Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (58)

ПРЕД ЗАВОДИТЕ „НОРТЪН“
11.10 ч.

След репетираната ефикасност на Баркър, репортерът Джак Роджърс беше един малък шок. Появи се в лимоненозелено спортно сако, което буквално крещеше „Ориндж Каунти“, а шарената му вратовръзка сякаш заплашваше да изтощи цветовете на монитора. Приличаше на професионален играч на голф, на когото предстои интервю за нова работа…

Отначало Дженифър не каза нищо. Просто му благодари, че се е появил и го помоли да се изправи до мрежестата ограда на „Нортън Еъркрафт“ за улеснение на оператора. Започна да му задава въпросите, които щяха да бъдат записани на лента. Роджърс отговаряше бързо и угоднически, личеше му, че се вълнува.

— Каква жега, Господи! — въздъхна тя и се извърна към оператора: — Как се получава, Джордж?

— Почти добре.

Звукооператорът прикачи микрофона за ризата на Роджърс, който видимо започваше да се поти. Дженифър накара гримьорката да избърше лицето му, той благодарно кимна с глава. После го помоли да свали сакото си и да го преметне през рамо. Каза, че така ще изглежда като компетентен журналист в разгара на работата си. Той отново кимна. Накрая му предложи да разхлаби възела на вратовръзката си и пристъпи към оператора:

— Как е сега?

— Без сако е далеч по-добре. Но тази връзка е кошмар! Дженифър се върна при Роджърс.

— Почти сме готови — усмихна се тя. — Но защо не опитаме без вратовръзка и с навити ръкави?

— О, това не го правя никога — поклати глава Роджърс. — Не обичам да си навивам ръкавите…

— Това би ви придало вид на силен и решителен мъж, готов за битка — подхвърли тя. — На журналист, който никога не отстъпва… Поне аз така виждам нещата…

— Никога не си навивам ръкавите — упорито повтори Роджърс.

— Никога ли? — намръщи се тя.

— Никога.

— Става въпрос за начина, по който ще изглеждате пред камерата — опита се да го убеди Дженифър. — По-изразителен, по-решителен…

— Съжалявам.

„Що за тип?“ — учуди се Дженифър. Повечето хора са готови на всичко, само и само да се видят в предаване като „Нюзлайн“. Биха дали интервю и по бельо, стига да ги помолят, някои дори го бяха правили. А това смотано репортерче се опъва! Какъв му е годишният доход, да го вземат мътните? Вероятно не повече от трийсет бона — толкова, колкото са месечните ѝ разходи.

— Имам псориазис — смутено поясни Роджърс.

— Това ли било! — въздъхна с облекчение тя. — Грим!

Изправен със сако през рамо, разкопчана яка и навити ръкави, Джак Роджърс отговаряше на въпросите й. Говореше бързо и накъсано, повече от тридесет четиридесет секунди без пауза. А когато тя повтаряше някой въпрос с надеждата да получи по-кратък отговор, той започваше да се поти и ставаше още по-словоохотлив.

Спираха често, за да подсушават лицето му. Дженифър непрекъснато му повтаряше, че се справя чудесно, просто чудесно!

Репортерът действително разполагаше с интересна информация, но просто не беше в състояние да я предаде пред камера. От друга страна изобщо не си даваше сметка, че приказките му ще бъдат жестоко орязани, а лицето му ще бъде в кадър не повече от три секунди накуп. В ефира ще прозвучат само фрагменти от изреченията му, придружени от кратки кадри с фона на завода. Иначе правеше каквото може — усилията му да бъде полезен бяха съвсем искрени. Но я затрупваше с подробности, които нямаха никаква стойност за предаването…

В крайна сметка Дженифър започна да се тревожи. Изпита чувството, че си губи времето с този човек и от интервюто няма да се получи нищо. Наложи се да прибегне до обичайната за подобни ситуации процедура.

— Всичко стана много добре — вдигна ръка тя и камерата спря. — Сега ще преминем към финала, за целта ни трябва нещо здраво… — Ръката ѝ се сви в юмрук. — Ще ви задам серия въпроси, на които трябва да отговорите с едно изречение, но да бъде наистина впечатляващо…

— Окей — кимна Роджърс.

— Господин Роджърс, възможно ли е „Нортън“ да изпусне китайската сделка заради Н-22?

— Предвид честотата на инцидентите напоследък…

— Съжалявам — прекъсна го тя. — Трябва ми прост и ясен отговор. Нещо от сорта на „Да, това е напълно възможно…“

— Добре — преглътна онзи.

— Възможно ли е „Нортън“ да изпусне китайската сделка заради Н-22?

— Да, страхувам се, че е напълно възможно.

„Исусе!“ — въздъхна в себе си Дженифър.

— Джак, искам отговорът ви да съдържа думата „Нортън“ — каза на глас тя. — Иначе не става ясно за какво говорите.

— О!…

— Давайте!

— По мое мнение Н-22 може да стане причина „Нортън“ да изпусне китайската сделка.

Дженифър отново въздъхна. Сухо. Никакъв емоционален заряд. Със същия тон може да говори и за телефонната си сметка. Но времето изтичаше.

— Отлично — рече тя. — Да вървим нататък. Как мислите, „Нортън“ има ли вътрешни проблеми?

— Абсолютно — кимна той и нервно преглътна.

— Джак!… — почти проплака тя.

— О, извинете — пое си дъх той. — Мисля, че…

— Момент! — вдигна ръка тя. — Преместете тежестта на тялото си на предния крак… Така ще изглеждате приведен към камерата.

— Така ли? — попита той и смени стойката си.

— Точно така. Сега продължавайте…

Изправен пред телената мрежа на „Нортън“ със сако на рамото и навити ръкави, репортерът Джак Роджърс заяви:

— Мисля, че „Нортън Еъркрафт“ е компания със сериозни вътрешни проблеми!

Млъкна и зачака одобрението на Дженифър.

— Много ви благодаря — усмихна се тя. — Бяхте чудесен!