Линда Феърстийн
Вероятна смърт (7)

6.

— Знаете, че мразя да се съгласявам с Чапмън, но наистина през повечето дни като че ли психарите поемат управлението на клиниката в свои ръце — коментирах, докато отварях бележника си. — Освен това неведнъж и хора от персонала са създавали проблеми.

— Шефе — намеси се Питърсън, за да обясни ролята ми на Макгроу, който не бе свикнал прокурори да участват в полицейски съвещания, — помолих Алекс да изрови всички дела за сексуално насилие, по които е работила през последните две години. Хората ми нямат информация за други престъпления, освен убийства, и реших, че може да бъде от полза, като се има предвид това, което е сполетяло Доджън.

— Със Сара нахвърляхме всичко, за което успяхме да се сетим, но все пак това са само част от случаите. Ако на някого от близките ви му предстои операция и може да избира къде, посъветвайте ги да предпочетат ветеринарния медицински център или домашна болногледачка. В тези големи болници наистина е рисковано. Ще започна с най-близката. Тук, в „Мид-Манхатън“, са разследвани няколко случая. Наскоро полицаи от седемнайсети участък заловили портиер, работил на тази длъжност едва три месеца. Често нахлузвал бяла престилка и търсел стаите на пациентки, които не говорят английски. Не питали какво прави там, навярно защото не можели. Жените предполагали, че е лекар и когато повдигал завивките им и започвал вагинален преглед, не се съпротивлявали. Казва се Артър Хеленко. Бил е арестуван и уволнен преди две седмици. Едва тогава в „Личен състав“ проследили трудовата му биография. Миналата година е бил уволнен от „Бронкс Самаритан“ точно за същото провинение. Представил фалшива автобиография, която никой не проверил, и без проблем се върнал в бизнеса.

— Сега в затвора ли е?

— Не. Пуснат е под гаранция. Предстои официално обвинение и процес. Маккейб, Лозенти и Рамирес — тримата детективи, които трябваше да свършат най-досадната част от работата — подробно записваха информацията. Подадох им копия от досието на Хеленко, с адреса и сведения за произхода му.

— Има ли други провинения, свързани с насилие? — попита Уолъс.

— Според това досие — не. Но естествено имал е зъб на болницата, което е вероятен мотив, или е реагирал яростно, защото намерението му е било сексуално насилие, а доктор Доджън се е съпротивлявала. Следва случаят с доктор Мистрал. Анестезиолог. От областната прокуратура на Бъргън Каунти, Ню Джърси, веднага се сетили за него, когато чули за убийството в сутрешните новини. Преди месец доктор Мистрал е бил обвинен в изнасилване. Открили го в празна операционна да извършва сексуален акт с пациентка, упоена с конска доза успокоително, след като претърпяла операция на крака.

— Какво общо има това с „Мид-Манхатън“?

— Може би нищо. Все пак ще проверим досието му. Вярвате ли, че хората, които издават и отнемат разрешителни тук, в Ню Йорк, Комисията за професионална дисциплина, веднага след решението на съда са издали постановление, според което присъдата му влиза в сила едва когато бъде окончателно произнесена през май? Е, точно това са направили. Дали са му на разположение още шест седмици да повтори деянието си от тази страна на река Хъдзън.

Макгроу попита дали знаем местонахождението му през последните четирийсет и осем часа.

— Може ли да обясни къде се е намирал от понеделник вечерта, когато доктор Доджън се е върнала в града, досега?

— Все още никой не го е разпитал — отговорих. — Съпругата му го изритала от къщи след процеса в Джърси, така че не знаем сегашния му адрес. Носят се слухове, че спял на някоя от масите за рентгенов преглед в болницата, в която работи, защото не можел да си позволи хотел. Трябва някой от екипа да поговори с него, когато поеме дежурството си утре. Ще разпитаме целия персонал.

— Да поговори с него? По-скоро бих разбил физиономията му. Единствената разлика между това, което е извършил, и некрофилията е, че тялото на жертвата все още е било топло. Защо, за бога, са тези формалности?

