Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (5)

Глава 4

Малкият пудел, който ги посрещна на вратата с пискливи изблици на радост, успокои Джули почти напълно. Кучето бе прелестно, с розова каишка, обсипана с дребни камъчета и малка розова панделка зад всяко миниатюрно ушенце.

Никой нормален мъж, още по-малко мъж с наклонности на убиец, не би гледал подобно куче.

— Здравей, сладурче. — Джули клекна и протегна пръсти, за да я одобри пуделът, докато Деби палеше лампите. Животното бързо я подуши и веднага постави и двете си лапи на голото коляно на Джули с надеждата да си изпроси малко внимание. Не спираше да маха с опашка и цялото й тяло се въртеше, докато се опитваше да близне лицето на младата жена. Това бе една обичлива космата топка, която веднага накара Джули да промени мнението си за Деби. Дрехите му може и да бяха малко прекалени, перуката — един ужасен кич, но затова пък пуделът беше истинско съвършенство.

— Твой ли е? — Попита тя просто за да е сигурна, че няма грешка.

— Да. Запознай се с Джозефин. — Гласът на Деби прозвуча сухо и Джули вдигна поглед към него. Перуката вече я нямаше и тя с учудване забеляза, че тъмнорусата му коса стърчеше на всички посоки. Тъй като не си бе свалил грима, изглеждаше точно толкова неестествено, колкото и преди. Деби в ролята на Бой Джордж. Погледна домашния си любимец с присвити очи и тя отклони поглед от лицето му. По всичко личеше, че пуделът би трябвало да е в колибката си, ако изобщо имаше такава. Сид все повтаряше, че това им е лошото на кучетата: лаят, имат бълхи и опикават пода. Независимо от тона на Деби, беше очевидно, че той обича дребосъчето. Джозефин бе отлично гледано животно чак до топката на грижливо подстриганата опашка и малките розови ноктички. Личеше, че й се обръща много внимание.

— Истинска кукла — отбеляза искрено Джули.

— Самата истина. Същата тази кукличка днес сутринта си е похапнала една от обувките ми. — Деби погледна мрачно пудела и посочи с ръка към хола. — Настанявай се удобно. Идвам след минутка.

Той се запъти към задната част на къщата, клатушкайки се на ужасните си високи обувки, и палеше всяка лампа по пътя. Джули остана права и се огледа.

Беше тясна едноетажна, съвсем обикновена къща, нещо средно между еднофамилен дом и апартамент, и напомняше на евтините мотели, които се бяха нароили напоследък. Холът бе с бели стени, голи дървени подове, златни завеси, спуснати над огромния прозорец, който гледаше към улицата. Канапето също бе златно, с тапицерия от туид, а пред него бе поставена ниска дъбова масичка за кафе и кафяво велурено кресло. На телевизора бе отделено почетно място до едната стена. Списания и вестници бяха безразборно натрупани до креслото. Бяха накачени най-различни репродукции на пейзажи.

Деби май нямаше особен талант във вътрешното обзавеждане. Странно, след като вече бе видяла крещящия й избор на дрехи.

Джули седна на канапето. Джозефин веднага се настани до нея и пъхна глава под ръката й. Докато галеше пухкавата козина между ушите, Джули усети, че кучето мирише едва доловимо на парфюм. Колко мило, каза си тя, истински очарована, и веднага забрави подозренията си, че може да е попаднала в ръцете на изнасилвач и убиец. Е, забрави почти всички подозрения. Можеше да се окаже от някои наистина смахнати изнасилвачи и убийци, но пък пуделът я караше да се съмнява в подобни дивотии.

Вече по-спокойна, Джули бе обзета от нова тревога, когато си помисли колко ли е часът. Както се казваше, времето бе ценно. Сид не се прибираше по-късно от три и петнайсет. Беше го чакала будна нощ след нощ и знаеше. Което означаваше, че ако искаше шпионското й приключение да си остане неразкрито, трябваше да се прибере не по-късно от три, при това с ягуара.

Какви бяха шансовете?

