Харолд Робинс
Пираните (23)

9

— Защо не дойдеш да си легнеш? — попита Ким. — Вече е почти два през нощта. Добре е да поспиш малко.

— Чичо Роко каза, че ще се обади. И ще го направи — отвърна Джед.

— В източните щати сега е пет часът сутринта — каза Ким. — Той не е млад, сигурно си е легнал. Ще ти се обади сутринта.

— Изобщо не познаваш нашата фамилия — отвърна Джед. — Чичо Роко ще се обади. Не е звънил на Capo без причина.

— Добре де — каза тя. — Може да е нещо зает.

Телефонът иззвъня. Джед го погледна с изненада. Не беше частният му телефон, а хотелският. Той бавно вдигна слушалката.

— Стивънс.

В гласа на администратора се долавяха извинителни нотки:

— Чичо ви е тук и иска да ви види, господин Стивънс. Не ми каза името си.

— Не е нужно чичо ми да си казва името. Той е просто чичо ми — засмя се Джед. — Сам ли е?

— Не, господин Стивънс. Придружават го двама господа.

— Пратете някое пиколо да ги доведе до моето бунгало.

Той затвори телефона и погледна към Ким.

— Чичо Роко е тук.

— Трябва да си облека нещо — каза тя.

— Оправи се спокойно — отвърна Джед. — Ще ги приема в хола. Чичо ми не е сам — добави той. — С него са секретарят и телохранителят му.

— Чичо Роко трябва да е особен човек — отбеляза тя.

— Старомоден е. Кръстникът никога не излиза без персонала си.

— Щом е старомоден, какво ще си помисли за мен? — попита тя като нахлузваше панталона си.

— Нали ти се е обаждал? — попита Джед.

— Да — отвърна тя, докато си обличаше блузата. — Искаше да говори с теб.

— Ако нямаше добро мнение за теб, нямаше да ти се обади — усмихна се Джед.

Звънчето на вратата иззвъня.

— Аз ще отворя — каза той.

Отиде в антрето и отвори вратата. Пъхна една петарка в ръката на пиколото и въведе чичо си в бунгалото. За миг те се вгледаха един в друг, след това се прегърнаха и се разцелуваха. Чичо му беше облечен в кашмирен балтон.

— Добре дошъл в Калифорния, чичо Роко — каза той. — Дай си палтото. Тук е топло.

Чичо му се съгласи.

— Изпотих се — каза той, докато събличаше палтото си. След това махна на придружаващите го.

— Помниш ли Дани и Самюел?

Джед кимна и се здрависа с мъжете. В този момент в хола влезе Ким.

Чичо Роко й се усмихна:

— Вие сигурно сте Ким, момичето на Джед. Няколко пъти разговаряхме с вас по телефона.

Той взе ръката й и я целуна като старомоден ухажор. После се обърна към Джед.

— Много е хубава! — И продължи на италиански — Siciliana?

Ким се засмя и му отговори също на италиански:

— Не, съжалявам. Родителите ми са от Шотландия и Ирландия.

— Не е толкова лошо — каза чичо Роко.

— Сигурно сте много уморен? — предположи тя. — Да ви донеса ли малко кафе и сандвичи?

— Само кафе — силно и без мляко — отвърна чичо Роко.

— Веднага.

Тя се обърна и отиде в кухнята.

— Добре изглеждаш, чичо Роко — каза Джед.

— На моята възраст човек трябва да внимава с храната. По-малко тестени изделия, по-малко месо, повече риба и пресни зеленчуци.

— Вино? — попита Джед.

— Може би по-късно. Изненада ли те посещението ми?

— Да — отвърна Джед.

— Свързано е с бизнеса на фамилията — каза чичо Роко. — Нямаше как да го обсъждаме по телефона, затова наех самолет.

Джед го погледна, но не каза нищо.

— Има ли къде да поговорим насаме? — попита чичо му.