— Ела на лекцията ми пред абсолвентите на „Ленъкс Хил“ утре вечер и ще се опитам да ти обясня. А сега следва нещо наистина интересно, което Сара Бренър откри. Подадено е оплакване срещу частен гинеколог, световноизвестен специалист по стерилитета с кабинет на Пето Авеню. Ползва се с привилегии в „Мид-Манхатън“, както и в три други болници в Ийст Сайд, така че без проблем може да влиза и излиза оттам, когато пожелае. Няма криминално досие. Казва се Ларс Ериксон. Жертвата твърди, че я е изнасилил миналия месец, когато се преместила тук от Ню Хемпшир.

— Предявено ли му е обвинение?

— Не…

Макгроу изрева срещу мен:

— Какво чакате?

— Всъщност, шефе, жертвата страда от сериозно душевно разстройство. Смята се за трийсет-четирийсет различни жени — в зависимост от деня от седмицата, в който я заговорите. Изглежда, две-три от личностите й са искали да правят секс с доктор Ериксон, но поне една от останалите не е била съгласна. Сара се опитва да установи коя от всичките е подала оплакването.

Уолъс мина зад мен, за да си вземе сода от хладилника и когато се наведе, прошепна:

— Добре дошли в ужасяващия свят на сексуалните престъпления. Това ще отвори очите на шефа.

На Макгроу не му бе никак забавно.

— Следващият нападател: Мохамед Мелин. Помните ли Де Ниро в „Таксиметровият шофьор“? Бледнее пред този чешит. Мелин кара жълто такси. Притежава лиценз. Получил някаква инфекция на простатата и късно една вечер се появил в спешното отделение. Лекувала го млада специализантка, доста способна и приятна на вид. Прегледала го, предписала му лекарство и намазала пениса му с мехлем. Петнайсет минути нежни грижи — и от онази среща насам не може да се отърве от него.

— Всъщност така започна и историята между мен и Куп — намеси се Чапмън. — Едно докосване — и оттогава я следвам като роб вече десет години. Любовта наистина е нещо обсебващо.

Не му обърнах внимание и продължих с тирадата си:

— Мохамед чака с таксито си пред болницата винаги когато има път към този район. Щом свърши смяната на Елена Кингслънд и младата докторка излезе от болницата, уморена, посред нощ, преди да вдигне ръка, за да спре такси, Мохамед се озовава до бордюра. Все още не е обвинен в нищо, колкото и невероятно да ви се струва. Просто си седи в таксито на оживена улица и не върши нищо, наказуемо от закона. Два пъти е бил хващан да се шляе из болницата и да търси Кингслънд в три-четири часа през нощта, но това се счита за незначително нарушение и бързо е бил пускан, така че се е изплъзнал на системата. Опитвахме се да го уличим в нещо по-сериозно. Най-сетне установихме финансова измама и издадохме заповед за задържане по това обвинение, но поне от три седмици не се е навъртал наоколо.

Това бе целият ми списък за болницата „Мид-Манхатън“. Уолъс видя, че оставям първия бележник и посягам към следващия, в който бяха описани инциденти в други лечебни заведения.

— Хей, Алекс, не забравяй онзи случай в „Стъйвесънт“, по който работя. След няколко седмици ще имаме отговор.

— Ти им разкажи, Мърсър. Не съм го включила в обобщението си. Извинявай, вината е моя.

— В психиатричното крило лежи двайсет и шест годишна жена, преживяла емоционално разстройство като тийнейджърка. На седемнайсет години се опитала да се самоубие със свръхдоза. Оттогава е в кома. Вече почти десет години единственото й движение е леко трептене на клепачите от време на време. На животоподдържаща система е, в отделението за трайно настаняване. През цялото време е била в „Стъйвесънт“.

Спомних си колко потресена бях от тази история преди четири месеца, когато Мърсър се обърна към мен за случая. Отново с ужас изслушах описанието му на немислимото.

— Е, след четири седмици тази жена ще роди. Фактът, че от десетилетие не е в съзнание, не е възпрял някого да се качи върху неподвижното й тяло и да я изнасили. Охраната в това крило е непроницаема. Родителите и сестрите й са единствените й посетители през всичките тези години, така че ако не е баща й, безспорно е някое смахнато копеле, което работи там.

Макгроу и останалите, които не бяха чували за случая, поклатиха глави с изумление.

