Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (26)

Глава 25

Карлин беше мъртва. Джули не можеше да повярва. Изтръпнала от шок, тя излезе от болницата малко след десет. Беше вече тъмно, горещо, задушно и много влажно. Над нея искряха звезди и се бе издигнала красива луна. Потръпна пред иронията, че в такава красива нощ е станала свидетелка на грозна смърт, и й стана приятно, че е толкова горещо. Усещаше вледеняващ студ и й се струваше, че никога вече няма да се радва на топлина.

Да седи със семейството на Карлин в очакване на новините, бе едно от най-мъчителните преживявания в живота й.

Карлин бе станала жертва на шофьор, който я бе блъснал и избягал. Полицията, разбира се, щеше да се заеме със случая. Говориха и с Мередит, и с Джули, и с още десетки хора. Свидетелите бяха много, а някои дори бяха съобразили да запишат номера на колата. За момента не бяха открили нито автомобила, нито шофьора, но полицаите бяха уверени, че ще го открият. Джули се молеше това да стане час по-скоро. За нея катастрофата бе ужасна не само в едно отношение.

Не можеше да преглътне факта, че Карлин бе облечена с нейната рокля, когато я сгазиха. Джули изтъкна този факт пред полицая, който я разпитваше, и той грижливо си записа, но тя имаше чувството, че тази информация никак не го впечатли, и бе сигурна, че ще я забутат в някоя ненужна папка.

Накрая решиха, че Карлин е станала жертва на пиян шофьор или на наркоман, или на възрастен човек, или на дете, а след удара шофьорът се е паникьосал. От полицията бяха сигурни, че ще открият и колата, и шофьора, а въпросите щяха да бъдат изяснени чак тогава.

Когато Джули попита Мередит за роклята, тя й обясни, че Карлин, подразнена, че е оставена на грижите на продавачката, бе пушила цигара след цигара в пробната. Поръсила с пепел собствената си рокля и се получила малка дупчица на бюстието. Карлин се разпискала и обвинила Мередит за цялото това фиаско и казала, че не може да излезе навън с дупка отпред. Мередит не знаела какво друго да направи, затова я поканила да си избере друга рокля от колекцията на „Каролайна Бел“. За нейно нещастие, заради новите импланти, единствената дреха, която й станала, била роклята на Джули, защото била с ликра. Мередит й позволила да я облече.

А Карлин бе загинала в нея.

— Ти не разбра ли, че да се мотаеш сама по паркинг нощем не е много умно?

Гласът зад нея я накара да подскочи, въпреки че го позна. Беше ядосана, нервна и не беше нужно много да мисли, за да разбере защо. Фактът, че Карлин бе умряла в нейната рокля, я бе разтърсил. Едва сега разбираше.

— Махай се. — Дори не погледна през рамо. Подразни се, защото се почувства по-спокойна с Мак зад нея. Сърцето й бе прободено от болка, а настроението й се доразвали.

— Знам, че си ми много ядосана. Признавам, че имаш право. Но мога да ти обясня.

Измъкна ключовете от чантата и натисна копчето за централно заключване. След това се обърна към него. Всеки мускул в тялото й тръпнеше от напрежение, а очите й горяха.

— Да не би да не разбираш, когато ти се казва да се махаш?

Луната бе превърнала косата му в разтопено сребро, а очите му също бяха станали сребърни. По високите му скули, правия нос и брадичката падаха сенки. Изглеждаше висок и едър и невероятно красив, докато стоеше сериозен пред нея. Джули го мразеше.

Уплаши се, когато разбра, че го мрази. Омразата бе толкова силно чувство към един почти непознат, с когото бе спала и който я бе предал. Вече дори не мразеше Сид. Отдавна бе преодоляла омразата към него.

Нямаше значение какво е направил. Мак бе една малка, незначителна глава от книгата на живота й. Просто преходен етап. Сигурно беше полудяла, но нямаше защо да го мрази.

