Пол-Лу Сюлицер
Зеленият крал (25)

23.

За да се възстанови главозамайващата плетеница от опции, размени, трансфери и сделки от всякакъв вид, изтъкана по онова време от Климрод, при преброяването опциите им се оказаха не по-малко от трийсет и осем — някои вдигнати твърде бързо, за броени дни, други оставени висящи в продължение на месеци. Сетиниац никога не успя да определи точната сума на използваните капитали; преплитането на банки, финансови учреждения и дружества бе такова, че бе необходима цяла армия от експерти, които да работят една година, за да може да се разбере нещо. И още. Осемдесет процента от дружествата, които бе създал, за да му служат като щафета за предаване, били разпуснати, активът им изтекъл към банки „off-shore“^[1] и изчезнал в меандрите на номерирани „панамски сделки“. Едно нещо е сигурно: Реб Климрод бе започнал само с двеста трийсет и петте хиляди долара, отпуснати му от банката в Ню Джърси, която отворила касите си за него след намесата на Аби Левин. През цялото останало време той действаше, като непрекъснато реинвестираше собствените си печалби. Нямаше никакви налични пари от другите си сделки, въпреки че те започнаха да носят с пълни шепи. Може би това бе кокетиране от негова страна или непреклонна воля да поддържа непропускваеми прегради между тази великолепна спекулация и останалите му сделки…

Широко използваше банковия кредит. Положението, което заемаше, бе благоприятно за това: сделките му го поставяха в непрекъснат контакт с ключовите ръководители на най-добрите банки по Източния бряг. С някои от които често установяваше лични приятелски връзки, като Дейвид Филоус например, останал негов верен приятел чак до края.

В много случаи, за да купи нещо от една банка, той използваше нейните собствени пари, които действащите дружества му предоставяха.

Цялостните операции бяха напълно легални. През 1952 година Министерството на финансите направи много строга проверка на Диего Хаас — не откри нищо осъдително, всичко бе в ред. Самият Реб никога не е бил подлаган и на най-малък контрол. Поради една причина: името и подписът му не фигурираха никъде.

 

 

Сделката с „Уол Стрийт“ 40 бе малко по-сложна, поне в крайната си фаза. Климрод доста лесно придоби опция върху част от терена, който принадлежеше на „Хънт Манхатън“.

Получи и втория парцел, който притежаваха двама далечни и свадливи племенници на семейство Икабот, посредством кантората на Ник Петридис — един от бъдещите Хора на Краля.

Оставаше третият парцел от терена.

Той беше собственост на дружеството, построило сградата през 1920 година.

„Котирано дружество“ „over-the counter“^[2], допълнително към официалния пазар, обясни Хазендорф. Сградата и парцелът в момента бяха единствената му наличност. Но отказваше да продава. Имаше сериозна причина: според законите на щата Ню Йорк подобна продажба може да се извърши само ако две трети от акционерите са я одобрили.

Даниел Хазендорф беше всичко друго, но не и глупак. Улови мисълта в очите на Климрод в момента, когато тя започна да се заражда…

— О, не — извика той, — това не!

— Какво не? — попита Диего.

Хазендорф наблюдаваше замечтаното лице на Реб. Обясни:

— Ако добре разбирам какво има в главата си, той иска да предизвика продажба на търг, „akctoin“^[3], в резултат на който се надява да купи най-малко шейсет и седем процента от акциите на „Брю“. И в такъв случай благодарение на собствеността си върху две трети от дружеството той ще може да ликвидира наличността по свое желание. Този човек е напълно луд.

Жълтите очи на Диего проблеснаха с дива жестокост:

— Мери си думите, Даниел.

Трепереше от ярост. Хазендорф поклати глава и разтвори ръце:

— Добре, добре.

— Диего?

— Да, Реб?

— Всичко е наред.

Действието се развиваше в стаичката на Климрод — той бе неин наемател повече от десет години, — в невзрачна и овехтяла сграда на Западна 11-а улица в Гринуич Вилидж. Диего Хаас заемаше съседната стая. След малко Диего попита:

— Наистина ли искаш да направиш това, Реб?

— Да.

Климрод се обърна към Хазендорф:

— Колко са акциите?

— Двеста хиляди.

— Кои ги държат?

— Наследниците на Брюбейкър и Неш, по около петнайсет процента за всеки от тях. Останалите са дребни притежатели.

— Котирането?

— Петдесет и три и три четвърти вчера.

— Тенденцията?

— Нещата се пораздвижиха в последните седмици. Към покачване. Качи се с два пункта, падна с половин, после пак малко се качи. Сигурно ще продължава да нараства.

— Шейсет?

Несъмнено това, което най-много учудваше, дори шокираше Даниел Хазендорф (освен страха, който му вдъхваше), бе пълната апатия на Реб — без никакъв намек да се извини, че е престорено — към обстановката, дрехите, храната и въобще към всичко, което за самия Хазендорф и за милиони човешки същества представляваше солта на живота. Хазендорф наскоро бе купил великолепен апартамент-тераса към Парк Авеню. А Климрод лежеше на леглото със скръстени под главата ръце в тази кочина, където нямаше нищо друго освен около двеста книги, струпани направо на пода.

