Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (3)

Глава 2

— Не че искам да нараня чувствата ти, Макуори, но да знаеш, че си истинска грозница с ужасен задник.

Мак хвърли изпепеляващ поглед на партньора си. Хинкъл вървеше до него и се подсмиваше, без дори да се прикрива или смущава. Юлската нощ бе толкова гореща, че почти не можеше да се диша, а те двамата тъкмо се бяха срещнали на паркинга пред „Розовото котенце“, един от гей баровете на Чарлстън с наистина лоша слава.

— Аз пък се чувствам добре, ясно ли ти е? Айде разкарай се.

— Поне едно е сигурно, че аз никога не бих те поканил на среща.

— Ти така или иначе имаш среща с мен, затова млъквай, мама ти стара. — Високото остро токче на Мак пропадна в пукнатина в асфалта, той се препъна, политна и за малко не си изкълчи глезена. Сграбчи ръката на Хинкъл и се изправи без видими поражения. — По дяволите. Направо не е за вярване как успяват жените да ходят на такова чудо. Краката вече ме заболяха. Ще остана инвалид още преди края на тази нощ.

Хинкъл хихикаше и издърпа ръка.

— Прибирай си израстъците, гламчо. Рауанда е доста ревнива. Ще ти срита задника, ако те мерне отнякъде как ми налиташ.

— Представа нямаш какъв късмет извади, че оня тип си има предубеждения. Иначе черният ти задник също щеше да е накиснат в тая гадост.

— Да, но за разлика от някои други, на които няма да споменавам имената, щях да изглеждам добре. Ей, приятел, престани да се чешеш и драпаш тук и там, ако смяташ да си с мен. Дамите не правят така.

— Нито се чеша, нито се драпам, а се опитвах да изтегля нагоре този гнусен чорапогащник. — Мак подръпна злобно ластика, защото бе решил да не му позволява да се свлече по-надолу по краката. — А ти млъквай, щото пристигнахме.

Смесиха се с тълпата на тротоара пред бара.

Разположен в средата на запуснат квартал, отдавна превзет от стриптийз барове и порно магазини, „Розовото котенце“ представляваше триетажна мръсносива сграда, на която бе изрисувано огнено фламинго, а до него на стената блестеше неонова котка, надигнала чаша мартини. Малките прозорчета, покрити със завеси, бяха преградени с метални решетки също като в затвор. Як бияч на вратата проверяваше личните карти. Беше почти полунощ и вече се бе събрала опашка. Поне половината от редовните посетители изглеждаха точно толкова извратени, колкото Мак се чувстваше. Без токчетата бе един и осемдесет и три, а сега бе поне един и деветдесет и два, може би дори три на тези проклети гадни токове, което означаваше, че стърчи над всички в тълпата. Е, хубавото бе, че можеше да се оглежда по-лесно и да забележи веднага целта.

Според източниците му, Клинтън Едуардс яко си падаше по пищни блондини в женска премяна. А тъй като съпругата на Едуард бе готова да плати колкото й се каже, за да го притисне по време на развода, Мак бе готов да се превърне в пищен блондин в женски дрешки, снабден с камера и записващо устройство, за да осигури доказателства за мръсната тайна на съпруга. Мразеше семейните поръчки, мразеше ги с цялото си сърце, а тази бе още по-гнусна от повечето, но истината бе, че „Частно детективско бюро Макуори и Хинкъл“ не вървеше кой знае колко успешно, за да си позволи да става придирчив по отношение на поетите случаи.

С други думи, ако клиентът плащаше добре, той бе готов да преглътне много.

— Десет кинта. — Гологлавият бияч, накичен с обеци, ги погледна без капка интерес. За да се вживее по-добре в ролята, Мак едва не запърха с наклепаните си мигли. Само че с този трябваше да се внимава. Наистина беше по-нисък, но от тези набити здравеняци, дето вдигат тежести и които не биха се отказали от един добър бой, ако избраното гадже вземе да върти номера. А да се занимава с деветдесеткилограмов здравеняк съвсем не му влизаше в плановете за вечерта.

