Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Airframe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MikoBG (2007)

Издание:

Copyright © 1996 by Michael Crichton

First published in the United States by Alfed A. Knopf, Inc.

201 East 50th Street, New York, USA

 

Майкъл Крайтън

ВЪЗДУШНА КЛОПКА

Американска

Първо издание

Редактор Сергей Райков

Формат 84x108/32. Печатни коли 24

Издателство „Коала“, София

Отпечатано в „Балкан прес“ ЕАД

ISBN 954-530-038-8

История

  1. — Добавяне

НЮЗЛАЙН
15.06 ч.

— Дебора! — изкрещя Дженифър. — Веднага изискай от Си Ен Ен едно копие от лентата с „Нортън“! — Очите ѝ бяха заковани в екрана. Пускаха я за втори път, този път бавно — шест кадъра в секунда. Изображението беше повече от добро. Фантастично!

Видя как някакъв нещастник се върти във въздуха като плувец, когото неочаквано са бутнали от висок трамплин. Ръцете и краката му се размахваха на всички страни. Миг по-късно тялото му се блъсна в някаква седалка, вратът му се прекърши… Невероятно! Човекът отскочи нагоре като парцалена кукла и се блъсна в тавана… Вратът му се счупи точно пред камерата!

Никога не беше виждала по-велик материал. При това със звук! Хората крещяха от ужас. Такива крясъци не могат да се фалшифицират. Част от тях бяха на китайски и това придаваше на материала някаква особена екзотика! Ами тези невероятни звуци на трошене, получили се от ударите на хора и предмети в стените на кабината? Исусе!

Фантастична, приказна лента! Освен това се върти цяла вечност! Четиридесет и пет секунди, всичките с високо качество! Дори накрая, когато камерата изскача от ръцете на собственика си, кадрите се замъгляват като по поръчка! Никой оператор не може да постигне това, дори да му предложиш цял куфар с пари!

— Дебора! — изкрещя отново тя. — Дебора!

Сърцето лудо блъскаше в гърдите ѝ имаше чувството, че ще се пръсне. Почти не забелязваше лисичето лице на адвоката, което се появи на екрана. Явно лентата беше негова. Дълбоко в себе си усети, че този тип с удоволствие ще продаде касетата на „Нюзлайн“, а това означаваше, че разполагат с материал! Фантастичен материал, който дори не се нуждае от особена обработка!

Пред бюрото ѝ се изправи Дебора, лицето ѝ беше зачервено и възбудено.

— Искам всичко писано и излъчвано за самолети на „Нортън“ през последните пет години! — започна делово Дженифър. — Пълно проучване на Брадли Кинг и това, което знае за Н-22… И на…, — Очите ѝ механично се преместиха върху екрана: — … На Фредерик Баркър. Искам всичко за тях, искам го веднага!

 

Двадесет минути по-късно вече разполагаше с основните параметри на бъдещия материал, плюс сведения за ключовите фигури в него. Информация в „ЛА Таймс“ отпреди пет години, която съобщаваше за първия полетен сертификат на Н-22 и пробните му полети. Всичко в нея беше най. Най-модерна навигационна система, най-съвременни системи за електронен контрол и автопилот… Дрън-дрън.

Материал в „Ню Йорк Таймс“ за противоречивата фигура на адвоката Брадли Кинг, предизвикал огромен скандал с опитите си да осъществява контакт с роднини на жертвите на самолетни катастрофи още преди съответната авиокомпания да ги е уведомила официално за инцидента. „ЛА Таймс“ също го споменаваше — като инициатор на групово оплакване в съда след катастрофата в Атланта. „Индепендънт Прес-телеграм“ от Лонг Бийч го наричаше „Кралят на самолетните катастрофи“ и съобщаваше за решението на Адвокатската колегия в Охайо да го санкционира за неправомерни контакти със семействата на загиналите. Заглавието на материала звучеше така: „КИНГ ОТХВЪРЛЯ ОБВИНЕНИЯТА НА «НЮ ЙОРК ТАЙМС», НО ДАЛИ НЕ ОТИВА ТВЪРДЕ ДАЛЕЧ?“

„ЛА Таймс“ отделяше внимание на скандалното уволнение на Фредерик Баркър от ФАВ. В него той твърдеше, че напуска сам, недоволен от отношението на агенцията към новия модел на „Нортън“ Н-22. Но директорът на ФАВ казваше обратното: Баркър е уволнен за неправомерно предавана вътрешна информация на медиите. Самият Баркър обявяваше, че става „консултант по авиационните въпроси“ на свободна практика.