— Бих се изненадал, ако се покачат до шейсет — каза Хазендорф. — По дяволите, това прави дванайсет милиона долара! А…

Внезапно спря. Щеше да каже: „А вие със сигурност нямате дванайсет милиона долара.“ Но очите на Климрод бяха вперени в неговите и той изпита чувство на притеснение.

— Даниел? — кротко попита Климрод. — Даниел, колко получихте като комисиона, откакто работите с мен?

— Немалко — призна Хазендорф.

— Не мога да ти кажа точната цифра сега — продължи Климрод със същата обезпокояваща кротост. — Но ако реша, бих могъл да я намеря. Според мен трябва да е някъде около три милиона седемстотин хиляди деветстотин и дванайсет долара, плюс-минус един долар. Така ли е, Даниел?

— Да. Сигурно е така.

Диего Хаас бе преизпълнен с гордост. Никак не обичаше Хазендорф: „Това копеле ще се разхожда из целия «Уол Стрийт», та чак до 5-о Авеню и навсякъде ще разправя, че е спасил «Уол Стрийт» и цялата Нюйоркска борса чрез дяволската си хитрост. Но пред Реб е само едно куче с подвита опашка — точно както и аз впрочем, но аз съм щастлив от това, — което напълва гащите…“

— Дан, според вас какво ще стане, ако реша да ви разоря? — попита Климрод.

— Аз нищо не съм казал.

— Дан, искате да преустановите работата си с мен?

— Не.

— Мислите ли, че имате и най-малкия шанс да работите за своя сметка (да не говорим срещу мен), без веднага да забележа?

— Не.

— Напълно ли сте сигурен?

— Да. Напълно.

Мълчание. Реб поклати глава:

— Към коя посредническа агенция ще ме посъветвате да се обърна за тази сделка?

— „Акуавива“. Те са най-добрите в тази област. И са свързани със семейство Брюбейкър. Хари Брюбейкър се ожени за една от дъщерите на Акуавива.

Климрод се усмихна:

— По едно щастливо стечение на обстоятелствата сутринта им телефонирах в качеството си на ваш секретар. Днес в четири часа имате среща с Тони Акуавива. Ще му предложите седемдесет и пет долара за всяка от трийсетте хиляди акции Брюбейкър. Сигурен съм, че ще го убедите да приеме. Ще го натоварите да организира продажба на търг за всичките останали акции на „Брю Инкорпорейтид“. На същата цена, като може да стигнете до сто трийсет и пет хиляди, или до две трети от всички акции. Знаете ли, че Джордж Неш, който също държи трийсет хиляди, е започнал преговори с „Фърст Нешънъл“ за цялостна продажба на сградата на „Уол Стрийт“ 40?

— Не.

— Не е лошо от време на време да продавате сандвичи. Много по-поучително е, отколкото четенето на „Уол Стрийт Джърнъл“. Дан, направете така, че Акуавива да си мълчи, и не ходете при Неш, аз ще се заема с него. Дан?

— Да?

— Разбира се, вие сте този, който официално ще купи акциите посредством обичайния механизъм. Съдружници сте с тук присъстващия Диего Хаас в дружество, което бе създадено вчера. Обърнете се към Лернер за подробностите. Докато мислех по въпроса, стори ми се, че прекалено се увлякохте по риболова — корабът, който купихте миналата неделя в Кей Уест, не струва чак толкова, можехте да го получите за петстотин долара по-малко. Но видях снимки — наистина е хубав. Надявам се, че с него ще хванете много риба. Въпроси, Дан?

— Всичко е напълно ясно — отговори Хазендорф.

— И аз имам същото чувство — промърмори Реб и се прозя.

 

 

— Всичко е много просто — каза Реб на хората от „Хънт Манхатън“. — Искате да продадете парцела си от терена на „Уол Стрийт“ за десет милиона долара. Дадохте ми опция, която ще освободя веднага щом се сдобия с парите, за да го направя. Така че ние сме нещо като съдружници. Вече купих парцела на Икабот. Остава частта на „Брю“. Предприех закупуването на сто трийсет и пет хиляди нейни акции. По седемдесет и пет долара всяка. Ще ми струва между дванайсет и тринайсет милиона долара заедно с разходите и комисионите. Бих могъл да намеря тези пари и от друга банка, но не искам да ви лишавам от моя милост като клиент. Винаги съм бил доволен от услугите ви.

Хората си помислиха, че е дяволски нагъл. Не му го казаха. Попитаха го колко му трябват и той отговори, че може да събере три милиона, но не повече. Усмихна се:

— Остават десет. Които ще ми предоставите вие, не наведнъж, а в течение на закупуваните от мен акции.

И с какво исканият от него заем ще бъде гарантиран? Той обясни:

— Задължавам се да освободя във ваша полза всяка от акциите „Брю“, която успея да купя. И, разбира се, пак при вас ще депозирам трите милиона акции, които вече съм купил или ще купя в следващите дни. Гарантирам.

