Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (12)

Глава 11

Мак не можа да повярва на очите си, когато Джули се втурна пред него като подплашена кошута. Натисна рязко спирачки, защото ако прегазеше клиента, нямаше да се отрази никак добре на бизнеса. Тя веднага отвори вратата и се настани на седалката до него.

— Давай, давай, давай — настоя уплашено и хлопна вратата. — Ще го изпуснеш. Мерцедесът на Сид се скри зад ъгъла.

— По дяволите… — започна Мак, след това се отказа, защото изборът му беше много прост: или да остане, за да вразуми Джули, или наистина да изпусне човека, когото държеше да проследи на всяка цена.

Погледна я с присвити очи, натисна газта до дъно и пое след мерцедеса.

— Това не влизаше в плана — каза той, когато стигна завоя.

— Пет пари не давам за плана. — Джули бе останала без дъх. — Той ми е съпруг, аз ти плащам, за да го следиш, а това означава, че мога да идвам с теб, когато реша.

Мерцедесът бе на три пресечки пред тях и вече се насочваше към отбивката за магистралата. Мак не го изпускаше от поглед, но внимаваше да спазва достатъчно дистанция, за да не привлече вниманието на Сид.

— Нима? А би ли ми обяснила кой наръчник на детектива си прочела?

— Той не ме забеляза миналия път. А тогава бях с ягуара.

— Просто си извадила късмет. — Беше стиснал недоволно уста. Тя беше с някакъв парфюм и с всяка глътка въздух го усещаше, мек и възбуждащ. Косата й, черна като нощта, се спускаше на едри вълни около лицето. Устните й, тези пълни красиви устни, които като истински глупак бе докоснал днес следобед, бяха леко отворени. Роклята й стигаше до средата на бедрата и подчертаваше всяка примамлива извивка. Бе готов да се обзаложи, че загорелите й крака са отново боси.

Нямаше нужда от всичко това. Тя го разсейваше и го караше да тръпне. Бе наистина невероятна.

— Обещавам да не ти се пречкам. Дори няма да разбереш, че съм до теб.

Мак за малко не се изсмя, защото това бе невъзможно. Сид вече се включваше в магистралата. Мак го последва, но продължаваше да кара на доста голямо разстояние.

— Постъпи много глупаво. — Той също се включи на магистралата и чак тогава я погледна. — Няма да позволя подобно нещо да се случи отново. Аз съм този, който ще следи съпруга ти. Ти си оставаш у вас. Ще ти представя подробен доклад и ако се налага, снимков материал. Ти ми плащаш за свършената работа. Разбра ли ме?

— Ако ще плащам, значи ще правиш каквото искам.

— Няма никакво „ако“.

— Ако не ти харесва, да прекратим договора още сега. Просто обърни и ме откарай у дома и приключваме. Мога и сама да следя Сид.

Тук вече го хвана. Как ли пък нямаше да напусне! Толкова отдавна му се искаше да спипа Сид, но се налагаше да мисли и за Джули.

Отлично съзнаваше, че да мисли за нея по друг начин, освен като за съпругата на Сид, е доста глупаво от негова страна.

— Още веднъж направи подобна глупост и сам ще напусна — предупреди я той, въпреки че си даваше сметка, че е малко вероятно да изпълни заканата.

Забеляза усмивката й, когато разбра, че е спечелила битката.

— Ще видиш, че няма да ти се пречкам — обеща отново тя.

Мак едва се сдържа да не извие очи нагоре.

— Къде е Джозефин? — полюбопитства тя, след като погледна към задната седалка.

— Единственото същество, което има таланта да се пречка повече от теб, е Джозефин. Оставих я вкъщи. — Беше я заключил в банята. Този път обаче бе съобразил да вдигне достатъчно високо новото перде. Килимчето пък бе пъхнато в шкафа под мивката заедно с ролката тоалетна хартия, а всичките му принадлежности за бръснене и самобръсначката бяха вътре в мивката, така че тя нямаше да успее да сътвори някоя поразия. Не, този път наистина нямаше опасност.

Неочаквано Джули се приведе напред.

— Престроява се в друго платно. Сигурно ще слезе от магистралата. Ето, виждаш ли го?

