът е чуждестранен, инцидентът е станал в международното въздушно пространство. В НББТ са затънали до гуша в катастрофата на „Колумбия“ и едва ли им е до нас…

— Турбуленция, значи! — изръмжа Кени Бърн. — Това потвърждава ли се от друг източник?

— Не — отвърна Мардър. — По време на инцидента самолетът е летял на височина 10,200 метра. На същата височина в района е имало и други машини, но никой не е докладвал за метеорологични проблеми.

— Разполагаме ли с метеорологични сводки от сателит? — попита Кейси.

— Ще ги имаме всеки момент.

— А пътниците? Били ли са предупредени от командира? Светнал ли е сигналът за затягане на коланите?

— Пътниците все още не са разпитвани. Но според предварителните данни предупреждение не е имало…

Върху лицето на Ричмън отново се появи объркано изражение. Кейси придърпа жълтия бележник пред себе си и написа: „Не е имало турбуленция“.

— Разпитан ли е пилотът? — обади се Трунг.

— Не — отвърна Мардър. — Екипажът се е прехвърлил на излитаща машина и е напуснал страната.

— Прекрасно! — изръмжа Кени Бърн и захвърли молива си на масата. — По-добре не може да бъде! Значи си имаме работа с бягство от местопроизшествието!

— Нека не бързаме със заключенията — хладно го изгледа Майк Ли. — Според мен екипажът е действал отговорно. Те нямат работа тук, но положително ще трябва да дават обяснения пред хонконгската Комисия по безопасност на полетите. По тази причина са побързали да се приберат у дома.

„Екипажът отсъства“, записа в бележника си Кейси.

— А, хм… Знаем ли кой е командирът на самолета? — срамежливо се обади Рон Смит.

— Знаем — кимна Майк Ли и разлисти бележник с кожена подвързия: — Казва се Джон Чанг, четиридесет и пет годишен, жител на Хонконг, шест хиляди часа във въздуха. Старши пилот на Н-22 в „Транс Пасифик“, човек с голям опит.

— Тъй ли? — язвително проточи Бърн и се приведе напред: — А кога за последен път е била заверена летателната му книжка?

— Преди три месеца.

— Къде?

— Точно тук, на това място — отвърна Майк Ли. — Издържал е теста на полетните симулатори на „Нортън“, бил е изпитван от инструкторите на „Нортън“.

Бърн изсумтя и се облегна назад.

— Знаем ли с каква оценка е издържал изпита? — попита Кейси.

— С отличен — отвърна Ли. — Има я във вашите протоколи.

„Липса на човешка грешка?“, написа в бележника си Кейси.

— Как мислиш, Майк — извърна глава Мардър. — Дали ще можем да поговорим с него? В смисъл, дали ще приеме да отговори на няколко въпроса на нашия представител в Кайтак?

— Убеден съм, че екипажът ще ни сътрудничи — кимна Ли. — Особено ако въпросите са поставени в писмена форма. До десет дни ще имаме отговор.

— Толкова бавно? — изгледа го намръщено Мардър.

— Без интервю с пилотите ще имаме проблеми — обади се Ван Трунг. — Инцидентът е станал един час преди кацане, а автоматичният запис от разговорите в кабината покрива само последните двадесет и пет минути от полета. По тази причина в случая не можем да разчитаме на него.

— Това е вярно. Но разполагаме и със ЗПП.

„Запис на полетните показатели“, написа в бележника си Кейси.

— Така е, наистина разполагаме със ЗПП — кимна Трунг, но на лицето му се изписа неудовлетворение. Кейси знаеше защо: автоматичните магнетофони в кабините са твърде ненадеждни. За широката публика те са онези мистериозни черни кутии, които съхраняват всички тайни на даден полет. Но специалистите добре знаят, че в тях често няма нищо съществено.

— Ще направя каквото мога — обеща Майк Ли.

— Какво знаем за състоянието на самолета? — попита Кейси.

— Чисто нов, едва на три години — отвърна Мардър. — Четири хиляди летателни часа, деветстотин цикъла.

„Един цикъл = едно кацане и едно излитане“, написа в бележника си Кейси.

— А периодичните проверки? — мрачно се обади Дохърти. — Сигурно ще минат седмици преди да получим резултатите от тях.

