Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Airframe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MikoBG (2007)

Издание:

Copyright © 1996 by Michael Crichton

First published in the United States by Alfed A. Knopf, Inc.

201 East 50th Street, New York, USA

 

Майкъл Крайтън

ВЪЗДУШНА КЛОПКА

Американска

Първо издание

Редактор Сергей Райков

Формат 84x108/32. Печатни коли 24

Издателство „Коала“, София

Отпечатано в „Балкан прес“ ЕАД

ISBN 954-530-038-8

История

  1. — Добавяне

МАГИСТРАЛА „АВИАЦИЯ“
11.15 ч.

Снимаха представителя на ФАВ на открито, на фона на летището. Беше кльощав и носеше очила. Мигаше срещу слънцето, изглеждаше слаб и безпомощен. Беше толкова безличен, че Дженифър дори не запомни името му. Силно се съмняваше, че ще стои добре пред камерата.

За нещастие мнението му за Баркър беше унищожително.

— Федералната агенция по въздухоплаването борави с изключително деликатна информация, която в повечето случаи е и конфиденциална. Често става въпрос за неща, които са обект на промишлен шпионаж. Обществеността е силно критична по отношение на нашата дейност, ето защо ние сме въвели изключително строга система от правила за съхраняване на въпросната информация. Господин Баркър наруши тези правила. Той очевидно е обладан от прекомерно силно желание да се види по телевизията, а името му да бъде цитирано от пресата.

— Господин Баркър отрича това — намеси се Марти. — Той твърди, че ФАВ не си върши работата и по тази причина се е почувствал длъжен да говори…

— Пред адвокатите…

— Какви адвокати? — вдигна вежди Марти.

— Господин Баркър предоставяше конфиденциална информация главно на адвокати, завели дело срещу някоя авиокомпания… При това манипулирана и непълна информация, относно все още неприключили разследвания. Това е незаконно, господин Риърдън.

— Защо не го дадохте под съд?

— Нямаме такива правомощия. Но разполагахме с доказателства, че за въпросната информация господин Баркър е получавал възнаграждение. Под масата, разбира се… Предадохме тези доказателства на прокуратурата, но дело не беше заведено. Бих казал, че бяхме доста разочаровани. И до днес сме убедени, че за подобно поведение господин Баркър би трябвало да влезе в затвора, заедно с адвокатите, които са го подкупвали…

— Защо не стана?

— Задайте този въпрос на прокуратурата. Там работят юристи… Чувал съм, че юристите не обичат да вкарват в затвора свои колеги. Нещо като професионална солидарност. Баркър е работил за адвокати, те пък са поели задължението да го отървават, когато това се наложи… Баркър и днес работи за тях. Изявленията му са тенденциозни, насочени изцяло в подкрепа на поредния прекомерно алчен иск за обезщетение… Този човек няма реален интерес към проблемите на сигурността на въздухоплаването. Ако имаше такъв интерес, той още щеше да работи при нас. Да служи на обществото, а не да трупа съмнителни пари…

— Известно ви е, че напоследък Федералната Агенция е подложена на силен натиск — подхвърли Марти.

Май ще е по-добре да го спра, рече си Дженифър. Не виждаше смисъл в това интервю, и без това голяма част от него щеше да иде на боклука. Възнамеряваше да използва само началото от изявлението на, безличния — там, където споменаваше, че Баркър търси саморекламата… Това беше най-безобидното обвинение, което можеше да балансира някои моменти от материала.

Баркър ѝ трябваше.

— Марти, извинявай, но след десет минути трябва да сме на другия край на града — обади се тя.

Марти кимна и моментално благодари на човека от ФАВ. Което означаваше, че скуката продължава да го друса. Даде автограф за детето му и влезе в лимузината преди Дженифър.

— Исусе! — простена той и се облегна в седалката. Помаха с ръка на безличния, дари го с последна усмивка.

— Нещо ми се изплъзва, Дженифър! — заплашително изръмжа той в момента, в който лимузината потегли. — Поправи ме ако греша, но имам чувството, че нямаш никакъв материал! Разполагаш с някакви неясни обвинения на адвокати и платените им протежета и толкоз. Нищо съществено!

— Имаме материал, при това добър! — възрази Дженифър, стараейки се думите ѝ да прозвучат убедително.

— Скоро ще се увериш в това!

Марти само изсумтя.

Колата излезе на магистралата и се насочи към заводите на „Нортън Еъркрафт“ оттатък Долината.