Наближаваха Чарлстън и мерцедесът наистина се отклоняваше към крайната дясна лента. Почти нямаше движение, все пак бе събота вечер през юли и наоколо се мотаеха предимно туристи, затова Мак не се притесняваше особено, че ще ги забележат. Все още не. Едва когато слезеше от колата със съпругата на Сид, на която всички обръщаха внимание, тогава положението щеше да стане взривоопасно.

— Видях го — каза той и също се престрои. Едва когато отбиха по ярко осветената детелина, за да слязат в града, той забеляза цвета на роклята й. — Трябваше ли да се облечеш в червено? Защо просто не си сложи надпис коя си, поне да се знае, че всички ще ти обърнат внимание?

Тя се погледна.

— Не беше нарочно. Грабнах първото, което ми попадна, и го навлякох.

— Май трябва да съм доволен, че тази вечер поне си благоволила да се облечеш.

— Не ставай гаден, Мак. — Милата й, нежна усмивка накара кръвта му да кипне. Господ да му е на помощ, защото страшно си падаше по усмивката й, по примамливата й красота, по нея самата, а това бе наистина най-лошото.

Не, най-лошото бе, каза си мрачно той, че се остави нещо толкова простичко, като следенето на Сид, да излезе от контрол, защото си бе позволил да се увлече по нея. Ако имаше и грам здрав разум, щеше да обърне на часа, да я закара у тях, да й препоръча един-двама частни детективи, да я накара да им се обади и да си измие ръцете.

Само че дори докато си го мислеше, Мак знаеше със сигурност, че няма да го направи, затова реши поне за момента да не мисли по този въпрос и да се съсредоточи над мерцедеса, който влизаше в тесните улички на Чарлстън.

— Отива на същото място. Знаех си аз. — Джули отново се приведе напред.

— Ако се среща с някого, сигурно си имат установено място. — Мак я погледна и въздъхна. — Виж, най-добре е да те отведа у вас. Ще го проследя, но сам, следващия път, когато дойде тук. Честно да ти кажа, нито аз, нито ти можем да си позволим скандал, защото знам, че ще го направиш в мига, в който спипаме Сид и сладурчето му.

Джули го погледна и той с огромна изненада забеляза блясъка в очите й.

— Нямам никакво намерение да вдигам скандал — обясни тя. — Просто искам да съм сигурна какво става. Двамата със Сид сме женени вече осем години. За мен това има голямо значение. Знам, че не го обичам вече, но самият факт, че сме женени, означава много за мен. Не мога да зарежа всичко просто така, без да съм видяла със собствените си очи, че ми изневерява. Разбираш ли ме?

Мак срещна погледа й и вече имаше още една причина да иска да унищожи Сид. Мъж, който изневерява на такава жена, не заслужава да я има, но пък Сид нямаше никакви скрупули. Той винаги правеше каквото пожелае.

— Единственото, което разбирам, е, че съм напълно изперкал, след като още не съм обърнал, за да те закарам обратно у вас — заяви той и се намръщи.

След поредния завой се озова на улицата, където снощи се запозна с Джули. „Розовото котенце“ бе на три пресечки от лявата страна. Дали Клинтън Едуардс пак бе тук, щастлив и доволен, без да има представа, че жена му има доказателства за кръшкането му? Най-вероятно бе тук. Отдавна бе установил, че хората не се отказваха лесно от навиците си. Имаше около четирийсет бара, зали за стриптийз, салони за масаж и порнографски магазини в този квартал. Докато беше още ченге, знаеше, че този район е ничия територия. Кражби, изнасилвания, стрелба, нападения и какви ли не други престъпления се случваха всеки уикенд, когато времето беше хубаво. А времето в Чарлстън бе почти винаги хубаво.

— Вече не го виждам. — Джули бе подвила единия крак под себе си и се взираше напред. Улицата гъмжеше от коли, по тротоарите имаше множество пешеходци, които се опитваха да открият някакво приключение по време на ваканцията.

