Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (17)

Глава 16

Главата й се въртеше, стомахът й се бунтуваше, но накрая успя да се сдържи да не повърне с огромно усилие на волята. След малко Джули понечи да се изправи, отпусна се на пети и прилепи чело към коленете, подпряна с длани на тревата. Беше прекалено замаяна и изтощена, за да положи усилие и да се изправи. Стомахът й се успокои, но главата пулсираше болезнено, а вече свободните й ръце бяха изтръпнали, но започваха да парят. Джули погледна следите от лепенките по китките си и потръпна.

— Джули? — Мак приклекна до нея и постави топлата си едра длан на гърба й. Този път топлината бе желана, защото усещаше, че е вледенена до костите. Навсякъде около нея се носеше мирисът на прясно окосена трева. Самата трева й се стори хладна и влажна.

Джули изви глава към него, първо забеляза лицето му, после едрите рамене и най-сетне си спомни колко е мъжествен и красив, и се почувства по-спокойна. Нищо че я бе излъгал и се бе представил за Деби. Мак бе човекът, който щеше да я опази жива.

— Много се радвам, че не си гей.

— И аз. — Гласът му беше сух. Погледна я предпазливо. Тя му се усмихна. Ако не беше Мак… не, не искаше да мисли повече какво би могло да се случи. Не и сега. Ако мислеше какво би могло да се случи, се страхуваше, че ще изпадне в истерия, което нямаше да им помогне.

— Как се чувстваш?

— Добре съм — увери го тя.

— Да, виждам. — В сухия му глас се прокрадна тъга. Тя го наблюдаваше как поглежда наоколо, а след това отново се обръща към нея. — Там има чешма. Искаш ли да пийнеш малко вода?

Едва сега забеляза, че са до парка „Сойър“, място, където играеха децата, с много трева, люлки и пързалки, пясъчници и всякакви други детски удоволствия. Познаваше добре мястото, защото бе прекарала доста следобеди тук с Ерин и Кели.

— Добре.

Преди да се опита да стане, той изсумтя и я пое на ръце. Надигна се толкова леко, сякаш тя бе перце, и я понесе към малкия сребърен монолит с питейна вода, който блестеше на луната.

Джули дори не понечи да протестира. Сви се на гърдите му, обви врата му с ръце, доволна да се притисне до стегнатите мъжки мускули. Коленете й бяха като гумени, главата й се въртеше и имаше чувството, че не е съвсем на себе си и не може да мисли. Не бе сигурна дали щеше да има сили сама да се добере до чешмата, дори да искаше. Но истината бе, че нямаше никакво желание да опитва. Толкова й бе приятно да е в ръцете на Мак. Те й се сториха твърди и силни под коленете и гърба. Гърдите му бяха мускулести и едри, цялото му тяло излъчваше топлина. Разбра, че сигурно изпитва най-обикновено женско привличане към мъжката му сила, причинено от преживяната травма, но въпреки това се отпусна и се наслади на усещането. Отпусна глава на широките му гърди, затвори очи и стегна ръце около врата му.

— Добре — обади се след малко Мак с дрезгав глас. Тя отвори очи и видя, че наближават целта. Едрите му крачки бързо скъсяваха разстоянието. — Искаш ли да ми кажеш с какво си наплескала лицето си?

В първия момент Джули не разбра за какво става въпрос. След това си спомни за маската и за своя най-голяма изненада се усмихна. Беше се отдала на фантазиите си и на удоволствието един красив силен мъж да я носи на ръце, а през всичкото време е изглеждала като героиня от филм на ужасите. Не биваше да става така. Поне не с нея.

— Кал.

— Искаш да ми кажеш, че спиш с тази гадост на лицето? — попита той, без да крие интереса си.

— По-точно кална маска. Полезна е за кожата. Щях да се пъхна във ваната, преди да си легна, и първо си сложих маската. След това го видях в огледалото. Добре че още не бях влязла във ваната.

Тя потръпна и го прегърна още по-силно. Мигът, в който бе видяла нападателя в огледалото, бе повече от ужасен. Опита се да прогони мислите за тези моменти, но не успя. Изведнъж си спомни за вътрешния си глас. Настръхна цялата, защото едва сега разбра, че гласът я бе предупреждавал. Сигурно бе някакво шесто чувство. Сигурно бе усетила, че в къщата се спотайва чужд човек.

Мисълта я ужаси. Не й беше никак приятно, че знаеше неща, за които дори не подозираше, че е възможно да знае.