— Заподозрени? — попита лейтенант Питърсън.

— Всеки — от чистачите, които метат стаята й, до главния психиатър — отвърна Мърсър. — Купър ни издейства съдебно нареждане да извлечем кръвна проба и да направим ДНК тест на ембриона. Ще вземем проби и от всеки мъж, който е имал достъп до нея. Ще го пипнем.

Продължих с професионалната си одисея из Манхатън и стигнах до извода, че нито една частна или обществена клиника не е била отмината от вълната на сексуално насилие в болнична обстановка през последните три години. Обикновено нападателите бяха сред самите медицински лица или помощния персонал, който се грижеше за поддръжката на тези малки селища, разносвачите на храна, портиерите, санитарите или телефонистите. Някои извършители бяха пациенти, свободни да се придвижват от едно отделение почти до всяко друго, а често и натрапници, проникнали в тези огромни здания, без да имат работа там.

— Очевидно не трябва да изключваме никого от подозрение — от най-квалифицираните лекари до обитателите на подземията.

Вече се бях убедила по пътя на пробата и грешката, че е най-добре в началото на разследването да се обхване много широк кръг, за да не бъде пропуснат нито един вероятен извършител.

Докато всеки в стаята докладва какво е свършил през деня, наближи десет часът. Макгроу каза на Уолъс да усили звука на телевизора и да превключи на „Фокс 5“, за да чуем водещите новини. Един пенсиониран детектив от отдела отразяваше криминалната хроника за този канал и позата на съсредоточено внимание, която Макгроу внезапно зае, бе безспорен знак, че е издал нещо на бившето си протеже само за да види лицето си по телевизията.

Майк поклати глава и едва се сдържа да не изрече язвителна реплика, защото Макгроу бе прекъснал работата ни само за да се възхищава от себе си на екрана, докато уверява обществеността, че детективите му имат много сериозни улики и се надяват до края на седмицата виновникът да бъде арестуван. Никой в стаята не изглеждаше изненадан от фалшивия му оптимизъм, но всеобщото раздразнение бе очевидно. В мига, когато обективът на камерата бе отместен към лицето на кмета, Макгроу отново се присъедини към групата.

— Кой ще извърши аутопсията?

— Самият главен експерт, утре сутринта — отвърна Чапмън. — Аз ще наблюдавам.

Добра новина за мен. Изпитвах огромно уважение към главния медицински експерт Чет Кришнър и общувах приятелски с него. Вероятно щеше да има предварителни резултати още следващия следобед.

— Мотиви — продължи Макгроу. — Кой какво мисли?

— Може би единствено сексуално насилие — предположи Джери Маккейб. — Сред всяка категория хора, бродещи по пустите коридори нощем, би могло да има някой с подобна склонност. Късно вечерта в понеделник, около полунощ, да кажем, този тип се натъква на жена, сама в кабинета й. Тя е силна. Хрумва му, че би могла да се пребори с него. Но не и ако той има нож. Бинго!

— Също толкова логично е целта да е била обир и Доджън да е изненадала злосторника — възрази Уолъс. — Въпреки че портфейлът й беше там, това не означава, че не липсва нещо, все още не знаем какво.

Уолъс беше един от най-съобразителните детективи, с които бях работила. Не би пропуснал да огледа нито един предмет в стаята в търсене на документ, папка или книга, която вероятно е била преместена или прелистена. Продължи:

— Може би е влязла в кабинета си и го е заварила да търси нещо за крадене. Изпаднал е в паника и престъплението, започнало като кражба, е преминало в сексуално насилие.

— Да, но кое е станало първо — изнасилването или убийството?

Макгроу бе прекалено твърдоглав, за да отправи въпроса лично към мен, и твърде непредвидлив, за да проумее, че и аз не бих могла да дам отговор. Повечето хора биха предположили, че е логично принудителният сексуален акт да е бил извършен преди здравото, силно тяло на Джема Доджън да бъде набраздено на кървави ивици. Но в този свят на убийци и маниаци нямаше логика. Бях попадала на също толкова случаи, в които самият брутален акт на убийство възбужда нападателя и провокира сексуално насилие.

Чапмън каза:

— Да почакаме и да видим какво ще открие Кършнър. На този етап всички само гадаем.

