Ана Годбърсън
Завист (12)

Десета глава

„Дори когато момичето се омъжи, не напуска завинаги дома на родителите си.“

Ежемесечно списание „Лейдис Стайл“, февруари, 1900 г.

Пенелопи Скунмейкър все още не беше свалила виненочервеното си вълнено палто с черни ширити и висока твърда яка, когато се тръшна на едно от раираните канапета в стаята си в къщата на семейство Хейс на Пето Авеню 670. Качи се направо горе, защото нямаше да понесе да се види с родителите си, които бяха толкова тъпи и безполезни и й причиняваха единствено болка, понеже не бяха изисканото семейство със стари корени, каквото тя желаеше. Понякога се чувстваше като дете, сменено от феите, но все пак едно изключително фино дете.

Старата й стая, много подобна на сегашната, беше в бяло и златисто, само че по-голяма, замислена така, че да побере много, ама наистина много рокли. Погледна с горчивина купчината куфари с монограми на „Луи Вюитон“, повлияни от японската култура, които си беше купила от магазин на Рю Скриб в Париж много преди да се омъжи. Бяха официалното й извинение този ден да се върне у дома. Истинската причина бе, че безразличието на Хенри към намерението й да замине с него за Флорида ставаше все по-неприкрито и започваше да се страхува, че слугите на семейство Скунмейкър ще започнат да злословят.

— Вече нямам желание да замина — заяви тя пред Айзак Филипс Бък, на когото доверяваше всичко, пристигнал няколко часа по-рано, за да се погрижи прислугата да събере дрехите за топло време, които все още не бяха прехвърлени в гардероба й в къщата на Скунмейкър.

Погледна я от леглото, където сгъваше дантелено бельо, едрото му шкембе бе опряно на обточената с плюшен ширит табла.

— Обаче трябва, заради мен, за да ми разкажеш с какво са били облечени останалите — настоя госпожа Уилям Скунмейкър, свекърва й, придружила я тази сутрин. Говореше сухо, а красивото й лице бе сгушено в бялата кожа на яката. Беше запалила цигара, докато пристъпваше от вратата към прозореца и изпусна дима, преди да уточни: — Уилям е голям гадняр и категорично отказа да ме пусне да замина. Не знам защо е решил, че ми е приятно да ходя по тъпите политически мероприятия, на които ме мъкне.

Изабел, оказала се съюзник на Пенелопи по време на кампанията й да се омъжи за Хенри, напоследък беше унила и с нея изобщо не бе забавно. Пенелопи не обърна никакво внимание на думите на по-възрастната госпожа Скунмейкър, стана и пристъпи към старото си легло с нахвърляните отгоре декоративни възглавници и спретнати купчинки аксесоари. Посегна към ален колан и прокара пръсти по дължината му, както беше застанала с гръб към Бък.

— Не заминавай — настоя Бък.

— Налага се, разбира се. — Дори не прикри нетърпението си, понеже Бък много добре знаеше, че да се откаже от пътуването е равносилно на отстъпление.

Той обикновено се представяше, като наблягаше на фамилното си име, сякаш държеше да подчертае, че принадлежи на небезизвестния клан Бък, които живееха като истински благородници в имението си край река Хъдсън. Истината обаче бе, че славата му се дължеше на изтънчения вкус и на увереността на определена нюйоркска дама, че господинът на всяка цена трябва да бъде ангажиран, когато предстои организирането на парти. Тъкмо затова стана близък първо на семейство Хейс, отначало на най-младата издънка на семейството. Следователно бе напълно наясно как се опитват да си създадат име и извоюват място в обществото и колко труд бяха положили да постигнат желаното.

— Във всички вестници пишат, че си била на обяда на Елизабет Холанд, че приятелството ви било непоклатимо, както винаги. — Бък сви рамене, сякаш това бе единствената й грижа.

— Елизабет изобщо не ме притеснява. — Тя се отпусна на леглото и придърпа гладката тъкан върху лицето си. — С Елизабет лесно ще се справя. Само че как ще изглежда отстрани, ако съпругът ми хукне нанякъде без мен, и то едва два месеца след сватбата. Какво ще кажат хората? Не мога да допусна да замине сам, напълно си наясно.

— Така е, не можеш. — Застаналата до прозореца Изабел запали нова цигара. — В никакъв случай не можеш да си го позволиш.

— Ти поне ще избягаш от противния сив град. — Очичките на Бък, полуприкрити от набъбнала плът, се извърнаха към фреските на тавана, а гласът му заглъхна драматично.