Наоколо не се виждаше часовник. Прекалено неспокойна, за да седи, Джули стана и се упъти към кухнята, която бе точно до хола. Джозефин я следваше по петите и ноктите й драскаха по пода. Тясната Г-образна кухня бе също толкова безлична, колкото и холът. Чупката, очевидно предвидена за малка трапезария, бе превърната в домашен кабинет. Имаше метално бюро с компютър, стол и два шкафа за папки, а също и часовник, закачен на стената.

Един и петдесет и осем. Оставаше й само час да намери колата и да се прибере, преди мъжът й да открие, че я няма.

Захапа нокътя си, върна се в хола и погледна към стаята отзад, спалнята, където домакинът й бе изчезнал. В същия момент се появи Деби и влезе в спалнята от съседна стая, най-вероятно баня, защото бършеше енергично косата си с хавлиена кърпа.

Беше обул дънки, но гърдите му бяха голи.

Много мъжествени гърди. Широки под едрите рамене, загорели, мускулести, обсипани с тъмнокестеняви косъмчета. Бицепсите му също бяха загорели и с изпъкнали мускули, а подлакътниците бяха яки и доста космати. Дънките бяха стари, висяха ниско на ханша и разкриваха стегнат корем, стесняващ се в тесни силни бедра.

Не бе възможно да си представи по-мъжествен тип от Деби. Джули премигна учудена.

Той сигурно бе усетил вниманието й, защото свали кърпата и погледите им се срещнаха. Нямаше и следа от грим. Косата му вече не стърчеше, пропита от пот. Беше чиста и малко объркана от сушенето с хавлията и се виждаше, че е пясъчноруса и леко чуплива. Лицето му бе изпито, със стегната челюст и много красиво. Без ужасния ефект на сините сенки под тъмнокестенявите вежди, очите му бяха изключителни. Носът бе прав, устата — голяма и стегната, като изваяна, а брадичката квадратна.

Накратко, мъжко съвършенство. Деби бе прекрасен екземпляр.

Джули остана загледана в него още момент, докато най-различни неподозирани мисли нахлуха в главата й.

— Значи си гей? — Въпросът сам се изплъзна от устните й и тя бе готова да си прехапе езика в момента, в който го каза.

Погледът му задържа нейния дълго, толкова дълго, че тя се почувства неловко. Той стисна зъби и присви очи.

— Има ли значение? — Погледна я студено, преценяващо и малко притеснено.

Нима бе извършила непростим грях с този въпрос? Сигурно. Знанията й по етикета на травеститите бяха доста ограничени.

— Не. Разбира се, че няма — побърза да го увери тя. — Според мен всички хора трябва да имат свободата да избират какви да бъдат. Да бъдат като теб, като мен, каквито преценят.

Тя май наистина нямаше нищо против, че той е гей, освен че от женска гледна точка, това си бе чиста загуба. Само че като си помисли, май бе по-добре, че се оказа обратен. Иначе бе прекалено привлекателен и нямаше мира да й дава, особено след като бракът й бе пред разпадане, да не говорим, че бе забравила какво е това секс. Както и да е, щеше да се чувства по-спокойна с него, ако го приемаше като приятелка. Можеше да се възхищава на вида му, без да има опасност да се поддаде на мъжкия му чар, което бе наистина добре.

Нейната приятелка, якият мъжага. Мисълта я накара се усмихне.

— Няма значение. — Отново я погледна с присвити очи, сякаш за да прецени доколко е искрена, и хлътна в спалнята. Само след минутка се показа отново, докато обличаше избеляла, доста поизносена, черна тениска.

Отпред пишеше „Корс“.

Какво обличат денем травеститите този сезон? Смръщи чело. Нямаше начин да познае какъв е, но пък и по какво да разбере?

Както научаваше със закъснение, наистина нямаше по какво.

— Наистина трябва да се прибирам — каза тя, а изумлението й от превъплъщението на Деби намаля, когато се сети какъв проблем има на главата си. — Според теб, колко време ще отнеме?

Той се поотпусна.

— Не много. Мама ще звънне веднага щом разбере нещо. Искаш ли да те откарам до вас и тогава да звъннем за колата.