Макгроу не се отказа да търси мотив:

— Възможно е и да не е бил някой психопат. Дръжте очите си отворени за някого, който е имал причина да го стори. Когато разговаряте с колегите й, проверете кой би имал полза, ако бъде отстранена. Кой ще заеме мястото й на ръководител на факултета. Доберете се до завещанието й и вижте кой ще наследи парите. Не пренебрегвайте обичайните версии само защото се е случило в болница.

Мъжете около масата затвориха бележниците си и започнаха да се протягат. Бяха изслушали това, което трябваше да чуят, и едва се сдържаха да не изритат Макгроу навън само за да се приберат за вечеря и почивка. Въпреки казаното от него по телевизията за скорошно приключване на случая, те знаеха, че е по-голяма вероятността от предстоящи безкрайни денонощни смени за разпити на заподозрени и свидетели. Освен ако на някого от тях страхотно му провървеше.

Сетих се да попитам за осемте мъже в арестантската килия и се приближих към лейтенант Питърсън.

— За какво сте ги прибрали, Лу?

— Господи, Алекс, това са само неколцина от хората, които открихме да се спотайват в болничните коридори. Попаднахме на тях още при първия оглед на болницата днес. Не говоря за тунелите, психиатричното крило или подземията. Двама бяха в празни стаи за пациенти, а трети спеше на количка в една ниша близо до склада. Рамирес може да ти каже точно къде са били. Описал е всичко. В момента двама от отдела ги разпитват.

— Заподоз…

— Не зная дали са заподозрени, свидетели или просто бедняци без покрив над главата, така че не ме питай. Бяха открити на място, където не е редно да бъдат. Живеят в болница и неволно се забъркаха в разследване на убийство, така че самият аз не зная какво да правя с тях.

Явно мислехме върху един и същи проблем. Всеки от тези хора би могъл да ни даде някаква насока, а щом напуснеха участъка, едва ли щяхме да ги открием отново. Но, от друга страна, щом бяха държани в килията, всеки разговор с тях би се считал в съда за разпит на арестувани. Полицията щеше да бъде обвинена в оказване на натиск. Критиката на съдията заради продължителния престой на всеки от мъжете без законно основание бе неизбежна, както и проверката на условията, при които е държан.

Очевидно бе, че екипът на Питърсън не бива да бърза с освобождаването на тези неканени гости в „Мид-Манхатън“, но трябваше да се помисли за ограниченията на закона. Налагаше се да обсъдим това сега. Всяко сведение, което изкопчим от тези хора, можеше да бъде оспорено, като се имат предвид обстоятелствата, при които е получено.

Настойчиво продължих:

— Какво ще правите с тях, след като ги разпитате?

Макгроу рязко се обърна към мен, докато вдигаше слушалката на телефона и се канеше да набере номер, и едва не глътна фаса си в бързината да отвори уста и да отговори:

— Те са наши гости, мис Купър. Разбрано? Гостоприемно им предложихме да останат в участъка тази нощ и още толкова дълго, колкото искат. Така че помислете, преди да доносничите против мен пред шефа си.

Питърсън сви рамене, когато Макгроу остави слушалката и ми даде знак да го последвам по сводестия коридор, който водеше до главната зала. Продължи с гръмкия си глас:

— Вратата на килията е широко отворена. Виждате ли? Тези господа могат да поспят на скамейката или на пода. Тук получават по-добра храна, отколкото са виждали от години насам. Нали, Скръбс?

Дрипав старец с плешиво теме и струпеи по ръцете погледна Макгроу от ръба на едно бюро, където бе седнал.

— Наричат този Скръбс. Твърди, че не помни истинското си име. Нямало къде да отиде, след като бил изписан от психиатрията „Стъйвесънт“ преди четири години и половина, и се самонастанил в болницата. Вехтошарската му количка е долу, до гаража, пълна със зелени униформи и бог знае още какво. Краде хирургически престилки от складовете — „взема ги назаем“, както се изрази — и ги продава на други бездомници без дрехи. Гладен ли си, Скръбс?

— Не, сър.

— Хората ми нахраниха ли те днес?

— Да, сър, господин Началство. Дадоха ми две кифлички и сандвич с пастърма. И пет кутии кока-кола.