— В кабинета. Там никой не може да ни чуе — предложи Джед.

Ким им остави две канички кафе и затвори вратата след себе си. Джед напълни и двете чаши и се облегна назад.

— Така добре ли е? — попита той.

— Хубаво кафе прави — похвали я чичо Роко.

Джед кимна.

— Но ти не си дошъл дотук само, за да пиеш кафе, нали?

— Така е — Той отпи още една глътка. — Очистиха канадеца.

— Знам — отвърна Джед. — Бях там.

— Лош човек беше — поде чичо Роко.

— Не по-лош от другите — каза Джед. — Като опре до парите, всички стават алчни.

— Не беше само заради парите — обясни чичо Роко. — Той се обърна против приятелите си. Това е против правилата.

— Не разбирам — призна Джед.

— Рико — отвърна той. — Отишъл в Ню Йорк и казал на Джулиани откъде съм взел парите, които му дадох в заем. Сега Джулиани убеждава областния прокурор в Ню Джързи да заведе ново дело срещу мен. Сега правят нови опити.

— Какъв е този закон, който те заплашва от две страни? — попита Джед.

Роко се засмя.

— Не бъди глупав. Всяко дело е различно. Сега скалъпват други обвинения. Последното нещо, което чух, е, че се опитват да свържат името ми с профсъюзите и с корупцията в Атлантик Сити.

— Могат ли да докажат, че има такава връзка? — попита Джед.

— Мисля, че не могат. Когато ми предложиха профсъюзите от Атлантик Сити, аз отказах и ги прехвърлих на фамилията Скарфо от Филаделфия. Те ги искаха, затова им казах, че са техни. Не ме интересуваше дребната риба. Исках да съм като Франк Костело. Прозорлив старейшина в политическите дела.

— В такъв случай има ли нещо, което да те притеснява?

— Нищо, надявам се — отвърна чичо му. — Единствената неоспорима информация, с която разполагаха, им беше предоставена от Джарвис. Но сега той не може да застане пред съдебните заседатели, които решават дали делото да бъде предадено на съда. Мъртвите не могат да дават показания.

Изненадан, Джед втренчи поглед в чичо си.

— Само не ми казвай, че са го очистили по твое нареждане.

Чичо Роко се възмути.

— За глупав ли ме мислиш? Тогава Джулиани наистина щеше да ме хване натясно.

— Въпреки това той ще се опита да те пипне — каза Джед.

— Едно е да опита, а друго — да успее — отговори рязко Роко. — Не че и аз не бих искал да си разчистя сметките с този кучи син, но някой ме превари.

— Трябва да пийна нещо — каза Джед и стана. Погледна надолу към чичо си.

Старецът кимна.

— Имаш ли някакво vino rosso?

— „Бола кианти“ — отвърна Джед.

— Отлежало? — попита чичото.

— Разбира се. Все нещичко съм научил от теб.

Отиде в хола. Хората на чичо Роко седяха на канапето, а на масичката пред тях имаше кана с кафе. Влезе в спалнята.

Ким седеше на леглото и четеше вестник. Погледна го.

— Добре ли си?

— Съвсем. А ти?

— Всичко е наред — каза тя. — Малко съм неспокойна, но съм добре.

— Отпусни се — каза той. — Чичо Роко иска vino rosso, пък и аз бих изпил нещо. Дойдох само да го взема.

— Искаш ли да ти помогна? — попита тя.

— Не, ще се оправя.

Той отново мина през хола и влезе в кухнята. Отвори бутилка вино. След това отиде до бара в ъгъла на хола, взе бутилка уиски, чаши и купа с лед, сложи ги на табла и се върна в кабинета.

Чичо му взе виното и разгледа етикета.

— Осемдесет и втора — каза той със задоволство — Много добра година. Наистина си научил някои неща.

Джед се усмихна и си приготви уиски с лед, докато чичо му си наливаше вино. Чичото вдигна чаша.

