Ана Годбърсън
Завист (47)

Четирийсет и пета глава

„Обичайните ми източници мълчат по това време на годината, въпреки че някои от новите ми приятели обсъждат присъствието на по-малката от сестрите Холанд, госпожица Даяна, на приема у семейство Хейс снощи, където е била специален гост на наследника на семейството, Грейсън. Какво означава това?“

Из светските страници на „Ню Йорк Нюс ъв дъ Уърлд Газет“, събота, 3 март 1900 г.

Върнаха се от църквата и най-голямото желание на Даяна беше да се качи в стаята си. Церемонията беше кратка, сериозна. Единствените гости бяха членовете на малкото им семейство и неколцина от обичайните придружители на Сноудън. Преподобният Нийдълхаус от време на време поглеждаше към сестрата на булката, сякаш от нея лъхаше неприятна миризма. След венчавката булката и младоженецът отидоха в новата си къща, а семейство Холанд се върнаха у дома на Грамърси Парк. Даяна отново се почувства самотна без сестра си в тъжния дом. Понечи да се качи, но преди да успее да се измъкне, за да се отдаде на мъката си, майка й й препречи пътя.

— Дай, сестра ти е изключителна късметлийка.

Даяна погледна майка си, все още облечена в черно, както през последната година. Тоалетът на най-младата от семейство Холанд — тъмносиня вълнена рокля със семпла кройка — бе не по-малко мрачен, но щеше да й е трудно да определи коя от двете е по-печална.

— Знам — отвърна след малко.

Когато сестра й разкри тайната, която криеше от седмици, сякаш сърцето й се преобърна и се почувства потисната заради стореното с Грейсън в една от галериите на семейство Хейс. Беше извършила нещо, последиците от което можеха да бъдат ужасни и нежелани.

— Ако е истина онова, което прочетох във вестниците, че Грейсън Хейс проявява специален интерес към теб, би било чудесно — заяви майка й и Даяна разбра, че е разочарована от брака на по-голямата й дъщеря. Елизабет щеше да роди детето си, но бракът й нямаше да е блестящ, както се беше надявала госпожа Холанд. — Невинаги съм одобрявала семейство Хейс, както добре ти е известно, а вероятно ще се появят и други кандидати, които бих предпочела за теб. Само дето богатството им е огромно и макар да не ми е приятно да го призная, те са бъдещето.

Даяна не можеше да каже нищо, ако искаше да скрие истината, а това бе определено невъзможно. Затова се намръщи, кимна и се заизкачва нагоре, а изтърканите стълби проскърцваха на всяка стъпка. Личеше, че къщата е стара. В момента най-младият член на семейството се чувстваше поне сто години по-стара, отколкото при завръщането си от Флорида, затова се отпусна на леглото си с уморена въздишка. Какво ли друго й предстоеше да изтърпи, запита се, за да запълни страниците на живота си? Томчето вече беше пълно.

Физическият акт, който я свърза с Грейсън, не бе с нищо по-особен от онова, което сподели с Хенри преди месеци, ала този път й се стори различно. След Хенри имаше чувството, че над нея блести прасковенорозов ореол, а сега не си намираше място от съжаление. Всеки път, когато затвореше очи, за да преживее отново разгорещените минути с Грейсън, споменът я прогаряше. Измъчваше я образът на Хенри, който се появяваше във всичките й спомени и вече нямаше никакво значение дали си е въобразила, или той наистина е станал свидетел на прегрешението й. Беше действала тласкана от любов и това беше най-важното за нея.

Каквото и да казваше майка й, бе наясно, че никога няма да се омъжи за Грейсън. Беше й казал, че я обича и сигурно не я лъжеше. Тя обаче не можеше да му отвърне със същото и това означаваше, че е постъпила безобразно. Току-що беше видяла как сестра й се венча за мъж, когото не обича. Елизабет не даваше израз на чувствата си, но Даяна осъзна колко й е трудно да се омъжи отново, толкова скоро след смъртта на Уил, когото беше обичала искрено и споменът за него бе все още жив.

Даяна притисна колене към гърдите си и се сви на топка върху леглото. Тъкмо в тази стая, с бледорозовите стени, бялата меча кожа, старото кресло със златиста тапицерия, Хенри беше дошъл при нея за пръв път. Бяха се отпуснали заедно върху килима пред малката камина. Какво ли не беше готова да даде, за да се върне назад във времето, преди да открие, че Хенри е лъжец, преди да допусне ужасните грешки. Чувстваше се изтощена от всичко, което бе направила, ала не можа да заплаче. Вече нямаше как да промени нищо, защото стореното се беше превърнало в част от нея.

Беше получила онова, което искаше, макар и не така, както си го беше представяла. Желаеше да се почувства различна и сега наистина се чувстваше различно, но и много по-зле. Беше по-стара, беше изгубила невинността си, и ако вярваше, че Грейсън ще й помогне да спре да мисли за Хенри, беше допуснала огромна грешка. Хенри се беше загнездил в мислите й и за пръв път онова, което й беше причинил, не й се струваше толкова ужасно, защото му беше отвърнала със същото, но вече проумя, че наградата не си струва.