— А ти как разбра, че съм в беда?

— Скъпа, ти пищеше като банши. Бях до басейна ви, когато писна. Да знаеш, че ми скъси живота с поне двайсет години. — Той си пое дълбоко дъх. — След това забелязах, че някой се е вмъкнал. Трябва да ти призная, че не ми стана много весело.

За момент и двамата замълчаха. Отвсякъде ги обгръщаше цвърченето на щурците. Лунната светлина бе превърнала детската площадка в призрачно място. Катерушки и пързалки изглеждаха мъртви, каза си Джули. Много зловещо място.

Усети как по гърба й премина тръпка, и тя разбра, че ужасът от нападението в собствения й дом все още я притиска, че се крие дълбоко в душата й и е готов да се прояви като неизлечим вирус. Страхуваше се, че никога вече няма да се чувства в безопасност. След като се бе случило там, значи можеше да й се случи навсякъде, дори на тази безобидна детска площадка. Сякаш тялото й само я предупреждаваше, че трябва да се страхува от най-лошото. А се чувстваше толкова неспокойна. Добре че Мак бе до нея. Иначе, ако беше сама, щеше да полудее.

Не, ако Мак го нямаше, сега нямаше да се страхува от призрачната детска площадка, обляна от лунната светлина.

Нямаше да бъде никъде. Тази мисъл я накара да изтръпне. Сигурно той я усети, че потръпна, защото я притисна до себе си.

— Мак. Благодаря ти.

— Защо? — Той наведе поглед към нея. Лицето му бе много близо.

— Ти ми спаси живота.

Той изсумтя.

— Няма проблем.

— Ами ако той се върне и ни нападне тук? — Гласът й бе тих. Ужасът отново се опитваше да избликне, предизвикан от безлюдната детска площадка, от тъмнината, от страха, че нещо може да дебне в храстите. Тя се огледа уплашено.

— Каквото и да се случи, ще те пазя. Обещавам. Само не се притеснявай. Уверявам те, че няма да дойде. Отдавна е избягал, вярвай ми.

— Нали имаш пистолет?

— А-ха.

— Нали знаеш как да го използваш?

Той сви устни.

— Едно време бях ченге. Преди това — морски тюлен. Сега вече по-добре ли се чувстваш?

— Малко по-добре. Не, всъщност много по-добре. — Беше замаяна и отпусна глава на рамото му. Той отново я погледна.

— Добре ли си?

— Да. А защо вече не си ченге?

Той стисна зъби. Тя веднага усети напрежението в тялото му. За момент й се стори, че няма да й отговори, и го погледна въпросително. Очите им се срещнаха. След това той се извърна настрани.

— Уволниха ме.

— Уволнили са те? — Не можеше да повярва, че на Мак му се е случило подобно нещо. Остана безкрайно учудена.

Като изключим онази работа с Деби, Мак бе единственият човек, на когото можеше да разчита напълно.

— Но защо?

Той въздъхна.

— Защото изчезнаха наркотици, които се пазеха като доказателство, а после ги откриха у мен. Много хора изявиха желание да свидетелстват, че разпространявам наркотици. Щеше да има процес, но отделът не искаше подобни неща да се разгласяват.

— Бил си невинен. — Това не бе въпрос.

— Да, невинен бях. Онзи тип, когото разследвах навремето, ме пипна, преди аз да успея да го пипна.

Вече бяха до чешмата и той я пусна да стъпи на земята. Придържаше я с две ръце за кръста и стоеше плътно зад нея, за да я подкрепя. Джули изплакна уста няколко пъти, след това си изми лицето и шията, насинена отвън, но поне нямаше вътрешни наранявания и не я болеше особено много, когато преглъщаше, което означаваше, че всичко е наред. Поне за това бе благодарна. Водата не бе топла, но успя да измие остатъците от маската. Наплиска се няколко пъти и се почувства почти нормално. Когато приключи, се огледа за Мак и мигна няколко пъти, за да махне капките от миглите.

— Чакай. — Той я завъртя към себе си и избърса лицето й с долната част на ризата.

— Сега ризата ти ще е мокра. — Подпря ръце на кръста му. Беше тесен и стегнат под тениската. Мускулите му се напрегнаха, когато пръстите й го докоснаха.

— Все ще го преживея.

