Харолд Робинс
Пираните (20)

6

Гигантският надпис се простираше над портала, който се състоеше от две платна за движение, разделени от будка за двама пазачи. „МИЛЕНИУМ ФИЛМЗ КОРПОРЕЙШЪН“.

Рийд Джарвис го гледаше, седнал в бялата си, блиндирана, специално конструирана дълга лимузина, снабдена с тъмни стъкла на задната част. Извади безжичния телефон и каза на Пийчтрий:

— Аз съм тук.

Въпреки че го болеше, самочувствието му беше добро. Компанията, в която сега навлизаше, представляваше три милиарда долара нови инвестиции на американци. Освен във филмовата компания тези пари бяха вложени и в дванадесет телевизионни станции, тридесет радиостанции и недвижими имоти, които вече обхващаха тридесет и четири високи административни сгради, апартаменти и хотели. Тук се включваха също кабелната телевизия и фирмите за даване под наем и продажба на видеокасети със записи, които имаха двадесет хиляди магазини за търговия на дребно из цялата страна. И всичкото това той контролираше само с 200 милиона свои пари и 800 милиона от синдикатите. Оставаше му само да развърти бизнеса с недвижимите имоти и щеше да получи предостатъчно, за да изтласка синдикалните обединения, а Милкен и Бърнам Ламберт бяха се съгласили да гарантират парите му.

Всичките тия са бунаци, мислеше си той. За него не беше от значение, че бяха загубили повече от половин милиард долара през последните две години. Имаше възможности да се реализират активи за толкова, че дори и за още повече. Те изобщо не можеха да си представят какво ги очаква на хоризонта. Но той щеше да им покаже как се върти бизнес. Погледна към купето на шофьора — той говореше с униформения пазач, който беше излязъл от будката на охраната, за да ги провери. Рийд вътрешно се усмихна. Така ще е само днес — от утре всички ще знаят колата му.

Пазачът кимна на шофьора и като държеше в ръката си една пластмасова карта, отиде зад колата и я постави под нейната задна ос. След това махна на шофьора да минава.

Пазачът стоеше пред малката будка, докато лимузината зави, след това се обърна и влезе вътре. Изгледа двамата пазачи, които беше завързал здраво за пода. Хладнокръвно извади револвера си от кобура и внимателно му постави заглушителя. След това застреля и двамата в главите. Излезе спокойно от будката и стъпи на улицата пред портала на студиото.

Бързо се намести зад волана на един невзрачен тъмнозелен „Форд“ и включи двигателя. След това погледна към портала на студиото като следеше голямата стрелка на часовника си. Точно в момента, в който тя достигна дванадесет, той подкара колата, а зад гърба му откъм студиото проехтя оглушителен гръм на експлодирала бомба.

 

 

Дейниъл Пийчтрий влезе в заседателната зала, където се бяха разположили останалите директори.

— Току-що ми се обади Джарвис. Пътува с колата си насам. След няколко минути ще е тук.

Сидли се усмихна, успокоен.

— Много добре. Той никога не е пропускал заседание.

В момента, в който каза това, в залата отекна експлозията и зданието се разтресе.

Сидли побледня и се хвана здраво за масата.

— Какво е това? Земетресение ли?

— Не е възможно да е земетресение — каза Дейниъл. — Аз съм калифорниец. Преживял съм няколко земетресения, но това не прилича на тях. Я да излезем на терасата и да видим какво става долу.

Останалите директори бързо го последваха. Струпаха се на стоманения парапет и погледнаха надолу към предната страна на административната сграда. Една голяма бяла лимузина стоеше разкривена и разплескана на алеята. От нея излизаше дим, но иначе беше цяла и приличаше на смачкана консервена кутия. Наоколо имаше пръснати стъкла от колата и вратите на сградата. Чу се воят на сирените на противопожарната служба, а от зданието изтичаха мъже в униформи и се втренчиха в колата.

— Какво е станало, по дяволите? — попита един от директорите.

Дейниъл се загледа в бъркотията долу, след това се обърна към директорите, които се бяха втренчили в него. Гласът и лицето му бяха еднакво посърнали.

— Струва ми се, че току-що загубихме Рийд Джарвис. Това е неговата лимузина. Познавам я добре.

— Изглежда, че в колата е имало бомба със закъснител — каза Макманус, представителят на „Банк ъв Америка“ в съвета.

— Прекарах две години в Бейрут и съм бил свидетел на няколко такива случая. Чудя се кой би могъл да го направи.

— Нямам ни най-малка представа — каза Пийчтрий. — Но това не е моя работа — има си полиция за тези неща. Аз трябва да се грижа за бизнеса.

Той се върна бързо в заседателната зала и вдигна първия телефон. Набра комбинация от цифри. Чу се женски глас:

— КФАН-телевизия.