— Не. Не. — Джули прехапа долната си устна и изказа мислите си на глас. — Сид ще забележи, че ягуара го няма още щом паркира. Трябва да си върна колата. И до три да съм се прибрала.

— Ти май се страхуваш от този тип, а? — В гласа му прозвуча острота.

Джули го погледна учудено.

— От Сид ли? Не! — Тя се овладя и поклати енергично глава. Дали не беше прекалено енергично, упрекна се, а след това си даде сметка, че е прекалила. Госпожата наистина се бе престарала.

— Невинаги е така — поправи се с гримаса тя. — Просто… на Сид не му е приятно да ме няма, когато се прибира.

Да бе, сигурно беше точно така.

— Госпожо Карлсън, да не би да се опитвате да кръшкате от съпруга си? — Въпросът бе тих. Плъзна по нея поглед, за да я прецени, но в същото време това бе поглед на истински мъж, което не бе много вероятно, след като знаеше, че я оглежда Деби. Последния път, когато я погледна по същия този начин, се оказа, че бе преценявал как е обута. В този момент си спомни с какво бе облечена, или по-скоро с какво не бе облечена, защото нямаше нито бикини, нито сутиен. Това дори не бяха обичайни дрехи. Усещаше, че зърната й се очертават ясно под хлъзгавата камизола, че дългите й загорели крака са почти напълно голи.

Но пък сега Деби се бе преобразила в доста съблазнителен мъж, затова не й се струваше редно да се показва пред него в дрехи от колекцията, предназначена за стръв за нормални мъже. Трябваше да си напомня, че пред нея е Деби, че бяха станали приятелки за нула време, че дрехите й в този момент са като бански, дори като цял бански. Не бе очаквала, че някой може да я види, защото не бе имала намерение дори да слиза от колата. Ако я оглеждаше по този начин, защото бе решил, че е ексхибиционистка, щеше просто да я зареже. А и не беше той човекът, който да критикува облеклото й, като се имаше предвид, че одеве приличаше на захаросана Барби във великански размер.

— В тези дрехи? — Тя се погледна подигравателно. — Не бих казала.

— Според мен изглеждаш чудесно.

Вдигна очи към неговите и за момент погледите им се срещнаха. Типично мъжкото изражение отново бе в погледа му, не бе възможно да греши. Дали пък не си въобразяваше? Преди още да разбере какво става, изражението му се промени и той поклати глава.

— На мен, приятелко, ми приличаш на жена, току-що изпълзяла от нечие легло.

Тя изпъна гръб и вирна брадичка.

— Самата истина. Само че леглото си беше моето. Станах, нахлузих първите обувки, които ми попаднаха, и се качих в колата. И бях в същата тази кола, докато не ми я откраднаха.

— Щом казваш. — Отговорът му бе любезен, но неприкрито скептичен.

— Така е.

— За мен няма проблем. — Той сви рамене. — Искаш ли нещо за пиене? Имам вода, портокалов сок, бира…

Той пое към кухнята и спря до Джули. Притесняваше се от близостта му, защото се оказа изключително едър мъж, и то много мъжествен, затова Джули отстъпи, дръпна се от пътя му и за малко не смачка Джозефин. Кучето изскимтя и се стрелна далече от хола, за да намери безопасно местенце, а Джули полетя и Деби я стисна за ръката, за да не падне. Джули тъкмо се изправяше, когато Деби неочаквано я пусна и си погледна ръката.

— Тече ти кръв.

Младата жена сви вежди. Да, наистина, по дланите й имаше размазана кръв. Тя извърна ръка, изви врат и погледът й попадна на ожулено място, голямо колкото монета от половин долар, точно на свивката на лакътя. Кръвта избиваше на капки. До този момент дори не бе обърнала внимание, че има рана. Чак сега усети как пари.

— Дай да видя. — Дланта му обхвана китката й и той изви ръката й така, че да огледа лакътя.

— Не е страшно, само малко е поожулено.

— Мъжко момиче, а? — Той вдигна поглед, улови нейния се ухили. Отблизо тези сини очи бяха поразителни. — Сигурно ще ми се смееш, но като видя кръв, започва да ми се вие свят, затова давай да оправим раната. Ела.

