Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Roi Vert, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Sindicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2013)

Издание:

Пол-Лу Сюлицер. Зеленият крал

Френска. Първо издание

ИК „Библиотека 48“, София, 1993

Редактор: Катя Витанова

Коректор: Ана Лазарова

ISBN: 954-8047-16-0

История

  1. — Добавяне

22.

Добре беше да се запомнят четири точки, за да се разбере сделката от „Уол Стрийт“:

— Цялата операция се извърши за десет месеца;

— Реб Климрод я осъществи, ръководейки едновременно десет, двайсет, трийсет други предприятия, твърде различни едно от друго, не само в Ню Йорк и не само в Съединените щати. Това беше една от десетките шахматни партии, който Климрод играеше едновременно; — по стар навик Реб Климрод действаше сам, доверявайки се единствено на паметта си. Създаде дружества (общо двайсет и девет), много от които преустановяваха своята дейност веднага щом изпълнеха задачата си. И използва много хора, като на преден план винаги бе Даниел Хазендорф; но никога никой от тях нямаше цялостен поглед върху нещата; — групирането на „Уол Стрийт“, което всъщност реши бъдещето на финансовия квартал, обхвана шейсет и седем банки и различни финансови учреждения и застрахователни компании. Общата сума, влязла в обращение, достигна и вероятно надхвърли един милиард долара.

 

 

Дейвид Филоус каза:

— Най-сетне получих съгласието и на останалите членове от административния съвет. Преди всичко, що се отнася до терена, който купих от вас, ние наистина възнамеряваме да построим шейсететажен небостъргач, в който да групираме всичките си служби. След това, що се отнася до седемте други сгради…

— Вече уредих първия проблем — „Пайн Стрийт“ 18.

— Която приятелят ми Харви Бар се е ангажирал да купи. Писмото му е като образец от антология — мисля, че ще си го сложа в рамка. Но както и да е. Остават още седем сгради.

— Заявих, че съм готов да ги продам от ваше име.

— Харви Бар ми каза, че сте поели същия ангажимент и с него по отношение на две сгради, които принадлежат на банката му — едната на „Уилиам Стрийт“, другата в Бруклин, Вярно ли е?

— В известна стенен.

— Шест за нас, две за Бар. Общо осем. Докъде, по дяволите, искате да стигнете? Да купите или да продадете целия „Уол Стрийт“?

— Не виждам кой би могъл да си представи подобна налудничава мисъл — спокойно отговори Реб Климрод. — Упълномощавате ли ме да продам останалите шест сгради от ваше име?

— Да.

— Бих искал да ми издадете официално пълномощно, осигуряващо ми правоспособността да преговарям при продажбите. Това, което адвокатите ми наричат „exclusive sell agreement“[1], съответстващо на „power of аttorney“[2]. Възможно ли е?

Филоус хвърли поглед към един от присъстващите юристи. Той кимна.

— Имате го — каза Филоус. — Адвокатите ви ще уточнят подробностите.

— Сега цената. На колко изчислявате стойността на всичките сгради?

— Заедно с „Пайн Стрийт“ 18 ли? Харви Бар не споменава никаква цифра в писмото си. Наистина се ангажира със закупуването на „Пайн Стрийт“ 18 след шест години, но този стар мръсник не казва никаква цифра…

Весела светлинка трепна в очите на Филоус.

— Предполагам, че това е ваша идея?

— Да.

— Мислите за „packgedeal“[3], цялостна продажба на седемте сгради, включително тази на „Пайн Стрийт“, така ли?

— Да.

— Струва ми се, че вече споменах една сума за всичките сгради.

— Четирийсет милиона. А аз ви отговорих трийсет и пет. Какво ще кажете за трийсет и седем?

— Разумна цифра, която може би ще бъде приета и от останалите членове на административния съвет. Климрод?

— Да?

— Лъжа ли се, или вече имате предвид някои купувачи?

Реб наведе глава, вдигна я и се усмихна:

— Аз — каза той. — Аз бих искал да купя тези сгради.

Филоус избухна в смях.

— И като си помисля, че за малко щях да пропусна да се запозная с вас! Цял живот щях да съжалявам! Вашето предложение?

— Искам опция за една година, като срокът започва да тече от утре. Цената на всяка сграда няма да бъде посочена, но специална клауза ще указва във всеки случай сумата от продажбата на шестте сгради, включително и на „Пайн Стрийт“ 18, която сума трябва да бъде трийсет и седем милиона долара.

— Климрод?

— Да?

— Не искате ли да работите при нас?

— Нямам намерение да купувам банка, поне за момента. Благодаря все пак.

 

 

Това стана на 26 октомври, деня, в който официално бяха изработени договорите — от дружество, за което Диего Хаас без особено учудване откри, че е негов президент — за прехвърлянето на терена на „Пайн Стрийт“ на „Хънт Манхатън“.

На следващия ден, 27-и, притежавайки два милиона и шестстотин хиляди долара (след приспадане комисионата на Даниел Хазендорф) и чрез посредничеството на дружество, представяно пак от същия Диего Хаас, Реб Климрод взе опция върху седемте сгради на „Хънт Манхатън“.

Посредством изплащането на депозит от един милион триста и петдесет хиляди долара — или пет процента от крайната цена; трийсет и седем милиона долара.

