Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (25)

Глава 24

— Нали се разбрахме, че е най-добре да не се връщаш на работа. — Мак спря на едно кръстовище, зави и отново заговори: — Че както и да го погледнеш, денят ти беше доста напрегнат.

Това бе повече от очевидно и всеки друг път Джули бе изсумтяла. Само че сега не го направи, защото се вглеждаше в лицето на Мак. Беше го опознала, каза си тя. Фактът, че избягваше въпросите й, означаваше много.

— Трябва да се върна на работа. Обадих се в магазина от спалнята ти, за да проверя дали всичко е наред, и Мередит — другата ми асистентка — ми каза, че клиентката за три все още е там и нещата не вървят добре. Освен това трябва да се видя и с Амбър. По-добре да стане днес в края на деня, отколкото утре сутринта. — Джули замълча, без да откъсва поглед от лицето му. — А ти няма ли да ми разкажеш какво става с партньора ти?

Мак я погледна, поколеба се, след това се намръщи недоволно.

— Не помниш ли, че ти казах, че политиката на фирмата е да не се спи с клиенти? Хинкъл е ядосан, че съм нарушил правилото.

Джули го погледна подозрително. Не беше успяла да чуе разговора между двамата мъже, но Хинкъл бе силно разстроен заради Мак. Толкова ядосан и разстроен, че Мак сега не желаеше да обясни.

— Истината ли ми казваш?

Устните му се извиха в усмивка.

— Самата истина. — Отново погледна към нея. — Какво смяташ да правиш тази вечер? След като уволниш асистентката?

— Сигурно ще се прибера у мама. Няма да се върна в онази къща. — Тя потръпна при мисълта.

— Мога да те заведа на вечеря. — Каза го небрежно, неангажиращо. Вече бяха на магистралата и движението бе ужасно натоварено. Може би поради тази причина обръщаше толкова много внимание на пътя, но според Джули не бе това.

— Мак… — младата жена се поколеба. Той беше красив, беше сексапилен, беше страхотен в леглото. Беше забавен. На него можеше да се разчита. Беше невероятен. Само като го погледнеше, и сърцето й започваше да играе, а като се сетеше какво бяха правили в леглото, макар и с известно неудобство, когато си припомняше някои от подробностите, я обземаше желание да започнат отново. Само че в момента бе много уязвима и започваше непрекъснато да разчита на него за утеха и подкрепа. А като се добавеше и невероятният секс с него, нещата нямаше да са особено добри. Сърцето й беше достатъчно разбито от брака, а една провалена връзка с Мак щеше да я довърши. — Мак, точно сега не съм готова за връзка.

Секунда мълчание.

— Скъпа, че кой ти говори за връзка? Не съм споменал подобно нещо. Говорех ти за най-обикновена вечеря — и много неангажиращ секс. — Усмихна й се, а тя, въпреки че бе объркана, също му се усмихна. — Или без последното. То зависи от теб. Но мисля, че един приятел няма да ти бъде излишен. Да не говорим, че трябва да ядеш.

Още секунда мълчание, докато тя мислеше.

— Някое конкретно място ли имаше предвид? — По устните на Джули играеше усмивка, докато го гледаше. На това му се казваше капитулация — заради вечерята — и двамата го знаеха. Изведнъж решението й се стори правилно. Може би започването на една връзка с Мак бе опасно в момента, но пък целият живот бе изпълнен с опасности. Джозефин лежеше доволно на бедрата й и Джули гладеше къдравата й козина. Когато бе с Мак, бе, все едно че Джозефин лежи на скута й: то бе нещо, което й доставяше неизразимо удоволствие.

А отсега нататък, тя щеше да използва цялото щастие, което откриеше.

— Ти избери. Което място предпочиташ.

Джули се замисли.

— След като и Джозефин е с нас, какво ще кажеш за О’Конъл? — Заведението на О’Конъл бе приятно и непретенциозно, просторно, с големи маси и просторна тераса. Сид не понасяше простичките ястия там и бързото обслужване. Но тя обичаше да ходи на такива места с Беки и момичетата. А и Джозефин щеше да се чувства добре на някоя от масите на терасата.

— Виждам, че ще ми излезеш евтино. — Усмихна й се и зави от магистралата към Самървил. Слънцето вече се спускаше, забеляза тя, докато се насочваха право към него и ярките лъчи я ослепяваха. Скоро щеше да се свечери и двамата с Мак щяха да отидат да вечерят заедно.