„Индипендънт прес-телеграм“ пишеше, че Фред Баркър обявява кръстоносен поход срещу Н-22. Цитирани бяха думите му, че „този самолет има дълга история на недопустими от гледна точка на сигурността аварии“. Заглавие на „Телеграф Стар“ от Ориндж Каунти гласеше: „ФРЕД БАРКЪР ЗАПОЧВА ВОЙНА СРЕЩУ АВИОКОМПАНИИТЕ“; в самия материал се твърдеше, че „Баркър обвинява ФАВ за пасивната ѝ позиция по отношение на един явно опасен самолет на «Нортън Еъркрафт» и ще бъде главен свидетел на Брадли Кинг в съда“.

Дженифър започна да усеща в каква посока трябва да развият историята. Очевидно трябваше да стоят по-далеч от преследвача на линейки Брадли Кинг. За разлика от него обаче Баркър — бившият служител на ФАВ, можеше да бъде полезен. По всяка вероятност той ще може да подложи на критика системата, с чиято помощ ФАВ издава своите полетни сертификати.

Направи ѝ впечатление изключително критичната позиция спрямо „Нортън Еъркрафт“, която заемаше журналистът Джак Роджърс от „Телеграф Стар“. Отбеляза си няколко негови материала, публикувани напоследък:

 

ЕДГАРТЪН ПОД НАТИСК ЗА НОВИ ПРОДАЖБИ, „НОРТЪН ЕЪРКРАФТ“ ИЗПИТВА СЕРИОЗНИ ФИНАНСОВИ ТРУДНОСТИ. РАЗНОГЛАСИЯТА В РЪКОВОДСТВОТО ПОСТАВЯТ УСИЛИЯТА МУ ПОД ВЪПРОС.

НА ПОТОЧНАТА ЛИНИЯ В „НОРТЪН“ РАБОТЯТ БАНДИТИ И НАРКОМАНИ.

ВЕРОЯТНИ СИНДИКАЛНИ ПРОТЕСТИ СРЕЩУ КИТАЙСКАТА СДЕЛКА НА „НОРТЪН“. РАБОТНИЦИТЕ СЕ ОПАСЯВАТ ЗА МЕСТАТА СИ.

 

Дженифър доволно се усмихна. Да, нещата могат да се получат…

 

Набра номера на „Телеграф Стар“ и се свърза с Джак Роджърс.

— Прочетох материалите ви за „Нортън“, отлични са — похвали го тя. — Очевидно сте убеден, че компанията има проблеми.

— При това много сериозни — рече Роджърс.

— Производствени?

— Както производствени, така и синдикални.

— По-точно?

— Все още е рано да се каже. Но обстановката в завода е неспокойна, ръководството губи авторитета си. Профсъюзът е против китайската сделка…

— Бихте ли говорили на тази тема пред камерата?

— Разбира се. Не мога да ви разкрия източниците си, но ще ви кажа всичко, което зная…

Как няма да кажеш, рече си Джениър. Мечтата на всеки журналист от пресата е да се види на екрана. Той много добре знае, че може да направи пари само от телевизията. Дори да е отличен професионалист, качествата му ще бъдат забелязани само след като се появи на екрана… А после вече е лесно. Популярно от телевизията лице спокойно може да прекрати пряката си журналистическа дейност, която е както изнурителна, така и зле платена. То автоматично се прехвърля в кръга на лекторите — една особена прослойка от хора, които печелят хляба си от няколко думи, казани на официален обяд или вечеря. Но думи, които им носят хонорар между пет и десет хиляди долара…

— През тази седмица вероятно ще пътувам, но хората от екипа ми ще поддържат връзка с вас — каза на глас Дженифър.

