Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (39)

Глава 38

Три седмици по-късно, Мак отново стоеше на скалата над езерото Молтри. Денят беше горещ, а небето — толкова синьо, че би засрамило дори сапфирите. Слънцето грееше ослепително и денят бе чудесен за разходка на кучета, за пускане на хвърчила, за разходки по плажа. За Мак този ден бе мъчителен. Един кран изтегляше шевролет от водата. Познаваше тази кола. Даниел си я бе купил два месеца преди да изчезне.

Сърцето на Мак се свиваше, докато я чакаше да се издигне.

Баста им бе казал къде да търсят. Оказа се, че той има съвършено различна самоличност. Официално заемал висок пост в Отдела за борба с наркотиците. Бе работил в отдела повече от трийсет години, но е бил много продажен. Отначало престъпленията му били дребни — продавал наркотици, приемал подкупи, подправял случаи. Сам си давал сметка, че когато започнал да ликвидира пласьорите, които работели за Джон Карлсън, окончателно минал на тъмната страна и връщане назад нямало. Когато Карлсън разбрал кой е той и какви ги върши, използвал всяка дребна подробност, за да контролира Баста. Накрая Джон Карлсън буквално притежавал Роджър Баста. Освен всичко друго, използвал обучението на Баста и таланта му, за да го вземе за свой собствен наемен убиец, и се възползвал от услугите му всеки път, когато някой в организацията сгафел нещо.

Мак разбра с изненада и гордост, че Даниел също е работел в Отдела за борба с наркотиците. Според Баста, взели го направо след военното училище, където също като Мак бил тюлен. Като стар приятел на Сид, Даниел отдавна предполагал, че семейство Карлсън се занимават с търговия на наркотици. Като млад и неопитен агент, той отишъл при шефа си, за да сподели с него подозренията си. Шефът бил Баста, който нямал никакъв избор, освен да позволи разследването да бъде извършено. Ако откажел, се страхувал, че Даниел ще започне да го подозира. От момента, в който започнал да действа под прикритие в организацията на Карлсън, той бил определен за ликвидиране.

И тогава Кели Карлсън най-случайно записала разговора на Баста, Сид и Джон Карлсън, докато обсъждали удар, направен от Баста. Кели се заслушала и разбрала за какво става въпрос. Уплашила се. Изтичала при Даниел, защото двамата били гаджета, преди тя да се ожени за Сид, и му разказала за касетката. Даниел разказал на Баста. Баста наострил уши и му наредил да вземе и донесе касетата. Даниел послушно прибрал записа от Кели и се канел да я даде на Баста, когато Кели му се обадила, полудяла от страх. Нещо в начина, по който Сид се държал с нея, й подсказало, че той знае за касетата. Затова Даниел скрил касетата и се върнал при Кели.

Същата нощ Даниел и Кели били убити.

Баста обяснил, че Майк Уилямс също работел за семейство Карлсън като работник в корпорацията „Ранд“. На него му било наредено да следи непрекъснато Даниел и да докладва къде ходи и какво прави. Уилямс видял къде Даниел скрил касетата, откраднал я и я прослушал. Също като Кели, той се уплашил. Знаел, че ще го убият, ако някой разбере какво е научил. Избягал и взел касетата със себе си.

Но след това станал алчен. Направил грешката да се върне пет години по-късно и да се опита да изнуди семейство Карлсън. За сигурност я скрил в мечето и го дал на Джули. Когато го заловили и се опитали да изтръгнат от него истината с бой, той не казал нищо конкретно, единствено, че подозирал, че Джули знае къде е касетата. Починал, преди разпитът да продължи. Баста представил смъртта му като случайно удавяне. Съвсем не било така.

След това Сид влязъл в живота на Джули, за да си върне касетата, а останалото е ясно.

Касетата бе предадена на федералните власти и се оказа, че направеният навремето удар бил по Хенри Джейкъбс, дългогодишен федерален съдия. Това бе едно от най-внимателно разследваните престъпления през последните двайсет години. Така и не бе изяснено, докато не се появи касетката. От записа ясно се разбираше, че Баста е направил удара, а Джон Карлсън му е платил. Сид бе в течение на всичко.

Когато полицаите отвориха багажника на шевролета и намериха Даниел и Кели, историята най-сетне приключи. Поне за Мак.

