Пол-Лу Сюлицер
Зеленият крал (33)

31.

Тюдор Ангел напусна Лос Анжелис призори на 14 септември 1957 година. Мина през Барстоу към девет часа, където успя да изпие едно кафе с парче ябълкова торта. Ангел беше едър мъж, с яка четвъртита челюст; на младини участвал в трийсетина боксьорски мача за любители и в подходящ случай споменаваше, че все пак единайсет от тях е спечелил с нокаут. Румънският му произход се откриваше лесно — по чертите, много живи и блестящи очи, южняшката бъбривост и съвършеното му изкуство да говори, без да казва нищо, особено когато наистина не искаше да каже нищо.

Около осемдесет километра след Барстоу, като спазваше получените в писмото указания, той се отклони от националното шосе 15 и пое наляво по обикновен път, който на изток минаваше край Долината на смъртта.

В писмото буквално пишеше: „Достатъчно е да бъдете в Тонона около четири часа. На шест мили от Тонона източно от шосе 6 завивате вляво по 8 А. След тринайсет мили има път — 82, който е по-скоро писта“…

Също като игра по ориентировка.

Пое от Калифорния за Невада към един часа следобед, хапна един хамбургер с много подправки в „Дяволската дупка“ и продължи на север, без да влиза във Вегас: „Моля ви, не минавайте през Вегас“, се казваше в писмото.

Беше четири часът без три минути, когато мина през Тонона. Прекоси го, без да спира. После — по 8 А, който отиваше към Батъл Маунтън и Елко. След това — по 82-и, а значи и пистата…

Тя навлизаше и широко криволичеше по едва забележими следи между двойните, обрасли с гори масиви на Монитор и Токима, които далеч надхвърляха три хиляди метра. Двайсет и седем мили и половина по пистата. Вдясно има поток и по-малък път, обозначен с „Mud Uells“^[1].

Ангел пое по него. „Карате две мили. Отляво има колиба.“ Откри колибата — дървена, порутена, самотна, кацнала на малка скалиста издатина точно до една пещера.

„Ако обичате, чакайте там.“

Изключи мотора и в следващия миг го потисна смазваща тишина. Самото отваряне на вратата му се стори като невероятен трясък. Стигна до колибата — празна и вероятно изоставена. Но забеляза, че наскоро с бил пален огън. Излезе от колибата и тръгна към пещерата, от чиито камъни се стичаше малко вода. Седна отново зад волана, пусна радиото, но веднага го спря — звуците му се сториха кощунствени сред тази тишина.

Едва след половин час внезапно изпита чувството за нечие присъствие. Слезе пак от колата, погледна нагоре и пулсът му слабо се увеличи. Висок и мършав силует се спускаше по пътеката с леката стъпка на ловец, без да се претърколи нито едно камъче.

Той позна Реб Климрод.

— Мините най-напред — каза Реб.

Разтвори върху капака на автомобила щабна карта и Тюдор Ангел веднага забеляза неизброимите кръстчета, кръгчета, чертички и триъгълници, които бяха нанесени върху нея.

— Гледайте по-внимателно, Тюдор.

Той се наведе и видя, че освен предишните обозначения имаше и други подчертани квадратчета и букви.

— Тюдор, кръстчетата са за Лавлок, кръгчетата — за Съркъл, трите чертички — за Три Фингърс, триъгълниците са естествено за Трайангъл Уест, квадратчетата — за „Чес & Уилсън“… Останалото е просто — „Н“ — за „Хай Хил & Уестърн“, „G“ — за „Голдман“ и така нататък.

Ангел знаеше имената на дружествата, но смътно. След малко си спомни:

— Това са същите, които ме помолихте да създам преди пет години.

— Те и още осем. Записвайте, ако обичате.