— Изцяло съм на ваше разположение — отвърна Роджърс.

 

Свърза се с Фред Баркър в Лос Анджелис. Той сякаш очакваше позвъняването й.

— Видеоматериалът ви е доста драматичен — каза тя.

— Когато задкрилките се спуснат при скорост, която се доближава до тази на звука, нещата не са драматични, а трагични! — отвърна Баркър. — Точно това се е случило с борда на „Транс Пасифик“… Това е деветият по ред инцидент откакто Н-22 е в редовна експлоатация.

Деветият?!

— О, да, госпожице Малоун, такава е истината. Най-малко още три смъртни случая се свързват пряко с конструктивните недостатъци на тази машина, но компанията не е направила абсолютно нищо.

— Имате ли списък на тези случаи?

— И на тях, и на други — отвърна Баркър. — Дайте ми номера на факса си.

 

Гледаше списъка с изострено внимание. Беше прекалено подробен за вкуса ѝ, но въпреки това впечатляваше:

1. 4 ЯНУАРИ 1992 г. Полет фл 350: спускане на елероните при скорост 0.840 М. Дефект в командния лост.

 

2. 2 АПРИЛ 1992 г. Спускане на задкрилките при скорост 0.81 М. Причина: притискане на лоста от случайно паднал планшет.

 

3. 17 ЮЛИ 1992 г. Екипажът докладва за изключително силна турбулентност, по-късно се оказва, че елероните са спуснати неволно. Ранени са петима пасажери, трима от тях сериозно.

 

4. 20 ДЕКЕМВРИ 1992 г. При крайсерска скорост задкрилките се спускат без намеса от страна на екипажа. Двама пътници са ранени.

 

5. 12 МАРТ 1993 г. Самолет на „Нортън“ влиза в мъртва точка при скорост 0.82 М. Не пада като по чудо. След преглед се установява, че елероните са спуснати, а лостът за управлението им не е в горно заключено положение.

 

6. 4 АПРИЛ 1993 г. Първият пилот неволно отпуска ръка върху лоста за управление на елероните. Няколко пътници са ранени.

 

7. 4 ЮЛИ 1993 г. Първият пилот докладва за спускане на елероните при скорост 0.81 М, деблокиране на лоста.

 

8. 10 ЮНИ 1994 г. Елероните се спускат при пълна тяга, никой не е докосвал лоста.

Дженифър вдигна слушалката и отново набра Баркър.

— Ще говорите ли за всички тези инциденти пред камера? — попита тя.

— Вече съм го правил, при това в съда — отвърна онзи. — С удоволствие ще участвам в предаването ви, защото целта ми е този самолет да бъде изваден от експлоатация преди да вземе поредните си жертви. За съжаление на подобна стъпка не са склонни нито експертите от Федералната Агенция, нито фирмата производител…

— Но откъде сте сигурен, че последният инцидент се дължи именно на спускането на елероните?

— Имам свой информатор в „Нортън“ — отвърна Баркър. — Честен човек, на когото всички тези лъжи са дошли до гуша. Той има доказателства, че причината са елероните. Компанията обаче иска да потули скандала…

Дженифър приключи разговора и натисна копчето на интеркома.

— Дебора, свържи ме с Транспортното! — заповяда тя.

 

Затвори вратата на кабинета си и доволно се отпусна в стола. Вече беше сигурна, че има материал.

Страхотен материал.

Въпросът сега беше в каква светлина да го представи.

Това е въпрос от изключително значение за предаване като „Нюзлайн“. По-възрастните продуценти говореха за „контекст“, като под този термин имаха предвид развитие и разширяване на темата. Тоест, очертават важността ѝ с помощта на репортажи, предхождащи събитието, наблягат на съвпаденията. Те считаха „контекста“ за толкова важен, че пристъпваха към реализацията му с чувството за морален дълг.

