Ана Годбърсън
Завист (20)

Осемнайсета глава

„Госпожице Даяна,

Изпратих прислужника си да провери и той каза, че днес водата е прекрасна. Искате ли да дойдете с мен на плажа? Ще ви чакам на верандата.“

С нетърпение, Грейсън Хейс.

Всички от компанията на семейство Скунмейкър, както и Даяна, си легнаха рано и спаха дълбоко. Госпожицата дори не стана за закуска. Събуди се обзета от вълнение и нетърпение да разгледа новото място, да вдъхне соления морски въздух и реши да отиде на плажа. Сестра й се чувстваше твърде уморена от пътуването и отказа да я придружи. По-малката Холанд излезе на песъчливия бряг и откри, че няма нищо против да остане за малко сама, защото бе попаднала на съвършено място. Тюркоазните води се простираха от белия плаж до безкрайността, над рамото й се виждаше същият възхитителен цвят, на места прорязан от зелени палми. Сред горичките на такива места се таяха хищни създания и някои дами обичаха да ходят на лов за пуми.

В Ню Йорк всеки сантиметър земя беше променен от човека, а под земята се криеха свещени места и кости, забравени истории. Тук бе значително по-простичко, по-диво, ала това не възпираше хората да пренесат цивилизацията и на това място. Любителите на слънцето и водата бяха плъзнали по плажа, вдигнали шатри в различни цветове, с различна форма, сякаш не можеха да се откъснат от града и удобствата му. Даяна се усмихна криво при тази мисъл и забеляза и друга неопитомена красота. Сред къпещите се мерна Пенелопи Скунмейкър. Черната й сламена шапка криеше безупречното лице, докато тя подритваше вълните с обутите си в чорапи крака.

До нея беше застанал Хенри. Беше в черен бански, който покриваше силното му тяло и стигаше до средата на бедрата. Беше зареял поглед към морето. Брадичката му изглеждаше мека като на бебе, сякаш току-що се беше избръснал, а пък очите му, издължени, присвити, все едно открили нещо неочаквано, сега се бяха превърнали в цепки на яркото слънце. Двамата не се поглеждаха, дори не разговаряха, но личеше, че са от класа. Именно тогава Пенелопи я забеляза и по огромната й уста се разля усмивка.

— Хенри, трябва ми сянка — заяви тя, все едно мисълта й беше хрумнала току-що.

— Чадър ли искаш да ти наема?

Обърна се към нея и беше усмихнат изключително странно — нямаше и следа от обич, въпреки това усмивката трепкаше по устните му.

Досега Даяна си беше представяла, че остротата и сарказмът между съпрузите Скунмейкър цари във всеки момент от живота им, но ето че фантазията й рухна и остана озадачена от хармонията помежду им.

— Благодаря — почти прошепна Пенелопи.

Изглежда очакваше целувка и Даяна изпита облекчение, че не й се налага да стане свидетелка и на това. Той само кимна и забърза по дюната към навеса, където служители на хотела даваха под наем огромни чадъри, сгъваеми столове за новопристигналите, чиято кожа бе прекалено изнежена след месеците, прекарани в задушните бални зали. Тези хора — най-видните представители на висшата класа от Ню Йорк, Филаделфия и Вашингтон — се бяха пръснали по плажа на групички, дамите в черни чорапи (за да прикрият голата плът, когато океанът намокреше костюмите им) и памучни костюми в тъмни цветове, които обгръщаха женствените им форми.

Пенелопи беше с чорапи — Даяна забеляза как черната тъкан подчертава източените й прасци — и тоалет с волани на ръцете и около краката. Деколтето беше квадратно, дълбоко изрязано. Не погледна Даяна, вместо това огледа най-близките жени на пясъка и онези, които се плискаха сред вълните. Държеше се спокойно и самоуверено, сякаш беше най-красивата на плажа.

Край водата беше по-хладно и Даяна дълбоко вдъхна соления въздух и се постара да не си представя Пенелопи Хенри заедно. Тъкмо се опитваше да реши дали да отиде при тях, или тихо и незабелязано да се измъкне, когато чу, че някой я вика. Обърна се, заслони очи с ръка и забеляза, че Грейсън Хейс приближава.

— Опитваш се да ми избягаш, нали? — ухили й се, но Даяна, стресната от приликата със сестра му — твърде натрапчива на дневна светлина — просто онемя. — Щеше да ми бъде приятно да те придружа до плажа, но ето че вече сме заедно.

Досега не се беше замисляла за вниманието на Грейсън, започнало още във влака и станало по-натрапчиво след пристигането. Беше наясно с чара и красотата си, но неочаквано й се стори, че присъствието му тук е много удобно, още повече в момента, докато я оглеждаше преценяващо, облечен в същия черен бански като Хенри. Явно братът и сестрата Хейс бяха намислили нещо, досети се, но едва ли щеше да е в неин интерес. Така би постъпила героинята от някоя книга, а Даяна все още пишеше своята история; поне според нея, най-добрите героини умееха да поемат съдбата в свои ръце.

— Ето че сме заедно — потвърди тя и разтегна устни в бавна, съблазнителна усмивка.