Може би, но не и ако пред него се изправеше един влюбен здравеняк. Едуардс тежеше над сто и десет, според здравния му картон, но пък беше на шейсет и потънал в тлъстини.

Ммм, каза си Мак с въздишка. Тъкмо неговият тип.

Какво ли не прави човек, за да си изкара прехраната!

Хинкъл плати и двамата влязоха. Беше тъмно, задимено, миришеше на бира и пот. Изкуствени палми украсяваха ъглите, а дисководещият бе пуснал „Маргаритавил“. Двойки, някои чисто мъжки, други — женски, някои — само господ знае към кой пол принадлежаха, се поклащаха на малкия дансинг в средата на стаята. По-високо, на сцената, някаква блондинка с цици с размерите на баскетболни топки се събличаше в такт с музиката. Тя успя да свали златния ламен панталон, а Мак чак тогава разбра, че това не е никаква жена. Извърна поглед и отново се зае със задачата и огледа помещението, за да открие обекта.

Някой го стисна здраво за задника.

— А! — Мак бе толкова изненадан, че подскочи. Тъй като бе на токчетата, се олюля, залитна и за малко не падна. Хвана се за една маса, закрепи се и чак тогава се обърна. Едва успя да се удържи да не посегне към „Глока“, пъхнат на удобно място в добре подплатения сутиен.

— Ей, да не би да си посмял да ми щипеш мацката. — Заради широката доволна усмивка на Хинкъл, насочена към очилатия с вид на счетоводител, който оглеждаше преоблечената „дама“ с безсрамен похотлив интерес, на Мак му се прииска да му фрасне един.

— Извинявай, мъжки, не разбрах, че не си сам. — Счетоводителчето вдигна и двете си длани в знак на примирие, облегна се на някакъв стол и си взе бирата. Над ръба на чашата очите му срещнаха погледа на Мак и му изпратиха ясно послание. Забелязал, че вниманието на Хинкъл е насочено другаде, той сви устни в безмълвна целувка.

Очите на Мак се разшириха. Стисна зъби и си наложи да отвърне със сладка усмивчица.

— Ще се видим — обади се счетоводителят.

— Да, ще се видим — потвърди той с най-добрия фалцет, който можеше да докара. Мак внимаваше да пази атрибутите си далече от чужди ръце, докато се промъкваше към бара. Господи, глезените едва го държаха. Отново трябваше да си напомни по колко им плаща госпожа Едуардс. Ако не си го повтаряше непрекъснато, бе готов да подвие опашка и да се измъкне от това място.

— Отсега нататък ми пази гърба — изсъска през рамо той към партньора си. Само че Хинкъл не го и поглеждаше. Беше приковал поглед в другия край на бара, а лицето му не трепваше.

— Мамка му, ето го и него.

— Къде? — Вече нащрек, Мак проследи погледа му. Както трябваше да се очаква, Едуардс се бе настанил с великолепна блондинка — Мак трябваше да си напомни, че това сладурче всъщност е мъж — на малка кръгла маса, закътана в един от ъглите. Докато ги наблюдаваше, блондинката стана, усмихна се приканващо на Едуардс, а след това се насочи към другия край на бара. Изчезна зад врата, над която висеше надпис „Дами“.

Господи!

— Май е твой ред да му се пуснеш, шефе — каза тихо Хинкъл.

Мак погледна вратата, след това се извърна към Хинкъл и се впусна да изпълни неизбежното. Понякога на човек му се налагаше да свърши някои неща.

— Знаеш ли — каза той с не много убедителен фалцет. — Дали не трябва да отидем да пишкаме?

Хинкъл се смееше като очарована хиена зад него, когато Мак се отправи към тоалетната след блондинката. Ако успееше да я убеди да ги покани двамата с Хинкъл на масата им с Едуардс, то животът му изведнъж щеше да стане много по-лесен. Ако не, налагаше се да прибегне към план Б. Никак не му се мислеше за план Б. В него трябваше да стане по-близък Едуардс, отколкото му се искаше да бъде с индивид с два хромозома.