Започна да диктува гражданските мотиви, имената, адресите и телефонните номера на пълномощниците, използваните при всеки различен случай адвокати, банките, които са ги обслужвали — като при последните веднага даваше името на действащия банкер, адреса и домашния му телефон. Приключи диктуването и попита:

— Записахте ли всичко?

— Да.

— Бих искал с помощта на тази карта да изготвите списък за мините и залежите на всяко дружество. Да извършите всичко необходимо: първо, контрол на пълномощниците и тръстовите актове от първа степен, второ — да сверите тръстовите актове от втора степен на ваше име. Внимавайте, моля ви, при регистрирането на актовете за собственост. След като приключите с тази работа, бъдете така добър да предадете всичко на Сетиниац, както винаги.

— Лично.

— Лично.

Ангел гледаше картата едновременно очарован и слисан.

— Дявол да го вземе, колко мини сте купили?

— Триста петдесет и три. Липсва ми още една.

— И всичките за добив на злато?

— Да. Когато свършите с картата, ще ви помоля да я изгорите.

— Няма проблеми — отговори Ангел.

Той оглеждаше Реб Климрод, който беше пуснал брада и дълга коса, а около челото си бе завързал лепта от зелена змийска кожа. Ако не бяха светлите му очи, които осветяваха слабото и силно загоряло лице, човек можеше да го вземе за някой избягал от резервата апах. Тюдор бързо размишляваше. Каза:

— Преди пет години купихте златни мини из целите Скалисти планини. Обшият показател за всичките беше, че са недоходоносни. Тогава една унция добито злато струваше трийсет, хайде, четирийсет долара спрямо официалния курс, впрочем непроменен и до днес — трийсет и пет долара. Надявате ли се на нещо?

Срещна неочаквано ледения поглед на Реб и моментално успя да се усмихне:

— Оттеглям си въпроса.

— Не го чух — отвърна Реб. — Сега парцелите. Пишете ли?

Започна да се смрачава. Ангел взе от жабката електрическото фенерче…

— Аз ще го държа — каза Реб.

… И продължи да записва диктуваното, като с всяка измината минута изумлението му нарастваше.

— Край — изрече най-сетне Климрод.

Върна фенерчето на Ангел и закрачи по скалистата издатина пред старата колиба, в някои моменти почти невидим, което придаваше нереалност на сцената.

Ангел прегледа набързо бележките си и направи първата преценка:

— Най-общо казано, четиринадесет хиляди хектара…

— Тринайсет хиляди осемстотин и девет.

— Плюс това, което сте купили от 1951 допреди две години.

— Плюс шестнайсет хиляди шестстотин петдесет и три. Общо трийсет хиляди четиристотин шейсет и два. Разпределени върху хиляда четиристотин и дванайсет парцела и шейсет и четири дружества.

— Всемогъщи Боже! — възкликна Ангел.

Във вече плътния мрак се чу спокойният, бавен и развеселен глас на Реб Климрод:

— Не мисля, че Той има кой знае какво участие във всичко това. Тюдор, след като приключите със сверките и другите операции по контрола, естествено всичко предавате на Сетиниац. Тюдор?

— Да, Реб.

„Къде, по дяволите, отиде?“, питаше се Ангел, който нищо не виждаше.

— Благодаря ви, че дойдохте. Благодаря ви за помощта, която ми оказвате от шест години. Преди известно време минах покрай къщата, която сте купили сред хълмовете на Санта Моника. Много е красива и напълно си заслужава сто двайсет и двете хиляди долара, които сте платили за нея. Видях също и децата ви, с които имате пълно право да се гордеете. Струва ми се, че на 2 октомври ще празнувате двайсетгодишнината от сватбата ви. Или се лъжа?

— Не — отговори Ангел, разкъсван от противоречиви чувства: от безграничното възхищение, уважение и приятелство, но и от страх пред неизречената заплаха, че Реб имате толкова точни сведения за него.

— Още ли обичате румънската живопис, Тюдор?

— Тя беше причината да се запознаем.

