Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Piranhas, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
vens (2013 г.)
Корекция
khorin68 (2013 г.)

Издание

Харолд Робинс. Пираните

Американска. Първо издание

Редактор: Иван Димитров

Технически редактор: Екатерина Петрова

Художник: Симеон Кръстев

ИК „Делта Букс“, София, 1993 г.

История

  1. — Добавяне

7

Чудесното на „Палмс“ е, че ако имаш апетит, можеш наистина да се нахраниш. Келнерът с голямото шкембе пристигна с питиетата и съобщи:

— Тази вечер имаме специалитет. „Чудовището от Лох Нес“. Омари по три килограма.

Ким поклати глава и се усмихна.

— Едва ли можем да изядем цял.

— Какво ще кажете да си разделим един от два килограма, а после и една нюйоркска пържола алангле, пържен лук и картофи?

— Започваме с една от салатите на Джиджи — отсече Ким.

— А за вас? — обърнах се към да Винчи.

— Една нюйоркска пържола, не много препечена. И малко спанак и печен картоф.

— Какво ще кажете за бутилка „Кианти“? — предложи келнерът.

— Добре — казах аз.

Келнерът изчезна и ние опитахме от питиетата.

— Как се запознахте с госпожа Джарвис? — попитах да Винчи.

— Бях неин главен счетоводител в банката й в Париж — каза той.

— Тя беше ли женена за Джарвис тогава?

— Не — отвърна той. — По времето, когато се омъжи, аз отидох на работа в „Евроскай“ и загубихме връзка.

— Как се завързахте за „Евроскай“? — попитах.

Той се засмя.

— Те се нуждаеха от банкер с познания за компютри. По това време нямаше много като нас — да работят в Европа и да разбират от компютри.

— Не авансира ли „Евроскай“ Джарвис с пари за филмите на „Милениум“? — задълбах аз.

Той ме погледна със съвсем открито лице.

— И да са го направили, аз не знам нищо, тъй като бях назначен по проекта няколко седмици преди това.

Келнерът тъкмо ни беше донесъл салатите, когато малка група хора мина покрай нас към масата си. Разпознах Тайм, екзотичната черна певица, която бях видял на партито у Брадли. Един от мъжете в групата се спря на нашата маса и каза на да Винчи:

— Не ви очаквах толкова скоро в града.

— Имах по-спешен бизнес — каза да Винчи. — Но мислех да се свържа с вас още рано сутринта.

Добре облеченият, добре изглеждащ мъж на средна възраст кимна:

— Можете да ме намерите утре сутринта в хотела. Връщам се в Лас Вегас следобед.

— Ще поддържаме връзка — каза да Винчи.

И групата тръгна към масата. Стори ми се любопитно, че да Винчи не ни запозна с приятеля си.

— Онова черно момиче е Тайм — каза Ким. — Номер едно в класациите сега. Чух, че приятелят й е гангстер в Лас Вегас.

Да Винчи се усмихна и продължи да яде салатата си.

Обслужването в „Палмс“ беше безупречно. Поръчките ни се изпълниха веднага. До девет и половина бяхме приключили. Когато келнерът донесе сметката, да Винчи извади чек. Аз го спрях.

— В никакъв случай. Това е моят град.

И платих сметката.

Излязохме навън. Да Винчи помоли портиера да му извика такси.

— В „Бевърли Родео“.

— Влизай — поканих го, когато портиерът отвори вратата на колата за Ким.

Оставих да Винчи в хотел „Бевърли Родео“. Като излизаше от колата, сакото му се разтвори.

— До утре — каза да Винчи.

— До утре — отвърнах аз и го проследих с поглед, докато влизаше във фоайето на хотела. После отделих колата от бордюра и се влях в трафика.

Погледнах Ким.

— Има пистолет в кобур под мишницата.

— Как разбра? — попита тя.

— Видях го, когато излизаше от колата. Не разбирам. Защо му е на едни компютърен банкер пистолет? — Поклатих глава. — Нещо не ми се връзва.

— Изморен си — каза Ким. — Да се връщаме обратно в бунгалото, трябва да се отпуснеш. Може би имаш нужда от топла баня. Беше тежък ден.

Кимнах. Още не й бях казал, че чичо Роко е напуснал страната.

— Но най-напред трябва да говоря с Алма. Позвъни й в хотела. Кажи й, че отивам там, за да говоря с нея.

Ким вдигна телефона в колата, набра хотела на Алма и попита за госпожа Джарвис. Обади се чиновникът на рецепцията. Ким окачи слушалката и ме погледна.

— Напуснала е хотела.

— Окей — казах. — Мисля, че нищо не мога да направя. Хайде да се прибираме вкъщи.

Беше единадесет и половина вечерта. Двамата с Ким седяхме във водата. Аз се излегнах назад.

Ким ме погледна.