Вдигна мършавата си голяма ръка, сякаш за да предотврати някаква забележка:

— Знам: ще ми кажете, че ако не успея да се сдобия с контролния пакет акции на „Брю“, тоест ако не достигна квотата от две трети, тези акции, за които съм платил седемдесет и пет долара, веднага ще паднат на петдесет и няколко. Но вие не поемате никакъв риск. Един пример: да предположим, че получа само сто и десет хиляди от сто трийсет и петте хиляди акции, които са ми необходими. Ще проваля сделката. Акциите ще паднат до петдесет и няколко. Но какво ще остане в касите ви? Вие ще финансирате закупуването само на осемдесет хиляди от тези акции. Тоест шест милиона. Акциите вече ще струват — да предположим, което е вероятно, че те ще паднат до петдесет и пет — само четири милиона сто двайсет и пет хиляди. Но моите три милиона останат у вас, нали така? И напълно покриват разликата. Вие не рискувате нищо. Освен това…

От платнената си торба извади копие на някакво писмо.

— Освен това вече имам купувач за сградата на „Уол Стрийт“ 40. „Юрбейн Инсюрънс Лайф“. Ето писмото, в кое то потвърждават намерението си да купят сградата веднага щом стана неин собственик. Бих желал бърз отговор, ако обичате. Дружеството, управлявано от господата Хазендорф и Хаас, вече е закупило малко повече от два милиона акции. Всъщност трийсет хиляди от тях. А търгът наближава, няма време.

 

 

През целия си живот Диего Хаас бе абсолютно сигурен само в две неща. Първото, че Краля е безспорен гений, второто, че самият той, Диего, няма дарба към аритметиката.

Все пак, след като двайсет пъти последователно сметна ДЕСЕТ милиона (платени за парцела на „Хънт Манхатън“), ЧЕТИРИ И ПОЛОВИНА (за парцела на Икабот) и ДВАНАЙСЕТ И ПОЛОВИНА (за купуването на седемдесет и един процента от акциите на „Брюбейкър Инкорпорейтид“), с право стигна до заключението, че всичко това прави двайсет и седем милиона.

— Заедно с разходите. Имаше разходи, нали, Реб?

— Да.

— Много ли разходи? И комисиони?

— Диего, остави Дан Хазендорф на мира.

— По дяволите, този тип навсякъде крещи, че е създателят на твоето прегрупирване на „Уол Стрийт“. Дори е давал интервюта за „Дейли Нюз“ и „Фортун“!

— Това няма значение. Не държа да давам интервюта.

Известно време Реб се усмихваше:

— Ясно ли е, Диего?

— Ясно. Мога ли да ти задам един въпрос?

— Да.

— Какво искаш да постигнеш? Да бъдеш най-богатият или най-неизвестният човек в света?

— В известен смисъл… Тази вечер хамбургерите са от мен. А после може да отидем на кино. Но ти ще купиш билетите.

Разбира се, Хазендорф си го отнесе по време на търга за акциите на „Брюбейкър енд Неш Инкорпорейтид“.

 

 

Според Сетиниац цялостната печалба е сто двайсет и четири милиона долара, придобита от различните дружества на Климрод при операцията „Уол Стрийт“. Даниел Хазендорф получи за работата си тринайсет милиона комисиони.

Сетиниац смята, че само сградата на „Уол Стрийт“ 40 — една-единствена сграда в началото! — наистина придружена с други сделки, е оставила двайсет и седем милиона на Краля. И макар че тази сделка бе новина номер едно във вестниците (името на Климрод не бе цитирано никъде, говореше се само за Хазендорф), тя не беше най-важната, въпреки че си остава най-впечатляващата. Печалбите му дойдоха не толкова от големите сгради, а от закупуването на по-скромни и по-невзрачни места за строеж, чиято стойност за няколко месеца, поради „повторното стабилизиране“ на „Уол Стрийт“, стремглаво се повиши. Най-обикновен ресторант, бар, какъвто и да е магазин или апартамент утроиха и учетвориха цената си само поради съживяването на квартала и окончателното съседство на всички тези банки.

Реб удвои дейността си на „Уол Стрийт“ начело с Хазендорф, Хаас и други подставени лица — имената е безпредметно да цитираме тук — с невероятна серия от операции под ръководството на други два екипа, чието съществуване знаеше може би единствено Хаас.

Фактът, че на преден план стоеше Даниел Хазендорф (който след раздялата си с Реб не бе чак толкова щастлив), а Климрод — в сянка, се дължеше на съгласието, постигнато между двамата мъже още в началото. Реб Климрод вече изпитваше истинска омраза към лична реклама.

 

 

Операцията на „Уол Стрийт“ започна през октомври 1950 година и приключи през юни 1951.

Но преди операцията се състоя пътуването до Лондон и европейския континент.

И най-главното — преди, по време и след нея — това бе Чармиан Пейдж.