Тя се усмихна недоверчиво.

— Глезан.

Не се възпротиви, когато ръката му, все още стиснала китката й, я потегли към банята. Докато минаваше, Джули мерна разхвърляната спалня — скрин до едната стена, неоправено огромно легло, дрехите на Деби, запокитени върху люлеещ стол в ъгъла, чорапогащникът бе паднал върху лачените обувки, изритани на пода. Банята се оказа малка, облицована със зелени плочки, и очевидно не й бе правен обновителен ремонт от векове. Комбинацията от тоалетна чиния, вана и душ заедно, също и мивката, беше бяла и напълно обикновена. Миришеше на сапун. Капки вода все още се стичаха по пластмасовите завеси на душа. Някакво бурканче с тоалетно мляко бе оставено без капак. Отвътре липсваше огромно загребано количество, с което Деби по всяка вероятност бе махнал грима.

— Дай първо да я почистим.

Пусна водата, натисна помпата на течния сапун и без много да му мисли, натри ожуления й лакът.

— Ау! Щипе! — Джули скочи, когато сапунът попадна на разраненото място, и бе готова да дръпне ръката си, но успя да се сдържи. Той бе точно зад нея, банята бе тясна и нямаше как да излезе, а и той подложи най-сетне лакътя й под течащата вода.

— Мислех си, че си мъжко момиче. — Срещна погледа й в огледалото. Подигравателна усмивка изви ъгълчетата на устата му, докато измиваше сапуна. За нещастие, струята бе толкова силна, че й се стори, че излиза от маркуча на пожарникар, и болката се усили. Отново го погледна в огледалото и смръщи нос. Изражението му се промени. Усмивката му изчезна и очите му станаха безизразни.

— Ти на колко си години? — Въпросът му бе неочакван и рязък.

— На двайсет и девет. Ами ти? — Побутна го в напразен опит да се отърве от грубата промивка, но внезапно спря.

Тялото му бе твърдо и мъжествено, а докато се притискаше отзад в нея, тя усети електрически тръпки да преминават навсякъде. Каквито и да бяха сексуалните му предпочитания, той си беше мъж. Физическата й реакция я притесни и отново се сети за жалкия си любовен живот.

Тъжна работа, каза си тя, че бе дошъл денят да се възбужда от мъж, на име Деби.

— На трийсет и две. Готово.

Той отстъпи настрани и вече не я докосваше, което, каза си тя, бе истинско облекчение. Наблюдаваше лицето му в огледалото, докато той се занимаваше с кранчетата и ги затваряше с бързи движения на китките. Дори и да бе забелязал ефекта си върху нея, не го показа с нищо. Сигурно нямаше представа, че я е накарал да тръпне. При дадените обстоятелства не можеше да се надява, на каквото и да е.

— А съпругът ти на колко е години?

Вместо да пристъпи към нея и да опита чара си, което щеше да й се стори добре дошло, както бе объркана, той подаде чиста кърпа.

— На четирийсет. — Тя изсуши лакътя с леко потупване.

— Не е ли малко старичък за теб? Сигурно си втората му жена.

Тя остави кърпата. Мъжът й подаде тубичка мехлем остави анкерпласт на мивката пред нея.

— Да, така е. Какво от това? — Тя го погледна, сякаш искаше да му каже, че това няма никакво значение, а после се зае да размаже мехлема, защото раната я щипеше болезнено.

— А какво е станало с първата жена? Заради теб ли я зарязал? — Разлепи анкерпласта и й го подаде.

— Разведени са от години. — Тя пое лепенката и внимателно я сложи на ожуленото място.

— Срещала ли си я? Говорила ли си някога с нея?

— Не съм. Тя си е отишла много преди аз да се появя. — След като приключи с анкерпласта, отпусна ръка и се намръщи към него. — Какво е това, на въпроси и отговори ли ще си играем?

Той сви рамене.

— Просто се чудех какъв е любовният живот на другата част от мъжете.

— А-ха. — Така вече можеше. — Благодаря за анкерпласта.

— Пак заповядай.