И в единия, и в другия случай, мислеше си той, докато отваряше вратата и влизаше в меката розова светлина на дамската тоалетна, нощта се очертаваше доста дълга.

Трябваше да послуша баба си и да стане адвокат.

 

 

Джули зави зад още един ъгъл, огледа се бързо наоколо и за трети път от пет минути насам натисна копчето, което заключваше автоматично и четирите врати. Е, добре, да шофира лъскав сребърен ягуар в квартала на червените фенери в Чарлстън посред нощ в петък не можеше да се нарече умна постъпка. Но пък когато тръгна от къщата и представа нямаше накъде се отправя, затова не можеше да се упреква за глупостта си. Докато лежеше в спалнята и слушаше тихото бръмчене на вратата на гаража, тя бе взела решение и изскочи след Сид. Следваше го сляпо, с отчаяното желание да разбере защо се измъква от дома им, след като се е уверил, че тя е заспала. Ето, така се озова тук. Не бе особено обещаващо откритие за брака им.

По цялата улица блестяха неонови надписи. „Момичета!“, „На живо!“, „Те ви чакат!“, „Филми само за възрастни“ и „ХХХ“. Джули много добре знаеше какво означава всичко това и възелът, свил се в стомаха й, се затегна още повече.

Сид бе на четирийсет и в отлично здраве, доколкото й бе известно. Тя бе на двайсет и девет, слаба, с излято тяло, за което полагаше много грижи, с черна коса, къдреща се на едри вълни, когато бе топло и влажно, и лице, което я бе отвело далече от скромното минало. Беше чиста и свежа, ухаеше приятно и си купуваше бельо от „Викториа сикрет“. С други думи, нямаше нещо в нея, което да отблъсне съпруга й.

Двамата със Сид не бяха правили секс от осем месеца. И то не защото тя не искаше или не полагаше усилия. Но да се опитва напразно да вкара собствения си съпруг в леглото, меко казано, смачкваше самочувствието й.

Особено като знаеше, че я наричаха най-хубавото момиче в Южна Каролина.

Когато го попита направо, извинението на Сид за позабравения им сексуален живот беше, че в работата си е подложен на много стрес, затова щял да й бъде особено благодарен, ако го остави на мира. Той бе предприемач, който в съдружие с баща си, вече пенсионер, притежаваше процъфтяваш бизнес, „Ол Американ Билдърс“, който им осигуряваше купища пари със строежа на луксозни домове из целия щат. Да, нямаше съмнение, че е подложен на стрес.

Но чак толкова стрес, че да няма желание за секс? Да бе! Как ли пък не.

Трябваше й известно време, за да си изясни нещата, и когато откри сините хапчета виагра с форма на диаманти и витамините в шкафчето му в банята, нещата си дойдоха на мястото. Отначало я изпълни надежда и зачака, обзета от нетърпение, убедена, че е ходил на лекар, за да разреши малкия им проблем. Само че нищо не стана. Когато откри опаковката в понеделник, хапчетата бяха осем. А тази вечер, петък, бяха останали шест.

Затова се облече с най-сексапилната си нощница и слезе на долния етаж и се позавъртя, за да е сигурна, че той я е забелязал, а след това си легна в очакване на тъпака да дойде при нея.

Останалото, както казват някои, е история. Изведнъж й стана ясно каква е причината.

Сид правеше секс, така беше, но не с нея.

Поне й е казвал истината, че стресът е пречил на представянето му в леглото.

Още от момента, в който я събуди вратата на гаража, й беше лошо. Трудно й бе да признае, че бракът й, започнал като приказка за Пепеляшка, превърнал дрипите в несметни богатства, бе мъртъв и я караше да се чувства потисната. Най-лошото бе, че цялото й семейство зависеше от благоволението на Сид: майка й и пастрокът й живееха в къща, която бе негова, съпругът на сестра й бе вицепрезидент в неговата компания и изкарваше поне три пъти повече, отколкото заслужаваше, и така Беки можеше да си стои у дома и да гледа двете си момиченца.

Развод бе толкова грозна дума. Само че на Джули й се стори, че нещата отиват точно натам.

