Карън Робърдс
Да се довериш на непознат (13)

Глава 12

Джули се държеше за раменете на Мак, за да запази равновесие, и следеше с гневен поглед Сид над рамото му, взряла се в сребърната стена. Да, подозренията й бяха правилни, каза си тя и усети как стомахът й се свива. Знаеше, че е права, знаеше го още от самото начало. Сид беше с жена, в случая с две жени. Две голи жени, които се бяха усукали около него и по всичко личеше, че го познават доста добре.

Въпреки че заради оглушителната музика не успяваше да чуе нищо, бе почти сигурна, че едната се обърна към него със Сид. Имаше пискливо детско гласче, което й прозвуча като гласа на Мерилин Монро, след като е глътнала хелий.

Неверният й съпруг бе на около три метра зад нея и ако ръцете на Мак не стискаха бедрата й, тя бе готова да скочи от скута му и да прасне един на лъжливото копеле.

„Кажи ми, Сид, знаеш ли как се пише «минало»? — мислеше си тя, докато наблюдаваше едрогърдата красавица, притисната в него, заета да лигави врата му. — Защото много скоро ти ще останеш в миналото.“

Сид вероятно бе усетил нещо или пък бе привлечен от силата на погледа й, защото се извърна. За неин ужас погледът му спря на гърба й, както бе седнала в скута на Мак, плъзна се преценяващо по тялото й и се взря в подобната на огледало стена в опит да види лицето й. Джули бе обзета от паника, след това разбра, че и нейното лице, също като неговото, е леко размазано от сребърната огледална повърхност, а и русата перука щеше да го заблуди. Въпреки това…

Тя наведе глава, за да се скрие. Само че как да се скрие?

Сърцето й препускаше, когато сведе устни към Мак и покри неговите. Ситуациите без изход изискваха отчаяни мерки. Все още не бе готова да се изправи пред Сид. Искаше да обмисли внимателно положението и да си намери опитен известен адвокат, преди Сид да има възможност да реагира. Освен това малко се страхуваше как ще реагира Сид, ако разбере, че тя го следи, а и не бе сигурна как ще постъпи. Някакъв инстинкт й нашепваше да се скрие, шестото й чувство я подтикна да действа.

Затова тя нахлупи перуката над челото в опит да стане неузнаваема, и целуна Мак, сигурна, че като неин партньор в тази заплетена ситуация, той ще разбере какво я е подтикнало да постъпи така и ще подеме играта й.

Устните му бяха сухи, топли и твърди и тя скоро усети, че й е особено приятно да ги целува, без дори да се сеща за сексуалните му предпочитания. Той, както личеше, не се възпротиви на целувката. Поне не я отблъсна отвратен. В един напрегнат момент, когато погледите им се преплетоха, той, изглежда, разбра намеренията й. Затвори очи и плъзна длан по бедрото й толкова настървено, че тя отново отвори широко очи.

Целуваше я като опитен мъж, разтвори устните й и плъзна език до нейния. След това езикът му изпълни устата й и целувката й се стори толкова замайваща, че бе очевидно, че той знае какво прави. Ръцете му се плъзнаха около нея, стегнати и силни като железни обръчи, и се спуснаха по гърба й, прогаряйки кожата й дори през роклята. Притисна я към себе си и гърдите й докоснаха стегнатите му мускули.

Беше изключително усещане.

Почувства същата тръпка, както в мига, когато той докосна устните й с пръст в градината.

Топлото влажно и настойчиво нашествие в устата й я остави без дъх. Усети, че краката й са боси, че в последните няколко секунди е изгубила обувките си. Напълно замаяна, обви Мак с ръце и отвърна на целувката.

— Десет долара — прозвуча гласът на сервитьорката.