Мак се намръщи и натъпка ръце в предните джобове на дънките.

— Виж, двамата със Сид си имаме стари сметки за уреждане. Когато попаднах на теб, първата ми мисъл беше, че мога да измъкна от теб някаква информация за него. Само че…

— Забрави — сряза го Джули. — Губиш си времето. Сега дори и да ми кажеш, че слънцето изгрява от изток, пак ще се усъмня. Остави ме на мира.

Тя се обърна на пети и понечи да отвори вратата.

— Никога ли не ти е минавало през ума, че Сид може би се опитва да те убие?

— Какво? — Въпросът беше толкова неочакван, а в същото време повтаряше подозренията й, затова тя отново се врътна към него.

— О, нямам предвид самия Сид. Той не е от хората, които си цапат ръцете. Наел си е професионалист, убиец. Я си помисли! Момичето, което беше убито днес, че тя е била с твоята рокля, нали? Излизала е от твоя магазин, нали? Може би някой я е сбъркал с теб. Може да е същият, който те нападна в къщата. Може би още дебне. Вече успяваш да му избягаш два пъти. Може да опита трети път.

Сърцето на Джули се преобърна. Настръхна цялата. Той, разбира се, говореше нелепости. Сид никога не би наел човек, който да я убие. Дали? Това бе като сюжет за някой тъповат филм.

Едва се сдържа да не се огледа и проследи с поглед сенките наоколо. Ако Мак не беше пред нея и не я наблюдаваше, тя щеше да избяга. Само че сега нямаше намерение да му достави удоволствието да разбере, че е уплашена.

Въпреки че той бе разбрал сам.

— Ако вярваш на това, значи трябва да отидеш в полицията. — Джули бе горда колко спокойно прозвуча гласът й. Седна в колата си и понечи да затвори вратата. Ръката му стисна вратата и младата жена зачака.

— Те дори не биха ме изслушали особено когато става въпрос за Сид. Помниш ли, че ти казах, че ме уволниха заради един тип, който ми погоди номер. Става въпрос за Сид.

Очите на Джули се разшириха. Тя не пъхна ключа в стартера.

— Разследвал си Сид? — Гърлото й изведнъж пресъхна. — Защо?

— Наркотици. — Очите му се впиха в нейните. — Тогава си мислех, че той се занимава с наркотици на едро. Освен другите неща.

За момент Джули остана с отворена уста. След това прецени, че това е едно напълно нелепо обвинение. Сви вежди и дръпна вратата, затвори и заключи бързо, без да му даде възможност да реагира. Той остана намръщен, подпрял юмруци на бедрата. Джули запали, но усети, че не може да се стърпи, и спусна стъклото един сантиметър.

— Да знаеш, че имаш нужда от професионална помощ. Ако бях на твое място щях да отида на бегом до първата болница. А сега сбогом.

Тя вдигна прозореца, даде на задна и го остави на сенчестия паркинг да гледа след нея. Добре че най-сетне заговори тези глупости, каза си тя, докато караше. За минута наистина му бе повярвала. Но щом си представи Сид, съвършеното му облекло, Сид със синята кръв, Сид с голф турнирите и бизнес срещите, Сид, който държеше на реда и точността, самата мисъл да се занимава с наркотици й се стори нелепа. Въпреки че се канеше да се разведе с него, не можеше да повярва.

Ако Мак не беше споменал, че някой се опитва да я убие, тя дори нямаше да го изслуша.

Кой знае защо думите му я накараха да си спомни нещо. Това нещо бе някъде дълбоко в нея и тя не успя да го отблъсне.

Джули разбра, че предупреждението му е подклало нейните страхове.

Отби от главния път и тръгна през лабиринта тесни тъмни улички към къщата на майка си. Скоро нямаше да се покаже сама навън. Май щеше да се наложи да наеме фирма, която да й изнесе нещата, и щеше да помоли Беки да наглежда работата им. Забеляза зад себе си фарове, които не се отделяха, завиваха след нея, намаляваха, когато и тя намаляваше, настигаха я, щом тя дадеше газ.