Допреди малко, когато си събра ума в главата, за да сметне две и две и да разбере колко прави, тя не си бе позволявала да се замисля за разтрогване на брака. Може би, повтаряше си непрекъснато, нещата ще се оправят. Може би стресът в работата бе истинската причина, поради която Сид вече не се интересуваше от нея. Може дори да имаше някое напълно логично обяснение за студенината и резервираността му към нея и причината, поради която се бе преместил да спи в свободната спалня и се измъкваше посред нощ, след като тя си бе легнала.

Да, сигурно съществуваше и великденски заек.

Беше го питала с такт и внимание за всички тези неща; след това крещя, пита го по всички възможни начини. Той неизменно отвръщаше, че стресът, на който е подложен, за да й осигури стила на живот, към който е свикнала, не само го е лишил от мъжественост, но и от удоволствието да се наспива, затова се преместил в свободната спалня, за да не я буди, когато не успява да заспи и излиза да обикаля обектите си. Действало му успокояващо да наблюдава къщите, които строят.

Тя винаги отговаряше:

— А-ха.

Може и да беше истинска страхливка, но беше готова да му повярва. Стабилен дом, стабилен брак, това за нея означаваше много. Докато беше дете, с майка си и сестра си Беки бяха толкова бедни, че понякога се случваше да се настаняват в приюти за бездомни. Гладът не беше нещо абстрактно, което се отнасяше единствено за децата в Африка. Тя го познаваше и бе наясно какво е да си гладен. Външният й вид извади и нея, и Беки от ада, тя спечели Сид, красивия милионер, който бе царската награда, за която бе мечтала цял живот. Беше се влюбила лудо в него, когато бе на двайсет, а и той, изглежда, я обожаваше. Но кой знае как стана така, че след осем години брак нещата се объркаха.

Любовта си отиде от семейния им живот, беше изчезнала невидима също както въздухът отлита през малка дупчица на балон. Беше я загубила толкова бавно и постепенно, че никой не бе забелязал, докато нещата не стигнаха дъното.

И ето как тя се озова в един без петнайсет сутринта сред безобразните автомобили в квартала на порока, за да следи съпруга си. Доколкото й бе известно, той не бе строил дом никъде наблизо в този квартал.

Каза си, че е най-добре да направи обратен завой и да се прибере. Сид щеше да я убие, ако я хванеше да го следи, а и без това го бе изгубила някъде по пътя. Беше забелязала огромния му черен мерцедес да завива по тази улица и след това изчезна.

Когато след броени минути зави, него вече го нямаше. От Сид нямаше и следа.

Но не бяха малко хората наоколо, които я караха да си мисли, че да караш ягуар в този район не е много умно. Уличните проститутки я изпращаха с жадни погледи. Разни противни зализани типове я поглеждаха скришом, преди да хлътнат в някой вход с надпис „ХХХ“. Ами онзи плешив тип с татуировките, дето се разхождаше гол до кръста! Беше пресякъл улицата точно пред нея и стовари тежкия си юмрук върху капака, а след това оплези предизвикателно езика си с множество халкички, но поне отмина.

Точно така. Прекрати мисията. Трябваше да се прибере. Този, който се обръща и бяга, ще доживее да види съпруга си на следващия ден.

Джули отби на най-близкия паркинг, направи завой и откри, че пътят й е блокиран от очукан син пикап, който бе спрял непосредствено зад нея.

Намръщи се още повече, когато вратите се отвориха и отвътре наскачаха мускулести гологлави типове в провиснали дънки, от които се подаваше бельото. Докато приближаваха ягуара, очите на Джули се разшириха. Огледа се бързо и разбра, че няма накъде да мърда. И от двете страни на уличката бяха паркирани множество коли. Имаше един — единствен изход, а пикапът го препречваше.

Инстинктивно натисна копчето за автоматично заключване на вратите. То щракна на празен ход. Вратите бяха отдавна заключени. Прозорците бяха вдигнати. Гадовете приближаваха. Какво можеше да направи? Мобилният й телефон беше в чантата. Джули я дръпна, отвори ципа, пъхна ръка и започна да опипва трескаво. Четка за коса, грим, най-различни дреболии, къде, по дяволите, беше този телефон?

