Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Airframe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MikoBG (2007)

Издание:

Copyright © 1996 by Michael Crichton

First published in the United States by Alfed A. Knopf, Inc.

201 East 50th Street, New York, USA

 

Майкъл Крайтън

ВЪЗДУШНА КЛОПКА

Американска

Първо издание

Редактор Сергей Райков

Формат 84x108/32. Печатни коли 24

Издателство „Коала“, София

Отпечатано в „Балкан прес“ ЕАД

ISBN 954-530-038-8

История

  1. — Добавяне

НОРТЪН ЕЪРКРАФТ
9.31 ч.

Вървяха пеш по посока на Хангар 5.

— Мардър изглежда доста притеснен, нали? — подхвърли Ричмън. — Наистина ли вярва във всичко това?

— За ДС-10? О, да. Една катастрофа ликвидира този модел.

— Каква катастрофа?

— Полет на „Америкън Еърлайнс“ от Чикаго до Лос Анджелис, през май 1979 година — отвърна Кейси. — Ясен ден, отлична метеорологична обстановка. Малко след излитането левият двигател се откача и пада. Самолетът катастрофира непосредствено до летището, оцеляли няма. Голяма трагедия, всичко свършва за тридесетина секунди. Някакви изпращачи записват катастрофата с видеокамера, в единадесет националните телевизионни компании вече разполагат с филма. Те буквално полудяват, самолетът е наречен летящ ковчег, Пътническите бюра са задръстени с анулирани резервации за полетите с ДС-10. А впоследствие се оказва, че „Дъглас“ така и не успява да продаде нито една машина от този модел…

— А каква е причината да се откачи двигателят?

— Лоша поддръжка — въздъхна Кейси. — Сервизната служба на „Америкън“ не спазва инструкциите на „Дъглас“ за демонтаж на двигателите. Според тези инструкции първо се сваля двигателят, а след това стойката, която го прикрепя към крилото. Но за да спестят време, механиците на „Америкън“ свалят двигателя и стойката едновременно. Седем тона желязо върху вилиците на един телфер. Хидравликата ли дефектира, горивото ли свършва — не е много ясно. Но телферът изпуска товара си на земята. От съвсем малка височина. Стойката се спуква, но пукнатината е малка и остава незабелязана. Тя обаче става причина за изпадането на двигателя… Всичко се дължи на небрежността на сервизния екип…

— Може би — кимна със съмнение Ричмън, после подхвърли: — Но нали самолетите могат да летят и без един двигател?

— Могат — отвърна Кейси. — ДС-10 е конструиран така, че да се справя с подобни инциденти. Самолетът е бил напълно годен да се задържи във въздуха. Нужно е било пилотът да поддържа скоростта за излитане, нищо повече. След това спокойно би могъл да приземи машината…

— А защо не го е направил?

— Защото, както винаги, до катастрофата се стига не от един, а от цяла поредица инциденти… В този случай данните за работния режим на двигателите идват от лявото крило. Откъсването на мотора от същото това крило елиминира показанията на всички уреди в кабината, включително предупредителните. Не действа дори и „лостовият шейкър“… Така се нарича един механичен уред, който предава специфични вибрации в лостовете за управление и така пилотът разбира, че губи височина… Монтира се само на командирското място, за първия пилот „шейкър“ няма, тъй като се предполага, че неговите уреди няма да излязат от строя едновременно с тези на командира… Превозвачите могат да поискат „шейкър“ и за първия пилот, но срещу допълнително заплащане. В случая с „Америкън“ това не било направено… По принцип „Дъглас“ не дублира системата за звукови сигнали в кабината и това се е оказало фатално. Първият пилот просто не е разбрал, че губят височина и съответно не е увеличил тягата…

— Но това би трябвало да стори командирът, нали? Той би трябвало да е наясно, че мощността не е достатъчна…

— Точно там е работата — въздъхна Кейси. — Част от конструктивните мерки за сигурност на „Дъглас“ включват автоматично прекъсване на захранването пред командира в случай на инцидент от подобен характер… Това се прави с цел да бъде избегнато допълнително нарушаване на полетните параметри. Помниш, че всички системи за управление са дублирани, нали? Ако едната откаже, автоматически се включва другата. След откъсването на двигателя е било много лесно да се задействат контролните уреди пред командира. Просто бордният инженер е трябвало да щракне един ключ за задействане на резервното захранване…

— А защо не го е направил?

— Никой не знае — въздъхна Кейси. — На всичкото отгоре, видял, че дисплеите му са блокирани, първият пилот умишлено връща тягата. И самолетът пада като камък…

Известно време крачеха в мълчание.

— Представяш ли си колко много неща биха могли да се направят, за да се избегне тази трагедия? — тихо попита Кейси. — Механиците от Наземната служба биха могли да проверят стойката преди да монтират двигателя обратно. Не са го сторили, въпреки че вече е имало прецедент… „Континентъл“ на два пъти чупят стойките, на своите мотори, именно когато ги свалят с помощта на телфер… Биха могли да предупредят колегите си, че тази операция е опасна… Вместо тях това е сторил производителя. В специален меморандум „Дъглас“ предупреждава „Америкън“ за инцидентите в „Континентъл“, но няма кой да му обърне внимание…

Ричмън клатеше глава.

— След катастрофата „Дъглас“ не може да хвърли вината на службите по подръжка, тъй като „Америкън“ е един от основните им клиенти. Всичко се потулва. При повечето катастрофи е така — производителят предпочита да премълчи истината… Тя рядко излиза наяве, само ако някой репортер прояви нужната настоятелност и изобретателност…

Но такъв материал обикновено е сложен и не става за телевизията… В нашия случай телевизията разполага с видеозапис и това ѝ е напълно достатъчно. От него ясно личи, че двигателят се откъсва от самолета, после следва трагедията. На зрителя се внушава, че машината е конструирана зле, че „Дъглас“ просто не е предвидил вероятността от спукване на двигателните стойки… Всичко това няма нищо общо с истината, на фактът си е факт: след тази катастрофа никой не купува ДС-10…

— Мисля, че не бива да обвиняваме медиите за това — поклати глава Ричмън. — Те показват новините такива, каквито са…

— Точно това исках да кажа — рече Кейси. — Те не предлагат репортаж, а просто пускат един видеозапис. Катастрофата в Чикаго се превърна в крайъгълен камък за цялата самолетостроителна индустрия. За пръв път медиите успяха да ликвидират производството на един наистина добър самолет… Впоследствие те изкупиха вината си, но чак през декември, когато пуснаха един чудесен материал, изясняващ истинските причини за катастрофата. Естествено, никой не му обърна внимание…

Ето защо сега се действа по друг начин. „Боинг“ хвърли луди пари за представянето на новия си модел 777. Поканиха една от големите телевизионни компании да заснеме всички етапи от изграждането на машината, въпреки че те траят години. Получи се шестсериен телевизионен филм, по който беше направена и специална брошура. Направиха всичко възможно предварително да убедят обществеността, че на света се появява един наистина прекрасен самолет. Струваше им скъпо, но и залогът е висок…

Ричмън помълча, после поклати глава:

— Не мога да повярвам, че медиите разполагат с такава власт!

— Това е истината — погледна го Кейси. — И Мардър действително има причини за тревога. Ако някой репортер надуши инцидента с Полет 545, обществеността моментално ще научи, че Н-22 е претърпял две аварии за два дни… И тогава лошо ни се пише!