Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (26)

ХАНГАР 5
9.40 ч.

Десетина души от охраната се навъртаха около работния портал на Хангар 5, зад който се провеждаше инспекцията на самолета на „Транс Пасифик“. Но това беше стандартна процедура, съпровождаща всяка поява на СПВ в завода. Екипи на Службата за поддръжка и възстановяване постоянно обикаляха света и отстраняваха повредите, получени по време на полет. За тази своя дейност те имаха специален лиценз от ФАВ. Членовете им се подбираха според професионалните качества, а не според трудовия стаж. По тази причина те не членуваха в профсъюза и появата им в завода често предизвикваше напрежение.

Ширококорпусната машина на „Транс Пасифик“ се намираше в средата на хангара, осветена от ярките лъчи на прожекторите, почти скрита зад гъста мрежа от подвижни скелета. По нея пъплеха множество мъже в работни комбинезони. Кейси зърна фигурата на Кени Бърн в близост до един от двигателите. Както обикновено, Кени беше ядосан и яростно проклинаше работниците от поддръжката, които вече бяха успели да свалят ръкавите на ускорителите и ги подлагаха на специални тестове за нарушение на гладкостта.

Рон Смит и екип електротехници стояха на специална платформа, издигната под корема на самолета. Високо горе, зад стъклата на пилотската кабина, се мярна профила на Ван Трунг, който ръководеше екипа за проверка на авиониката.

Дохърти стърчеше на крилото и даваше разпореждания на механиците от корпусната бригада. С помощта на кран те бяха свалили триметровата алуминиева обшивка, прикриваща елероните.

— Започват от едрите кокали — поясни Кейси. — Първи на проверка се подлагат едрогабаритните части…

— Имам чувството, че ще разглобят самолета изцяло — отвърна Ричмън.

— На това му викаме унищожаване на уликите — обади се един глас зад тях.

Кейси се обърна. На метър два стоеше Тед Роули, един от пилотите изпитатели. Беше облечен в дънково облекло, на краката му имаше остроноси каубойски ботуши, очите му бяха скрити зад слънчеви очила с метални рамки. Повечето от изпитателите се обличаха по този начин, явно обичаха външният им вид да излъчва заплаха.

— Теди Роули — представи го Кейси. — Старши пилот — изпитател. В завода му викат „Теди Страшния“…

— Хей, все още не съм видял сметката на никого! — изрази протеста си Теди. — Но все пак е по-добре да ми викат „Страшния“, отколкото „Кейси и Седемте джуджета“…

— Това ли е прякорът й? — погледна го с интерес Ричмън.

— Аха — кимна пилотът. — Ей ги там джуджетата й… Пълзят нагоре — надолу по самолета… — Ръката му дружески се стовари върху рамото на Кейси: — Как я караш, приятелче? Вчера те търсих…

— Знам, но бях заета — отвърна Кейси.

— Бас държа, че е така — ухили се Тед. — Мардър здравата ви е нагрял задниците! Я кажи какво откриха инженерите? Всъщност, недей, мога да отгатна и сам… Не откриха абсолютно нищо, нали? Техният красавец е перфектен, както винаги. Остава другата вероятност: пилотска грешка…

Кейси не отговори, а по лицето на Ричмън се изписа притеснение.

— Хей, няма от какво да се срамуваш — подвикна Теди. — Тая песен съм я чувал и преди. Конструкторите винаги са имали членски карти за клуба „Да прецакаме пилотите“. Нали затова се стремят към пълна автоматизация на полетите? Те просто не понасят мисълта, че някой може да ги кара! Ужасно неудобно е когато в креслото седи нещо топло, от плът и кръв. Направо се побъркват! Разбира се, ако нещо не е наред, виновен е пилотът… Трябва да е пилотът! Прав ли съм?

— Стига, Теди — погледна го право в очите Кейси. — Прекрасно знаеш статистиката, според която голяма част от инцидентите са предизвикани от…

Замълча, тъй като в същия момент Дъг Дохърти надникна от ръба на крилото над тях.

— Лоши новини, Кейси — мрачно промърмори той. — Ела да видиш…

— Какво има?

— Мисля, че разбрах какво е станало на борда на Полет ТПА 545…

Кейси се изкатери по скелето и стъпи на крилото. Дохърти се беше навел над извивката. Елероните бяха изскочили напред, под тях зееше част от вътрешната конструкция.

Кейси се отпусна на лакти и колене.

Пространството за елероните беше очертано от няколко улея, разположени на около метър един от друг. По тях подвижните части излизаха напред и се прибираха, задвижвани от хидравликата. Предната част на улеите завършваше с малки плъзгачи, които улесняваха спускането на елероните надолу, в дъното на пространството се виждаха хидравличните бутала, които ги изтикваха и прибираха. Сега, при спуснато положение, тези бутала бяха просто металически пръти, увиснали в празно пространство. Обзе я чувство на пълно объркване. Винаги ставаше така, когато пред очите ѝ се разкриваше част от вътрешната конструкция на самолета.

— Какво има? — попита тя.

— Виж тук — отвърна Дъг, наведе се и посочи един метален елемент, извит под формата на кука. Беше не по-голям от палеца й.

— И какво?

Дохърти протегна ръка и натисна куката. Тя моментално отскочи в предишното си положение.

— Това е предпазителят. На пружина е, задвижва се от специален соленоид вътре в кабината. Предназначението му е да блокира елероните в момента, в който влязат обратно в леглата си.

— Е, и?