Дженифър обаче не беше на тяхното мнение. Когато влезеш в монтажната и изхвърлиш всичкия морално етичен пълнеж на своя материал, контекстът не е нищо друго, освен допълнително напомпване на темата. Нещо не особено полезно, тъй като води до неизбежните справки с миналото…

А миналото не интересуваше Дженифър. Тя беше типичен представител на новото поколение и си даваше ясна сметка, че силата на телевизията е в сегашното време, че тя трябва да отразява събитията на момента — един безкраен низ от образи, които градят електронното настояще. Докато контекстът по природа изисква нещо повече от сега, нещо, към което Дженифър не проявяваше интерес. Нито пък зрителят — по нейно дълбоко убеждение. Миналото е мъртво и забравено. На кого му пука какво е ял вчера? Какво е правил вчера? Единствено сега е от значение!

Сега. Най-могъщото предимство на телевизията.

Следователно добрата рамка на материала няма нищо общо с миналото. Обвинителният списък на Фред Баркър практически беше пречка за актуалността на темата, тъй като насочваше вниманието на зрителя към избледняващото и отегчително минало. Тя трябваше да намери начин да го заобиколи. Да се докосне до него и да продължи напред…

Това, което търсеше, беше такъв акцент, който би ѝ позволил развитие на темата в сегашно време, при това по разбираем за зрителя начин. Най-добрите кадри са тези, които успяват да ангажират вниманието на зрителя към вечния конфликт между доброто и злото, да събудят чувството му за морал. Успее ли да постигне това, режисьорът е постигнал всичко. Защото е приет, защото използва езика на зрителя…

 

Но темата трябва да се развива бързо. Това означава, че морално — етичните проблеми трябва да бъдат само загатнати, без подробни обяснения. Те са нещо, което публиката вече е приела за вярно. Всички знаят, че големите корпорации са корумпирани, а техните лидери са алчни свине. Това не се нуждае от доказателства, достатъчно е само да бъде подхвърлено. Хората предварително знаят, че държавната бюрокрация е мързелива и некадърна. Това също не се нуждае от доказателства. И накрая, хората знаят, че продуктите за масова употреба се произвеждат с цинична небрежност, никой пет пари не дава за сигурността на консуматорите…

От всички тези предварително възприети елементи Дженифър щеше да изгради своята морална тема.

Една бързо развиваща се морална тема, която съществува днес и сега.

 

Разбира се, рамката се нуждае и от други неща. На първо място тя трябваше да бъде одобрена от Дик Шенк. Тя трябваше да я представи по начин, който ще допадне на Шенк, който ще бъде в синхрон с личните му представи за света. Това съвсем не е лесно, тъй като Шенк е далеч по-умен и по-проницателен от масовия зрител. Което означава, че удовлетворяването на изискванията му също ще е по-трудно…

Сред своите служители Шенк беше известен с прозвището Критикаря. Беше го спечелил поради безцеремониия начин, по който намираше и сочеше слабите места във всеки материал. Влизаше в студията с приятелска усмивка на уста, ролята на добрия дядо му отиваше. Но всичко това се стопяваше без следа когато трябваше да одобри материал, предложен от някой екип. В такъв момент Шенк ставаше опасен. Добре образован и изключително умен човек, той можеше да бъде чаровен когато пожелае. Но дълбоко в душата си беше зъл. С възрастта ставаше все по-зъл, придобиваше увереността, че именно това лично качество е в основата на успеха…

На Дженифър ѝ предстоеше да му направи предложение. Беше предварително убедена, че той ще плаче за нов материал. Но едновременно с това ще е бесен на Пачино и на Марти, гневът му лесно можеше да се прехвърли върху Дженифър и новото ѝ предложение…

Затова трябваше да действа изключително предпазливо. Материалът трябва да бъде представен така, че да подхранва гнева и враждебността на Шенк, да ги насочва в правилната посока…

Придърпа бележника си и се зае да маркира онова, което възнамеряваше да каже…