Обърнаха се едновременно и видяха как Хенри бърза да се върне заедно с момченце на не повече от осем или девет години. Хенри мъкнеше долната част на големия чадър, пъхната в сгъвката на лакътя, а момчето беше нарамило горната част на бяло и червено райе. Стигнаха при Пенелопи и малкият веднага се зае да сглоби двете части, докато Хенри стоеше бездеен и го наблюдаваше. Пенелопи се усмихна загадъчно на Хенри и момчето, облечено дебело в дълъг панталон, бяла риза и жилетка.

— Благодаря ти, Хенри — рече Пенелопи, когато чадърът беше забоден в пясъка и бялата й кожа беше защитена от сянката. Тя се обърна към мястото, където бяха застанали Даяна и Грейсън, и им помаха. — Здравейте — провикна се, без да се преструва на изненадана. — Виж, брат ми и госпожица Холанд.

Хенри тъкмо даваше бакшиш на момчето, но рязко вдигна поглед, все едно го бяха хванали да надига фласка с уиски в църквата.

Даяна веднага усети какво не беше наред във външния й вид. Беше значително по-ниска от Пенелопи, косата й беше разрошена, банският й, с бели кантове по ръбовете и котви, бродирани на широката моряшка яка, изобщо не беше елегантен. Спомни си колко щастлива и доволна беше, когато Клер го преправи от стар бански, купен преди години, още по времето, когато баща й беше жив. Оттогава фигурата й се беше променила и тя си даваше сметка как отдалече личи, че преправеният бански е бил на малко момиче. Независимо от това, намери сили да помаха в отговор.

— Каква прекрасна идилия — отбеляза сухо Даяна, докато с Грейсън приближаваха. Не беше сигурна дали той долови в гласа й ентусиазъм или ирония, но думите прозвучаха глухо, също като ударите на сърцето й. Освен това тя нямаше никаква представа какво замисля Хенри, докато я наблюдаваше с особено изражение, но бе напълно сигурна, че сцената на тихо семейно щастие не е причината да дойде във Флорида. — Идилия за двама — добави и този път дори не прикри горчивината в гласа си.

— Сега вече ще стане идилия за четирима! — Пенелопи се подпря на дългите си бели ръце, широко усмихната към Даяна и брат си. Кожата под набраните черни ръкави прозираше прекалено много. Финото й женствено тяло, забеляза Даяна и усети как я бодва болка, се очертаваше под раирания черен бански.

— Само дето шезлонгите са два, а чадърът — един. — Даяна говореше на Пенелопи, но наблюдаваше обзетия от неудобство Хенри, който стоеше безучастно.

— А, да. Хенри ги нае за нас. Хенри знае колко бързо изгарям и не би го допуснал. — Пенелопи отметна глава назад и се разсмя, после притисна буза към рамото си. — Моят тен, Дай, е много по-тъмен. Ти нямаш нужда да се пазиш от слънцето.

— Всъщност съм особено чувствителна към всичко брутално в природата.

В друг случай малката Холанд не би си позволила да се сравни с бившата госпожица Хейс, но неочаквано й се прииска да има всичко, което притежаваше съперницата й. Обърна се към Грейсън. Вече се радваше, че е до нея.

— Господин Хейс, ще бъдете ли така любезен да наемете стол и чадър за мен? Искам същия, на червени и бели райета.

— Разбира се, госпожице Дай — отвърна фамилиарно той, отношение, което само допреди час щеше да я вбеси, но сега й се стори изключително полезно.

В момента, обзета от чувство на отчаяние и раздразнение заради отношението на Хенри Скунмейкър, щеше да приеме с готовност дори компанията на Пърсивал Кодингтън, противен ерген, чието огромно наследство го беше превърнало в изгодна партия и за двете неомъжени сестри Холанд — поне според майка им, — за когото се шушукаше, че също бил в хотела.

Ветрецът се усили и разпиля къдриците около сърцевидното й лице. За миг девойката се разсея и почувства нещо подобно на задоволство и спокойствие край океана, стъпила на мекия пясък. Погледът й се върна на Хенри Скунмейкър и забеляза как изрича нещо безмълвно. Както винаги беше красив, като златен бог, с хлътнали бузи и тесни патрициански устни. Тя сви недоумяващо вежди. Пенелопи веднага забеляза промяната в изражението й и се врътна назад, а той бе принуден да се усмихне и на двете открито.

Сякаш в отговор, Пенелопи прокара ръка по протегнатия си крак, разкопча жартиерите и започна да навива чорапа така, че кожата на бедрата й остана гола. Хенри имаше слабост към женските бедра и на Даяна й стана ясно, че Пенелопи го знае не по-зле от нея.

— Готово! — заяви Грейсън, когато се върна с чадъра и стола.

Даяна му се усмихна насила — не беше сигурна, че точно сега е в състояние да бъде по-мила и любезна с брата на съперницата си. Отпусна се грациозно на шезлонга, ала не се сдържа и още веднъж погледна млечнобялото, съвършено оформено бедро от лявата й страна.