В мига, в който го напипа, нечии кокалчета заблъскаха по стъклото. Джули вдигна поглед и забеляза екземпляр, истински клонинг на Еминем, да й се хили през прозореца.

— Ей, отваряй.

Тонът му беше почти приятелски, но не и пистолетът в ръката му.

Сърцето на Джули блъскаше отчаяно. О, господи, сега щяха да я оберат, да й задигнат колата, дори нещо по-лошо. Та той беше въоръжен с пистолет. А тя бе въоръжена с един нищо и никакъв мобилен телефон.

Ако се стигнеше до дуел, беше готова да се обзаложи, че той ще я застреля по-бързо, отколкото тя би набрала 911.

Каквото и да станеше, нямаше как да запази случката в тайна. Сид щеше да разбере. А ако съпругът й разбереше, че го е проследила в Чарлстън, щеше да я убие.

Това, разбира се, можеше да се случи, при условие че е жива, за да бъде убита. Самата мисъл за Сид я изпълни с ужас, но негодникът до прозореца й бе по-страшната заплаха.

— Казах ти да отвориш шибаната врата, кучко.

Нападателят не бе никак приятелски настроен. Допреди минутка държеше пистолета отпуснат. Сега вече го бе насочил в нея.

Джули си представи как куршумът разбива стъклото и я пронизва.

Сърцето й биеше така, сякаш участваше в маратон. Устата й пресъхна. В този момент инстинктът й за самосъхранение надделя и тя реши да пробва с бягство. Включи на задна, натисна педала на газта и клаксона. Ягуарът отскочи назад. Клаксонът не спираше. Онези мръсници изпсуваха и хукнаха към нея.

Ягуарът се вряза странично в черен шевролет, който в същия момент излизаше на заден от мястото, където бе паркиран.

Ударът я тласна напред и автомобилът й се закова на място. В следващия момент стъклото й се разби и я засипаха дребни стъкълца. Изви глава навреме, за да види как гаднярят, който одеве чукаше по стъклото й, пъхва ръка в колата и освобождава заключването. Преди да успее да направи каквото и да е, вратата й зейна отворена, а дребният мръсник се наведе над нея, откопча колана и я изтегли рязко от седалката.

Озова се по дупе и лакти на тротоара и изписка. Крадците се хвърлиха в колата. Едва успя да се превърти настрани, а ягуарът и пикапът, запушил й одеве пътя, излетяха нанякъде със свирене на гуми.

Лошата новина бе, че й откраднаха колата, а добрата, че се отърва сравнително невредима.

Жалните звуци на китара и гласове се чуваха някъде отдалече и я накараха да се размърда. Все още стискаше телефона, забеляза тя, когато се огледа. Беше без кола, но поне още имаше телефон. Трескаво натисна 9, след това поспря и се замисли над случката. Беше се проснала на някакъв паркинг до заведение за женска плът в сърцето на Чарлстън и лежеше на тротоара, който бе толкова горещ, че можеше и филийка хляб да се препече, облечена в някаква сексапилна пижама от розов сатен с тънки презрамки, нахлузила чифт маратонки „Найки“. Дупето й бе насинено, лактите й пареха, а колата й бе изчезнала незнайно къде. Как щеше да обясни ситуацията на Сид?

Господи, ами какво ще стане, ако някой подшушнеше на вестниците?

Да се обади на 911, може и да не беше блестяща идея, каза си тя, докато се колебаеше дали да натисне следващото копче. Какво друго й оставаше да направи?

— Да не си се скарала с гаджето?

Гласът бе на мъж. Но създанието, което се бе надвесило над нея, нямаше нищо общо с мъж. Остри лачени обувки на висок тънък ток, толкова голям размер, че тя би могла да плува в тях. Мускулести прасци в черен чорапогащник с много ликра. Червена ластична пола, която стигаше малко над доста яки колене. Черна лъскава блуза с дълбоко деколте, позакрито от шал на точки в червено и черно. Гърдите бяха впечатляващи, с размерите на дини. Дълга, платиненоруса коса. Издължена остра брадичка, доста мъжки черти, притъпени от ярък грим, наплескан щедро. И всичко това на доста едра фигура с широки рамене и тесни бедра, поне метър и деветдесет. Общият ефект бе за някакъв хибрид между Доли Партън и Терминатор.

