Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Airframe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MikoBG (2007)

Издание:

Copyright © 1996 by Michael Crichton

First published in the United States by Alfed A. Knopf, Inc.

201 East 50th Street, New York, USA

 

Майкъл Крайтън

ВЪЗДУШНА КЛОПКА

Американска

Първо издание

Редактор Сергей Райков

Формат 84x108/32. Печатни коли 24

Издателство „Коала“, София

Отпечатано в „Балкан прес“ ЕАД

ISBN 954-530-038-8

История

  1. — Добавяне

В КОЛАТА
13.05 ч.

— За пръв път се случи преди четири години, по време на полет за Сан Хуан — каза Кейси след като Ричмън даде газ. — Елероните се спуснаха по същия начин… Отначало приехме това като неизбежна случайност, но в рамките на два месеца последваха нови два инцидента. Разследването показа, че аварията става по време или след определени действия на екипажа. Най-често при смяна на екипажа във въздуха, веднага след като новия пилот проверява на компютъра полетните координати. Стигнахме до заключението, че лостът на елероните може да се задейства по чисто механични причини: смяна на местата, закачане на нечий ръкав, притискане от планшет… Такива неща.

— Ти се шегуваш! — стрелна я с недоверие Ричмън.

— Не се шегувам — поклати глава тя. — Оборудвахме лоста със застопоряващ механизъм, нещо като блокиращата позиция на автоматичната скоростна кутия при автомобилите… Но въпреки това случайното му задействане не беше напълно изключено…

Ричмън я погледна, в очите му се четеше недоверието на професионален адвокат.

— Значи Н-22 действително има проблеми!

— Тогава моделът беше съвсем нов — отвърна Кейси. — Всички нови модели самолети създават известни проблеми… Никой не може да сглоби машина с един милион различни части без някоя от тях да покаже дефект… Правим всичко възможно да ги избягваме, разбира се. Всеки компонент се подлага на няколко вида тестове преди да бъде монтиран. След сглобяването на самолета, той отново се тестува, вече в работни условия. Проблеми винаги има. Въпросът е как да бъдат решени те…

— А как ги решавате вие?

— Всяка открита от нас нередност се описва в специален документ, който наричаме „Сервизен бюлетин“. Той съдържа не само описание на дефекта, но и нашите препоръки за отстраняването му. Изпращаме го на съответните авиокомпании, но той не е задължителен за тях. Някои се съобразяват с препоръките ни, други — не. В случай, че проблемът не е решен, на сцената излиза Федералната агенция по въздухоплаването. Тя издава тъй наречената Директива за сигурност на полетите, която поставя строго определен срок за отстраняване на дефекта. Няма модел самолет без такава ДС. Ние се гордеем с факта, че „Нортън“ има най-малко ДС сред всички големи самолетостроителни компании.

— Ти го казваш…

— Можеш да провериш. Всички директиви се водят на отчет в Оксити…

— Къде?

— Оклахома Сити. Там е техническият център на ФАВ.

— Искаш да кажеш, че за Н-22 вече има такава директива? — присви очи Ричмън.

— Ние издадохме сервизен бюлетин, в който препоръчваме монтирането на предпазен капак от метал над лоста за задействане на елероните. Това означава, че пилотът трябва да извършва една допълнителна операция, тоест — вдигане на капака, преди да работи с този лост, но в замяна на това проблемът се решава изцяло. Както обикновено, някои превозвачи се съобразиха с тази препоръка, а други — не. Това принуди Федералната Агенция да разпореди задължителното монтиране на предпазния капак. Всичко това се случи преди четири години. Оттогава насам имахме само един инцидент. Индонезийска авиокомпания, която не беше изпълнила разпореждането. Тук ФАВ може да контролира изпълнението на своите заповеди, но в чужбина… — Кейси сви рамене: — Чуждите авиокомпании вършат каквото си искат…

— И това е всичко, така ли? Край на историята?

— Край на историята. Нашата комисия извърши своите проверки, те доказаха, че металните капаци са монтирани на всички машини от модела Н-22. И оттогава нямаме проблеми с елероните.

— До днес — напомни ѝ Ричмън.

— Да, до днес — въздъхна тя.