Очевидно не беше единствената, която го забеляза, защото след няколко секунди чу високия глас на плажния блюстител на морала.

— Дами! — извика той и всички присвиха очи към слаб, висок, преждевременно състарен мъж, килнал назад шапката си. Отстрани изглеждаше все едно се обръща и към двете момичета, но Даяна забеляза, че погледът му е насочен към Пенелопи. — Правилата са създадени, за да се спазват!

— Какво? — прошепна Пенелопи, сякаш беше агънце, което, без да иска се е отделило от стадото. Дори под палещото слънце не успя да се изчерви.

— Всички чорапи трябва да стигат до банския костюм, без да се показва плът! — продължи грубо човекът, сякаш цитираше наизустен правилника на хотела.

Пенелопи ужасено погледна Хенри и последваха няколко секунди, в които на Даяна й се стори, че ще каже на съпругата си, че прилича на най-обикновена уличница, а сърцето му принадлежи на друга. Той обаче се приведе напред и пъхна в ръката на блюстителя сгъната банкнота.

— Това е съпругата ми — заяви и макар гласът му да не издаваше нищичко, Даяна не можеше да отрече, че никой не го беше принудил да изрече именно тези думи.

— Тогава й кажете да се покрие! — измърмори слабият и взе подкупа, предложен от Хенри.

На Даяна й стана ясно накъде води цялата тази работа и за да не изостане от съперницата си, се приведе напред и разкопча жартиера, нейният чорап също се свлече надолу и разкри част от по-закръгленото й и по-розово бедро. Блюстителят се ококори, едновременно развълнуван и ужасен, и пристъпи, сякаш се канеше да предупреди и нея, но Даяна вдигна поглед към Грейсън. Преди да бъде изречена и дума, непознатият получи нова банкнота и продължи по плажа.

— Изведнъж ожаднях. — Пенелопи се отпусна назад, скръсти ръце зад главата си и затвори очи. — Господин Скунмейкър, не продават ли лимонада?

— Струва ми се, че…

Пенелопи вдигна едната си ръка и я отпусна над китката на Хенри, за да го накара да замълчи.

— Би ли ми донесъл една чаша?

Даяна остана с отворена уста, когато забеляза колко бързо единственият мъж, когато беше обичала и физически и иначе, изпълни командата на съпругата си. Изчака минута и даде знак на Грейсън.

— Ето че и аз ожаднях.

След като двамата мъже се отдалечиха, Пенелопи извърна пронизващ поглед към съперницата си и го задържа на младото момиче толкова дълго, че Даяна я завладя чувство на неудобство. Прииска й се да си е у дома — не в хотела, а в Ню Йорк, и да се надвеси над някой от любимите си романи. Имаше чувството, че изминаха часове, преди мъжете да се върнат. И двете дами заотпиваха от лимонадата на гневни глътки, зареяли погледи към вълните, сред които се мяркаха черни бански.

— Хенри, готова съм да поплувам — заяви Пенелопи, след като изпи лимонадата.

Говореше небрежно, но погледна Даяна с неприкрита злоба. Всичко в позата й издаваше, че очаква младата Холанд да поиска същото, ала Даяна я разочарова, като се усмихна небрежно и се отпусна на шезлонга.

— Аз пък ще се понапека още малко.

Последва мълчание, изпълнено с виковете на онези, които се плискаха сред вълните. Дами, които обикновено не биха издали нищо по-драматично от неприязън към по-малко облечените от тях, сега стискаха въжето, прокарано сред водата, и пискаха, когато ги залееше някоя вълна. Пенелопи изпъна гръб, ала Даяна имаше предимство. Макар да се чувстваше нервна край госпожа Скунмейкър и да бе по-зле облечена от нея, лежеше на ракитовия шезлонг и изненада съперницата си, като не помръдна от мястото си.

— Елате, господин Скунмейкър — обърна се властно Пенелопи към съпруга си и закрачи към водата.

Допреди малко на Хенри изобщо не му се мокреше, но сега нямаше и следа от нежелание. Държанието му беше истинска загадка за Даяна. Какви бяха намеренията му? Защо я накара да пропътува цялата страна? Остана загледана как семейството предпазливо се плъзва сред вълните.

Тя се надигна на шезлонга и заговори като типичната дебютантка, чиято цел е да се омъжи.

— Изглеждат толкова щастливи — заяви възторжено.

— Те ли? — Грейсън, отпуснал се на шезлонга до нея, рязко се надигна и дръпна вестника, с който засенчваше лицето си.

— Не е ли така? — Даяна кокетно придърпа колене към гърдите си и ги прегърна.

Грейсън сви рамене. Беше очевидно, че досега не си е задавал подобен въпрос и все още е уморен от онова, което беше вършил снощи.

— Положително — отвърна и се намръщи. — Според мен тя се страхува от дърдоренето на слугите, а можете да сте сигурна, че нямаше да ме накара да я придружа на пътуването, ако беше сигурна в любовта му.

— Така ли?

Даяна най-сетне си спомни как да се усмихва. В небето се скупчваха облаци, но се движеха бързо и след няколко часа над тях щеше да остане единствено бездънна синева.