Вдигна ръка и изтегли ластика, който държеше косата й на място. От опашката и без това се бяха измъкнали непокорни кичури и падаха над ушите, за да гъделичкат бузите и врата. Косата й се разстла отстрани на лицето. Джули веднага тръсна глава, за да намести кичурите, и се намръщи от болка. Той й подаде ластика и тя го сложи на ръката си.

— Така е по-добре — каза той и я огледа. — Не че не изглеждаше добре с маската и вдигната коса в онова подобие на бърсалка за под.

Джули се усмихна.

— Лъжите ще ти докарат големи неприятности някой ден, да знаеш!

За момент той остана загледан мълчаливо в нея. Стисна я над лактите. Топлината на дланите му прогори кожата й. Беше застанал толкова близо. Гърдите й бяха на сантиметри от неговите, коремът й — съвсем до ципа на дънките. Изведнъж я обзе непреодолим чувствен глад. Тя потръпна и си спомни целувката им, което бе чудесно, защото я накара да забрави преживяния ужас. Той я погали леко по ръцете и тя вдигна поглед. Очите им се срещнаха. Той бе намръщен и въздухът помежду им сякаш изведнъж се нажежи. Устните й се разтвориха. Започна да диша по-бързо. Усети как пръстите му стискат ръката й.

Наистина й се въртеше главата, но това не бе заради удара.

— Трябва да вървим. Ще можеш ли? — Резките му думи нямаха нищо общо с пламъка в очите.

Тя му се усмихна замечтано. Можеше да го накара отново да я пренесе до колата. Всяка клетка в тялото й копнееше да се притисне до него. Така й се искаше да се отпусне в прегръдките му, но си каза, че подобно желание е твърде опасно.

В думите й имаше повече дързост, отколкото чувстваше.

Той я пусна и тя беше доволна и натъжена, че я е послушал. Вместо да я поеме на ръце, я прихвана с вниманието, което би оказал на някоя престаряла леля, и я побутна напред. Тя стисна решително зъби и направи крачка напред, а след това пое дълбоко топлия нощен въздух. Направи около шест крачки, усети как краката й омекват, сякаш са направени от вода, и се отпусна. В този момент Мак я прихвана през кръста, за да не й позволи да падне по очи на тревата.

— По дяволите! — каза ядосан той и отново я пое на ръце. Джули не съжаляваше особено, че стана така. Главата й отново започваше да се върти, тя се почувства слаба, но не чак толкова слаба, че да не намери сили да обвие врата му с ръце. Едва сега разбра истината. Колкото и да бяха опасни, ръцете на Мак я караха да се чувства спокойна и в пълна безопасност.

До колата никой от тях не продума. Джули вдъхна мускусния му мирис и се сгуши отново на гърдите му. Той продължи да крачи напред.

След това изсумтя презрително. Ръцете му — едната на голото й бедро точно над коляното, а другата под дясната гърда — се стегнаха.

— Я ми кажи, имаш ли нещо под нощницата?

Джули го погледна и се възхити на изваяните черти на лицето му. Изненада се, че на рус мъж също бе поникнала остра брада.

— Не, нищо.

— Така си и мислех.

Забеляза, че се е изпотил, защото по челото му бяха избили ситни капки, но знаеше, че това не е от усилие. Все пак я пренесе до чешмата, без да се измори. А нищо че някои й казваха, че е дебела, тя знаеше, че не тежи много.

— Защо питаш? — попита, след като той не каза нищо повече.

— Няма причина.

Стигнаха до колата. Той я придържаше през кръста, докато й отваряше вратата отпред. Подръпна надолу нощницата, защото се бе вдигнала неприлично високо, и се облегна доволно на гърдите му. Намести се така, че бедрото й да се отрие в неговото. Отпред на дънките му определено имаше нещо твърдо. Джули веднага забеляза и устните й се извиха в доволна, чисто женска усмивка.

— Не ти ли харесва нощницата ми? — Започваше да флиртува с него напълно открито, нищо че главата й бучеше, а гърлото я болеше. Сети се, че от години не бе флиртувала, а бе толкова приятно.

Мак я огледа преценяващо. Вратата на колата бе отворена, но тя очевидно все още не бе готова да се настани вътре.

— Зависи. — Разглеждаше лицето й и бе доста предпазлив. След това очевидно реши нещо. Стисна зъби, сви устни и заговори решително: — Бъди добро момиче и се качвай.

Тя не помръдна, продължаваше да му се усмихва с привлекателната си усмивка, а той се намръщи и я подхвана, за да я постави на седалката, след това дръпна предпазния колан и го закопча.

