Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (30)

ИЗПИТАТЕЛНА ЛАБОРАТОРИЯ
10.19 ч.

Приличаше на самолетно гробище. Навсякъде се търкаляха части от корпуси, опашки и крила, около някои от тях се издигаха ръждясали скелета. Но атмосферата беше работна, във въздуха се носеше монотонното боботене на компресори, от самолетните останки се проточваха разноцветни маркучи и кабели — като животоподдържащите системи в интензивното отделение на голяма болница. Това беше Изпитателната лаборатория, или „Отдел Стъргане и Скърцане“, както я наричаха в завода. Пълновластен господар тук беше Еймъс Питърс — човек, спечелил си мрачна слава.

Кейси го зърна почти веднага, вдясно от себе си. Беше по риза и торбести панталони, приведен над някаква сводка. Стоеше на няколко крачки от задната част на фюзелажа на ширококорпусен „Нортън“.

— Еймъс — повика го тя, помаха ръка и тръгна към него. Той се обърна и мрачно изръмжа:.

— Я се махай!

Еймъс беше истинска легенда в „Нортън Еъркрафт“. Грубо и инатливо седемдесетгодишно старче, той продължаваше да работи в компанията въпреки, че отдавна беше отвъд чертата на пенсионната възраст. Просто защото „Нортън“ не можеше да се лиши от услугите му. Беше гениален специалист в една сложна и непонятна за повечето хора област: умората на металите и границите отвъд които тази умора се превръщаше в опасност за сигурността на полетите. Област, на която днес се обръща много по-голямо внимание, отколкото преди десет години…

След дерегулацията превозвачите започнаха да използват своите самолети за далеч по-дълги срокове от очакваното. В момента три хиляди машини, изпълняващи вътрешни полети, бяха на възраст над двадесет години. Според изчисленията на специалистите, след пет години тази цифра щеше да се удвои. На практика никой нямаше представа какво ще стане с тези все по-остаряващи самолети…

С изключение на Еймъс.

Именно Еймъс беше консултант на Националния Борд за Безопасност по нашумялата катастрофа на авиокомпания „Алоха“ през 1988 г. Тази авиокомпания осъществява вътрешни полети над Хавайските острови. Един от нейните самолети Боинг 737 претърпя необичайна авария: при височина на полета 8000 метра се скъсва шест метра от горната обшивка на корпуса — от предната врата до крилото… При настъпилата рязка декомпресия една от стюардесите с засмукана навън и загива. Пилотът съумява да кацне в Мауи, въпреки тежките поражения. Машината е разглобена на части веднага, още на летището…

Останалите самолети на „Алоха“ се подлагат на тест за корозия и умора на метала. В резултат два 737 отиват за претопяване, а трети е подложен на няколкомесечен основен ремонт. При всички тези машини са открити пукнатини в обшивката и наличие на масивна корозия. ФАВ издава заповед за задължителен преглед на всички Боинг-737, които се намират в експлоатация. Резултатите са ужасяващи: четиридесет и девет машини на осемнадесет различни компании се оказват с пукнатини в корпусите.

Наблюдателите в бранша са изненадани от тежкия инцидент, тъй като предполагат, че машините 737 на „Алоха“ се намират под тристранно наблюдение: от страна на „Боинг“, ФАВ и самата компания собственик. Пукнатини вследствие на корозия има още на първите самолети от този модел, но „Боинг“ отдавна е взела мерки за тяхното отстраняване. Освен това компанията е предупредила „Алоха“, че соленият въздух и влажният климат на Хаваите са предпоставка за корозия.

