Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (25)

СГРАДА 64/КРИ
9.20 ч.

— Това е международното летище на Маями минути след като левият преден двигател на самолета на авиокомпания „Сънстар“ избухна в пламъци. Оживената по това време писта беше засипана със смъртоносни огнени шрапнели…

— Мамка ви! — изрева Кени Бърн. Пет — шест души от инженерния екип бяха наобиколили телевизора и Кейси не можеше да види екрана.

— По чудо няма ранени сред двеста и седемдесетте души на борда. Ширококорпусният Н-22 „Нортън“ набирал обороти в началото на пистата за излитане, когато пътниците забелязали черен дим от двигателя. Само секунди по-късно самолетът бил разтърсен от мощна експлозия и левият преден двигател се пръснал на парчета, избухнал пожар…

Екранът не показваше нищо от словесните описания. Камерата беше уловила силуета на Н-22 в дъното на пистата, изпод крилото му излитаха кълба черен дим.

— „Левият преден двигател“ — раздразнено изръмжа Кени Бърн. — Сякаш има и заден, тъпак такъв!

Телевизията започна да показва в близък план пътниците, които се тълпяха в залата. Режисьорът прибягваше до изтъркания номер с кратки включвания на различни камери, натикани под носа на предварително подбрани хора. Седемгодишно момче развълнувано каза: „Всички се уплашиха от дима…“ Последва го някакво момиче, което току поклащаше глава и отмяташе косата си назад: „Беше страшно, ама страшно ви казвам!… Видях пушека и… Изобщо, страшна работа!“ Тук се намеси репортерката с един от най-умните си въпроси: „Какво изпитахте когато чухте експлозията?“ „Страшна работа“, повтори момичето. „Не помислихте ли, че е бомба?“ — беше следващият проницателен въпрос. „Ами разбира се! Бомба, поставена от терористи!“

Кени Бърн се завъртя на пети, ръцете му отчаяно се вдигнаха към небето.

— Не ви ли сърбят ушите от подобни фъшкии?! — прогърмя той. — Питат хлапета какво са си помислили! Ей тъй се правят новини! Замалко да си глътна сливиците, мамка му! Самолети убийци и пътници, които ги обичат!

На екрана се появи лицето на възрастна жена.

— Да, помислих си, че умирам — изфъфли тя. — Какво друго да си помисли човек?

— Ние със съпругата ми се молихме — обяви мъж на средна възраст. — Цялото семейство коленичихме на пътеката и благодарихме на добрия Господ Бог…

— Бяхте ли уплашени? — попита гласът на репортерката.

— Мислехме, че умираме — отвърна мъжът. — Салонът се изпълни с пушек, цяло чудо е, че оцеляхме…

— Задник! — беснееше Бърн. — В кола наистина щеше да пукнеш! В някоя шибана кръчма — също! Но не и в ширококорпусен „Нортън“, който е конструиран така, че да ти спаси нещастния живот!

— По-спокойно, нищо не чувам от теб — прекъсна го Кейси. Слушаше внимателно, искаше да разбере докъде ще стигнат репортерите.

Пред камерата се изправи забележително красива жена с латиноамерикански черти и елегантно бежово костюмче „Армани“. В ръката си държеше микрофон.

— Пътниците постепенно излизат от шока, но само преди минути съдбата им беше неизвестна — обяви с драматичен тон тя. — Това стана след като един джъмбо-джет на „Нортън“ избухна на пистата, а алените пламъци се извиха високо в небето…

— Чакай малко, да те вземат мътните! — отново ревна Кени. — Избухнал джъмбо на „Нортън“, така ли? Това не е вярно, хубавице! Избухнал е един лайнян двигател на „Сън-стар“! — Пръстът му обвинително се насочи към екрана: — Тук става въпрос за блокаж на роторите, след което парчета от перките са пробили обшивката! Неведнъж съм предупреждавал копелетата, че някой ден ще се случи точно това!

— Предупреждавал си ги? — присви очи Кейси.

— Точно така, да ги вземат мътните! — изръмжа Кени. — Зная цялата шибана история! Миналата година „Сънстар“ закупи шест броя двигатели от „Аеросивикас“. Аз бях консултант по сделката от страна на „Нортън“. Извърших задължителната рентгеноскопия и открих куп дефекти: нащърбени витла на турбините, шупли в метала… Съветът ми беше „Сънстар“ да ги върне. — Ръцете му се стрелнаха във въздуха:

— Но кой да слуша, когато сделката е на далавера? Техническото ръководство на „Сънстар“ купи шибаните двигатели и реши да ги отремонтира. При разглобяването установихме наличието на силна корозия по отделните компоненти. Това означаваше само едно — шибаните чужденци бяха фалшифицирали приемните документи… Пак им казах: върнете тоя боклук! Но „Сънстар“ монтира двигателите на своите машини и ето го резултатът: роторите блокират, шибаните витла пробиват обшивката на крилото, хидравличната течност започва да пуши… Пожар няма, защото тази течност е незапалима и може само да пуши… Къде е нашата вина тук, по дяволите?!