Секунди, или може би цял век по-късно, Джули осъзна значението на думите и отдръпна устни. Беше зашеметена, объркана и вдигна учудено очи към него. Погледите им се срещнаха. Джули забеляза разширените му зеници и почти черните ириси. Скулите му бяха поруменели, а устните му бяха все още разтворени след целувката. Дишаше тежко. Тя усети колко бързо се повдигат гърдите му до нейните.

— Мак — каза тя, за да го предупреди за присъствието на сервитьорката. Той стисна устни, но в очите му тлееше толкова жар, такова очакване, че тя усети как се задъхва. Господи, този мъж бе прекрасен, каза си тя, изпивайки го с поглед.

— Разбрах. — Премести поглед към сервитьорката. Спусна едната си ръка към задния джоб на джинсите, за да измъкне портфейла. Премести го зад дупето й и извади някаква банкнота. Подаде я на сервитьорката, която за Джули бе просто едно досадно присъствие. Бе така погълната от Мак, че не забелязваше и не чувстваше нищо друго. Бе притисната в него така, че усещаше възбудата му, изпънала дънките. Беше й толкова приятно да усеща тази възбуда, че пое рязко дъх и се притисна още по-силно в него.

— Задръж рестото. — Говореше на сервитьорката, но гласът му бе дрезгав и той не откъсваше очи от Джули. Сервитьорката каза нещо, сигурно му благодари, въпреки че Джули не бе сигурна, и се дръпна. Мак пъхна портфейла в джоба си и се размърда под нея. Тя усети подутината в дънките му да се трие в най-чувствителната й част и изведнъж разбра колко силно е желанието й.

По дяволите да върви шоколадът, единственото, което й се искаше, беше див секс. С Мак.

Гърлото й пресъхна, тя се стегна и от нея сякаш заструи топлина. Потръпна, обзета от желание да разкъса бикините и да му се отдаде тук, на мига.

След това сякаш я удари нещо тежко и тя се сети, че под нея е Деби, Деби, възбуден и страстен. И то благодарение на нея.

Тя премигна от удивление, силно като собствената й страст. Какво ставаше тук?

— Ти… ти да не си би? — Гласът й бе тих и неуверен. Изумена, тя се намръщи, но дори докато се опитваше да разбере каква с истината, отново се притисна в него, усетила с наслада втвърдените си набъбнали зърна до него, лекото потриване в издутите дънки на мъжа, осезаемото пулсиране дълбоко в нея. Бе толкова възбудена, че можеше само да се чуди на сексуалните му предпочитания.

Той я погледна и на нея й се стори, че не разбира въпроса. След това по очите му разбра, че е схванал, защото се намръщи леко.

— Не — отвърна той, плъзна ръка по врата й под тежката перука и привлече устата й към своята. След това я целуна отново.

Господи, ако бе имало случай, в който да желае някой мъж повече, не си спомняше. Целувката бе дълбока, жадна и в същото време нежна, а тя бе готова да направи всичко под влиянието на тези настойчиви мъжки устни. Той изследваше устата й така опитно, че Джули отново се усети замаяна, отвърна на ласките му и притисна гърди към неговите, а след това завъртя дупе над неоспоримото доказателство на желанието му. Ръцете му бяха под роклята й, стискаха дупето й, вмъкнаха се под копринените бикини, а тя се топеше от удоволствие.

Господи, само още малко и щеше да получи оргазъм…

Някой се блъсна в масата им. Чу се трясък и Джули усети как нещо залива голото й стъпало. Откъсна устни от Мак и се огледа.

— Извинявайте. — Мъжът, който бе вършил същото като тях допреди броени секунди, се опитваше да се изправи между масите. Бе очевидно, че е пиян и се опитваше да не откъсва поглед от полуголата жена, която го дърпаше за ръката. Беше се препънал в масата им и така разля чашата й вино, а наоколо се посипаха късчета стъкло. Джули погледна разсеяно причината за прекъсването и отново се обърна към Мак.

— Няма проблем — отвърна Мак на мъжа и погледна над рамото му.