Впоследствие се откриват и други причини за инцидента. Една от тях се оказва доста необичайна: поради факта, че разстоянията между отделните острови на архипелага са доста къси, машините на „Алоха“ кацат и излитат много по-често от обичайното, а това рязко скъсява и междуремонтния им пробег. Този факт, заедно с корозията, предизвикана от соления океански въздух, става причина за появата на многобройни пукнатини по корпусите. „Алоха“ не ги забелязва, в компанията няма достатъчно опитни експерти. ФАВ пропуска да ги открие, защото изпитва хронически недостиг на персонал, а хората, с които разполага, са претрупани с работа. Представителят на ФАВ в Хонолулу отговаря за девет авиокомпании и седем ремонтни центрове в района на Тихия океан — от Китай и Сингапур, до Филипините. В такива условия се стига до инцидента с отлепването на корпуса…

След катастрофата ФАВ, „Боинг“ и „Алоха“ организират истинска наказателна експедиция. Неоткритите структурни изменения в корпуса на пострадалата машина се приписват на лошо ръководство, лоша поддръжка, слаб контрол от страна на ФАВ, некадърен технически персонал. Избухва огромен скандал, последиците му се усещат години наред…

Но катастрофата на „Алоха“ насочва вниманието на производителите към проблемите със стареенето на метала, в „Нортън“ изгрява звездата на Еймъс… Той убеждава ръководството да отпусне средства за закупуването на стари самолети от различни марки и превръща отделните им елементи в обект на своите специфични тестове. Ден след ден старите крила и фюзелажи се подлагат на различни натоварвания, симулиращи излитане и кацане, страничен вятър и турбуленция. А Еймъс трупа опит…

— Еймъс, това съм аз, Кейси Сингълтън — повиши глас тя и пристъпи напред.

— О, Кейси — присви късогледите си очи старецът. — Не те познах… Докторите ми дадоха рецепта за нови очила, но кой да я изпълни… Как си, момичето ми? — Направи ѝ знак да го последва и се насочи към малката кабина до стената.

Много хора в „Нортън“ недоумяваха как Кейси е успяла да влезе под кожата на стария чудак, но причината беше проста: двамата бяха съседи, той често разхождаше рунтавото си куче покрай къщата ѝ тя пък отвреме навреме го канеше да хапнат заедно. Той я забавляваше с безкрайните си истории за различни въздушни инциденти, спомените му се връщаха чак до началото на 50-те, когато беше станала голямата катастрофа със самолет „Комет“… Познанията му за самолетите бяха буквално енциклопедични. Почти всичко, което знаеше, Кейси дължеше на него, при трудни случаи винаги търсеше съветите му.

— Не те ли зърнах вчера сутринта? — промърмори Еймъс.

— Да. Бях с дъщеря ми.

— И аз тъй си помислих… Искаш ли кафе? — Отвори вратичката на някакъв шкаф, във въздуха се разнесе миризмата на силно препечено кафе. Старецът беше известен с отвратителното кафе, което правеше.

— С удоволствие, Еймъс — усмихна се Кейси.

— Дано да го пиеш черно — промърмори Еймъс докато ѝ подаваше чашата. — Все забравям да купя онези сметанки, дето напоследък са много модерни…

— Предпочитам го черно, Еймъс — рече тя. Беше абсолютно сигурна, че старецът няма сметана поне от една година насам.

Еймъс сипа и на себе си в голяма немита чаша, после ѝ посочи очукания стол срещу бюрото. Плотът беше отрупан с дебели технически каталози, носещи заглавия от сорта на „Международен симпозиум по модерни структурни технологии, организиран от ФАВ и НАСА“, „Издръжливост на самолетните корпуси в екстремни ситуации“, „Техника на термографичния контрол“, „Основни технологии за корозионен контрол“ и пр.

Той вдигна крака върху масата, като преди това разбута каталозите и списанията, за да я вижда.

— Казвам ти, Кейси, истинска мъка е да се работи с тези стари корпуси! — изръмжа раздразнено Еймъс. — Вече мечтая за деня, в който ще ми докарат един хубавичък екземпляр Т-2!

— Т-2?

— Е, разбира се, че не знаеш… Ти си тук само от пет години, а през това време изобщо не сме пускали нов модел самолет. Когато правим това, първият готов самолет от серията наричаме Т-1… Тоест първата тестова машина. Слагаме я в тунела и я разтърсваме докато се разпадне. Така се откриват слабите ѝ места. Втората машина от конвейера е Т-2. Нея я използваме за откриване на умората в металните компоненти — една доста по-трудна задача. С течение на времето металът губи якостните си свойства и става трошлив. Затуй вземаме Т-2, слагаме го в камерата и ускоряваме процеса на стареене. Тоест — симулираме излитане и кацане, ден след ден, година след година… Политиката на „Нортън“ е тези тестове да се правят за срок, който надвишава двойно живота на самолета… Ако конструкторите са предвидили този живот да е двайсет и пет години, което ще рече петдесет хиляди летателни часа и двайсет хиляди цикъла, ние провеждаме тестовете за два пъти по-дълъг срок и едва тогава предаваме машината на клиента. Така сме сигурни, че той получава наистина добра стока. Как ти е кафето?