Изведнъж усети, че това много я радва. Щеше да донесе истинска сладост в горчивия й напоследък живот.

— Мак — обърна се към него тя. — Съжалявам за одеве.

Изражението му й подсказа, че разбира за какво говори, че е била малко разтърсена след секса.

— Няма нищо — каза съвсем сериозно той. След това й се усмихна широко. — С мен понякога можеш да си го позволяваш, особено ако причината е същата.

Тя се разсмя и усети, че сърцето й ще бъде излекувано. Щеше да е нужно време, каза си, но всичко щеше да е наред.

Той спря на паркинга срещу магазина. По това време бе доста пълно, тъй като хората се отбиваха в магазина, аптеката или в други места в търговския център, преди да се приберат. Пред тях улицата бе също много натоварена, колите фучаха и се опитваха да изпреварят пиковия час. От другата страна на улицата бе „Каролайна Бел“ с тъмните стъкла. Сега по тях блестеше единствено залязващото слънце.

Господи, сега трябваше да се разправя с Амбър и с Карлин. Добре дошла в истинския живот.

— Искаш ли да дойда с теб? — Мак бе наблюдавал лицето й.

Очите им се срещнаха. Той вече не се усмихваше. Разбра, че си дава сметка за усилието, което трябва да положи, за да се стегне и да продължи напред. Колко бе мил. Не си спомняше Сид някога да се е интересувал какво я вълнува, какво е важно в живота й, освен, разбира се, него.

— Може да се окаже неприятно.

Самата мисъл, че Мак е на нейна страна, че няма да бъде сама, й даде сили.

Джули поклати глава.

— Не, благодаря. Мога и сама да се справя. След това ще заключа и ще се видим в колко… шест?

— Ще те чакам. Ела, когато се приготвиш. Ако имаш нужда от мен преди това, обади ми се. — Той почука с пръст мобилния телефон.

— Ще се обадя. Но няма да имам нужда от теб. Освен ако Амбър не реши да ми се прави на интересна. — Джули се усмихна, за да покаже, че се шегува, повдигна Джозефин от скута си, слезе от колата и отново погледна Мак. — Няма да се бавя, стига да е възможно.

— Ще те чакам.

Джули затвори вратата и пое към магазина. Усещаше погледа на Мак на гърба си. Единствено заради него, тя завъртя дупе повече от обикновено и се подсмихна доволно, когато си представи какво му е. Дано да му въздейства.

За своя изненада, удоволствие и малко ужас, тя откри, че се възбужда, когато си мисли за неговата възбуда.

Сексът бе чудесно средство да прогониш тъгата, която те обхваща при развод. Замисли се за момент и реши, че на нея тази терапия й помага.

Жегата я обгърна отвсякъде. Гласовете на хората, дрънченето на количките със стока, профучаването на автомобилите по пътя се смесиха с мириса на разтопен асфалт, изгорели газове. Познат мирис. Беше й приятно, че Мак ще я чака, когато излезе от магазина.

Така се чувстваше по-силна, по-смела и в безопасност. Струваше й се, че животът й едва сега започва.

Прескочи храстите, които разделяха „Крьогер“ от „Тако Бел“, доволна, че има Мак, а в същото време намисляше какво да каже на Амбър. „Уволнена си, малката“ не бе особено удачно, но не успяваше да измисли нищо по-достойно, което да разкрие и чувствата, и намеренията й.

Сянката на „Тако Бел“ скри ослепителното слънце, когато зелен „Лексус“ спря до нея. Джули погледна през рамо, защото предната броня бе съвсем до нея, но продължи да върви напред, без да му обръща повече внимание. Чу, че вратата на колата се отваря и затваря.

След секунда твърда ръка стисна нейната. Джули така се стресна, че подскочи. Извърна се, тръпнеща от страх, и се изправи срещу Сид.

— Какво, по дяволите, си направила? А? Какво си направила?

Облечен в антрацитен костюм и колосана бяла риза, без да обръща внимание на жегата, поруменял и навъсен, очилата смъкнати на носа му, червената копринена връзка — изкривена на една страна — той бе наистина побеснял. Това бе толкова нетипично за Сид, че тя разбра, че наистина не е на себе си. Ноздрите му се бяха разширили, той дишаше тежко, а пръстите му й причиняваха болка. За момент, за един кратък момент, стомахът й се сви. Не й беше приятно да ядосва Сид и отначало се зачуди какво става, но след това се сети, че вече не е нужно да го търпи. Мисълта, която й хрумна одеве, се бе задържала. Той я бе освободил. Вече нямаше права над нея. Беше прекъснал връзката помежду им с всичко, което правеше. Откакто се бяха оженили, тя бе за него аксесоар, начин, по който да се перчи с успеха си, бе също като италианските му обувки и скъпите копринени вратовръзки. Разбра, че й е омръзнало да бъде просто един аксесоар.