— През март е минал инспекция „С“.

— Къде?

— На ЛАКС.

— Това означава, че техническото му състояние е било добро — отбеляза Кейси.

— Точно така — кимна Мардър. — Означава още, че на този етап не можем да припишем инцидента нито на метеорологичните условия, нито на човешка грешка или пропуски в поддръжката. Това налага да подходим към проблема по друг начин, използвайки таблицата за проверка на конструктивните недостатъци. Какво би могло да накара самолета да се държи така, сякаш е попаднал във въздушна яма? Производственият отдел?

— Няколко места в конструкцията допускат подобна възможност — призна с нещастен вид Дохърти. — За да разберем кои са те, трябва да направим пълен хидравличен тест на обшивката.

— Авиониката?

Трунг забързано си водеше записки.

— В момента се питам защо машината не е преминала на автопилот — вдигна глава той. — Ще мога да кажа повече след като проверя записа.

— Електрозахранване?

— Възможно е нарушение на обшивката поради късо съединение — отвърна Рон Смит и поклати глава: — Подчертавам, възможно е…

— Двигателна тяга?

— Да, инцидентът би могъл да е предизвикан и от двигателите — кимна Бърн и прокара пръсти през червената си коса. — Възможно е обръщане на изпускателните тръби по време на полет. В такъв случай самолетът ще забие нос и вероятно ще се преобърне във въздуха. Но подобен инцидент оставя следи, най-вече дебел нагар… Трябва да проверим изпускателните тръби.

Кейси сведе поглед към бележника си.

„Конструкция — разкъсване на обшивката.

Хидравлика — разкъсване на обшивката.

Авионика — автопилот. Електрозахранване — късо съединение.

Двигатели — обръщане на изпускателните тръби.“

Това в общи линии бяха всички важни системи на един самолет.

— Предстои ви много работа, не бих искал да ви губя времето. — Мардър се изправи и започна да събира документите пред себе си.

— По дяволите, Джон — изръмжа Бърн. — Не се тревожа, защото съм убеден, че проблемът ще бъде разрешен най-много за месец!

— Аз пък се тревожа, защото не разполагаме с този месец — отвърна Мардър. — Разполагаме със седмица.

— Какво? Само седмица?

Възклицанията на присъстващите бяха колкото учудени, толкова и гневни.

— За Бога, Джон!

— Хайде стига, Джон! Знаеш, че едно разследване отнема минимум месец!

— Не и този път — поклати глава Мардър. — В четвъртък нашият президент Хал Едгартън получи официално запитване от китайското правителство за покупката на петдесет броя Н-22 веднага, плюс още тридесет по-късно. Първият трябва да бъде готов след осемнадесет месеца.

В залата се възцари смаяна тишина.

Присъстващите бегло се спогледаха. От месеци се говореше за голяма поръчка от страна на китайците. Вестниците твърдяха, че сделката е „предстояща“. Но никой в „Нортън“ не повярва изцяло на тези слухове.

— Това е истината — каза с лека въздишка Мардър. — Излишно е да ви обяснявам какво означава поръчка за осем милиарда долара от най-бързоразвиващата се във въздухоплавателно отношение страна на света. Преди всичко тя е четири години работа с пълно натоварване на мощностите. Компанията ще навлезе в двадесет и първия век финансово стабилна, това ще позволи финансирането на новата, по-голяма модификация на Н-22, както и на Н-ХХ — един ширококорпусен самолет с принципно нова конструкция. Двамата с Хал сме единодушни по въпроса, че тази поръчка е от жизненоважно значение за бъдещето на компанията.

Мардър сложи документите в куфарчето си и шумно го затвори.

— В неделя отлитаме за Пекин — добави той. — Там ще подпишем предварителен договор с китайския министър на транспорта. Този човек несъмнено ще иска да знае какво точно се е случило с Полет 545. Ако не получи задоволителен отговор, той просто ще ни обърне гръб и ще подпише с „Еърбъс“. Което означава, че аз ще се окажа затънал до шията в лайна, а всички вие край тази маса ще трябва да си търсите друга работа. От вашето разследване зависи бъдещето на „Нортън Еъркрафт“. Ето защо искам от вас отговори на всички въпроси. Искам ги след седмица. Това е, ще се видим утре…

Завъртя се на токове и напусна залата.