Сигурно го зяпаше с отворена уста, защото й повтори въпроса, този път доста нетърпеливо. В този момент си спомни отново дилемата и странностите на любопитната бяха забравени.

— Те ми откраднаха колата! Онези двамата мръсници ми откраднаха колата!

Джули се надигна от тротоара и се изправи. Усети болката в дупето и лактите, но не й обърна внимание, защото зяпаше глупаво в посоката, в която бе изчезнал автомобилът — и улицата, и паркингите гъмжаха от коли и пешеходци, но нейната кола вече не се виждаше. Не се виждаше и пикапът. Само след няколко пресечки имаше голямо кръстовище. Там крадците можеше да са завили както наляво, така и надясно.

Краката й омекнаха, тя се олюля, но успя да се закрепи. Типично мъжка ръка се стегна над лакътя й и я задържа.

— Пияна ли си? — Странното бе, че и гласът си беше мъжки, неодобрителен и никак не пасваше на външния вид на собственичката. Джули вдигна поглед и срещна две небесносини очи, добре омазани с небесносин грим, лъскави алени устни над строга брадичка с някакво подобие на набола брада и усети как я обзема отчаяние. Тук нямаше кой да й помогне.

— Не съм! — Нетърпеливо дръпна ръка, вдигна телефона към ухото си и добави единица до деветката. След това спря. Сид…

— Виж, яко ми халоса колата. Имаш ли шофьорска книжка? Застраховка?

— Какво? — Толкова бе заета да премисля плюсовете и минусите на възможностите за действие, че бе блокирала почти напълно.

— Шофьорска книжка? Застраховка? Нали се сещаш, на тях има информация, която повечето хора си разменят, ако са се сблъскали.

Джули си пое дълбоко дъх и се опита да се съсредоточи над думите му. Трябваше да решава проблемите си един по един. Поколението на Арнолд и Доли очевидно се притесняваше, че ще му се наложи… ще й се наложи… абе какъвто там му беше полът… че ще се наложи да плаща ремонта на колата си. Само един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че щетите са значителни. Ударът бе деформирал задната врата и всичко назад чак до багажника.

— Да. Да, разбира се. Имам и книжка, и застраховка. Само че чантата ми остана в колата. Те ми откраднаха колата. Трябва да си я взема. — Пръстът й посегна да натисне последната единица, тя отново се поколеба и изви поглед по посока на кръстовището. Нямаше никакво съмнение, че ягуарът отдавна е изчезнал в неизвестна посока. Нямаше как да скрие истината от Сид. По-добре сама да се застреля, да дойде полицията и да се приключи с всичко това.

Все още се колебаеше и се чудеше какво да прави и дали изобщо има някакъв шанс. Вдигна умолително поглед и забеляза, че той я оглежда. Джули бе почти сигурна, че изчадието я оглежда. Бяха я оглеждали достатъчно и веднага разбираше за какво става въпрос.

Истеричен смях се надигна в гърлото й. Възможно ли бе тази нощ да се превърне в още по-голям кошмар? Неверният й съпруг сигурно се бе измъкнал от дома им, след като бе заспала. Беше се впуснала след него, за да го проследи до квартал, където трябваше да насъскат цялата полиция да проведе масирана акция. Направи катастрофа, нападнаха я и й откраднаха ягуара. Сега бе на тротоара до някакъв паркинг, облечена в предизвикателно подобие на пижама, чиято цел бе да събуди желанието на съпруга си, а над нея се бе надвесил с изпитателен поглед някакъв противен травестит, вероятно излязъл от близкия гей бар.

Време беше да викне ченгетата.