От брака им не бе останало нищо много преди Амбър да се появи на сцената.

Амбър просто я бе накарала да прогледне и да види истината.

Изведнъж Джули осъзна, че получава втори шанс. Отново щеше да е Джули, а не Джули Карлсън, просто истинската Джули. Просто Джули никога нямаше да се примири с ролята на послушната женичка на Сид, тя щеше да го погледне ядосано и да се дръпне от ръката му.

— Какви ги приказваш? — Гласът й беше леденостуден. — Не ме пипай.

За миг в очите му проблесна изненада. След това лицето му се сгърчи. Той трепереше от гняв, когато се приближи до нея и се надвеси застрашително. Очите му бяха жестоки и гневни.

— Много добре знаеш за какво говоря. Била си в къщата, нали? Шпионирала ли си ме? Точно това си правила, хитра малка… Какво, по дяволите, си направила на колата ми? Изпуснах си самолета! Имаш ли представа, колко важно беше това съвещание? Заради теб го изпуснах.

Въпреки надигащия се гняв, в първия момент Джули остана безмълвна. Само го гледаше с омраза. Сред обърканите й чувства вземаше връх неспособността да повярва. Вместо да й се извини, вместо да й обясни, вместо да измисли някакво обяснение, задето е бил хванат на местопрестъплението в къщата им, и то с двайсетгодишната й служителка, той си позволяваше да й крещи, задето е разбрала и е повредила колата му.

В цялата тази работа нещо не беше наред, но за щастие Джули нямаше намерение да остане с него, за да разбере.

— Я ме чуй! Намерих ти виаграта. Видях те вкъщи с Амбър. Знам какво си направил. Така че знаеш ли какво? Пет пари не давам дали си изпуснал самолета. Пет пари не давам дали си пропуснал събранието. И ще те оставя сам да разбереш какво съм направила на колата. Само за твое сведение, искам да те уведомя, че си един мизерен чекиджия, смотаняк, надут, тъп и импотентен нещастник. Бракът ни приключи. Искам развод.

За момент той остана загледан в нея, замаян, сякаш котето пред него се бе превърнало в тигър, който се бе нахвърлил да го ухапе. Лицето му се зачервяваше все повече, докато накрая доби цвета на домат, а очите му щяха да изскочат.

— Няма да я бъде тази работа. — Той отново я стисна за ръката и я потегли към „Лексуса“, а пръстите му се впиха в меката кожа над лакътя. Вече дишаше тежко, а лицето му бе грозно разкривено. Джули заби токове в размекнатия асфалт и се опита да се дръпне, а той я изтегли с всички сили. — Ще получиш развод, когато аз кажа, че можеш да получиш развод, не и преди това, разбра ли ме? Боклук такъв, на кого му трябва мърла като теб, с такъв дебел задник, кой ли друг би те търпял!

Дръпна я отново и тя полетя напред. Той я влачеше към „Лексуса“, а тя не успяваше да се освободи. Джули усети как зад гнева й се прокрадва страх. Никога преди не бе успявала да ядоса толкова много Сид. Но и винаги бе правила каквото той поискаше. Сега, след като вече не му се подчиняваше безропотно, докъде ли бе готов да стигне?

Нямаше желание да разбере.

— Пусни ме!

Пръстите му бяха като менгеме. Тя се огледа диво, докато се бореше с него да не я качи в колата. Бяха в сянката на „Тако Бел“, единственото сравнително свободно място наоколо. Никой не им обръщаше внимание на двамата със Сид. Трябваше да се спаси сама.

„Можеш да се разпищиш“, каза си тя. Но последните остатъци от съпругата на Сид Карлсън не й позволиха да направи такава сцена.

Но пък, от друга страна, нямаше да се остави да бъде натоварена в „Лексуса“ от вбесения си съпруг, който в най-скоро време щеше да е бивш. Не, от това нямаше да излезе нищо добро.

— Пусни я, Сид.