— Дайте ми отдел „Новини“. Спешно е — каза бързо той.

Зад него се появи Сидли.

— Няма ли да слезеш долу да видиш какво е станало?

— След секунда — каза Дейниъл. — Искам да доведа телевизионния екип тук, за да отрази събитието, преди да са успели да дойдат представители на други станции.

Той се обърна и каза в слушалката:

— На телефона е Пийчтрий. Току-що на паркинга пред „Небесните врата“ се взриви една лимузина. Ако не се появи веднага наш телевизионен екип на мястото на събитието и то не бъде излъчено преди до него да се е докопала някоя друга станция, утре сутринта отделът за новините ще има съвършено нов персонал — той изчака малко, слушаше какво го питат.

— Това е единственото, което знам — каза той накрая.

Затвори телефона и се обърна към директорите:

— Просто реших, че тъй като това стана тук, нека поне ние да сме първите, които да оберат каймака от сензацията, преди други да са успели да го сторят.

Те се втренчиха в него. Шермън Сидли, който беше уредил свикването на заседанието заради Джарвис, запали цигара с трепереща ръка.

— Ако действително в колата е бил Джарвис, здравата сме я загазили.

На входа се появи Брадли.

— Джарвис е бил в колата — каза той и влезе в заседателната зала, последван от съдията Гитлин и Джед Стивънс. — Току-що идвам отдолу. Цялото фоайе е потрошено, но за щастие никой вътре не е пострадал. Охраняващият ми каза, че лимузината на Джарвис току-що била спряла пред сградата.

— Боже Господи — побледня Сидли. — Просто не мога да повярвам.

— Трябва да пийнеш нещо — каза Брадли и се обърна към останалите: — Всички имаме нужда да ударим по едно.

Дейниъл отиде на бара и взе няколко бутилки. Постави на тезгяха поднос с чаши и започна да ги пълни с уиски. Мъжете безмълвно започнаха да взимат чашите и да пият. Дейниъл отпиваше бавно от своята и гледаше Брадли.

Той взе чашата си, без да пие от нея.

— Предположих, че ти си ги извикал.

Дейниъл кимна утвърдително.

— Неприятно ми е да се проявявам като коравосърдечен, но защо друга станция да взима собствената ни новина?

— Правилно си преценил — каза одобрително Брадли. — Какво ми каза на приема? Че Джарвис е възнамерявал да те назначи за ГРД?

— Той така мислеше — отвърна притеснено Дейниъл.

Брадли го прекъсна:

— На харизан кон зъбите не се гледат. Явно е, че ти можеш да се оправяш с този бизнес по-добре от мен. Току-що го доказа. Знаеш как да се възползваш от всеки удобен случай.

Сидли се изчерви.

— Ама сега имаме проблеми. Без Джарвис откъде ще получаваме пари, за да функционираме?

— Ще се оправим някак си — каза спокойно Брадли. — Главното е да няма паника. Нека да отложим заседанието за пет часа следобед. Струва ми се, че в продължение на няколко часа тук ще гъмжи от полиция и представители на печата.

После се обърна към Дейниъл:

— Ти си ГРД и затова на теб се пада да се оправиш с цялата тази бъркотия.

— Ще повикам момчетата от пъблик рилейшънз^[1] да се заемат с това — каза Дейниъл.

— Добре — каза Брадли и огледа останалите: — Ще се съберем отново тук в пет часа.

 

 

Дейниъл влезе в кабинета на Брадли с изнервен и уморен вид:

— Полицаите искат да разговарят с всичките директори. Казах им, че всички сме в състояние на шок, и те се съгласиха да отложат разпитването за утре.

— Окей — каза Брадли.

Съдията Гитлин погледна Дейниъл.

— Полицията има ли някаква представа кой може да го е направил.

Дейниъл поклати глави.

— Просто имат впечатлението, че е работа на професионалист. Убиецът е застрелял и двамата охраняващи в будката на портала. Направил е всичко необходимо, за да скрие следите си.

— Интересно дали убиецът е бил в будката, когато пристигнах. Ами че аз бях тук само половин час преди Джарвис — каза Джед.

— Посочиха ли ти къде да паркираш? — попита Дейниъл.

— Да. Той ми лепна картонче на предното стъкло.

— Тогава си видял един от нашите служители. Може би някой от убитите. Междувременно полицията възнамерява да провери какво е правил Джарвис през последните няколко дни. Може би ще научат нещо повече за него, което да ги насочи към покушението.

— Тази гласност няма да ни е полезна. Акциите ни вече не вървят така високо на борсата, както бяха преди. А сега направо ще се сгромолясаме — каза Брадли. — Я да се върнем при директорите и да видим дали можем да намерим някакъв начин да се противопоставим на това. Господин Стивънс, моля да ни извините за няколко минути.