Животът едва ли можеше да стане по-гаден. Мъжът приключи с огледа на тялото й, вдигна поглед и очите им се срещнаха. Нейните бяха пълни с презрение и възмущение. Не бе в настроение да търпи сексуален тормоз от страна на някакъв мутант във вид на евтина шантонерка, вероятно излязла от ада. В това същество имаше някаква неприкрита мъжественост. След този доста напрегнат момент, той отново отклони очи надолу по тялото й. Този път по-грубо и съвсем явно.

Джули настръхна, отвори уста и понечи да го накълца с няколко точни думи.

Той обаче я изпревари.

— Малката, от мен да знаеш, че с тези дрешки ти трябват високи токчета — каза той бавно и неодобрително.

Значи бе гледал обувките й! Джули усети как безумният кикот избликва в гърлото й. Насили се да го преглътне и да отпусне мускули, защото се канеше да го изрита. Пое си дълбоко дъх и се огледа.

Разни хора се въртяха на паркинга, откакто се бе изправила на крака — някаква притисната двойка и екстравагантно облечена жена, която се насочи към колата си. Това че никой тук не я погледна втори път, нищо че бе във възможно най-сексапилна пижама, говореше ясно за стандарта на това място. Очевидно тук бе територията на доста избуялата на ръст Амазония.

Не че имаше някакво значение. Единственото, което искаше, бе да си върне колата и да се прибере у дома преди Сид. Проблемът бе, че нямаше никаква представа, как да постигне намисленото.

— Проклет да е Сид — измърмори на глас тя. Цялата тази какофония бе станала по негова вина.

— Госпожа Карлсън? — Обади се в този момент Амазония, а в гласа й се прокрадна някакво недоверие. Джули отвори широко очи и погледна лицето на травестита. Каквото и да си бе мислила одеве, ставаше тъкмо обратното, нощта щеше да се окаже значително по-неприятна от предвиденото, при положение че тази мърла тук й знаеше името.

Джули усети как сърцето й се надига с бесен ритъм към гърлото. Погледна мутанта с широко отворени очи. Беше готова да отрече, но в същия момент разбра, че така само ще се направи на глупачка и ще оплете конците още повече. Вече нямаше начин да скрие каквото и да е. Да приключи с набирането на този номер и да се успокои.

— Д-да.

Последва късо мълчание и наклепаните очи се присвиха, а яркочервените устни се превърнаха в тънка линия.

— Я виж ти — каза той и погледът му я обходи още веднъж, но този път с доста по-различно изражение. — Това направо е върхът на всичко.

Джули не разбираше какво иска да каже той с тези думи, но със сигурност нямаше никакво желание да научи.

— Е-е-ей, Деби — прекъсна ги завален глас. Джули се извърна. Двойката се приближаваше към тях — дебел, очевидно много пиян мъж в изпомачкан костюм, и красива блондинка в елегантна черна рокля, подходяща за някой коктейл, притиснала се до ръката му. Жената очевидно подкрепяше мъжа, който едва се държеше на крака. От мъжа лъхаше на алкохол. Джули сбърчи нос в инстинктивна неприязън и разбра, че той се е обърнал не към нея, а към Амазония. Деби значи? Джули хвърли един поглед към едрата. Името й се стори прекалено семпло за такава невероятна личност.

— Все още ли имаш адреса? Ще си прекараме чудничко. — Мъжът премести поглед от Деби към Джули и се насочи към нея. — Можеш да вземеш и хубавката си приятелка.

— Клинт, знаеш, че за нищо на света няма да пропусна подобно нещо. — Деби се усмихна и заговори с гласец, който нямаше нищо общо с мъжкото ръмжене, с което се бе обръщал към нея. — Вие с Лана вървете, сладурче. Аз идвам след малко.

— Нали знаеш, че има достатъчно пиене и други благинки. Ти само доведи дамичката и цяла нощ ще щуреем. Такъв купон ще падне! — Клинт се ухили доволно на Джули, която се сви. Лана изтегли Клинт настрани, след това погледна през рамо и насочи змийски поглед към Джули.

— Да не съм те мярнала повече, кучко — просъска тя. След това помаха с пръсти на Деби и добави на висок глас: — Ще се видим по-късно, разкош мой.