— Кажи на дамата какво друго прави днес.

— Гледах телевизия. В оназ’ стая, откъдето дойдохте. Даваха анимации, борба. Видях снимката на докторката, която била убита, там дето живея.

— Познаваш ли я?

— Никога не съм я виждал, освен по телевизията.

— Къде искаш да отидеш тази нощ, Скръбс?

Имах натрапчивото чувство, че старият бедняк е отговарял на този въпрос по-рано през деня — като подготовка за представлението си пред мен.

— Ще се радвам да остана тук, стига да позволите.

Макгроу се обърна към мен с ококорени очи:

— Ще кажеш това на Пол Баталия, нали? Не искам някой да помисли, че се отнасям грубо с тези нещастници. Ще се грижа добре за тях, докато разберем дали могат да ни помогнат с нещо. Дал съм разпореждания.

Реших, че е по-добре да запазя въпроса за шейсет и четирите хиляди долара за Питърсън. Когато Макгроу ядосано се отдалечи, погледнах лейтенанта и тихо попитах:

— А ако някой от тях поиска да си тръгне тази вечер? Свободни ли са?

Чапмън притича покрай мен, когато един от полицаите, които отговаряха на телефонните обаждания, извика името му.

— Позволи й да прибере двама-трима от тях в апартамента си, Лу. Има слабост към старци, нали, Куп? Няма да им готви, но гарантирам, че утре всичките ще се появят с прилични нови дрешки.

— Прекрасно разбираш, че не мога да ги пусна от участъка, Алекс. Явно не желаят да отидат в приют, а нито един от тях не може да ни даде адрес на свой роднина за свръзка. Няма надежда да ги видим отново. Снехме отпечатъци на всички…

— Какво сте направили?

— Алекс, те се съгласиха.

— Това „съгласие“ няма да издържи в съда и десет секунди. Не се и надявай. Боже опази, ако някой от тези хора има нещо общо с убийството на доктор Доджън. Нито едно доказателство, изтръгнато по този начин, няма да бъде признато.

— Всъщност два пъти прекарахме имената им през компютрите и се оказа, че поне трима от тях са издирвани. За дребни провинения — прескачане на огради, джебчийство, навлизане в чужда собственост. Нищо, свързано с насилие, но достатъчно, за да ни позволи да ги държим под надзор, докато им бъдат отправени обвинения в съда. Ставаше все по-сложно.

— Знаете ли дали имат адвокати по висящите дела?

— Спокойно, Алекс. Направихме проверката едва след като отговориха на всички въпроси. Зная, че не одобряваш този начин на действие, но наистина при създалите се обстоятелства нямахме друг избор.

Нямаше да реша проблема тази вечер, но си набелязах рано сутринта да разговарям с Род Скуайърс. Като началник на Съдебен отдел често бе постигал по-голям успех с Макгроу, отколкото десетина колеги, взети заедно.

Събрах бележките си обратно в папката, отидох до бюрото на Мърсър и седнах на стола до него, докато чакахме Чапмън да завърши телефонния си разговор.

— Какво ти се хапва? — попитах, щом щях да черпя.

— Тази вечер умирам за китайска храна.

— „Шън Лий Палас“?

— Браво, Купър! Това е най-добрият ресторант.

Чапмън остави слушалката, пожела лека нощ на останалите и се присъедини към нас, когато станахме и се отправихме към вратата.

— Може би стана чудото, което ни беше нужно. Обади се жена-медиум. Гледала репортажа за Джема Доджън в ранните новини и цяла вечер получавала вибрации. Твърди, че ако й съобщя малко повече подробности, до утре сутринта би могла да ни разкрие самоличността на убиеца. Стига кисели физиономии, Русокоске. Откъде си толкова сигурна, че няма да помогне?

— Какво й отговори?

— Поканих я на вечеря с нас тримата, за да го обсъдим.

— Майк, нямам желание да завърша вечерта си със…

— Спокойно, Купър. Не губи чувството си за хумор още първия ден. Къде отиваме? Не й казах името на ресторанта и в колко часа ще бъдем там. Уверих я, че ако е истински медиум, ще ни намери. Хайде, Мърсър, да тръгваме.