Те мълчаливо се присъединиха към съвета. Вече всички директори бяха по местата си. Брадли бързо се отправи към председателското място. Изчака прав, докато всички седнат. Разправи им накратко какво беше научил Дейниъл за полицейското разследване.

— Господа, ние всички сме шокирани, затова смятам, че това заседание трябва да е кратко и по същество. Пред нас сега има два важни проблема. Първият е — пари, за да не спре функционирането на компанията. За щастие успях да уредя един краткосрочен заем от осемдесет и пет милиона долара. Мисля, че за момента това ще закрепи положението ни. Вторият проблем трябва да го решим всички до един. Трябва да убедим нашите приятели на пазара да се съюзят с нас. Моля всеки от вас лично да се заеме с това.

Директорите посрещнаха тези думи с одобрителен шум.

Брадли каза на Сидли:

— Шермън, ние трябва да узнаем възможно най-скоро кои ще са тези, които ще поемат контрола на дяловия капитал на Джарвис и какви са им намеренията в това отношение.

Шермън погледна първо към него, после към останалите директори.

— Доколкото ми е известно, Джарвис е купил акциите си на свое име. Не съм запознат с подробностите в завещанието му, но със сигурност знам, че неговата съпруга е единственият му наследник.

— Може ли да говориш с нея и да разбереш какви са й намеренията?

— Ще се опитам — каза Шермън. — Едно обаче знам със сигурност — тя го ненавиждаше. Запазили са брака си само заради финансовите проблеми, които биха възникнали, ако се бяха развели. Тя е в Торонто и ще замина там да се видя с нея.

— Засега това е добре. Благодаря ти — каза Брадли. — А сега един друг важен проблем. Както може би всички знаете, налага ми се да отделям повече време за моята собствена петролна компания и ми се струва, че няма да е честно спрямо „Милениум“, ако продължа да взимам участие в ежедневната работа на студиото. Поради това ви моля да приемете становището ми Дейниъл Пийчтрий да бъде избран на поста „Президент“ и ГРД на компанията, а аз да стана Председател на Управителния съвет.

Известно време директорите мълчаливо се споглеждаха. Думата взе Шермън Сидли:

— Аз съм загрижен само за връзките с обществеността при тази промяна в ръководството именно сега. Опасявам се, че другите може да помислят, че се измъкваш от създалото се положение и от трудностите, които сега се изправят пред компанията.

— Това е купчина нелепости, Шермън — каза Брадли с монотонен глас. — Знам, че вие с Джарвис вече сте обсъждали с директорите поста на Пийчтрий. Единствената разлика в предложението ми, което правя пред съвета, е аз да стана председател вместо Джарвис. Дейниъл ще върши добра работа, а аз ще го поддържам и ще продължавам да оказвам подкрепа на компанията във всичките й финансови проблеми.

Лицето на Сидли пламна.

— Джарвис имаше план за рефинансиране на компанията.

— Може да ти прозвучи малко зловещо, Сидли — каза Брадли, — но мъртъвците нямат планове. Единственото, което мога да предложа, е ти да управляваш имота му и да направиш всичко възможно, за да няма фалове в тази област.

Брадли се обърна към останалите:

— Сега правя официално предложение за утвърждаването на Пийчтрий на новия пост и за моето издигане на председателското място.

Предложението беше прието, регистрирано и одобрено за секунди. Брадли се усмихна.

— Моите поздравления, Дейниъл. Сега вече работата ти има точно определени граници. Ще трябва да пуснеш съобщение в пресата за реорганизацията, както и за дълбоката ни скръб във връзка с трагедията с Джарвис.

Дейниъл обиколи с поглед директорите:

— Вече съм наредил на служителите от пъблик рилейшънз да подготвят изявление за печата, което ще бъде публикувано утре.

— Добре — отговори Брадли.

— Вдругиден ще дам за публикуване в печата промените в постовете в нашата компания — каза Дейниъл. Погледна към Брадли: — Фондът от осемдесет и пет милиона сигурен ли е?

— Парите са в банката, ще ги прехвърлим в компанията веднага щом приключим с формалностите по документите — потвърди Брадли.

— Това много ще ми помогне — каза Дейниъл. — Имам няколко добри предложения за филмови и телевизионни продукции, но големият проблем е, че централните агентства искат да знаят с какви пари разполагаме.

Брадли се обърна към съвета на директорите:

— Предлагам да приключим и да оставим Дейниъл да си върши работата. А колкото до нас, имам усещането, че средствата за масова информация и полицията ще ни направят живота лудница. Няма начин да ги избегнем. Съветвам ви да не се притеснявате, разкажете им каквото знаете и всичко скоро ще отшуми.

— Просто още не мога да повярвам — поклати глава Сидли. — Не знам кой би могъл да иска да го убият.

— Но аз знам — каза Брадли. — Аз исках това.