Харолд Робинс
Пираните (21)

7

— Моите поздравления, господин Пийчтрий — приветства го неговата секретарка, когато той се върна в кабинета си направо от заседанието на директорите.

— Благодаря ти, Гладис. Как разбра?

Тя се засмя:

— Тамтамите на студиото са по-бързи, отколкото предполагате.

Тя взе от бюрото си снопче телефонни съобщения и влезе след него в кабинета му.

— Два пъти ви търси Тайм. Каза, че е много важно.

— Ще й се обадя — отговори той. — Кажи на господин Шифрин да дойде.

— Да, сър — отговори тя. Понечи да си тръгне, но се обърна отново към него: — Джак Рейли се интересуваше дали ще искате да подмени и поднови интериора на кабинета на господин Джарвис преди да се нанесете в него.

Дейниъл я погледна. Кралят е мъртъв. Действително е мъртъв. Да живее кралят!

— Още не съм мислил по този въпрос. Кажи му, че ще го уведомя за решението си.

— Да, господин Пийчтрий. Ще предам на господин Шифрин да дойде.

Той изчака вратата да се затвори след нея, вдигна телефона и набра номера на Тайм, който не беше вписан в телефонния указател.

— Тайм?

— Да? — Гласът й звучеше уплашено.

— Дейниъл е на телефона — каза тихо той. — Исках да ти се обадя, но бях много зает. Разбра за Джарвис, нали?

— Че как няма да разбера. Показаха го по телевизията. Изглежда, че здравата се е наредил. Боже, колко му беше кофти като отхапах само едно малко парченце от члена му. Чудя се за какво ли си мисли той сега?

— Тайм, дръж се сериозно — каза Дейниъл. — Ченгетата ще открият, че си била снощи с него.

— Ченгетата вече бяха при мен — каза тя. — Нали затова разговарям с теб.

— Какво им каза?

— Истината — изтърси тя. — Изпрати ме след приема и го поканих у дома да пийне нещо. Стана твърде агресивен, опита се да ми го набута в устата и му ухапах члена. Тогава той започна да ме нарича с разни обидни думи и си отиде побеснял.

— И ти разказа всичко това на полицията? — попита той изумен.

— За мен е стара истина, че човек не бива да лъже полицията. Защото винаги откриват лъжата.

— Разправи ли им, че те доведох на приема с моя самолет? — попита той.

— Те вече знаеха.

— Какво още те питаха?

— Почти нищо — отговори тя. — Попитаха ме дали знам някой, който би го пречукал, и аз им казах, че не познавам никой друг такъв освен мен. И те се разсмяха и си отидоха.

— Надявам се, че не си била дрогирана, когато си разговаряла с тях. Не мисля, че би им направило впечатление, ако си била натъпкана с наркотик — каза той.

— Дейниъл, не ставай идиот. Та те бяха от отдела за убийства, а не за наркотици.

— Ще те пишат по вестниците — каза той.

— Лоша реклама няма. Особено, ако понамирисва на скандал.

— Ти си абсолютна курва — каза той с нотка на обожание в гласа. — За теб няма нищо свято.

— И ти не си по-различен — каза тя. — Не виждам да си се разплакал.

— А имаме ли друг избор? — попита той. — Трябва да разиграваме картите така, както са раздадени.

Той вдигна поглед, когато на вратата се почука и в стаята надникна Ниъл. Махна му да влезе.

— Добре, Тайм, благодаря ти, че ми се обади, дръж ме в течение, ако мога с нещо да ти помогна.

— При мен всичко е наред — каза тя. — Рейнбю ме покани да прекарам една седмица с него в къщата му в Пуерто Рико. Утре с Метани излитаме с частния му самолет.

— Сигурно ще се забавлявате добре — каза той. — Чувал съм, че домът му е страхотен.

— Няма само да се забавляваме. Планираме да направим заедно един албум и видеоклип. Той има много песни, които можем да запишем — каза тя.

— Това е още по-добре — каза той. — Рейнбю има договор с нас.

— Но не и аз — разсмя се тя. — Ще трябва да преговаряш с моя импресарио.

— Ей, много си хитра — изкикоти се той. — Не се тревожи за това. Ще го убедим.

— Сигурна съм — заяви тя. — Особено след всичкото, което преживяхме заедно.

— Курва — засмя се той.

— Чао, приятел — каза тя и затвори телефона.

Дейниъл погледна Ниъл:

— Тайм беше на телефона — обясни му той. — При нея всичко е наред. Няма да имаме неприятности. Полицаите вече са говорили с нея.

— Нали не им е казала, че ти си уредил срещата й с Джарвис? — попита Ниъл напрегнато.

— Тя е умна курва — отговори Дейниъл. — Винаги мисли, преди да говори, а дребната измама е много добре дошла.

— Сега съм по-спокоен — усмихна се Ниъл. — Можеше да бъдем в много затруднително положение. — Продължаваше да стои пред бюрото. — Моите поздравления, Дейниъл. Ти успя. Не знам да те целуна ли, или да ти стисна ръката.

— Засега можеш да ми стиснеш ръката — засмя се Дейниъл. — Не знам кой може да надзърне всеки момент в кабинета ми.

