Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Airframe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MikoBG (2007)

Издание:

Copyright © 1996 by Michael Crichton

First published in the United States by Alfed A. Knopf, Inc.

201 East 50th Street, New York, USA

 

Майкъл Крайтън

ВЪЗДУШНА КЛОПКА

Американска

Първо издание

Редактор Сергей Райков

Формат 84x108/32. Печатни коли 24

Издателство „Коала“, София

Отпечатано в „Балкан прес“ ЕАД

ISBN 954-530-038-8

История

  1. — Добавяне

БОЙНАТА ЗАЛА
9.00 ч.

В Бойната зала действаше екип по почистването. Големите прозорци към поточната линия бяха излъскани, столовете и овалната маса светеха без прашинка. В далечния ъгъл бучеше прахосмукачка, една жена довършваше мокета.

Дохърти и Рон Смит стояха в блзост до вратата и разглеждаха някаква разпечатка.

— Какво става? — попита Кейси.

— Днес няма да има заседание на комисията — отвърна Дохърти. — Мардър го отмени.

— И как така никой не се сети да ме… — Кейси млъкна насред изречението, спомнила си, че снощи бе изключила пейджъра. Пръстите ѝ механично се спуснаха към колана и го включиха.

— Снощният тест протече абсолютно перфектно — рече с въздишка Рон. — Сякаш за да потвърди първоначалното ни мнение, че имаме работа с един великолепен самолет. Открихме само две повтарящи се грешки: някъде около десет и половина се появи грешка в показанията на AUX СОА, при това след като в продължение на пет пълни цикъла всичко си беше наред… Аз нямам обяснение за този факт… — В погледа, който ѝ отправи, имаше очакване. Вероятно вече знаеше, че Кейси е била в хангара и то в посоченото време. Тя обаче не възнамеряваше да го осветлява по въпроса. Поне за момента. Вместо това попита:

— А сензорите за близост?

— Там беше втората грешка — кимна Смит. — От общо двадесет и два цикъла за нощта, сензорите за близост на крилото изключиха шест пъти… Това е твъдо доказателство за неизправност.

— Какво става, ако тази неизправност се прояви по време на полет?

— Неверни показания на дисплея в пилотската кабина. Кейси кимна и се обърна към изхода.

— Хей, къде отиваш? — подвикна след нея Дохърти.

— Ще погледам малко видео…

— По дяволите, Кейси! Защо имам чувството, че вече знаеш какво става?

— Ако е така, отдавна да съм го споделила с теб — отвърна тя и излезе.

 

Разследването се раздвижи. Усети това дълбоко в себе си, както вчера беше усещала, че тъпче на място. ЗУПД беше ключът, благодарение на него най-сетне се очерта последователността, в Която се бяха развили събитията на борда на ТПА 545. А заедно с нея и късчетата от мозайката започнаха да заемат местата си…

Тръгна към колата си и измъкна мобифона:

— Норма, искам да ми осигуриш маршрутното разписание на „Транс Пасифик“!

— Имам едно пред мен — отвърна Норма. — Дойде заедно с документите на ФАВ. Какво те интересува?

— Хонолулу.

— Ей сега… — Настъпи кратка пауза, после гласът на Норма отново бръмна в слушалката: — Не летят до Хонолулу.

Ходят само до…

— Няма значение, това ми стига — прекъсна я Кейси. Така и предполагаше.

— Слушай, Мардър те търси, звъня три пъти — съобщи ѝ Норма. — Казва, че пейджърът ти не отговаря…

— Кажи му, че не можеш да ме откриеш.

— Ричмън също се опитва да…

— И за него не знаеш къде съм — отсече Кейси, прекъсна разговора и забърза към колата си.

 

Подкара и набра номера на Елън Фонг в счетоводството. Секретарката я осведоми, че и днес Елън е останала да работи у дома. Кейси поиска домашния ѝ номер и го набра:

— Здравей, Елън, обажда се Кейси Сингълтън.

— Здравей, Кейси — гласът ѝ беше хладен и предпазлив.

— Свърши ли превода?

— Да. — Кратък, безизразен отговор.

— Докрай? — Да.

— Можеш ли да ми го пратиш по факса? Мълчание.

После:

— Мисля, че няма да стане…

— Добре, но…

— Знаеш ли защо? — прекъсна я Елън.

— Мога да се досетя…

— Ще го донеса в кабинета ти — каза жената. — В два удобно ли е?

— Да.

 

Късчетата от мозайката се подреждаха, при това бързо.

Кейси беше почти сигурна, че вече може да обясни какво е станало на борда на ТПА 545, да опише поредицата от на пръв поглед невинни събития, довели до трагедията. А ако има късмет, видеозаписът в лабораторията в Глендейл ще докаже правотата на разсъжденията й…

Само един въпрос продължаваше да е без отговор.

И тя трябваше да го открие…