Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Airframe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MikoBG (2007)

Издание:

Copyright © 1996 by Michael Crichton

First published in the United States by Alfed A. Knopf, Inc.

201 East 50th Street, New York, USA

 

Майкъл Крайтън

ВЪЗДУШНА КЛОПКА

Американска

Първо издание

Редактор Сергей Райков

Формат 84x108/32. Печатни коли 24

Издателство „Коала“, София

Отпечатано в „Балкан прес“ ЕАД

ISBN 954-530-038-8

История

  1. — Добавяне

ЛЕТИЩЕ БЪРБАНК
6.32 ч.

Сутрешното задръстване беше голямо, бледите лъчи на слънцето се отразяваха в покривите на безчислен поток от коли. Кейси извъртя огледалцето и провери грима си. С късата коса и стройната си фигура, тя приличаше на момче. Освен това беше в основния състав на заводския отбор по софтбол и нямаше никакви проблеми с колегите си. Повечето от мъжете около нея я приемаха като своя по-малка сестра, това отношение я устройваше много добре.

Проблеми едва ли можеха да възникнат, тъй като беше израснала в Детройт, само сред мъже. Баща ѝ работеше като редактор в „Детройт нюз“, а двамата ѝ братя бяха инженери във „Форд“. Майка ѝ беше починала отдавна и Кейси отрано се научи да се държи твърдо, като мъж.

След като завърши журналистика в университета на Южен Илиноис, Кейси постъпи на работа при братята си, в пресцентъра на „Форд“. Но писането на официални съобщения за печата ѝ се стори твърде скучно, затова използва една от стипендиите на компанията и се сдоби с бакалавърска степен от университета Уейн. Междувременно се омъжи за Джим, който работеше като инженер във „Форд“, роди се детето.

Появата на Алисън обаче сложи край на брака им. Джим се оказа от бащите, които изпитват дълбок ужас от пелени и режим на хранене. Започна да закъснява, връщаше се пиян. В крайна сметка заживяха разделени. В един момент Джим обяви, че се мести на Западното крайбрежие и започва работа в „Тойота“. Кейси реши да го последва, тъй като искаше Алисън да расте в близост до баща си. Строгите вътрешни правила на „Форд“ ѝ бяха дошли до гуша, а и трудно по-насяше дългата детройтска зима. Калифорния предлагаше нов старт. В представите ѝ този край беше свързан с открит автомобил, слънчева къща на брега на океана с палми пред прозорците, загоряло и здраво, детето ѝ си играе на пясъка…

Но стана така, че се засели в Глендейл, на час и половина път от крайбрежието. Купи си кабрио, но така и не свали покрива нито веднъж. Кварталът беше много хубав, но само на няколко улици от гангстерските територии. Понякога през нощта се чуваше далечна стрелба и Кейси изпитваше дълбока тревога за сигурността на дъщеря си. Тревожеше я и образованието, което предлагаше местната училищна система със своите петдесетина различни езика и диалекта. Тревожеше се и за бъдещето, тъй като икономиката на Калифорния продължаваше да е в рецесия, с висок процент безработица. Уволнен от „Тойота“ за злоупотреба с алкохол, Джим вече две години беше без работа. Самата тя бе оцеляла след няколко вълни на съкращения в „Нортън“, където производството непрекъснато се свиваше в резултат на глобалната рецесия.

Не беше и сънувала, че някога ще работи в самолетостроителна компания, но за своя изненада откри, че прямотата и прагматизма, които беше донесла от Средния Запад, са изключително подходящи за работната среда тук, състояща се предимно от добре подготвени инженери. Джим казваше, че е прекалено скована и „книжна“, но в „Нортън“ оцениха по достойнство вродената ѝ склонност да се вглежда в детайлите и да не пропуска нищо. Вече втора година заемаше поста вицепрезидент по контрол на качеството.