— Този е изкривен — рече с въздишка Дъг.

Кейси напрегна взор. Не видя нищо изкривено, металната кука ѝ се струваше напълно нормална.

— Дъг, струва ми се, че…

— Погрешно ти се струва — рече Дъг и залепи един металически нивелир странично на предпазителя. Отклонение действително имаше, макар и само няколко милиметра. — И това не е всичко — продължи инженерът. — Виж улеите. Доста са износени…

Подаде ѝ лупа, Кейси се наведе над ръба, издигнат на десетина метра от земята. Износване действително имаше, повърхността на заключващото устройство беше леко неравна. Но това е нормално за всички триещи се помежду си части.

— Наистина ли мислиш, че това има значение, Дъг? — вдигна глава тя.

— О, да — отвърна с погребален тон дебелият. — Става въпрос за износване от два, а може би и три милиметра.

— Колко предпазителя държат всеки отделен елерон?

— Само един.

— И какво става, ако той е дефектен?

— Елеронът се спуска по време на полет. Може би не изцяло, но достатъчно, за да предизвика корпусни вибрации.

Помниш, че той е контролна повърхност, която действа при ниска скорост, нали? Но при крайсерска скорост влиянието му рязко нараства, дори и съвсем леко спускане се отразява на аеродинамиката…

Кейси сбърчи вежди и се взря в малкия метален палец, използвайки лупата.

— Но как този предпазител се вдига по време на полет? — попита тя. — Защо изскачането на елерона е частично?

— Хвърли едно око и на останалите — рече с въздишка Дъг. — Няма дори следа от износване…

— Може би са били подменени — подхвърли Кейси. — Всички, с изключение на този…

— По-скоро е обратното — рече Дъг. — Подменен е само този, другите са оригинални… Виж онзи там, в съседство. В основата му още личи номерацията…

Кейси напрегна взор. Малко над мястото на сглобката действително се виждаше издаден триъгълник, във вътрешността на който беше изписаната буквата X и поредица от цифри. Всички оригинални части носеха подобна маркировка.

— Прав си — въздъхна тя.

— А сега погледни нашия приятел — мрачно промърмори Дъг. — Виждаш разликата, нали? При него триъгълникът е обърнат обратно… Имаме работа с менте, Кейси…

Днес, в края на двадесети век, производството и продажбата на фалшиви резервни части изглежда е един от главните проблеми за самолетостроителите. Медиите концентрират вниманието си главно върху нелегалното производство на консумативни стоки — часовници, компактдискове и компютърен софтуеър. На практика обаче се фалшифицира всичко, което може да бъде произвеждано серийно, включително резервни части за автомобили и самолети. И проблемът е много сериозен, тъй като един фалшив часовник „Картие“ не може да те убие, за разлика от фалшивата резервна част, вложена в корпуса на самолета…

— Добре — въздъхна Кейси. — Ще направя справка в счетоводството на Отдела по поддръжка. По фактурата може би ще открием откъде се е появил този предпазител…

ФАВ задължаваше всички производители на самолети за гражданско въздухоплаване да имат точен и подробен архив за своите външни доставчици. В допълнение на това подмяната на всяка оригинална част се отбелязваше в специален дневник. Самите фирми производители доброволно изготвяха свои, изключително детайлизирани списъци, съдържащи номерата на всички оригинално вложени в отделния самолет части, включително името на фирмата доставчик. Огромна по обем канцеларска дейност, но благодарение на нея лесно се установяваше кой е производителят и кой е доставчикът на всяка отделна част, вложена в самолетите, независимо от факта, че общият брой на тези части надхвърля милион… Нещо повече — списъците отбелязваха всяка замяна на части, включително и онези, които се вземат от един самолет, за да се вложат в друг. Те съдържаха информация и за ремонтираните части, които отново са върнати в съответната машина. Всеки елемент имаше своя собствена история. При нужда (и при достатъчно време, разбира се) тази история можеше да се проследи до последната подробност: откъде е закупен съответния елемент, кой и кога го е монтирал…

Пръстът ѝ се насочи към скобата предпазител:

— Снима ли я?

— Разбира се — кимна Дохърти. — Всичко е документирано.

— Тогава я демонтирай. Ще я занеса за анализ в лабораторията за изследване на металите. Между другото, това може ли да бъде причина за непредизвиканото спускане на елероните?

— Може — пусна една от редките си усмивки Дохърти. — И на практика е станало точно така… Тук става въпрос за нестандартна част, вградена в действаща машина, Кейси. И точно тя е причина за сериозен инцидент…

— Значи всичко е ясно, така ли? — възбудено попита Ричмън докато се спускаха по скелето. — Дефектна част?

— По-полека — намръщи се Кейси. Този хлапак започваше да ѝ действа на нервите. — Първо трябва да направим подробна проверка…

— Каква проверка? Как ще бъде извършена тя?

— Ще се опитаме да научим кой е доставчикът на предпазителя — нетърпеливо отвърна Кейси. — За тази цел ще се върнеш в администрацията и ще кажеш на Норма да изиска архивите на Отдела по подръжка на ЛАКС. После да прати телекс до Тепето в Хонконг и да изиска бордния журнал. Да го предупреди, че Федералната Агенция също го иска, но ние трябва да ги изпреварим…

— Добре — кимна Ричмън и тръгна към широко зейналия портал на Хангар 5. Крачеше наперено, като човек, който разполага с изключително важна информация.

За разлика от него, Кейси все още не беше убедена, че са открили нещо сериозно. Поне засега…