— От какво зависи? — попита примамливият й глас, а тя плъзна ръка под тениската му, докато той бе наведен над нея, и се наслади на гладката топла кожа на мъжа, на твърдите мускули на корема и широките му гърди. Той застина на място при тази ласка, а пръстите й плъзнаха нагоре и се вплетоха в гъстите косъмчета. Погледите им се срещнаха. Лицата им бяха толкова близо, че тя усети топлия му дъх.

Очите му я изгаряха, бяха толкова сексапилни. Не можеше да се насити да ги гледа. Ръката й остана неподвижна на гърдите му, дланта й потръпна, а пръстите се плъзнаха по копринените косъмчета. Долови ритмичните удари на сърцето му под дланта си.

— Сериозно ли говореше одеве, когато каза, че няма да спиш с мен?

Гласът му отново бе станал дрезгав и тя усети как не й достига дъх. Разтвори устни и инстинктивно ги повдигна към него.

Той присви очи и стисна уста, а след това дръпна глава назад. Ръката му улови нейната и я извади изпод тениската, въпреки недоволството й.

— Мак!

Той се поколеба и продължи да стиска ръката й, а очите им отново се срещнаха. Помежду им прехвърчаха искри, толкова силни, че въздухът щеше да пламне всеки миг.

След това той измърмори нещо, което прозвуча като „по дяволите“, отпусна се напред и я целуна с жадна настойчивост, която я замая много повече отколкото преди. Джули затвори очи. Устните й се разтвориха. Целувката им бе жарка, жадна и имаше лек дъх на бира, а тя откликна бурно на неподозираното удоволствие. Усети пулсиране между краката си. Гърдите й набъбнаха до неговите. Пръстите им се преплетоха, сякаш всеки искаше да покаже, че ръката на другия е негова. Тя докосна езика му със своя и премести дланта на Мак върху гърдата си. Бе топла, твърда и тежка върху коприната и я изпълни с трепет. Усещането бе неповторимо, невероятно…

Докато ръката му бе на гърдата й, зърното се втвърди, а тя се уплаши, че той няма да реагира. След това в гърлото му прозвуча дълбок стон, целувката лумна като пламък и ръката му притисна гърдата с желание и настървение. Сърцето й бе готово да изскочи навън, а ниско под корема усещаше отчетливо пулсиране. Целувката му я подлудяваше. Ръката му продължаваше да милва гърдата и да я обхваща, а палецът му дразнеше умело зърното. Тя се размърда и се опита да се изправи, но коланът й пречеше, затова плъзна ръка около врата му и го придърпа към себе си. Нещо в тялото й се натягаше и търсеше освобождение. Тя простена и изви гръб, а в следващия миг той се отдръпна, откъсна устни от нейните, премести дланта си и понечи да се изправи. Единственото й желание бе да се доближи колкото е възможно повече до него.

Отвори очи и сякаш му казваше, че трябва да го има в този момент, иначе ще умре. Никога не би посмяла да изрече мислите и желанията си на глас. Вместо това притвори клепки и се опита да го прикани с шепот.

— Мак…

Той присви очи.

— Не си играй с мен, Джули, иначе ще забравя, че са те ударили по главата и не си в състояние да мислиш.

След тези думи се отдръпна, затвори вратата и заобиколи, за да седне зад волана.

— Не е вярно, че не мога да мисля — каза тя с всичкото достойнство, на което бе способна, и кръстоса ръце пред набъбналите си гърди, намръщи му се заради това, че „не била в състояние да мисли“, а той пъхна ключа в стартера, без да й обръща внимание.

— Кажи го пак, след като те прегледа лекар. — Той запали колата.

— Може би просто съм премислила нещата. — Тя отпусна ръце и плъзна пръсти по жилавото рамо на мъжа. — Защо пък да не спя с теб?

— Защото не е много разумно. — Той се отдръпна, за да се отърве от докосването й. Джули отпусна ръка.

Потеглиха. Гумите съскаха, а детската площадка оставаше все по-назад. След няколко секунди отново навлязоха по улици, където къщите бяха притихнали в съня си, а семействата се чувстваха удобно и уютно.

— Защо да не е разумно? Ти не искаш ли да спиш с мен? — Тя се бе нацупила, отпуснала рамене и го гледаше с крайчеца на окото си.

