Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (30)

Глава 29

— Вие шегувате ли се с мен?

Мак гледаше Дорси, без да вярва на чутото. По-възрастният, патрулиращ полицай, който служеше още по времето, когато Мак бе на работа, поклати глава.

— Не. Носиш ли оръжие? Естествено, че носиш. По лесния начин ли ще стане, ще ми предадеш ли оръжието си? — Дорси влезе в стаята и подаде ръка. Зад него другият извади своя пистолет.

— Не можете да ме арестувате? Защо?

— За нападение. Имаме заповед. Имате…

— Какво?

— … право да мълчите. В случай че…

— Знам си правата. По дяволите, Дорси, имам си работа. Виждате ли госпожата? — Той кимна към Джули, която наблюдаваше всичко с широко отворени очи. — Над нея е извършено нападение. Някой се опитва да я убие. Работя като неин бодигард и съм единственият, който ще я опази жива.

— Да, бе, сигурно. — Дорси изтегли белезници и закопча китката му още преди Мак да реагира. Студената метална гривна го накара да осъзнае какво точно става. Дорси го обърна с гръб към себе си, посегна и към другата му ръка, а другото ченге го блъсна в бюрото с бърз удар.

— Не го наранявайте. — Джули направи крачка към него, притиснала Джозефин към гърдите си.

— Госпожо, ние не го нараняваме. Моля, не се месете — обади се другото ченге, когото Мак не познаваше. Зърна пребледнялото лице на Джули и изтегли свободната си ръка от Дорси.

— По дяволите, Макуори… — Дорси сграбчи ръката му, а другият му взе пистолета „Глок“.

— Мак, да се обадя ли на някого? Кажи ми на кого да се обадя? — В гласа на Джули звучеше уплаха.

— На Хинкъл — каза той и й издиктува номера. През всичкото време си пазеше свободната ръка.

— Не може ли просто да ни улесниш, Макуори? — попита Дорси с въздишка и натисна гърба на Мак с коляно. Той изпъшка от болка. В този момент Дорси го издебна и го сграбчи за ръката.

— Но вие му причинявате болка! — Джули бе застанала до бюрото, очите й бяха огромни, потъмнели, лицето — пребледняло. Тя приближи телефона до ухото си.

— Мак, няма го. Включен е телефонен секретар.

— Разкажи му какво става. Кажи му да се довлече в седемдесет и трети участък.

В гласа му прозвуча отчаяние. Дорси бе ограничен. С него щеше да е невъзможно да поговори и да го убеди, в каквото и да е, а ако не го убедеше в невинността си, Джули оставаше в ръцете на убиеца. Тя все още говореше, когато Дорси, без предупреждение, изви ръката му зад гърба. Болката бе остра, пронизваща. Мак изпъшка и се изви на една страна, за да я облекчи. И втората гривна щракна на ръката му. Не можеше да мръдне.

По дяволите, не можеше да остави тази работа така.

Те го бутаха към вратата.

— Джули, остани с мен. Дорси, нали ще я вземеш в участъка с нас?

— Не може. — Гласът му стана малко по-любезен, когато подметна през рамо: — Съжалявам, госпожо.

— Джули.

— Тук съм, Мак. Господин полицай, не можете да…

Застанаха и от двете му страни и го изблъскаха в асансьора, а вратите се затвориха и прекъснаха думите й. За момент Мак остана загледан в металните панели пред себе си и асансьорът потегли.

— Джули! — изрева той и за награда Дорси отново изви ръцете му зад гърба, този път и двете, вече значително по-силно.

Мак изпъшка.

— Още веднъж кресни така и ще ти счупя главата.

Той отпусна ръце.

— Дорси, ще си останеш едно тъпо полицайче. Ако нещо й се случи, ще те разкъсам парче по парче.

Мак се потеше. Асансьорът стигна на партера. Джули бе съвсем сама на втория етаж, ако не се броеше Джозефин.

— Ти чу ли, Никълс? Това си беше заплаха.

Мак си пое дълбоко дъх. Ако не стоеше спокойно, ако предизвикаше Дорси да направи нещо драстично, Джули щеше да остане безпомощна. Ако убиецът се намираше някъде наоколо, а Мак с всяка изминала секунда бе все по-уверен, че е наблизо — Дорси бе грубо, но честно ченге, и ако се окажеше прав в подозренията си кой стои зад този арест, Джули щеше да умре. При тази мисъл го сграбчи страх като леден повей. Спомни си момичето, ударено от колата, и си спомни как бе нападната Джули. Страхът му премина в неподправен ужас. Трябваше да се върне. Да се остави на полицията, бе най-неприемливият избор.

Освободи ума си, наложи си да се успокои и се подготви, докато асансьорът спираше.