Харолд Робинс
Пираните (8)

7

Последвах я от стаята й към банята. Тя посочи вратата на противоположната стена и каза:

— Това е твоята спалня. Банята е между двете стаи. — После отвори шкафа с огледала над двойната мивка, облицована с мрамор. — Тук има всичко, от което се нуждаеш — самобръсначка, крем за бръснене, лосион. Ей сега ще напълня ваната.

Отворих вратата на моята спалня. Пътната ми чанта лежеше отворена на леглото, но дрехите ми ги нямаше. Обърнах се към Алма.

Тя предугади въпроса ми.

— Мамачита ги пере. Ще ги изглади, за да са готови като излезеш от ваната.

— Просто не е за вярване. Тук е по-добре от който и да е хотел с пет звезди.

— Това е само началото — засмя се тя. Пусна кранчетата и водата напълни голямата овална вана; след това поръси в нея една шепа разноцветни сапуни на прах. Въздухът се изпълни с миризмата на странен екзотичен парфюм. Алма извади отнякъде малка дървена лопатка и разбърка прахчетата във водата, после се обърна към мен.

— Махай дрехите и се обръсни. Сигурно не си се бръснал поне три дни.

Зяпнах я.

— Какво да правя с тези дрехи?

— Хвърли ги на пода — каза тя. — Мамачита ще ги изхвърли. За нищо не стават вече.

Продължавах да я гледам.

— След това какво смяташ да правиш?

Тя започна да се съблича.

— И аз трябва да се изкъпя. Ваната е голяма, направена е специално за двама души. Да не би да се срамуваш?

— Не — отговорих аз — Но съм изненадан.

— Чудно ми е защо — усмихна се тя. — И ти си ме виждал гола преди, и аз теб.

— Кога си ме виждала гол? — попитах аз.

— Не ставай глупав — отговори тя. — Че нали всичките спяхме в онази малка каюта на гемията. Изобщо нямаше как да се скрием един от друг, когато се преобличахме. Хайде, действай.

Тя пресече банята и яхна бидето.

— Ще си измия тая работа, преди да си се обръснал.

Вече беше легнала във ваната, когато се потопих във водата. Тя беше топла и приятна. Галеше меко кожата ми.

— Добре ли е? — попита Алма.

— Идеално — отговорих аз.

Тя се изправи и взе една голяма кремава пластмасова бутилка с дюза.

— Изправи се — каза Алма. — Това е специален сапун за баня. Ще те намажа с него и кожата ти ще омекне.

Тя бавно започна да размазва сапуна по тялото ми.

— А сега се обърни. — И ми подаде бутилката.

Чувствах се неловко. Моите движения не бяха така леки като нейните. Тя бавно се обърна и ми подложи гърба си, след което пак се обърна с лице към мен. Погледнах я въпросително. Тя се усмихна.

— Не се будалкай, ами си довърши работата.

Бързо размазах сапуна по тялото й. Гърдите й напълниха ръцете ми, коремът й беше стегнат и прибран. Съвсем леко размазах сапуна по лонната й кост.

— По-силно — каза тя. — Натрий го в космите.

Направих както ми каза и после размазах сапуна между бедрата й. Тя ме гледаше в очите, когато й подадох бутилката. Изстиска малко сапун на пениса и тестисите ми.

Дишаше тежко.

— Усети ли как набъбна любовната ми пъпка?

Кимнах.

Тя започна да масажира половите ми органи.

— Започваш да го надървяш!

— Ти само продължавай така и да видиш как ще ти скоча — казах аз.

— На мен вече два пъти ми дойде. — Прегърна ме през рамото и ме придърпа към себе си.

Направихме го на колене; повече не можех да се сдържам. Оргазменият спазъм премина по цялото ми тяло и като че ли беше безкраен.

— О, Боже! — казах аз. Огледах я.

— Изплескал съм те цялата.

— Това е разкошно. Най-хубавият лосион за кожа, който може да съществува.