Кейси отпи една малка глътка и успя да скрие гримасата си. Старецът правеше кафето си по все същата технология: цял ден киснеше в гореща вода едросмляните зърна…

— Добро е, Еймъс — рече.

— Има още, само ми кажи когато го свършиш — успокои я той и продължи: — Но повечето самолетостроителни компании вършат същите тестове като нас — тоест за два пъти по-дълъг срок от проектното дълголетие… Какво правим ние? Тестваме машините за четири пъти по-дълго време! Затова имаме право да твърдим, че конкуренцията прави донати, а „Нортън“ — истински кроасани!

— Към това Джон Мардър добавя и още нещо — подхвърли Кейси: — Че за разлика от нас конкуренцията прави и пари…

— Мардър! — презрително изсумтя Еймъс. — В главата на тоя тип няма нищо друго, освен пари! А едно време беше друго, тогава шефовете викаха: момчета, направете най-добрия самолет на света! И сега уж викат същото — направете най-добрия самолет на света, ама да струва толкова и толкова! Сама схващаш разликата, нали? — Сръбна от чашата си и смени темата: — Хайде казвай какво те води тук… Вероятно 545, нали?

Кейси кимна с глава.

— Не мога да ти помогна — въздъхна Еймъс.

— Защо?

— Самолетът е нов, и дума не може да става за умора на метала…

— Става въпрос за една отделна част, Еймъс — рече Кейси и извади торбичката с предпазителя.

— Хм — изсумтя старецът и я вдигна срещу светлината. Завъртя я от всички страни, помълча малко, после каза: — Чакай да видим сега… Това трябва да е външният заключващ механизъм за втория елерон на крилото…

— Точно така.

— Така я! — изръмжа самодоволно старецът, после на лицето му се изписа загриженост: — Но този механизъм е калпав!

— Зная това.

— Какъв ти е проблемът?

— Дохърти е на мнение, че точно този механизъм е предизвикал инцидента. Възможно ли е това?

— Чакай да си помисля — отвърна Еймъс и вдигна очи към тавана. Секунда по-късно обяви: — Не! Залагам сто кинта, че не той е предизвикал инцидента!

Кейси отчаяно поклати глава. Отново беше в задънена улица.

— Разочарована ли си? — попита Еймъс.

— Честно казано, да — въздъхна тя.

— Значи не внимаваш — поклати глава възрастният мъж. — Това тук е изключително важна улика.

— Как така? Нали току-що каза, че предпазителят не е причина за инцидента?

— Кейси, Кейси… Трябва да мислиш!

Тя направи усилие да мисли, потънала във вонята на ужасното му кафе. Направи всичко възможно да разбере какво има предвид този чудак. Но в главата ѝ цареше пълно объркване. Предаде се и кротко рече:

— Кажи ми какво пропускам, моля те…

— Подменени ли бяха останалите заключващи механизми?

— Не.

— Подменен е бил само този, така ли?

— Да.

— Защо само този, Кейси?

— Не знам.

— Опитай да разбереш.

— Защо? Каква полза от това?

— Пак те моля да използваш главата си, Кейси! — вдигна ръце Еймъс. — Имате проблем с елероните на 545. Това значи, че имате проблем с крилото…

— Правилно.

— Откривате една подменена част на това крило…

— Правилно.

— Защо е подменена?

— Не зная.

— Претърпяло ли е някакви повреди това крило в миналото? Какво е наложило подмяната на въпросния механизъм? Подменени ли са други части? Монтирани ли са други ментета на това крило? Понесло ли е то някакви вторични поражения?