— Аз обаче го виждам. — Нямаше нужда да й разкрива, че дори и да го изгубеше, пак можеше да го проследи, благодарение на хитрия малък уред, скрит между седалките. Той и миниатюрният предавател, който предвидливо бе закачил за бронята на мерцедеса малко след като остави Джули в магазина й днес, му гарантираха, че преследването няма да представлява никаква трудност.

— Какво прави? — попита нетърпеливо Джули.

— Паркира. Стой мирна. Ще се залепя плътно зад него, но не бива да му позволим да ни види.

Тези думи я накараха да го погледне остро. Мак най-сетне си позволи да се усмихне, докато минаваше покрай паркинга, където бе отбил мерцедеса.

Истината бе, че тази вечер от наблюдението на Сид щеше да е пълна загуба. Ако се появеше някой проблем, а това бе напълно реална възможност, смяташе да отведе Джули в някое от многобройните заведения, не в най-извратените, разбира се, защото там думата извращение придобиваше съвършено нов смисъл, а в някой от по-приличните барове, където щеше да й признае, че са загубили Сид, след което щеше да я прибере и да й даде да разбере, че работата ще трябва да бъде оставена за някой друг път.

Нямаше друг начин.

Страничната улица водеше до паркинг, използван от клиенти на проститутките, разположен над порнографска книжарница на първия етаж. Паркингът беше тъмен, защото собствениците предпочитаха да запазят анонимно мястото, а вероятност да се натъкнат тук на Сид почти нямаше.

— Изобщо няма да успеем да го намерим, докато паркираш — оплака се Джули и го погледна нетърпеливо, подсказвайки му какво й е мнението за детективските му способности. Мак не й обърна никакво внимание. След като начинът му на действие бе напълно променен, той започваше да се забавлява.

— Имам представа къде отива. — Истината бе, че нямаше никаква представа, защото бе малко вероятно Сид да търси удоволствия тъкмо в този район. Поне за момент имаше представа, кои са местата, в които Сид не би се отбил.

— Наистина ли? — Тя бе наистина впечатлена, отбеляза той, докато паркираше.

— Уважаема госпожо, нали това е работата на частните детективи. — Това не прозвуча никак скромно.

Само че тя съвсем не бе в настроение да оцени хумора му. Вече посягаше към вратата, когато той изключи мотора. Веднага я стисна за ръката и на мига усети копринената гладкост на кожата й. Трябваше да я задържи, преди да е хукнала след Сид.

— Опа. Я чакай малко.

— Какво? — Тя го погледна изненадана. Нетърпението й бе повече от очевидно.

— Трябва да направим някои промени. Освен ако си пропуснала да ми кажеш, че съпругът ти е слепец. — Не биваше да забравя, че могат да се сблъскат със Сид някъде на улицата.

— Какви промени?

Мак пусна ръката й и се пресегна отзад. Попипа пода зад седалката си и измъкна точно това, което му трябваше — перуката на Деби, зарязана точно там, където я бе запокитил снощи.

— Какво… — Погледна рошавата перука сякаш бе змия, която се канеше да я ухапе.

— Не искаш ли сама да провериш дали е истина, че блондинките се забавлявали повече? — Той се ухили, а тя не трепна.

Погледна го в очите.

— Шегуваш се с мен, нали?

— Нее. Слагай я.

Джули изглеждаше отвратена, но след още един колеблив поглед към перуката обърна огледалото за обратно виждане към себе си, нави дългата си коса на руло и нахлупи платиненорусите къдри отгоре.

— Приличам на Дженифър Лопес, маскирана като Бритни Спиърс. — Тя бе ужасена.

— Стига да не приличаш на Джули Карлсън, всичко е наред. — Той отново нагласи огледалото и се наведе, за да й отвори вратата. — Да вървим.

Беше значително по-хладно от днес следобед, но влагата си оставаше лепкава и неприятна. Уличните шумове, гласовете на хората и дудненето на музика някъде наоколо съпроводиха Джули, докато се приближаваше към него. Прецени я веднага и реши, че доста й отива да бъде руса. После си позволи да се усмихне вътрешно. С това съвършено тяло и тези дълги крака и неоновозелена да се боядисаше, пак щеше да привлича погледите на мъжете.