След още един ден, 28-и, пак на принципа на „Leverage“ (лоста), позволяващ да се продаде на „Б“ това, което още не си купил от „А“, с депозит от пет до десет процента от цената на покупката и едва след това, след като „Б“ ти е платил, ти на свой ред да платиш на „А“, Реб Климрод се оказа собственик на още две сгради, принадлежащи на „Комершъл енд Индъстриъл Банк“ на Харви Бар.

За случая си послужи с трето дружество и отново с Даниел Хазендорф като знаменосец. Взе опция за осем месеца, като в замяна изплати петте процента от цената, която искаше Бар (шест и половина милиона), или триста двайсет и пет хиляди долара.

Това означаваше, че ЕДИНАЙСЕТ дни след като започна атаката си на „Уол Стрийт“ и след като бе върнал на банката в Нюарк отпуснатите му заеми, Реб Климрод — започнал без цент, но също не дължащ нито цент комуто и да е — беше законен собственик (или поне имащ правото да ги продава на каквато си иска цена) на ДЕВЕТ сгради.

И му оставаха деветстотин двайсет и пет хиляди долара налични пари.

И то не каквито и да е сгради.

— „Musical chairs“ — каза Хазендорф, чието добро настроение се дължеше на получените от Реб комисиони.

Изразът изненада Диего. Комисионерът му обясни, че това е метафора, използвана най-вече в недвижимата собственост, което означава добри места, нещо като първите кресла в концертната зала.

И тъкмо с тези първи „концертни кресла“ започна симфонията.

Решението, взето от „Хънт Манхатън“ и последвано от „Комершъл енд Индъстриъл“ на Бар, предизвика голямо оживление. Изведнъж всички се успокоиха: все пак „Уол Стрийт“ си оставаше мястото, което трябваше да се „стабилизира“, според използвания тогава израз…

„Бродуей“ 165 бе купена за двайсет и един милиона долара и половина от банката Дж. П. Флинт. Размяната се извърши за три дни, след един първи отказ на Александър Хейнс, който изтъкна като причина, че няма нужда от допълнително място. Но Хейнс бързо отстъпи, когато на прост език му обясниха намеренията на „Мютюъл Гуарънти Корпорейшън“ да се слее с Флинт. Аргументът бе използван от Хазендорф, несъмнено манипулиран от Реб Климрод, но той беше достатъчно интелигентен, за да го открие сам: „Когато «Мютюъл» пристигне с предложение за сливане, положението ви ще бъде много по-добро и, по-важното, ще имате нужда от място…“

Диего Хаас записа в собствената си сметка двайсет и един милиона и петстотин хиляди долара. Въпреки всичките си странности той бе започнал с една цифра: трийсет и седем милиона. Сумата, която Реб се бе наел да изплати на „Хънт“ за седемте сгради…

— А двайсет един и половина, извадени от трийсет и седем, прави… петнайсет и половина. Но имаме още шест сгради за продаване. Мадре де Диос, Реб, само приятелчето ти Бар да направи малко усилие, и последните пет сгради могат да бъдат чиста печалба!

Диего срещна сивия и развеселен поглед. Попита:

— Все още нищо не съм разбрал, така ли?

— В известен смисъл.

 

 

Харви Бар се съгласи да плати седемнайсет и половина милиона за „Пайн Стрийт“ 18. Даниел Хазендорф получи двойна комисиона заради качествените си услуги и се сдоби с допълнителни четиристотин хиляди долара за продажбата на първите две сгради от имуществото на „Хънт Манхатън“.

Сграда номер три се намираше на „Бивър Стрийт“ 32. Климрод не я продаде. Размени я. Срещу две по-малки постройки — на „Бродуей“ 34 и „Насау Стрийт“ 56, — предложени му от „Ню Йорк Сивик Банк“. Банката размени при условие, че ще й бъде предоставена възможността да построи втора сграда до тази на „Бивър Стрийт“ 32.

Номер 34 на същата улица се заемаше частично от службите на „Уошингтън Тръст Къмпъни“.

Реб Климрод предложи на „Уошингтън“ да се групира — както постъпи „Хънт Манхатън“ — върху три парцела на „Уилиам Стрийт“, които той се захвана да получи, понеже настанените там „Инлънд Комершъл Тръст“ и „Ню Йорк Сити Файнейишъл Корпорейшън“ приеха предложението му да се преместят на „Бродуей“ 132 и 95…

… А сградите на 132 и 95 трябваше да се освободят, понеже „Лайф Атлантик Секюрити“ беше съгласна да ги напусне и да се премести на „Уол Стрийт“ 42, която пък бе освободена от „Континентал Ню Йоркър Банк“, отивайки на „Насау Стрийт“ 56 — една от двете сгради, за които Климрод (какво щастливо съвпадение) бе получил опция за покупка в рамките на сделката с „Ню Йоркър Сивик Банк“, а другата сграда…

— Нещо да не ти е ясно? — Реб попита Диего.

— Само едно — отговори Диего с пълна уста. — На колко дружества съм президент?

— Девет.

Двамата се намираха пред Нюйоркската фондова борса и ядяха прави сандвичите на „Жауа Фууд“.

— Девет? Миналата седмица бяха десет. Акциите ли ми спадат или какво? Май съм в упадък, а?

— Вчера и завчера разпусна три.

— Значи остават седем.

— Но тази сутрин създаде две нови.

— Все пак не стоя със скръстени ръце! — възкликна аржентинецът.

Бележки

[1] Изключително споразумение за продажба. — Б.пр.

[2] Сила на довереника. — Б.пр.

[3] Пакетна сделка. — Б.пр.