Разкош мой? Деби? Джули осъзна истината прекалено късно и сякаш някой я зашлеви. Лана беше мъж. Тя остана да зяпа след двойката, докато те се клатушкаха неуверено към далечния край на паркинга. Красивата блондинка със съвършено тяло на десетсантиметрови токове беше мъж.

— Тя си мисли, че аз съм мъж! — възкликна Джули, когато съзна каква е истината.

В този момент улови погледа на Деби и забеляза, че тя се е ухилила.

— Затворете си устата, госпожо Карлсън, да не лапнете някоя муха — обърна се към нея той с мъжкия си глас и леко перна с показалец брадичката й. Зъбите й изтракаха. — Трябва да сте поласкана. Накарахте Лана да ревнува. Нали забелязахте, че от мен не ревнуваше.

За момент Джули се почувства като Алиса след падането в дупката на заека. Това определено бе някаква паралелна вселена. След това си спомни в каква каша се е озовала, и всичко останало се изличи от мислите й.

— Колата ми — простена тя и понечи да натисне последната единица, но отново се разколеба.

— Ще се обаждате ли на полицията, или няма? Имам да ходя на много места, а и работа ме чака. Полицейският доклад ще ни трябва за пред застрахователите.

Когато някой травестит, висок метър и деветдесет, скръсти ръце на щедрата си гръд и погледне нетърпеливо, след което започне да потропва с тока на лачената си обувка, Джули установи, че ефектът е поразителен. Стисна здраво телефона, но така и не можа да си наложи да натисне последната единица.

Ако го направеше, адът щеше да се разтвори пред краката й в мига, в който влезеше у дома.

— Вижте, имам проблем, ясно? Не искам съпругът ми да разбере, че тази вечер съм излизала — призна тя и раменете й се отпуснаха примирено, когато свали телефона от ухото. Деби знаеше коя е и по всяка вероятност познаваше Сид по един или друг начин, въпреки че не можеше да си представи мъжкарят Сид да се познава с отявлен травестит. Само че Деби бе толкова необичайна личност, че й се стори, че може да му се довери поне малко. Той също си имаше свои тайни. Освен това бе съсипала колата му, той искаше да звъни в полицията и тя едва сега започваше да схваща колко глупаво е щяла да постъпи. Беше готова да се обзаложи на крупна сума, че всяко ченге в Южна Каролина познаваше съпруга й, или най-малкото бе чувал за него, а ако им се обадеше, бе все едно да пусне обява на цялата първа страница на някой вестник, за да обясни среднощното фиаско. Ако разкриеше пред Деби поне малка част от истината и събудеше съчувствието й, щеше да си осигури малко време да помисли, което бе добре.

— Я виж ти! — В гласа на Деби се прокрадна по-скоро любопитство, отколкото съчувствие, но дори и това вършеше работа. На паркинга се появяваха все нови и нови хора и един яркочервен корвет мина покрай тях към изхода. Натисна клаксона и ръка със съвършен ален маникюр весело помаха пръсти през прозореца. Лана и Клинт.

— След като знаете коя съм, значи знаете, че мога да покрия щетите на колата ви — каза Джули. — Само че ви моля да не викате полиция.

— Така ли стана? — Деби я гледаше и преценяваше. — Защо не седнем в моята кола и не обсъдим на спокойствие нещата. А и ще ми разкажете всичко. Може да успея да ви помогна.

Яката ръка на Деби я стисна над лакътя и още преди да чуе отговора на Джули, я поведе към блъснатия автомобил. Джули вдигна поглед, забеляза отново платинените къдрици, които подскачаха по гърдите й, едри като Хималаите, впечатляващо широките рамене и реши да рискува. Да се обърне за помощ към непознат, който дори не приемаше пола си, бе много малко по-глупаво, отколкото да хукне да преследва Сид, но при създалите се обстоятелства, друга възможност май нямаше.

Деби й отвори вратата и Джули се настани на черната кожена седалка. Едва след като вратата се затвори, а той мина отзад, за да седне от другата страна, й хрумна, че да се качи в колата на непознат мъж, наконтен в женски дрехи, едва ли е особено умно.