— Возенето в асансьора така ми го надърви, че не ще да спадне — каза Ниъл и заразтрива слабините си.

Дейниъл се втренчи в подутината на панталоните му. Усети, че устата му пресъхва.

— Извади го — каза той дрезгаво. — Искам да го видя.

Ниъл бързо отвори ципа на панталона си и твърдият му пенис изскочи навън. Без да се докосва, той погледна Дейниъл в очите.

— Само кажи — прошепна той — и веднага лягам на бюрото.

Дейниъл пое дълбоко дъх, лицето му пламна.

— Прибери го — каза той неспокойно. — Сега не е време за щуреене.

— Но аз те обичам — каза Ниъл.

— Като се приберем в къщи — каза Дейниъл. — Сега не може, имаме работа.

Ниъл бързо си оправи дрехите и се разположи на стола пред бюрото на Дейниъл.

— Окей — усмихна се той. — Готов съм.

— Изложението, което подготвихме за Джарвис, относно промените в компанията, още ли е в печатницата?

— Да.

— Вземи всичките екземпляри и ги занеси вкъщи. Провери дали са всичките и ги унищожи като запазиш само два. Всяко леке, което се докопа до някой екземпляр, може да ни прати на кино.

— Искаш да кажеш, че целият материал става безполезен ли? — попита Ниъл.

— Не съвсем — отговори Дейниъл. — Просто ще го преработим от гледна точка на Шепърд вместо от тази на Джарвис. Тази програма върши еднакво добра работа и на двамата.

— Обаче Джарвис имаше парите, за да я стартира. Откъде да знаем колко пари са му останали на Шепърд?

— Преценил съм, че има необходимите пари — каза Дейниъл. — По време на съвета действаше много бързо.

Ниъл се втренчи в него.

— Мислиш ли, че Шепърд има нещо общо със смъртта на Джарвис?

— Едва ли — отговори Дейниъл. — На заседанието имах чувството, че Брадли е бил подготвен да поеме дейността на Джарвис. Останалото е, случайност. — Той стана от стола си.

— А сега тичай да хванеш печатаря преди да е затворил в осем часа.

Той изчака докато Ниъл затвори вратата зад себе си, след това каза на секретарката да намери Сидли. Той се намираше в кабинета на Джарвис и Дейниъл му се обади по телефона.

— Шермън — каза той. — Струва ми се, че трябва да си поприказваме.

— И аз си мислех същото — отговори Шермън. — Ей сега ще дойда в кабинета ти.

Юрисконсултът изглежда си беше възвърнал самообладанието след сутрешния шок. Подаде ръка на Дейниъл.

— Поздравявам те — каза той въодушевено. — Радвам се, че Брадли е направил най-подходящия избор.

— Благодаря ти, Шермън — Дейниъл посочи един стол. — Все още имаме някои проблеми. Най-важният е дали ще има някаква паника от страна на компанията на Джарвис или наследниците.

Шермън поклати глава:

— Вече много пъти се опитвах да вляза във връзка с госпожа Джарвис, но тя пътува из Южна Америка и никой не може да каже точно къде се намира.

— От това не ми става по-добре — отговори Дейниъл.

— Но има още един проблем — продължи Шермън. — Джарвис е имал двеста милиона собствени пари, но те не са били достатъчни, затова е намерил един нелегален съдружник, който го е авансирал с още двеста милиона, за да започне сделката с Брадли. Очаквал е също други четиристотин милиона, за да изкупи капитала на Брадли. Не знам как е смятал да си осигури тези пари.

— Това е голяма сума. Къде би могъл да я скрие? — попита Дейниъл.

Шермън го изгледа.

— Джарвис беше странен човек. Пазеше всичко в тайна. Дори и аз не знам с кого е въртял бизнес за тези пари.

— Мръсни пари са това — отсече Дейниъл.

— Възможно е — каза Шермън и вдигна ръце. — Но ние не знаем.

Известно време и двамата седяха мълчаливо, след това Дейниъл каза:

— Единственото, което ми идва на ум, е да си траем.

Той запали първата си цигара от шест месеца насам. Пое дълбоко дима, закашля се и се задави. Бързо я изгаси.

— По дяволите — каза той. Погледна към Шермън, който седеше от другата страна на бюрото: — Мислиш ли, че Брадли може да е бил замесен в това?

— Едва ли — каза Шермън. — Разговорите му се подслушваха.

— Брадли изглеждаше много уверен в себе си. Дори преди експлозията — каза тихо Дейниъл. — Но има две неща, които не мога да разбера. Защо е трябвало съдията Гитлин и Джед Стивънс да се срещат с него?

— Съдията Гитлин е юридически защитник на Брадли в Оклахома. А за Джед Стивънс нищо не знам.

— Но аз знам. Той е ГРД на „Дженеръл Ейвионикс Лийзинг Корпорейшън“ — каза Дейниъл. — Вероятно управлява капитал най-малко шест милиарда долара. Той дава под наем за дългосрочно ползване транспортни самолети на половината авиокомпании в света.

— Мислиш ли, че Брадли го е включил?

— Всичко е възможно — каза Дейниъл. — Ето още едно нещо, което трябва да разберем.