Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Airframe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MikoBG (2007)

Издание:

Copyright © 1996 by Michael Crichton

First published in the United States by Alfed A. Knopf, Inc.

201 East 50th Street, New York, USA

 

Майкъл Крайтън

ВЪЗДУШНА КЛОПКА

Американска

Първо издание

Редактор Сергей Райков

Формат 84x108/32. Печатни коли 24

Издателство „Коала“, София

Отпечатано в „Балкан прес“ ЕАД

ISBN 954-530-038-8

История

  1. — Добавяне

ПРЕД АДМИНИСТРАТИВНАТА СГРАДА
13.04 ч.

Дженифър Малоун напусна административната сграда на „Нортън“ и влезе в колата си. Чувстваше се доста по-разстроена, отколкото бе готова да признае. Беше наясно, че интервю с президента на компанията няма да има. Подозираше и друго — на въпросите ѝ пред камера ще отговаря онази Сингълтън, а това несъмнено ще се отрази на емоционалния заряд на предаването. Зрителят иска да види как маститите и арогантни кормчии на една могъща индустрия си получават заслуженото. Но когато вместо тях на екрана се появи интелигентна, искрена и привлекателна жена, ефектът става съвсем друг. Дали тези типове са толкова умни, че да го знаят?

А Марти без съмнение ще се нахвърли върху нея…

Нещо, което също няма да бъде от полза за предаването.

Представила си ги един срещу друг под светлината на прожекторите, Дженифър неволно потръпна. Сингълтън е умна, приятна и открита, поведението ѝ внушава доверие. Марти ще я захапе, а зрителят ще изпита неприятното чувство, че телевизията иска да разбие на пух и прах един достоен човек, една примерна майка и съпруга… В същото време никой не може да обуздае Марти, той както винаги ще скочи право към гърлото й…

Дженифър започна да изпитва безпокойство и от друго: струваше ѝ се, че материалът е слаб… Остана много доволна от интервюто с наистина убедителния Баркър, но ако компанията докаже своевременното издаване на онези директиви за сигурност, тя без съмнение ще разполага със силни козове. Безпокоеше я и репутацията на Баркър. Ако ФАВ разполага с доказателства за неговата нелоялност, достоверността на изявленията му ставаше нула, а „Нюзлайн“ ще изглежда глупаво предаване в очите на всички, тъй като му отделя ефирно време…

Репортерът Джак Едикойси е пълна скръб. Поведението му пред камерата е под всякаква критика, а и материалът му не е Бог знае какво… На кого му пука, че в производствените халета на компанията се употребяват наркотици? Нима не е така навсякъде из Америка? Като новина е нула, никой не може да докаже, че „Нортън“ прави лоши самолети, защото в заводите им се пуши марихуана… Именно това беше основната цел на Дженифър. Трябваха ѝ живи и убедителни кадри, които да покажат, че този Н-22 наистина е летящ ковчег. Толкоз.

Но не разполагаше с нищо подобно.

До този момент твърдите факти бяха два: записът на Си Ен Ен и блокиралият ротор в Маями. Първият не представляваше нищо друго, освен банално стара новина, а вторият — дреболия. Малко пушек изпод крилото на заснет отдалеч самолет…

Голяма работа!

Но най-лошото беше, че компанията ще публикува предварителен доклад от своето разследване на инцидента, който ще опровергае изцяло обвиненията на Баркър… Мобифонът ѝ иззвъня.

— Казвай — прозвуча гласът на Дик Шенк в слушалката.

— Здравей, Дик.

— Докъде стигна? — нетърпеливо попита Шенк. — В момента гледам схемата. Марти приключва с Бил Гейтс най-много след два часа…

Прииска ѝ се да му признае всичко. Да му каже: „Забрави, материалът не става… Проявих глупава самоувереност като обещах да го направя за два дни…“

— Дженифър, там ли си? — бръмна гласът на Шенк. — Да пращам ли Марти?

Нямаше сили да каже не. Не можеше да признае, че е сгрешила. А и Шенк положително ще я разпъне на кръст, ако реши да се оттегли на този етап… Това би означавало край на всичко, особено след онзи разговор в кабинета на продуцента, по време на който беше проявила хладна самоувереност… Отговорът не можеше да бъде друг, освен положителен.

— Да, Дик — каза в слушалката тя. — Пращай го.

— Ще бъдеш ли готова за събота?

— Да, Дик.

— Не искам никакви пропуски! — прогърмя продуцентът. — Нищо, от което да се възползва „60 минути“, ясно ли ти е? Материалът трябва да е абсолютно цялостен!

— Ще бъде, Дик.

— Не ми звучиш много убедително…

— Всичко е наред, Дик. Само съм мъничко уморена…

— Окей. Марти излита от Сиатъл точно в четири. В хотела ще бъде някъде около осем. През това време искам да изготвиш програмата за снимките и да ми пратиш едно копие по факса. Ще си бъда у дома. Утре през целия ден Марти е на твое разположение.

— Добре, Дик.

— Разбий ги, скъпа — рече Шенк и затвори. Дженифър сгъна слушалката и въздъхна. После завъртя стартера и включи на заден ход.

 

Кейси видя как Малоун включва на заден ход и се измъква от паркинга. Караше черен лексъс, също като Джим. Не я забеляза.

Все още не можеше да разгадае играта на Мардър. Избухването му пред репортерката беше фалшиво, същото можеше да се каже както за твърдението му, че елероните не са причина за инцидента, така и за предварителния доклад на Комисията за разследване, който ще бъде публикуван на следващия ден… Как е възможно това? На всички е известно, че Мардър има достатъчно кураж да отстоява своето становище, но този път отдалеч личеше, че си копае гроба…

А Джон Мардър не е от хората, които работят срещу собствения си интерес, Кейси беше дълбоко убедена в това.