— Взех решение, Джед. Напускам работа.

— Защо, по дяволите? — попитах я аз. — Работата ти е чудесна.

— Не ми трябва работа — ядоса се тя. — Имам нужда от връзка. Смятах, че имаме такава, но всичко е било само заради чукането.

— Имам много проблеми.

— Имаше и повече проблеми, когато започнахме този бизнес — но все пак намираше време за нас двамата.

— Пак ще намерим — казах аз. — Просто изчакай, за да се оправя с всичко това.

— Не знам — каза Ким. — След някоя година ще бъда на трийсет, а майка ми винаги е казвала, че ако не се омъжиш до трийсет, оставаш стара мома.

— О, Боже — казах. — Ти си все още дете.

— И ти не си толкова млад. Смятам, че е по-добре да решим какво ще правим в бъдеще.

— Знам какво е нашето бъдеще — казах аз. — Ще се оженим като всички.

— Наистина ли мислиш така?

— Разбира се — казах аз. — Но не ме насилвай.

Тя излезе от водата.

— Отивам да се обръсна отдолу — каза Ким. — Искам отново да се чувствам млада.

Аз също излязох и облякох териленената си роба.

— Ела в леглото. Да поработим малко.

Тя ме изгледа.

— Не искаш ли да се обръсна отдолу?

— Не ме притеснява — казах аз.

— Тогава по-добре си избръсни брадата, за да не ми боцкаш клитора.

— Глупости — казах аз. — Хайде в леглото.

Телефонът зазвъня. Тя се пресегна, заслуша се и се обърна към мен с израз на отвращение.

— Пред хотела има лимузина — каза тя. — Племенницата ти Анджела чака да се качи.

Ким облече анцуга си, а аз си сложих джинси и тениска. Звънецът звънна. Отворих вратата. Там стоеше Анджела, а зад нея — пиколото с куфарче в ръка.

— Чичо Джед — каза тя приглушено.

— Да, сладка.

— Мама ми каза да остана при теб за няколко дни. Може ли?

Гледаше ме неспокойно. Очевидно не знаеше дали е добре дошла.

— Хайде, влизай, сладурче — казах аз и хванах ръката й. — Къде е майка ти?

— Трябваше да замине в командировка.

— Къде?

— Мисля, че във Франция — погледна ме Анджела. После се обърна и видя Ким. — Това съпругата ти ли е?

Аз й се усмихнах.

— Тя е моя годеница. Много скоро ще се женим.

Анджела бе умна.

— Много е хубава — каза тя.

Запознах ги. Ким й се усмихна.

— Вечеряла ли си?

— Не много.

— Хайде да хапнем нещо — каза Ким и двете отидоха заедно в кухнята.

Телефонирах на Пийчтрий докато Ким показваше на Анджела стаята за гости. Беше към полунощ и се извиних за късното обаждане.

— Нужна ми е информация — казах. — Спомням си, че ти придружаваше Тайм на партито на Брад.

— Така е — отвърна Пийчтрий.

— Също така чух някъде, че приятелят й е гангстер от мафията в Лас Вегас.

— Вярно е — каза Дейниъл, — макар че не съм сигурен дали „приятел“ е точната дума — той е по-скоро неин защитник. Казва се Джими Пеледжи и беше представител на Сам Джанкана в Лас Вегас.

— Има ли все още нещо общо с казината?

— Едва ли — отвърна Дейниъл. — Нали правителствената комисия изхвърли всички хора на мафията от хазартните операции.

— Е, какво прави тогава във Вегас?

— Чувам, че се занимава с наркотици и проституция. Той е корав човек — добави Дейниъл. — Наричат го Джими Блу Айс, понеже очите му са сини като лед.

— Каква е връзката му с Тайм?

Дейниъл се засмя.

— Подражава на Джанкана. Нали Джанкана доста време движеше с една певица.

— Чувал ли си за някой, който се казва Леонардо да Винчи?

— Художникът? — попита Дейниъл.

— Не, този е банкер от Европа и знам, че познава Джими Пеледжи.

— Нищо не знам за това — отговори Дейниъл.

Благодарих му и затворих телефона. За първи път се почувствах притеснен, че не мога да се свържа с чичо Роко. Нещо странно се кроеше. Сега знаех, че Джими Блу Айс е в търговията с наркотици. И знаех, че да Винчи е във връзка и с двамата. Нещо ставаше, но не знаех какво.

Ким влезе във всекидневната.

— Анджела си легна.

— Добре — казах аз. — Мисля, че и ние трябва да направим същото. Денят беше дълъг.

— Защо според теб Алма е отлетяла за Франция така набързо? — погледна ме Ким.

— Не знам — отговорих. — Но имам чувството, че това има нещо общо с чичо Роко. Той също излетя за Франция тази нощ. Може би той наистина е загазил.