Гласът на Мак спря Джули тъкмо когато се канеше да ритне Сид с всички сили в пищяла. Обърна се и го видя, протягаше се към нея, погледът му бе прикован в Сид, който спря на секундата и загледа Мак така, сякаш бе видял призрак. Пръстите му отпуснаха ръката й от изненада. Мак я прихвана и я дръпна настрани от Сид. Тя инстинктивно отстъпи до него. Сви ръце пред себе си, сякаш да се защити, и погледна гневно Сид.

Щеше да мине дълго време, преди тя да забрави, или да прости страха, който й причини.

— И ако това не е самият Мак Макуори. — Устните на Сид се извиха в подигравателна усмивка, но очите му станаха напрегнати и студени. Вече не се и сещаше за нея. Цялото му внимание бе насочено към Мак. — Не те ли разкараха от града преди няколко години? Май откриха, че си подкупно ченге, а?

Мак също се усмихна, подигравателно и погледите им се преплетоха като саби. Джули усети враждата между двамата, силна като електрически заряд. Местеше очи от единия към другия. Сид бе по-нисък, по-слаб, по-стар, приличаше на преуспял бизнесмен и някак не се вместваше на прашния, напечен от слънцето, паркинг в скъпия си тъмен костюм. Мак бе по-висок, по-млад, по-красив, рус бог на сърфа в хавайска риза, дънки и гуменки, а най-странното бе, че строго стиснатите зъби и блясъкът в очите му го правеше по-страшен от двамата. Изведнъж тя разбра, че тук се крие някаква стара тайна, опасна тайна, между двамата.

Мак отвърна с нисък глас, който Джули никога преди не беше чувала.

— Не ми казвай, че си забравил подробностите. Защото аз не съм. Отдавна се каня да намина и да те поздравя за добре свършената работа.

— Ти заплашваш ли ме? — Сид бе готов да избухне. После, най-неочаквано, изражението му се смени, той погледна Джули, а след това Мак. — Какво, по дяволите, правиш с жена ми?

— Така, както ми се струва, я пазя от теб, тъпако.

Грубият отговор на Мак само усили впечатлението у Джули, че между тези двамата се бе случило нещо неприятно. Мак никога не бе споменавал, че познава Сид.

— Аз го наех — заяви тя и реши, че няма да показва объркването си, докато не дойде подходящият момент. — Той е частен детектив. Има снимки на вас двамата с Амбър. Нея ще я уволня, между другото, веднага щом я видя. А с теб, както вече ти казах, смятам да се разведа.

Сид я гледаше. След това извърна поглед към Мак. След това шокира Джули, като избухна в смях, бурен смях, от който тя настръхна. Бе очаквала каква ли не реакция от Сид, само не това. Младата жена се намръщи. Усети как Мак се напряга. Погледна го и забеляза, че не помръдва, че гледа безизразно.

— Тъпа малка кучка — каза Сид и привлече отново вниманието й. — Ти не разбираш ли кога те използват? Използвал те е, за да измъкне информация за мен, нали? А ти си му казала всичко, което знаеш.

Джули сигурно изглеждаше толкова шокирана, колкото се чувстваше, защото той поклати презрително глава.

— И представа не си имала, нали? Понякога си мисля, че номерът на сутиена ти е по-голям от коефициента ти за интелигентност. Този тип ме дебне от години, а сега те използва, за да се добере до мен. Какво си му казала?

Усети, че й става студено въпреки жаркото слънце и тя забрави за Сид и погледна Мак.

— Истина ли е това?

Той я погледна. Очите му й казаха всичко. Сид говореше истината.

— Джули…

— Истина е, нали? — В ушите й се появи бучене, когато разбра, че и Мак я е предал.

— Ще ти обясня…

Сид го прекъсна с високия си смях, който накара Джули отново да го погледне.

— Какво си направила, влязла си в офиса му и си го помолила да ме следи? Сигурно е решил, че това е щастливият му ден. Дори не ти е казал, че ме познава, нали? — Лицето й сигурно я бе издало, защото той отново се изсмя. — Както вече ти казах, добре те е използвал.

Той се отдръпна на няколко крачки към „Лексуса“, отвори вратата и кимна заповеднически с глава.

— Влизай в колата. Ще отидем някъде да поговорим.

Джули погледна Мак. Имаше чувството, че са я ударили в стомаха. Не можеше да диша. За нейна най-голяма изненада, от измяната на Мак я заболя много повече, отколкото в момента, когато разбра за Сид и Амбър.