— Случаят ме направи собственик на много красива картина на Теодор Палади, която може да се сравни с Матис или почти. Ще бъда много щастлив, ако я приемете. Ще пристигне у вас след петнайсетина дни — на 2 октомври сутринта, ако не се лъжа. А сега, Тюдор, ви моля да тръгвате.

— Това място е накрай света. Искате ли да ви закарам донякъде?

— Не, благодаря, Тюдор. Отивате във Вегас, както се разбрахме. Апартаментът във „Фламинго“ е на ваше име. Предполагам, че екипът ви е вече там, на място?

— Както ми бяхте казали.

Мълчание. И неочаквано, с безшумно приближаване апахът със светли очи се появи до отворената врата на колата и приятелски изрече:

— Разкарайте се, Тюдор, моля ви. Поканен съм на боб от един златотърсач в околностите, който се нарича Фергюс Мак Тавиш. Ако ме види да слизам от кола като вашата, ще ме вземе за някой милионер и ще поиска за мината си сто долара повече, отколкото струва.

 

 

От Черно куче Тюдор Ангел стана Човек на Краля — заради добрата работа, интелигентност и абсолютна преданост към Реб Климрод.

Сделката със златните мини бе изградена по изпитан модел — всяко малко дружество, притежаващо една или няколко мини, бе ръководено от пълномощник. Като явен и официален собственик този пълномощник всъщност отговаряше пред един доверен собственик, подчинен на определен Човек на Краля, в случая — на Тюдор Ангел. Който единствен познаваше Реб и контролираше дейността на всички доверени лица в определена област.

Всеки Човек на Краля до края вярваше, че е единствен, и познаваше Климрод предимно като ексцентричен милиардер, който иска да запази анонимност поради лични причини (някои смятаха, че самият Реб е представител на някой друг, на група или на цяла държава). Братята Петридис например мислеха, че Реб е само един корабопритежател; Ангел го смятате за ловък бизнесмен по недвижими терени и златни мини; Сантана го виждаше като собственик на петрол; Несим дълго време смяташе, че е просто много богат човек, който няма голямо желание да участва в борсови спекулации.

 

 

Сделката със златните мини в Невада, Колорадо и другите щати от района на Скалистите планини несъмнено бе най-простата, която Краля някога бе осъществявал.

От 1951 до 1957 година чрез последователни закупувания и при пълна дискретност Реб Климрод вложи три милиона двеста деветдесет и шест хиляди долара. В наистина недоходоносни мини и постепенно почти всичките изоставени през последните четиридесет години; извличаното от тях злато дори не покриваше разходите по експлоатацията им, като се има предвид официалната цена на метала: трийсет и пет долара за унция.

Цифрата триста петдесет и четири златни мини, която Реб Климрод даде на Тюдор Ангел, фиксираше точно и концесиите, на които Ангел регистрира актовете за продажба, или по-точно, чиито покупки той ръководеше. Но успоредно с екипа на Тюдор действаше втори екип и тези 354 мини бяха само част от гигантската покупателна вълна, която Реб Климрод предприе между 1951 и 1957 година… и която го направи притежател на 2211 залежа.^[2]

На 21 януари 1980 година вследствие последователните покачвания златото, което през 50-те години струпаше тридесет и пет долара за унция, достигна астрономическа цена — осемстотин и петдесет долара за унция.

Две години по-рано, през февруари 1978, всичките мини бяха отново отворени и пуснати в действие.

Същевременно Несим Шахадзе от името на Реб купуваше редовно всяка година злато на стойност (в зависимост годините) между двеста хиляди и един милион и половина долара — отначало за трийсет и пет долара за унция, а от декември 1974, когато операциите със злато станаха свободни в Съединените щати — за сто и осемдесет долара.

Реализираната от Краля печалба през януари 1980 година можеше с точност да се изчисли — четири милиарда триста петдесет и пет милиона долара…