Джули срещна погледа му, каза си, че не може да си позволи да е толкова уязвима на мъжката красота, и отново се отправи към хола.

Той я последва. Джозефин бе наблюдавала с огромен интерес процедурата и сега припна напред, за да изпревари Джули на канапето. Младата жена се настани до пудела и бе наградена с един студен нос, който побутна ръката й. Повдигна кучето и го настани на скута си, а след това я прегърна.

Деби отстъпи, скръсти ръце на гърдите си и я загледа умислен.

— Добре сега, я да видим дали разбрах правилно. Станала си от леглото, напъхала си се в тези обувки, скочила си в колата си и си подкарала към Чарлстън. Посред нощ. Би ли ми обяснила защо? — Той водеше разговора или май си беше разпит? Отново бе подхванал темата оттам, където бяха прекъснали одеве.

Джозефин я близна по ръката. Джули прие единствената ласка, която щеше да получи от заобикалящите, и я гушна още по-близо. Самата близост на кучето я успокои. Винаги бе мечтала да си има куче. Може би, каза си тя мрачно, вместо да се тюхка за пропадащия брак, беше време да смени Сид за куче.

В момента бе готова да извърши замяната.

— Сигурно ми се е приискало да покарам през нощта.

Изражението му показваше, че не вярва на подобни глупости, и младата жена въздъхна.

— Виж, съжалявам за колата ти, много ти благодаря за помощта, но ако успееш да ми помогнеш да си върна собствената кола, ще съм ти вечно признателна, макар че не ми се иска да ти разкривам всички подробности около личния си живот.

— Значи изневеряваш на съпруга си.

— Няма такова нещо.

Възмущението в гласа й бе толкова силно, че той вдигна длани, за да я успокои.

— Добре, добре. Щом не искаш да ми кажеш какво те тормози, добре. На мен просто ми се стори, че си станала от леглото посред нощ, за да покараш кола до града само по бельо и си уплашена до смърт, че съпругът ти ще разбере, че нещо в живота ти не е наред и имаш нужда от приятел.

Гласът му бе омекнал, а усмивката му бе обезоръжаващо чаровна. Толкова чаровна, че чак сърцето й се сви. Господи, та той бе толкова красив, а как само й се искаше да му вярва, наистина й се искаше. Беше прав, че има нужда от приятел.

— Това е пижама, не е бельо — натъртено поясни тя.

— Моя грешка.

— Откъде ми знаеш името? — В гласа й отново се прокрадна предпазливост, защото си каза, че е по-добре да е предпазлива, отколкото после да съжалява. Наистина й се струваше невъзможно, че той има нещо общо със Сид. Разбира се, ако връзка все пак съществуваше, трябваше да намери начин да го накара да си мълчи за нещата, които вече знаеше.

Деби сви рамене и натъпка ръце в предните джобове на дънките.

— Виждал съм те наоколо. Имаш магазин за дрехи в Самървил, нали? Лъскави вечерни тоалети с пайети, пера, все такива неща, нали? — Той се ухили. — Нищо обаче няма да ми стане. Трябва да помислиш по този въпрос. На нас, по-едрите момичета, също ни е приятно да се понаконтим.

Джули се усмихна, когато си го представи как се опитва да се напъха в някоя от прекрасните й рокли, които не бяха по-големи от трийсет и осми номер. Ако все пак успееше да нахлузи някоя, репутацията й щеше да е завинаги съсипана.

— Ще го имам предвид — отвърна тя. Тя бе и дизайнер дрехи и създаваше рокли за конкурси на красотата, а магазинът й бе главно за тържествени събития, но нямаше нужда да му обяснява.

Часовникът напредваше. При тази мисъл тя разбра, че не може да остане тук нито минута повече.

— Господи, кое ли време стана?

Остави Джозефин на пода, изправи се и тръгна към кухнята, за да провери. Деби я спря, като положи ръка на рамото й. Прекалено нервна, за да забележи как дланта му стопли рамото й, Джули го погледна.

— Два и дванайсет. — Той гледаше над рамото й към видеото, поставено върху телевизора. Джули проследи погледа му и разбра, че през всичкото време е имало часовник, но тя така и не бе забелязала.