— Джули, чуй ме… — Мак я гледаше, без да забелязва Сид. Гласът му беше нисък, очите — пълни с болка.

Тя го прекъсна с рязко кимване.

— Постъпи гадно. — Гласът й беше тих като шепот.

— Не ми казвай, че си се усукала около него.

Нещо в погледите им сигурно бе предупредило Сид.

Той бе толкова ядосан, че на Джули й се прииска да се изсмее. Отново изви очи към него.

— В интерес на истината, днес следобед спах с него. — Гласът й бе станал отново нормален. Тя преглътна, за да прогони бучката в гърлото, която сигурно щеше да се превърне в сълзи. — Ако имаш да ми кажеш нещо, обади се на адвоката ми. Ще позвъня в офиса утре и ще ти оставя името му. — Сид се намръщи грозно, когато тя погледна Мак. — А теб не искам да те виждам никога повече.

— Джули… — повика я отново Мак и посегна към нея. Гласът му беше дрезгав, очите — пълни с отчаяние. — Дай ми възможност да ти обясня.

Джули отстъпи бързо встрани, за да го избегне.

— Върви по дяволите — каза му тя. Очите му потъмняха, сякаш го бе ударила, и той отпусна ръце отстрани. Тя отново се обърна към Сид. — И ти да вървиш по дяволите.

Вирна глава, изпъна гръб, завъртя се и тръгна напред.

— Лъжлива малка курветина, довлечи си тлъстия задник тук — разкрещя се Сид. Едва изрекъл тези думи и Джули долови някакво движение, последвано от удар. Обърна се и забеляза как Сид полита назад, Мак стиска юмруци, приведен напред, втренчен във врага си с диво задоволство. Джули също така забеляза, че са започнали да привличат погледите на хората, и продължи да върви. Чу забързани стъпки и също забърза, дори затича. Някаква ръка я сграбчи. Не беше нужно да се обръща, за да разбере, че е Мак.

— Джули, моля те. Знам, че прозвуча грозно, но… — Той я завъртя към себе си.

— Прозвучало било грозно? Така ли е? — Болка и гняв, и усещането, че е предадена, накара гласа й да потръпне. Изтегли ръка от неговата и оголи зъби. — Махай се! Остави ме на мира! Не искам да чувам нищо от теб. Изпрати ми сметката, за да ти платя, и се махай от живота ми. Разбра ли?

Едва когато забеляза, че няколко човека я гледат, разбра, че крещи. С крайчеца на окото си забеляза и Сид, поаленял, със стиснати юмруци, да се насочва към тях. Някаква жена, стиснала огромен плик с покупки, не откъсваше очи от тях, докато набираше номер на мобилния си. Джули предположи, че звъни на 911.

Молеше се и двамата негодници да ги тикнат в затвора.

— Трябва да ме изслушаш — помоли Мак.

— Не, не трябва — изсъска тя. Обърна му гръб и пое към тротоара. Някакво движение откъм „Каролайна Бел“ привлече вниманието й. Забеляза кой е, и стисна устни. Карлин Скуоб излизаше и се отправяше към нея, очевидно забелязала я през витрината, също толкова недоволна. Джули за малко не се завъртя, за да се отдалечи в обратната посока. Нямаше никакво желание да слуша как Карлин мрънка, че я е зарязала в последния момент.

— Джули, моля те. Дай ми само минутка.

Мак отново я хвана за ръката и я завъртя към себе си точно когато тя стигна края на паркинга. Сид приближаваше бързо, а очите му издаваха, че е готов да смачка някого, но Мак, изглежда, не го забелязваше или просто му беше все едно. С периферното си зрение Джули забеляза как Карлин се оглежда и стъпва на асфалта. Едва тогава видя, че тя е облякла розовата рокля с полото, която тя бе зарязала одеве. Защо, по дяволите…

Внезапно движение на улицата привлече вниманието на Джули. Изневиделица някаква синя кола изскочи на пътя и се насочи към Карлин, която я видя, че приближава. Джули улови ужаса в очите й, забеляза я как отваря уста.

Карлин се опита да се дръпне, но нямаше време. Колата я удари и се чу глухо тупване. Тя полетя във въздуха, преметна се, отпусната като парцалена кукла, и се претърколи върху капака на колата.

Джули изпищя и не спря да пищи, докато се втурваше към мястото, където бе паднала окървавената Карлин.