— Така е — неочаквано Пенелопи почувства, че й става горещо и бавно заразкопчава палтото. — Няма да е никак зле, а и малко слънце може да промени настроението на Хенри, но аз определено ще бъда в позицията на малцинство. Госпожица Брод е на моя страна, но тя има само външен вид, а този факт е добре известен на Елизабет. Сестрите Холанд ще използват всеки удобен случай да ме стъпчат. Теди също ще е там, но открай време си пада по Лиз…

Свали палтото, остави го на канапето и прекрачи на дебелия килим. Роклята й във вишневочервено се провлече отзад и Робър, бостънският териер, тупна на пода от отоманката, където се беше изтегнал, и се шмугна под креслото, когато я чу да приближава. Пенелопи не бе от момичетата, които плачеха често, но сега приливът на яд бе в състояние да накара сълзите й да рукнат. Представи си Елизабет и Даяна с нежните личица как я стрелкат с обвинителни погледи през целия път към Флорида.

Застана до прозореца, взе цигара от златната табакера, която Изабел беше оставила на перваза, и остави свекърва си да й обърне внимание и да ахка, и охка съчувствено.

— Много добре знаеш какво ти трябва. — И двете се обърнаха към Бък, който кръстосваше крака ту на едната, ту на другата страна.

Пенелопи запали цигара и изпусна дима. Обърна се отново към Пето Авеню, където се носеше неспирен поток от карети, и зачака да чуе останалата част от съвета на Бък. Хората долу оглеждаха колосалната сграда, която Хейс бяха построили с купищата си нови пари, завиждаха им и същевременно преливаха от омраза към тях. Къщата бе сцената, която баща й беше издигнал за съпругата и дъщеря си и макар Пенелопи да бе научила всичките си реплики и да носеше подходящите сценични костюми, все пак не стана звезда. Поне така се чувстваше в момента, докато стискаше златистата драперия и презираше всички, които не ръкопляскаха бурно на представянето й и не викаха „Браво!“.

— Имаш нужда от съюзник.

— Съюзник ли? — Пенелопи веднага призна, че е прав, макар все още да не беше готова да приеме.

— Не можеш да се оставиш да те задушат.

— Не мога да поканя още хора. — Пенелопи погледна Изабел, сякаш очакваше потвърждение от нея — все пак съпругът й щеше да плати за пътуването.

Изабел сви рамене.

— Можеш, разбира се. Нали е парти. — Тя небрежно замахна с дясната си ръка и във въздуха се разнесе облак дим.

— Хората непрекъснато си позволяват да водят неканени гости — продължи Бък. — Както и да е, необходим ти е някой, който да ти помага така, та никой да не заподозре, че имаш задни мисли. Госпожица Брод може и да е с хубави дрешки, но все още не притежава усет към нещата и хитрост.

— Самата истина. — Пенелопи погледна блондинката, отпуснала рамене до нея. — Как само ми се иска да дойдеш, Изабел. Не е честно старият стиснат Скунмейкър да настоява да стоиш тук.

Изабел й се усмихна тъжно.

— Благодаря ти, че го каза — отвърна свекърва й с глас, който издаваше, че не вярва по-младата жена да разбере колко много страда.

Пенелопи сигурно щеше да се запита дали Бък не иска да дойде и дали няма да бъде съвършеният й съюзник, когато погледна надолу и съзря брат си да слиза от капрата на карета. Четирите коня блестяха от пот, сякаш бяха препускали. Грейсън подаде юздите на един слуга и пое по варовиковите стъпала към входната врата с уверената походка на аристократ. Сестрата често си повтаряше, че е по-умната и по-хитрата от двете деца на семейството, но открай време бе наясно, че той е като нея — двамата притежаваха еднакво силни амбиции и бяха напълно лишени от сантименталност — което доказваше, че са една кръв. Тя се гордееше с факта и докато го наблюдаваше как хлътва в къщата, й хрумна идеята.

В същия момент чу как свекърва й въздъхна замечтано и стрелна с поглед по-възрастната жена. По лицето на Изабел Скунмейкър се беше изписало захласнато изражение. Как бе възможно да се отдава чак толкова на увлеченията си, та да не събере сили да ги прикрие, запита се Пенелопи, още повече че вече бе омъжена. Друг път би намерила начин да намекне за тази слабост, но сега бе силно впечатлена, че Грейсън е успял да омае такава изтънчена и красива омъжена жена. Подобно умение бе невероятно полезно, но можеше да се окаже фатално, когато се насочеше към някое наивно момиче.

Обърна се отново към Бък и гласът й прозвуча весело:

— Ще поканя Грейсън. Той ми е брат, следователно трябва да ме обича.

— Недей! Не го кани — възкликна Изабел, стрелна с поглед Бък и заговори по-стегнато: — Този сезон дамите са повече от господата и няма с кого да се танцува на баловете. Би било жалко, ако ни отнемеш толкова умел в танците кавалер.

— Не се притеснявай, ще се справиш и без Грейсън. — Пенелопи дръпна от цигарата за последен път и бодна фаса в саксия. Отиде до гардероба, обладана от нова енергия и нетърпение и остави пътечка от изпуснат дим след себе си. — Вече знам как ще го използвам.