— Трябва да се прибирам. — Отдръпна се от него и започна да крачи покрай стената, разделяща хола от кухнята.

— Не съм приятел на мъжа ти, ако това си мислиш — каза той, без да откъсва очи от нея. — Нищо от това, което ми кажеш, няма да стигне до него. Обещавам ти. А пък може да успея да ти помогна да се справиш с проблема.

Тя спря да крачи и погледите им се срещнаха и останаха приковани един в друг цели няколко секунди.

— Мисля, че Сид ми изневерява — призна Джули. Не бе мислила да се довери на Деби, но думите сами се изплъзнаха и в мига, в който ги каза, усети как я обзема облекчение. Чак сега разбра, че бе имала нужда да се довери на някого. Бе имала нужда от човек, който да изслуша тревогите й и да й каже дали наистина се прави на глупачка, или не.

— А-ха — отвърна бавно Деби. — Защо мислиш така?

— След като си легна, се измъква нанякъде — обясни тя. — Тази вечер го проследих. Чух го, че излиза от къщата, скочих от леглото и го последвах. Изгубих го на улицата, където ударих колата ти. Исках да обърна на паркинга, но онези изроди ми откраднаха ягуара.

Джули си пое дълбок накъсан дъх и скръсти ръце на гърдите си. Изведнъж, след като бе изказала подозренията си, тя се почувства пречистена. Вече нямаше да се преструва, че Сид е съвършеният съпруг, че бракът й е идеален. Толкова бе хубаво да кажеш истината.

— Чакай сега да видя дали те разбрах правилно — каза след кратко мълчание Деби и се залюля на пети, след което я погледна строго. — Следила си съпруга си със собствената си кола. С ягуар? Не ти ли мина през ума, че той ще погледне в огледалото за обратно виждане и ще те забележи?

Очите на Джули се разшириха, когато осмисли опасността.

— Дори не се бях сетила за тази възможност. Просто се качих в колата и поех след него. — Докато обмисляше опасността, тя се опита да си спомни пътя.

— Приятелко, теб не трябва да те пускат сама по улиците. — Той поклати презрително глава.

Джули не му обърна внимание, но изглеждаше облекчена, защото по нищо не личеше Сид да я е забелязал.

— Ако ме беше видял, вече щях да знам. Вярвай ми, отдавна щях да разбера.

Деби се замисли.

— Не ти ли е хрумвало, че може да е тръгнал, за да си вземе нещо за похапване например?

Джули се намръщи.

— Затова идва на улицата с червените фенери и стриптийз баровете, така ли? Иска ми се да беше така, но не е. Освен това ние… имам и друга причина да смятам, че си има любовница.

— Така ли? — В очите му припламна интерес. — Каква по-точно?

— В понеделник открих осем хапчета виагра в шкафчето му — призна тя. — Тази вечер бяха останали само шест. А аз…

— Ти не си била облагодетелствана, така ли? — Изражението й бе повече от красноречиво и той се ухили. — Добре, разбрах. Значи мъжленцето се измъква нощем. Всяка нощ ли? По кое време?

— През последния месец по два или три пъти в седмицата. Обикновено през уикенда и веднъж през седмица. Различно е. Аз обикновено си лягам към единайсет, а полунощ той се измъква.

— Преди проследявала ли си го?

— Не.

— Значи…

Прекъсна го приглушен звън. Той издърпа мобилния телефон от джоба на дънките и заговори спокойно.

— Кажи?

Джули притаи дъх, докато чуваше дърдоренето на познатия, от което нищо не разбра. Най-накрая Деби се намръщи.

— Мамка му.

Ругатнята я уплаши. Нямаше да каже подобно нещо, ако нещата вървяха по план.

— Добре, направи го. Да. Ще се чуем по-късно.

Той прекъсна връзката и отново пъхна телефона в джоба си. Погледна я в очите.

— Какво? — попита немощно тя.

— Добрата новина е, че са намерили колата ти.

— Наистина ли? — В гърдите й лумна надежда.

— Прекалено късно обаче. Всичко от нея е свалено. И моторът, и гумите, дори радиото. Останал е само скелето.