Следяха я. Сякаш я заля студена вълна. Джули задиша по-бързо. Обзета от паника, посегна към мобилния телефон.

В следващия момент се сети кой може да бъде. Само Мак.

Бавно остави телефона. Ако грешеше, ако наистина зад нея бе наемен убиец, тръгнал да изпълнява задачата си, щеше да се почувства като пълна глупачка. Само че не грешеше.

Единствено за да е сигурна, тя се вгледа внимателно в огледалото за обратно виждане, когато колата зад нея минаваше под една улична лампа. Да, това бе черният автомобил на Мак.

Мак я следеше.

Този факт я вбеси толкова много, че когато паркира пред скромната къща на майка си, той все още не я бе настигнал. Когато спря, тя вече излизаше и се приближаваше към него, стиснала телефона си в ръка.

Той излезе тъкмо в момента, когато тя бе до него. Затвори вратата, но остави мотора да работи. Заради Джозефин, каза си тя, когато наближи. Забеляза пухкавата глава на пудела да наднича през прозореца. Щом видя кучето, и сърцето й се сви. Разбра, че докато е траел целият този кошмар, се е влюбила — в Джозефин.

Не в онзи тъпак, който се бе облегнал на колата си, скръстил ръце на гърдите.

— Ако не ме оставиш на мира, ще се обадя в полицията — заплаши го тя и размаха към него мобилния телефон.

Той не обърна внимание на заплахата. Много го биваше да не обръща внимание на нещата.

— Помниш ли, че те попитах за първата жена на Сид? Ти каза, че тя изобщо не се е мяркала. Така е, защото след някакво парти, на което отишла със Сид, повече никой не я е виждал. Просто изчезнала от лицето на земята. Търсих я години наред, но няма и следа. Името й е Кели. Беше само на двайсет и две.

— Да не би да се опитваш да ме накараш да повярвам, че Сид я е убил? — Гласът й трепереше от възмущение, но трябваше да признае, че за това допринасяше и увеличаващото се зрънце страх.

Мак сви рамене.

— Според мен е по-вероятно да е наел човек да я убие.

— Ти не си нормален. — Джули си пое дълбоко дъх. — Ако вярваш, че е така, защо не отидеш в полицията?

— Че аз бях в полицията, нали не си забравила? Едно време бях. Аз бях ченгето, което забеляза, че Кели Карлсън е изчезнала, но истината е, че няма свидетели, няма тяло, няма убийство. Официалната версия бе, че госпожа Карлсън се е върнала при семейството си в Калифорния. За властите версията бе достатъчно правдоподобна, въпреки че в Калифорния тя не е имала семейство, при което да се върне. Наистина е била от Калифорния, но родителите й са починали, преди да се омъжи за Сид. След развода, тя просто е изчезнала. А сега от отдела дори не желаят да разговарят с мен. Теб може и да те изслушат, ако отидеш и им кажеш, че смяташ, че съпругът ти се опитва да те убие, но от друга страна, може и да не ти обърнат внимание. Доказателства няма, все още няма. А Сид и семейството му имат доста влиятелни познати и приятели.

— Ти просто се опитваш да ме уплашиш! — При това много успешно. При тези факти, подредени и представени по подходящия начин, на случилото се можеше да се погледне така, сякаш Сид е наел човек, който да я убие. Само че това бе много малко вероятно. Сид си имаше много гадни недостатъци, но тя не можеше да си го представи като хладнокръвен убиец. Много по-вероятно бе Мак да е събрал две и две и да е получил четири, или пак да се опитваше да си постигне своето. Сети се как я бе излъгал, и се вбеси. Обърна се на пети с намерението да се прибере.