Тя харесваше своето Управление КК, въпреки неговата почти невъзможна мисия. Компанията „Нортън Еъркрафт“ се състоеше от две основни подразделения — производство и инженерингова дейност, които водеха постоянна война помежду си. Управлението за качествен контрол заемаше деликатната позиция някъде между двете. Без негово одобрение не можеше да се произведе или монтира нито една част от продукцията, от управлението се очакваше да разрешава и всички възникнали проблеми. По тази причина хората от КК не се радваха на горещи симпатии — нито всред механиците на поточната линия, нито всред инженерния състав.

Друга част от задълженията на УКК беше пряко свързана с обслужването на клиентите. Често се получаваше така, че клиентите роптаеха срещу собствените си решения: обвиняваха „Нортън“ за неподходящо поставените бордни кухни, чието място бяха определили самите те, или пък се оплакваха от недостатъчен брой тоалетни, въпреки че в поръчката им фигурираше именно такова условие. За решаването на всички тези проблеми се изискваше търпение и такт. Умиротворител по рождение, Кейси се оказа особено добра в тази работа.

В замяна на деликатното балансиране между чука и наковалнята, служителите от УКК управляваха завода. В качеството си на вицепрезидент Кейси вземаше участие в прякото управление на производствения процес, разполагаше с голяма свобода за вземане на решения, а също така и с голяма отговорност.

Даваше си сметка, че титлата ѝ звучеше много по-внушително от работата, която вършеше. В „Нортън Еъркрафт“ гъмжеше от вицепрезиденти. Само в нейното управление те бяха четирима, конкуренцията помежду им не стихваше нито за миг. Но новата длъжност — представител на КК в Комисията за разследване на инциденти, беше нещо друго. Тя беше пред очите на всички, важността ѝ беше равна, а дори и по-голяма от тази на началника на управлението. Джон Мардър не беше от хората, които раздават длъжности просто ей така. Тя знаеше, че го е сторил след внимателно обмисляне.

 

Даде мигач и новичкият мустанг кабрио напусна магистралата „Голдън Стейт“. Пое по авеню „Емпайър“, от едната страна на което се проточваше дългата няколко километра ограда на летище Бърбанк. В дъното на огромния периметър се виждаха хангарите на самолетостроителните компании — „Рокуел“, „Локхийд“ и „Нортън Еъркрафт“…

Телефонът звънна и я изтръгна от съзерцанието.

— Кейси? Обажда се Норма. Знаеш за заседанието, нали? Норма беше секретарката й.

— В колата съм, на път за службата — отвърна Кейси. — Какво става, Норма?

— Никой нищо не знае. Мардър крещи на инженерите, освен това е свикал и Комисията за разследване на инциденти…

Джон Мардър беше изпълнителен директор на „Нортън“, един от конструкторите на модела Н-22. Което означаваше, че отговаря пряко за производството на този самолет. Беше прям и понякога груб човек, но постигаше резултати. Беше женен за единствената дъщеря на Чарли Нортън, което автоматически го правеше втория човек в компанията. Над него стоеше единствено президентът. Именно той издигна Кейси и сега…

— … с новия ти помощник?

— Какво? — недочу Кейси.

— Имаш нов помощник, забрави ли? — рече Норма. — Питам какво да правя с него. Чака пред кабинета ти…

— О, да…

Наистина беше забравила. Някакъв племенник на фамилията Нортън изкачваше служебната стълбица. Мардър го беше прикрепил към Кейси, което означаваше, че тя трябва да го дундурка през следващите шест седмици.

— Що за човек е той, Норма?

— Бих казала, че не му текат лигите…

— Норма!

— Струва ми се по-свестен от последния…

Това не звучеше много окуражаващо. Последният се беше изтърсил от крилото на един недовършен самолет и за малко не получи токов удар в радиокабината.

— Колко по-свестен?