— Ей, пич, шъ ти стру’ъ двайстачка да паркираш тук. — Як младеж, стиснал бухалка, нахлузил провиснали дънки, се показа от сенките и се приближи наперено и нагло към тях, което подсказа на Мак, че миналия път просто бе извадил късмет.

— Ти вече за Фич ли муфтиш? — Обърна се спокойно към младежа. Не очакваше неприятности, но човек никога не знаеше какво да очаква, а Джули бе застанала от лявата му страна. Стисна я за ръката, когато тя понечи да пристъпи напред и застана пред хлапето, готов да я защити, и в същия момент отново усети аромата на парфюма й. Едва й устояваше. И парфюмът, и хладните й пръсти, обвили ръката му, направо го подлудяваха. Стисна зъби, за да устои на изкушението.

— Знаеш ли го Фич? — Джули го разсейваше и той съвсем не беше във форма да се бие, само че хлапето се поколеба.

— А-ха.

— Ей, мой човек, мно’у съж’ляъм. — Без повече приказки, малкият се плъзна обратно в сенките.

В същия момент чу облекчената въздишка на Джули. Ръката й се плъзна надолу по неговата, разпалвайки всеки сантиметър кожа, и стисна дланта му. Той автоматично стисна пръстите й. Нямаше земна сила, която да го накара да я пусне — и я поведе надолу по уличката, съпроводени от потракването на токчетата, които й придаваха невероятен сексапил.

— Онази гадина, дето ми открадна колата, изглеждаше точно като този. — Тя се притискаше до него. Усещаше допира на ръката й, защото разгаряше огън в цялото му тяло.

— Те всички изглеждат еднакви.

Целият беше напрегнат, но това нямаше нищо общо с хлапетиите по улицата, нито с онези, скрити в сенките на входовете, готови да нанесат поредния си удар.

— Този Фич, той ли е собственикът? Ти наистина ли го познаваш?

— Да. И на двата въпроса. — Отговорът му прозвуча троснато. Усещаше, че в момента не може да води смислен разговор. Винаги се бе гордял, че умът му управлява тялото, а ето че за броени минути се оказа тъкмо обратното.

— Доста интересни хора познаваш.

Стигнаха улицата, преди той да измисли какво да отговори. Завиха по тротоара и веднага се смесиха с множеството. Джули изпъваше врат и се опитваше да огледа всички, а това караше доста хора да ги забелязват, дори мнозина се извръщаха.

— Никъде не виждам Сид. — За да запази равновесие, се бе подпряла със свободната си длан на гърдите му. Той имаше чувството, че пръстите й прогарят ризата му.

— Знам къде ще го намерим. — В този момент си спомни, че тя не е свободна. Тук не ставаше въпрос за някое готино маце, с което щяха да се опознаят по-късно в леглото. Това бе Джули Карлсън, неговата клиентка, съпругата на Сид.

Жалко, че в тази част от тялото му, която трябваше да разбере този факт, нямаше и грам мозък.

— Ела. — Той смъкна ръката й от гърдите си и продължи да върви. Пръстите й бяха преплетени с неговите и той се опита да се отдръпне, но май не му стигаше воля, за да го стори. Дори не си направи труд да огледа наоколо за Сид. Ако се натъкнеха на него, това щеше да бъде просто лош късмет, затова се насочи към „Суийтуотър“, един от многото барове с голи момичета.

Всички, дори бащата на Сид, посещаваха „Суийтуотър“. Така че, ако синът искаше да се срещне тайно с някоя, това бе най-подходящото място. Заведението бе известно сред уж верните, загрижени семейни мъже, сред известните обществени личности като Сид.

— Наистина ли мислиш, че е тук? — попита Джули, след като Мак плати куверта и ги пуснаха вътре. Вместо да зададе въпроса тихо, тя се опита да надвика дуднещата музика.

— Може би.