— Опитвам се да те опазя жива. — Той се отдръпна от колата си, стисна я за ръката и я обърна към себе си. — Напоследък, скъпа, се опитвам да си подготвя домашните и никак не ми харесват нещата, които научавам. Ти знаеш ли, че „Суийтуотър“, нали си спомняш „Суийтуотър“, където Сид се отбива нощем, е собственост на корпорация „Ранд“, която притежава и „Ол Американ Билдърс“? Да, компанията на Сид. Очевидно „Суийтуотър“ е място, където се случват разни работи — там се стоварват пари на едро. На улицата се говори, че там се препират парите на мафията. А корпорация „Ранд“ се притежава… я да видим дали ще успееш сама да познаеш?… от Джон Сидни Карлсън III. С други думи, от татенцето на Сид. Джон Сидни Карлсън II, дядото на Сид, бил председател на борда до смъртта си.

— Искаш да ми кажеш, че бащата и дядото на Сид са били въвлечени в пране на пари? И то за мафията? — Джули го гледаше с неприкрито недоверие. Не можеше да си представи Сид и семейството му като слуги на мафията. — Това е пълен абсурд.

Мак поклати глава.

— Не е. Все още не съм приключил. Не ми е останало време. Само че според мен корпорация „Ранд“ си е завъдила издънки, с други думи, и Сид, и баща му, и дядо му, не знам колко поколения назад, са просто фасадата на организираната престъпност. Според мен те се занимават с трафик на наркотици, с внос на оръжие, с хазарт, защитават рекета, перат пари и всичко, което върви покрай тези дейности. А всеки, който им пресече пътя, просто умира.

— Да не би да се опитваш да кажеш, че им преча?

— Ти знаеш ли, че в семейство Карлсън никога не е имало развод?

Джули мигна, без да разбира.

— И това е свидетелство за организирана престъпност ли?

— Това е свидетелство за лошия късмет на жените, които се омъжват за мъж от семейство Карлсън. Разводи няма, но повторните женитби изобилстват. Жените в семейството проявяват склонност да умират.

Джули го гледаше с отворена уста. Замисли се за момент и сърцето й започна лудо да блъска. Зловещата истина я порази. Джон се бе женил два пъти, преди да реши да се ограничи с млади гаджета. Сид й бе казвал, че майка му е блъсната от кола, когато той е бил на три, а втората съпруга на Джон се бе удавила.

В главата й нахлу още една страховита мисъл. Карлин бе блъсната от кола. Собственият й баща се бе удавил. Джули усети как кръвта й се вледенява. Това бе просто съвпадение. Трябваше да бъде съвпадение. Само че…

— Когато бях малка, баща ми понякога работеше за корпорация, наречена „Ранд“. — Гласът й прозвуча приглушено.

Мак я гледаше и веждите му започваха да се смръщват.

— Така ли? Кога е било това?

— Не знам, била съм на седем или може би на осем. Двамата с майка ми бяха разведени по това време, но той се отбиваше или за да й даде чека за издръжката ни, или да донесе по нещо за мен и Беки. Чековете бяха от корпорация „Ранд“. Спомням си името, защото и на двете с Беки ни се искаше да научим нещо повече за него. Той не идваше да ни вижда много често.

Не предполагаше, че гласът й издава старата болка, но нещо трябва да я беше издало, защото устните му се свиха. Очите му потъмняха, докато се взираше в нея. Държеше и двете й ръце, стисна ги леко и се приближи.

— Джули…

— Недей! — Джули си спомни старата приказка „Парен каша духа“ и се дръпна. Може и да имаше нещо в предупреждението му, но може и да нямаше, а тя вече не можеше да приеме думите му с доверие. — Лъжеш ме още откакто се запознахме. Защо да ти вярвам сега?

Той понечи да отговори, но в този момент светлината на малката тераса блесна. Майка й излезе отпред.

— Джули! Джули, ти ли си? — Тя се вглеждаше към мястото, където двамата с Мак си говореха, защото там не достигаше достатъчно светлина. Червената й коса беше навита на розови ролки, тя очевидно се канеше да си ляга, защото бе по домашна роба и пантофи.