Докато поставяха останките в чували за трупове, Мак усети, че по бузите му се стичат сълзи, и се извърна. Подпря се на патериците, които трябваше да използва, докато кракът му заздравее, и затвори очи.

„Даниел, мислеше си той, обичах те, братко.“

Джули забеляза колко е разстроен и застана пред него, прегърна го през кръста, а след това се изправи на пръсти и го целуна. Устните й бяха меки и сладки и той жадно отвърна на целувката. Учуди се на собственото си желание към нея, дори в момент като този. Това сигурно бе потвърждение, че е жив.

— Съжалявам, Мак — каза тихо тя, отдръпна устни от неговите, а очите й бяха забулени от сълзи. Той се сети, че напоследък бе виждал прекалено често сълзи в тези очи — на погребението на Сид, на погребението на Джон Карлсън и на погребението на Карлин Скуоб. Никога повече не искаше да види сълзи, освен ако не бяха от радост. Зарече се безмълвно да направи всичко по силите си, за да е така.

— Всичко е наред — увери я той. — Знам отдавна, че Даниел е мъртъв. Да го намеря, бе последното, което можех да направя за него. Дължах му го. Той ми беше брат.

— Иска ми се да го бях познавала.

Мак се усмихна. Стори му се неестествено, но щеше да свърши работа. Нямаше защо да се замисля повече за миналото. Животът продължаваше.

— Той щеше да те хареса. Готините мадами му бяха хоби.

Джули изненадано се разсмя и щом чу смеха й, част от болката в сърцето му отлетя. Погледна я и разбра, че след цялата тази трагедия е останало поне едно хубаво нещо — беше открил Джули, любовта на живота си. Погледна лъскавата черна коса, накъдрила се на раменете, красивото лице, невероятното тяло. Беше облечена в къса рокля без ръкави, бледожълта, и изглеждаше нежна и прекрасна като слънчев лъч. Под роклята дългите й загорели крака бяха голи.

Обожаваше краката й да са голи.

— Да си вървим у дома — подкани я той.

Живееха заедно в къщата на Мак, защото Джули не можеше да се насили да влезе в своята и я бе обявила за продажба. Щом влязоха, Джозефин ги посрещна с радостен лай и размахана опашка. Мак се огледа предпазливо наоколо, но не забеляза следи от нещо разкъсано или раздробено. Когато баба му дойде на свиждане в болницата и той спомена поразиите на кучето, тя доби много виновно изражение и си призна, че съвсем е забравила да му каже, че милото малко кученце направо се побърквало, когато чуело звън на телефон. Когато за пръв път забелязала това отклонение в прелестната Джозефин, я завела на кучешки психиатър, който заявил, че заради някаква травма от миналото на Джозефин кучето възприемало звъненето на телефона като заплаха и затова атакувало каквото му попаднело. Баба му разрешила проблема, като си купила телефон с мелодии вместо звънене.

Щом Мак излезе от болницата, направи същото. Предполагаше, че такова елементарно разрешение е прекалено лесно, но Джозефин, поне доколкото бе забелязал, не бе изяла нищо повече.

Въздъхна, щом забеляза, че няма никакви следи от кучешки купон. Подхвърли на Джозефин един от кожените кокали, които й бе донесъл от колата, подпря патериците на пода, стъпи на здравия си крак и привлече Джули до себе си.

Тя му се усмихна и вдигна устни за целувка.

Вместо да я целуне, той просто я погледна. До края на живота си искаше един-единствен подарък — Джули.

— Обичам те — каза той. — Омъжи се за мен.

Очите й се разшириха. За момент, за един мъчителен момент, той остана взрян в кафявите очи, които щяха да са част от сънищата му до края на живота, каквото и да кажеше тя, и зачака отговора й.

Тя се намръщи и се замисли.

— А Джозефин влиза ли в предложението? С лошите си навици, черната каишка и всичко?

Той се усмихна.

— Задължително.

— Тогава съм съгласна. Ще се омъжа за теб.

Мак наведе глава и я целуна. Земята сякаш се завъртя и вдигнаха вихрушки, които запяха, а въздухът около тях се нажежи от страстта им. Той я люби с пламенна настойчивост, която без думи показа чувствата му. И когато тя остана безсилна и тръпнеща в прегръдката му, той я люби отново.