— Поне на външен вид не…

— Забрави за това, което виждаш, Кейси! — нетърпеливо тръсна глава Еймъс. — Прегледай ремонтния журнал на машината, също и този в екипите по поддръжката… Проследи пътя на въпросната част, обърни внимание на всички манипулации по крилото. Казвам ти това, защото съм сигурен, че нещо друго не е наред!

— Предполагам, че ще откриете и други неоригинални части — изправи се с въздишка Еймъс. — Напоследък все повече самолети използват такива… Това можеше да се очаква, защото в последно време всички май са почнали да вярват в Дядо Коледа…

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че вярват в нещо, което не съществува… Сещаш се какво имам предвид. Правителството приема закона за дерегулацията на авиокомпаниите и всички ръкопляскат… Цените на билетите падат, всички ръкопляскат. Но авиокомпаниите трябва да свият своите разходи. Поднасяната от тях храна става ужасна. Нищо, всичко е наред. Директните полети намаляват, при повечето от тях не е нужно да се сервира обяд или вечеря… Салоните са в лошо състояние, защото ги ремонтират по-рядко? Е, какво пък чак толкова е станало… Но разходите на превозвачите трябва да се свият още повече. Как? Като летят по-дълго време с едни и същи машини и избягват да купуват нови. Паркът остарява. Това също не създава проблеми, но само за определено време. Междувременно натискът за свиване на разходите продължава. Къде другаде да се направят икономии? При поддръжката, при резервните части? Но това не може да продължава до безкрайност. Просто не може. Тук помощ предлага и Конгресът. Уважаемите ни депутати решават да намалят отчисленията за ФАВ. Превозвачите решават да съкратят разходите по поддръжката, защото няма кой да ги контролира. А обществеността нехае, защото в продължение на цели трийсет години тази страна е на първо място в света по безопасност на полетите… Но защо е била на първо място, Кейси? Защото ние сме плащали за това място! Плащали сме, за да имаме нови и сигурни самолети, плащали сме за тяхната поддръжка и за контрола върху тази поддръжка! Но това време изтече. Днес е останало само безпочвеното ни самочувствие. Затова казвам, че вярваме в нещо, което го няма…

— И какво ще се получи в крайна сметка? — попита Кейси.

— Залагам още сто кинта, че в рамките на следващите десет години ще отменят закона за дерегулацията и нещата ще тръгнат по старому — въздъхна Еймъс. — Но това ще стане едва след поредица от тежки катастрофи. Привържениците на тъй нареченият „свободен пазар“ ще вдигнат вой до небето, но фактите са категорични: свободният пазар не предлага сигурност. Сигурност предлага само регулираният пазар. Ако искаш да консумираш действително добра храна, ще трябва да си назначиш хора, които да контролират качеството й. Ако искаш да пиеш чиста вода, трябва да плащаш на Инспекцията по водите. Ако искаш сигурна фондова борса, създаваш Комисия за контрол на борсовите спекулации. А ако искаш сигурни авиолинии, трябва да ги държиш под контрол. И това ще стане, можеш да бъдеш сигурна…

— А как ще решим проблеми като този с 545?

— Чуждестранните авиокомпании работят при далеч по-слаб контрол — сви рамене Еймъс. — Там нещата никога не са сигурни. Затова трябва да си отваряте очите при периодичните прегледи, особено по отношение на вложените резервни части…

Тя стана и се приготви да тръгва.

— И още нещо, Кейси… — Да?

— Разбираш какъв е проблемът, нали? За да проследиш тази част, трябва да започнеш от журнала за поддръжката на машината…

— Зная.

— Той се съхранява в Сграда 64… На твое място не бих отишъл там, особено пък в момент като този… Или, ако трябва да отида, ще си взема компания…

— Стига, Еймъс — тръсна глава Кейси. — Работила съм там, при това на поточната линия. Нищо няма да ми се случи.

— Полет 545 е горещ картоф, Кейси — поклати глава възрастният мъж. — Знаеш какво мислят момчетата… Ако получат шанс да попречат на разследването, непременно ще го използват… Затова бъди внимателна.

— Ще бъда.

— Ама много, много внимателна!…