— Да ви донеса ли още вино? — Сервитьорката бързо се бе върнала със салфетки, за да попие всичко. В нетърпението си да бъдат оставени на спокойствие, Джули се приведе напред и захапа ухото на Мак, за да не му позволи да се разсейва, докато отново се заемат със задачата си. Меката част на ухото му й се стори нежна, с леко солен вкус. В този момент усети отдръпването на Мак.

— Не, благодаря — отвърна той на сервитьорката и на Джули и се стори, че говори през стиснати зъби. Все още бе възбуден, нямаше грешка, защото освен очевидното, той се напрегна, когато тя пъхна език в ухото му, но случката вече си бе казала думата. В следващия момент ръцете му стиснаха дупето й и той я премести.

— Мак! — Прииска й се да заплаче.

Въпреки жалния й протест и стегната прегръдка, той се измъкна изпод нея, бърз като риба, и тя усети под себе си кожената тапицерия на стола. Сервитьорката приключи с почистването, събра счупените парчета на таблата и ги остави. Джули се изправи неуверено, а Мак я стисна за китките.

— Сид влезе в една от задните стаи. Трябва да се измъкнем, докато има как.

Сид. Джули се огледа и разбра, че Мак е прав. Сид го нямаше. Другото, което разбра, бе, че през последните страстни минути напълно бе забравила за неверния си съпруг. Направо невероятно, причината за случилото се бе наведен над нея и изглеждаше поне един милион пъти по-добре от шоколад. Нищо че топлите му едри длани стискаха китките й, за да я задържи далече от себе си, за нея той си оставаше невероятно сексапилен мъж.

Срещна погледа му и разбра, че макар и в очите му все още да има искрици от разгорялата се преди броени минути страст, устните му бяха стиснати в права линия и мускулите на челюстта му бяха изпъкнали. Очевидно Ромео бе останал на заден план. В този момент тя бе напълно безсилна. Огънят, лумнал между двамата, я бе накарал да забрави всичко наоколо, сякаш някой я бе поразил с електрическа палка.

— Хайде, тръгвай.

Мак очевидно нямаше намерение да се тюхка и съжалява за случилото се. Измъкна се иззад масата, взе бутилката с бира, отпи огромна глътка и я прегърна през кръста, сякаш се страхуваше, че тя ще се опита да избяга. А тя се опитваше да си обясни какво се бе случило. Разбра, че не може да мисли ясно. Беше спипала Сид на местопрестъплението и се беше целувала с Мак, или може би Деби. Всичко това се бе случило в рамките на десет минути. Най-притеснителното бе, че събитията бяха еднакво важни за нея. Прорязваща болка я накара да се олюлее и когато се наведе, забеляза, че е настъпила едно от десетките дребни парченца, отхвръкнали от счупената чаша. Интересното бе, че се канеше да си тръгне, без дори да се сети, че е боса.

Остана изумена и много объркана.

— Сега пък какво има?

Щом тя спря, Мак се извърна намръщен към нея.

— Обувките ми.

Опита се да придърпа обувката с пръста на крака, за да пъхне стъпалото вътре, без да се набоде отново, но не успя, защото кръвта бе нахлула в по-важни места на тялото й и мозъкът й бе напълно празен. Мак издаде някакъв звук и грабна обувките със свободната си ръка. Стисна ги и я поведе решително към вратата, без да му прави впечатление, че е боса.

Излязоха от аления мрак на „Суийтуотър“ на тъмната улица, пълна с народ, и в първия момент останаха объркани на място. Горещината я обгърна като топло одеяло в зимна нощ и Джули чак сега разбра, че в клуба е било доста хладно. Дори не бе забелязала хлада, докато бе в ръцете на Мак.

Макар че климатикът бе пуснат, на нея й бе толкова горещо, че бе готова да се съблече гола. Веднага. Още в този момент.

С Мак.

Мисълта я стресна.