— Salute.

— Salute.

Джед отпи от уискито. Изчака чичо му да свърши виното си и отново напълни чашата. Погледите им се срещнаха.

— Имаш ли представа кой го е направил?

— Имам — отговори чичо Роко. — Нареждането е дошло от Канада. Изпълнителят е френски канадец, който работи и от двете страни на границата.

— Тогава полицията сигурно лесно ще го спипа — предположи Джед.

Чичо Роко се усмихна.

— Никога няма да припарят до него. Той е истински професионалист. Вероятно вече е на път за Европа или Южна Америка.

— Изглежда си сигурен в това — каза Джед.

— Там ще му платят. Във Франция или в Перу. — Чичо му пак отпи от виното. — Ако наистина е умен, ще отиде във Франция. Ако се появи в Перу, с него е свършено. Ще го очистят.

— Май знаеш нещо, което аз не знам? — попита Джед.

— Алма Варгас — кимна чичо му.

— Перуанското момиче? — изненада се Джед. — Тя какво общо има с това?

— Преди три години се омъжи за Джарвис във Франция. Той се канеше да иска развод. Това не й харесваше. Джарвис беше много богат. Сега тя е много богата putana — чичо Роко сподави смеха си. — Да знаеш колко ми беше трудно да я накарам да напусне страната, когато ти се върна с нея. Искаше да се омъжи за теб.

— Господи — каза Джед и си наля още един скоч. — Отидоха ти паричките!

— Може би не — усмихна се чичо Роко. — Тя все още те харесва.

— Чакай малко — отвърна Джед. — Тя няма да ти върне парите.

— Знам — каза чичо Роко. — От теб искам само да направиш така, че тя да подкрепи Шепърд с дяла на Джарвис.

— Тя знае ли, че ти си дал парите на Джарвис?

— Тя ме запозна с него. Планът му много ми хареса. — Погледът му беше вперен в чашата вино. — Изглежда, не съм бил толкова хитър. Но същото се отнася и за Джарвис. Тази перуанска putana ни надхитри всичките.

— Перуанско маце — разсмя се Джед.

— Не разбирам — каза чичо му.

Джед го погледна.

— Един ден, преди много години, когато бях млад, тя стоеше гола на палубата на гемията насред Амазонка и ми разказваше за перуанското маце. Казваше, че било най-хубавото в целия свят. Но никога не ми е казвала, че е най-хитрото.

— Как мислиш? — попита чичо Роко. — Ще говориш ли с нея?

— Разбира се — отвърна Джед. — Но не е нужно да правя каквото и да било. Парите са вече в компанията и тя по никакъв начин не може да ги вземе. Повярвай ми, чичо Роко, аз наистина разбирам от тези неща. Когато работата свърши, Шепърд и аз ще контролираме цялата сума, а нейният дял ще бъде малък.

Старецът не сваляше очи от него.

— Наистина ли?

— Това е моят бизнес — отговори Джед.

Известно време чичо Роко седеше, без да промълви нито дума, после въздъхна:

— Остарявам. Преди десет години за нищо на света не бих се хванал с такава история. Прекалено законно е за мен.

— Законно или незаконно — зависи къде ще теглят чертата. Иначе е едно и също.

— Не — отвърна старецът. — Прекалено стар съм. Вече не съм така прозорлив.

— Ти си си все същият, чичо Роко — тихо каза Джед. — Просто играта е друга.

Чичо Роко бавно поклати глава.

— Искам да се върнеш във фамилията.

— Никога не съм напускал фамилията, чичо Роко — отвърна Джед. — Какво искаш да сторя?

— Остарявам — каза Роко с отпаднал глас. — Искам да ми помогнеш.

Джед взе ръката на стареца в своята. Усети, че тя трепери.

— Кажи, чичо Роко.

— Изведи ме от полесражението — каза чичо Роко, — искам да умра в леглото си.