Тялото му рязко се завъртя към телевизора, от който се носеха заключителните думи на хубавицата с елегантното костюмче:

— … двеста и седемдесет пътници преживяха сериозен стрес, за щастие ранени няма…

— Точно така, малката! Ранени няма! И знаеш ли защо? Защото крилото е поело всичко, салоните са останали непокътнати. Нашето крило!

— … Очакваме обясненията на авиокомпанията за тази трагедия. По-късно ще се чуем и видим отново. Това е от мен, Ед…

Камерите превключиха, на екрана се появи лицето на говорителя, загоряло и леко набръчкано като на стар морски вълк.

— Благодаря, Алисия — пусна чаровната си усмивка той.

— Това беше нашият репортаж на живо от мястото на инцидента — международното летище на Маями. Ще ви информираме за развоя на събитията. А сега се връщаме към редовната си програма…

Кейси изпусна въздишка на облекчение.

— Не мога да повярвам на тези фъшкии! — изръмжа Кени Бърн, обърна се и тръгна към вратата, която с трясък се затръшна зад гърба му.

— Какъв му е проблемът? — попита Ричмън.

— Абсолютно прав е да негодува — отвърна с въздишка Кейси. — Защото „Нортън“ не носи никаква отговорност при проблем с двигателите…

— Как така не носи? Нали Бърн е бил консултант по сделката?

— Едно нещо трябва да ти е абсолютно ясно — погледна го в очите Кейси: — Ние строим корпусите на самолетите. Нито сглобяваме двигатели, нито ги ремонтираме. Нямаме нищо общо с тях.

— Така ли? Аз пък мислех, че…

— Двигателите за нашите самолети се доставят от съответните производители, при това най-утвърдените в света: „Дженерал Илектрик“, „Прат & Уитни“ и „Ролс-Ройс“… Но репортерите така и не схващат разликата.

— Това ми се струва едно добро оправдание — скептично я погледна Ричмън.

— Нищо подобно. Нима звъниш в газовата компания когато ти спре токът? Нима обвиняваш производителя на колата ти за спукана гума?

— Не, разбира се — отвърна Ричмън. — Но тук става въпрос за вашите самолети, нали? С двигателите и всичко останало…

— Не е така. Ние изграждаме съответния корпус, след което на него се монтират двигателите, които предпочита клиентът. Точно както ти би избрал марката на гумите, които искаш да бъдат монтирани на колата ти… Но ако „Мишлен“ е произвел дефектни гуми и ти имаш проблеми с тях, вината за това не е на „Форд“, нали? Такова е положението и в нашия случай…

Ричмън не изглеждаше убеден.

— Единственото, което можем да сторим, е да издадем сертификат за безопасност на полетите със съответните двигатели — продължи Кейси. — Но не сме в състояние да принуждаваме авиокомпаниите да поддържат тези двигатели съобразно спесификациите за живота на корпуса. Това не е наша работа и всички трябва да са наясно с този факт. На практика репортерката представи инцидента обратно, по абсолютно негативен начин…

— Как така?

— Блокирали са роторите на двигателя — поясни Кейси. — Това означава, че перките на охладителните витла са се откъснали от роторния диск и са пробили обшивката. Двигателят е гръмнал поради липса на редовни прегледи и поддръжка. Това е недопустимо. Нашето крило обаче е поело летящите осколки и е спасило пътниците в салона. Така че; правилното заключение от инцидента би трябвало да е съвсем друго: корпусът на Н-22 е конструиран толкова добре, че е предпазил живота на двеста и седемдесет човека! За това би трябвало да получим медал, но на практика ще стане нещо съвсем друго: още утре акциите ни на борсата ще паднат… А сериозен процент от пътниците ще предпочетат самолети от друга марка… Това ли е правилната реакция по отношение на инцидент от подобен характер? Не. Но ние не можем да очакваме друга реакция, след като вече чухме как се интерпретират събитията… И точно това дразни хората тук.

— Слава Богу, че не споменаха „Транс Пасифик“ — въздъхна Ричмън.

Кейси кимна с глава. Това беше главната ѝ грижа, именно по тази причина беше хукнала към най-близкия телевизор. Искаше да разбере дали блокирането на роторите в Маями ще бъде свързано с вчерашния инцидент на Полет 545. Засега това не беше станало, но тя знаеше, че рано или късно ще стане…

— Котката е избягала от торбата — промърмори тя. — Сега ще ни загреят телефоните…