— Ето, вземи.

Мак подмина опашката от хора, които търпеливо чакаха, за да влязат, и й подаде обувките. Тя се облегна на тухлената стена на „Суийтуотър“ и се опита да ги нахлузи, докато цялото население на щата, поне така й се стори, се опитваше да я изблъска от мястото й. Докато стоеше отначало на единия крак, а после на другия, той я наблюдаваше, без да каже и дума. Когато бе готова, се изправи и погледите им се срещнаха.

Жарта в очите му бе толкова осезаема, колкото и топлите тухли, на които се подпираше.

Хм. Нещо тук не се връзваше.

Мак пръв отклони поглед и тръгна напред, подръпвайки я след себе си, промъквайки се през тълпата, сякаш тя не бе нищо повече от топка, която бе пъхнал под мишница, устремен към вратата. Джули го следваше послушно, а в ума й се въртяха най-различни мисли, докато оглеждаше широкия му гръб.

Той имаше красиви рамене, широки и мускулести. Беше облякъл синя тениска, която подчертаваше здравите му ръце. Беше висок, със стегнато тяло и много красив.

Всяка жена би си паднала по него.

Нищо чудно, че тя също се бе заплеснала. Щеше да бъде чудно, ако бе обратното. Та тя бе най-обикновено нормално американско момиче, а той бе изключителен мъж. Да не говорим за факта, че бракът й бе мъртъв толкова отдавна, а тя почти бе забравила какво е секс.

Но той също я желаеше. В това нямаше никакво съмнение. Точно тук бе най-странното. Мислите й се върнаха към обувките му на висок ток, огромни като лодки, към русата перука, огромните гърди и розовата каишка на Джозефин. Помъчи се да си спомни какво й бе отговорил той, когато го попита дали е гей.

Не можа да си спомни точно. Накратко обаче отговорът му бе „да“.

А преди броени минути, когато го попита дали е бисексуален, той бе отрекъл. Подчерта твърдението си, като я целуна така, че мозъкът й се разтопи.

Така че какво означаваше всичко това?

— Я чакай малко — надигна глас тя и спря на място.

Вече бяха в страничната уличка и вървяха към паркинга, където бяха оставили колата му. Беше тъмно, наоколо пълзяха сенки и миришеше на евтин алкохол и боклук. Би трябвало да е страшно, но Джули, вглъбена в мислите си, така и не забеляза. Вниманието й бе насочено към мъжа, който я теглеше след себе си, сякаш бе дребната Джозефин, свикнала да ситни след него.

Не, грешка, сигурно щеше да прояви повече загриженост към пудела.

Когато тя спря, Мак се обърна назад.

— Сега пък какво?

Светлините от главната улица хвърляха червеникави отблясъци към началото на страничната улица и тя успя да види изражението му. Той изглеждаше доста… предпазлив.

— Как така не? — Присви очи към него. В сянката на една от стените, някой се размърда. Забелязала движението с крайчеца на окото си, тя отскочи настрани и се притисна към Мак. Той пусна китката й и я притегли до себе си, погледът му — прикован към вероятната заплаха. И двамата загледаха някакъв мъж, който се опитваше да се изправи на крака, а когато най-сетне успя, се отправи към светлата улица, без дори да погледне към тях.

Лъхна ги миризма на алкохол. Джули разбра, че са събудили заспал пияница.

— Щом ти се водят дълбокомислени разговори, изчакай поне да стигнем до колата.

След тези думи Мак отново пое напред и я дръпна. Не забави крачка, докато не стигнаха колата. Бутна я на седалката и бързо се качи зад волана.

След това, без да каже и дума, без дори да я погледне, той запали колата. Джули протегна ръка и изключи мотора, а той натисна копчето, с което се пускаше светлината в купето.

— Какво по… — Погледна я учуден, а тя подви крак на седалката, наведе се към него и притисна устни в неговите.