Чувах как в далечината звъни телефонът. След това усетих ръката й на рамото си. Изправих се бавно. И двамата бяхме голи в леглото.

— Ей, че работа — казах аз. — Ама наистина съм бил в безсъзнание.

— Полагаше ти се. — Тя се усмихна нежно. — Мислех, че оргазмите ти нямат край.

Разтърсих глава.

— Май че чух телефонът да звъни, а?

— Твоите от САЩ — каза тя и бързо ми подаде флакона. — Смръкни веднъж. Още не си се събудил съвсем.

Кимнах. Смръкнах и главата ми се проясни.

— Къде е телефонът?

— Ето го. — Тя го вдигна от нощната масичка.

Долепих слушалката до ухото си. Чух женски глас да казва:

— Господин Стивънс?

— Да, аз съм.

— Господин Ди Стефано ще говори с вас — каза жената.

Чу се изщракване и след това гласът на чичо ми. Звучеше глухо и тъжно.

— Angelo e morto — каза той. Това не беше въпрос. Той вече знаеше.

— Да — отговорих аз. — Моите съболезнования.

— Кога стана това? — попита чичо сподавено.

— Има седмица оттогава — казах аз. — Капитанът се опита да ни вземе в плен със стоката. Застреля Анджело в гръб. Всичко стана за секунди.

— А ти къде беше?

— Долу в каютата. Като чух изстрелите, грабнах револвера и застрелях капитана точно в момента, в който той слизаше по стъпалата за каютата. Очистих и един от моряците. Скрихме се в едно заливче надолу по течението заедно с другите двама моряци, обаче и те започнаха да проявяват претенции. Отървах се от тях, преди да ни намери Винс. Ако не беше той, нямаше да можем да се оправим.

— Защо казваш „ние“? Имаше ли още някой с теб?

— Да — казах аз. — Анджело беше довел едно момиче от Лима. Трябваше му преводачка.

— Анджело е искал да се чука — каза тъжно чичо ми. — Има ли начин да си го приберем в САЩ?

— Не, чичо — отговорих аз. — Той е някъде на петстотин километра нагоре по течението на Амазонка в джунглата.

Известно време чичо ми мълчеше.

— Казах му да не тръгва — рече той. — Но той никога не ме е слушал. Винаги искаше да докаже на какво е способен.

Замълчах. Нямаше какво да отговоря.

— Не исках и ти да ходиш. Казах на Анджело, че ти нямаш нищо общо с тази работа.

— Анджело беше мой братовчед и аз го обичах — отвърнах аз. — Разбира се, щях да отида с него. Та нали той беше с мен в Сицилия.

— Искам да се прибереш у дома — каза той. — Кога можеш да вземеш самолет?

— Тук сега е нощ — отвърнах аз. — Още сутринта ще се обадя на авиолиниите.

— Вземи „Барниф“ — каза той. — Не се доверявам на никоя от чуждестранните авиолинии. Лети с американските.

— Да, чичо.

— Веднага, щом си купиш билет, ми се обади.

— Да, чичо.

— Като си дойдеш у дома, ще отслужим литургия за Анджело — каза той.

— Скоро ще си дойда — казах аз.

— А момичето? Как е то, добре ли е? — Гласът му беше дрезгав.

— Да, чичо.

— Хубаво ли е?

— Да, чичо — отвърнах аз. — Анджело имаше добър вкус. Той не ходеше с шантонерки.

— Грижи се за нея.

— Благодаря ти, чичо.

— И ти се пази — каза той. — Не забравяй, че си единственият мъж в семейството, който ми е останал. И ми се обади утре.

— Да, чичо.

— Обичам те.

— И аз те обичам.

Телефонът изщрака. Подадох слушалката на Алма.

В очите й имаше сълзи:

— Как е той? — попита тя.

— С разбита душа — отговорих аз. — Анджело беше всичко за него.