Той се разсмя. Навлизаха в търговската част и на светлината на рекламните надписи на „Севън Илевън“ и „Дънкин Донатс“ лицето му се виждаше ясно. Изглеждаше много по-примамлив от сладолед с шоколадова глазура. И доста намръщен.

— Това да ли е, или не? — В гласа й се прокрадна нетърпение.

— Бих казал да.

Тя отпусна глава назад и го погледна ядосана и раздразнена.

— Какъв е тогава проблемът?

Той се обърна към нея.

— Проблемът ми е, че сега не му е времето да водим този разговор. — Обяснението бе изречено с прекалено спокоен глас.

— Това е смешно.

Той сви рамене.

— Може и да си права.

Тя се намръщи.

— Страхопъзльо.

— Точно така — потвърди той и се престори, че се свива от страх. — А ние пристигнахме.

За нейно най-голямо раздразнение, в гласа му прозвуча облекчение.

Паркира от лявата страна на бърза помощ и изключи мотора. След това остана няколко секунди неподвижен, стиснал намръщен волана. Жълтеникавите отблясъци на високите улични лампи й позволиха да го огледа. Беше стиснал зъби, а очите му гледаха строго.

— Какво има? — подкани го Джули, защото той продължаваше да мълчи.

— Виж… — Изрече думата рязко и бързо се обърна към нея. — Трябва да разбера. Изнасили ли те? — Ръцете му продължаваха да стискат волана с такава сила, че кокалчетата му побеляха.

— Не. Не. — Джули преглътна, спомнила си отново ужасяващото преживяване. — Той… според мен, точно това си бе наумил, но не успя.

— Защо? — Той я погледна и гласът му стана по-мек. Напрежението го напусна и дори ръцете, свити на волана, разхлабиха хватката си.

— Ухапах го по носа. След това побягнах.

Той онемя за момент.

— Ухапала си го по носа?

— Много силно — потвърди с удоволствие тя при спомена. — Потече му кръв. Чух някакво хрущене. После той изпищя, претърколи се настрани от мен, а аз скочих и избягах на долния етаж.

Той остана загледан в нея за момент, сякаш не можеше да повярва на чутото. След това по лицето му се изписа облекчение и лека усмивка повдигна ъгълчетата на устата му.

— Страхотно. — Усмивката стана широка. — Ти си невероятна, да знаеш. Наистина си невероятна.

— Тогава спи с мен. — Гласът й бе примамващ, прелъстителен. Очите й се впиха в неговите.

— По-нататък — каза той. — Може би.

Издърпа ключовете и слезе от колата. Джули го наблюдаваше, докато заобикаляше, за да й отвори вратата. Отново започваше да й призлява, главата й бе замаяна и й се гадеше. Може би той бе прав и сега не бе моментът за подобни разговори, защото те върнаха спомена за нападението с нова сила. Преди, докато флиртуваше с Мак, кошмарното преживяване й се струваше като отдавнашна случка, която се бе случила на друг.

Сигурно бе задействала някакъв защитен механизъм. Само че сега ефектът си бе отишъл и тя се почувства много зле.

Мак отвори вратата и разкопча предпазния колан. Този път тя не помръдна, беше се отпуснала на седалката с ръце в скута и се опитваше да потисне желанието да повърне. Той махна колана и погледна преценяващо лицето й.

— Още малко търпение, желязна лейди — каза той, а гласът му прозвуча изненадващо нежен, когато я пое на ръце, за да я внесе вътре.

Джули не му отговори. Опитваше се да не повърне. Обви врата му с ръце и отпусна глава на рамото му, затвори очи и се остави той да се погрижи за всичко и най-вече за нея. Беше удивително, че за толкова кратко бе започнала да разчита на него.

— Щом влезем — каза той, докато крачеше към спешното отделение, — ще им кажеш…

 

 

По-късно, може би след около десет минути, когато полицията пристигна с уж полуделия от притеснение Сид, придружен от майка й и сестра й, Мак се измъкна иззад един от фикусите, където бе разлистил вестник за прикритие, и си тръгна. Истински цирк. Нямаше никакво желание да е част от него. А и Джули нямаше нужда от него. Поне в момента.

Навън започваше да се зазорява и хоризонтът заблестяваше в оранжево. Не че ранният час щеше да попречи на плановете му. Повика такси и се обади по телефона веднага щом колата потегли.

Когато Мама отговори, силно раздразнен, че някой си позволява да наруши спокойствието и съня му, Мак го прекъсна с внимателно подбрани думи.

— Имам нужда от информация.