— Гледам му автобиографията — отвърна Норма. — Дипломиран юрист от Йейл, една година стаж в „Дженерал Мотърс“. През последните три месеца е работил в отдел „Маркетинг“, което означава, че бъкел не разбира от производство. Ще трябва да го подхванеш от АБ…

— Добре — въздъхна Кейси. Прецени, че Мардър ще очаква да го вземе със себе си на съвещанието и добави: — Кажи му след десет минути да е пред административната сграда. И гледай да не се загуби…

— Да го заведа ли?

— Да, така ще е най-добре.

Кейси прекъсна разговора и погледна часовника си. Колите пред нея се движеха бавно, щеше да бъде в завода най-рано след десетина минути. Пръстите ѝ нетърпеливо забарабаниха по таблото. Каква ли е причината за това ранно заседание? Вероятно някакъв инцидент, или пък катастрофа… Включи радиото. Някакъв сърдит глас казваше:

— … И не е честно да караме децата да носят училищни униформи. Това звучи колкото елитаристично, толкова и дискриминационно…

Натисна копчето за смяна на станциите:

— … Те се опитват да ни наложат собствения си морал. Аз не вярвам в тезата, че зародишът е човешко същество…

Ново докосване да бутона:

— … Тези нападки в медиите са организирани от хора, които не обичат свободата на словото…

Къде, по дяволите, предават ИСТИНСКИ новини, нетърпеливо се запита Кейси. Имало ли е самолетна катастрофа, или не?

В съзнанието ѝ изплува образът на баща ѝ седнал пред кухненската маса, върху която са струпани всички неделни издания. „Това не е новина, това също…“, мърмори той и пуска вестниците на пода до себе си. Естествено, той беше вестникар, а през 60-те години вестниците бяха основните носители на информация. Днес вече отдавна не е така. Телевизията е тази, която поднася горещите новини. Телевизията и тези многобройни частни радиостанции, по които всеки може да дрънка каквото му хрумне…

Пред очите ѝ изплува главния портал на заводите „Нортън“. Ръката ѝ се протегна и изключи радиото.

 

„Нортън Еъркрафт“ е едно от големите имена в историята на американското въздухоплаване. Основана през 1935 г. от Чарли Нортън — известен в цялата страна авиатор пионер, компанията укрепва и се разширява по време на Втората световна война. Нейно производство са легендарният бомбардировач Б-22, изтребителят П-27 „Скайкет“ и транспортния самолет С-12, който широко се използва от Военновъздушните сили на САЩ. През последните няколко години компанията успешно се пребори с кризата, която изхвърли „Локхийд“ от пазара на гражданската авиация и остана един от четирите основни производители на големи самолети в света. Останалите три са „Боинг“ със седалище Сиатъл, „Макдонъл Дъглас“ в Лонг Бийч и европейският консорциум „Еърбъс“ в Тулуза.

 

Кейси насочи мустанга към портал 7 и спря за проверка на документите. Както винаги се почувства възбудена, настроението ѝ се подобри. Гледката на никога несекващото оживление в завода беше една от най-приятните на света. Тук се работеше на три смени, жълти телфери сновяха насам-натам, мотокари разнасяха огромни сандъци с части и оборудване. Това тук беше не толкова завод, колкото един малък град. Имаше си собствена болница, полиция и дори вестник. При постъпването на Кейси тук работеха шейсет хиляди души. Рецесията снижи тази цифра наполовина, но заводът беше все така огромен, разпрострял се на площ от около тридесет квадратни километра. В момента тук се произвеждаха три модела самолети: двумоторният Н-20 с тесен корпус, четиримоторният джъмбо Н-22 за няколкостотин пътници, както и самолетът-цистерна КС-22 за нуждите на ВВС. Пред очите на Кейси се появиха огромните строителни халета, всяко от които беше дълго почти два километра.

Насочи колата към остъклената административна сграда, издигаща се в средата на комплекса. Вкара я в запазеното си място на паркинга и остави мотора да работи. Отвори вратата и стъпи на асфалта. Един младеж ѝ махна с ръка. Беше облечен със спортно сако и вратовръзка, тънки панталони в защитен цвят, на краката му имаше меки мокасини.