— Да, мамо — провикна се Джули.

Майка й застана на самия край на терасата и засенчи очи от светлината.

— Добре ли си?

— Да.

— Кой е с теб?

— Никой, мамо. — След това се обърна към Мак и заговори доста по-тихо, но си личеше, че не говори истината. — Не ти вярвам. Не вярвам на нито една твоя дума. Представа нямам, какво си намислил, но не искам да участвам. Върви си и ме остави на мира. Говоря ти сериозно.

— Джули, за бога… — започна Мак, но бе прекъснат от Дикси, решила да слезе по-напред.

— Че това не е никой. За Бога, Джули, не е ли това мъжът, който е праснал Сид в носа?

Джули едва се сдържа да не изпъшка. Разчитай на семейната клюкарска мрежа да разнесе всичко.

— Кой ти каза?

Без да изчака отговора, тя се отправи към майка си, но не пропусна да изсъска на Мак през рамо.

— Тръгвай си. Веднага.

— Беки ми каза. Кени й се обадил. Секретарката на Сид — Хайди, или както там се казваше — била разказала на Кени. Тя разбрала, защото трябвало да се срещне със Сид на летището и да му занесе чиста риза. Неговата била цялата в кръв. Та той й казал, че си имаш любовник, който го е нападнал. — Гласът на Дикси стана писклив от възмущение. — Аз, разбира се, не повярвах.

— Значи Сид все пак е заминал за Атланта? — Джули усети как я облива облекчение, защото поне един от проблемите нямаше да й се мярка пред очите в следващите дни.

— Май да, но какво от това. Работата е там, че твърди, че имаш любовник.

Дикси се тресеше от възмущение, когато двете се срещнаха на стълбите пред терасата. Джули обгърна с ръка раменете на майка си и решително я поведе навътре. Обърна се бегло към Мак и забеляза, че той стои край колата си и ги наблюдава. Очевидно нямаше намерение да си тръгва. Стисна зъби и се опита да не мисли нито за него, нито за налудничавите му обвинения.

— Мамо, няма лесен начин да ти го кажа. — Бяха вече на терасата и тя си пое дълбоко дъх и реши да каже истината. — Поисках развод.

Ако се опитваше да откъсне вниманието на майка си от Мак — а на нея точно това й бе целта — не би могла да избере по-подходяща тема.

Майка й възкликна. Покри устата си с две ръце.

— Господи, Джули! Но защо? Защо? — Кратко мълчание, след което ужасените очи на Дикси се спряха на лицето на Джули. — Значи Сид е казвал истината? Не мога да повярвам! Не може да бъде! Да си намериш любовник!

— Не си ли мислила, че е възможно да гледа от теб, мамо? — Беки отвори вратата против комари, за да ги пусне да влязат, и погледна строго майка си. — Твоите любовници колко бяха? Обзалагам се, че и ти не ги помниш. А Джули си е позволила само един.

— Благодаря ти, Беки — отвърна сломено Джули и разбра, че ужасният ден няма никакво намерение да приключва. Сама не разбра защо е толкова учудена, че завари Беки тук. Майка й обичаше да си осигури подкрепа. Ако мислеше разумно, щеше да се сети, че сестра й ще бъде призована. — Кени ли е при момичетата?

— Да. Много е притеснен. Казва, че това ще му струва работата. — Беки се ухили шеговито. — Кой да повярва? Съвършената ми малка сестричка си е хванала любовник. Браво, Джулс, радваш ме.

— Млъквай, Беки.

— Чуй ме сега, Джули Ан. — Дикси я дръпна вътре и затвори вратата. — Само защото имаш любовник не означава, че трябва да се развеждаш. Знам, че с малко усилия двамата със Сид ще оправите нещата…

Джули въздъхна и се остави на майка си да я повлече към кухнята, където обикновено се провеждаше семейният съвет. Не се въздържа и въздъхна. Нощта се очертаваше доста дълга.