Предната част на заведението бе с размерите на склад, облян в алена светлина. Стените бяха облепени със сребърно алуминиево фолио. Двойки жени, голи, с изключение на лъскавата боя по красивите тела, танцуваха притиснали гърбовете си в клетки на около два метра над пода. Други двойки, главно мъже, напълно облечени, и полуголи жени, с изключение на туристките, които веднага се забелязваха, се гърчеха ентусиазирано на дансинга. Управителката, красива червенокоса дама, само по сребърни прашки, ги посрещна и ги поведе към покрития в алено подиум, който се простираше от единия чак до другия край на заведението. Пред него бяха подредени малки квадратни маси на около метър и половина една от друга, така че да има място за всяка двойка да се настани. Поне шест двойки седяха като на изложение. Мак бързо огледа хората.

Две жени вече се бяха настанили в скутовете на половинките си, друга я налагаха, а трета се бе заела със задачата си, коленичила под масата, други вече бяха преминали към опипване. Управителката им посочи масата. От лявата им страна се опипваха, а от дясната танцуваха в седнало положение. Мак отстъпи, за да мине Джули. Оглеждаше ококорена посетителите и в първия момент той се почувства гузен, че я е довел тук, за да й покаже непозната страна от нощния живот на Чарлстън.

Успокои се, щом се сети какви други места имаше на две крачки от тях.

— Какво ще желаете да ви донеса? — Сервитьорката пристигна веднага щом се настаниха, още една млада госпожица в сребърни прашки. Усмихна се на Мак, дори не погледна Джули и нарочно се приведе към него, за да чуе отговора му. Гледката си струваше, но заради придружителката си, той се въздържа. Бяха достатъчно далече от гигантските колони и можеше да даде поръчката и без да наднича между гърдите на момичето.

— Хайнекен. — Той погледна към Джули.

— Бяло вино.

Сервитьорката изкриви устни в подигравателна усмивка, хвърли презрителен поглед на Джули и се отдалечи. Да, беше с токчета, високи тънки токчета. Също сребърни. Прашка и токчета. Нищо повече. Каквито и да бяха недостатъците на „Суийтуотър“, поне персоналът бе добре подбран.

— Господи, ето го и Сид!

Какво? Мак не го каза на глас, но рязко се извърна в посоката, в която гледаше Джули. Беше толкова изненадан, че не можа да откъсне очи.

Да, това наистина бе Сид, облечен в черен костюм, косата му — зализана назад, с обичайните очила. Гадняря долен се бе насочил право към тях с червенокосата управителка, щастливо ухилена, докато му сочеше през рамо две жени, с невероятни тела и същите прашки, притиснати една към друга.

Мак едва се сдържаше да не зяпне от удивление. Да не би гадното копеле да ги бе забелязал?

— Господи! — възкликна Джули и покри уста с ръка.

По дяволите!

Сид май не беше забелязал нежеланите посетители и Мак реши, че нещата трябва да си останат така. Посегна към Джули, тя продължаваше да се кокори към Сид, и я прегърна през кръста. Време бе да действа. И то бързо.

Тя се стресна и го погледна в очите.

— Седни в скута ми.

Така Сид нямаше да може да я види, нито пък да ги разпознае. Лицето на Джули бе на сантиметри от неговото, толкова близо, че видя кожата й, малките златисти вени над очите, кадифените мигли. Очите й още бяха широко отворени и шокирани, устните й — меки и влажни, а за да станат нещата още по-зле, тя излъчваше топлина и сексапил, докато се наместваше на скута му. Той си наложи да не обръща внимание на мигновената реакция на тялото си, да не се поддава на желанията, защото трябваше да се представи като професионалист.

Джули го бе послушала и седна разкрачена в скута му, готова да подеме танца на двойката от едната им страна. Слабите й загорели бедра притиснаха неговите и той, без да мисли, стисна стегнатото гладко дупе, за да я намести по-удобно. Да, наистина, краката й бяха голи.

В този момент присъствието на Сид бе последният му проблем. Спомни си за камикадзетата, за японските пилоти самоубийци и си каза, че трябва да прекрати мисията, докато все още може.

Пое си дълбоко дъх и се опита да прецени ситуацията.

Поне в момента тя се взираше в очите му и не следеше с поглед Сид, което бе добре.

А сладкото й дупе в черните бикини се притискаше в онази безмозъчна част от тялото му, която бе решила да проявява собствена воля.

Което бе наистина лошо.