Линда Феърстийн
Вероятна смърт (21)

20.

— Вероятна смърт. Още една.

— За какво говориш?

Погледнах часовника. Показваше шест и две минути сутринта.

— Извинявай, че те събудих — добави Чапмън, — но реших, че трябва веднага да узнаеш. Този път е станало в краен квартал, точно срещу „Кълъмбия-Презбитириън“. Това още повече усложнява разследването.

Вече се бях надигнала в леглото и очаквах обяснение.

— Защото?

— Пълна загадка. Може би е нашият човек. Възможно е смъртта на Доджън да няма нищо общо с „Мид-Манхатън“. Може би някакъв смахнат тип просто има зъб на жени с бели униформи и действа във всички болници.

— Престани да бърбориш несвързано и ми кажи за какво става дума.

— Току-що се обади лейтенантът, веднага след като чул за случилото се от нощния пазач. В трети-четвърти район, друг медицински център в опасна зона. Специализантка свършва нощната си смяна, излиза малко след полунощ и тръгва към колата си. Когато стига, вижда, че едната гума е спукана. „Добрият самарянин“ й предлага помощ да я смени. Навярно негодникът сам я е спукал. Казва й, че трябва да отскочи до сградата отсреща, където живеела сестра му, за да вземе някакви инструменти. Предлага й да го почака на топло във входа. Пресичат улицата. Дотук има трима свидетели. Твърдят, че се държал учтиво, хванал я под ръка и я предупредил да внимава за движението. Влезли в преддверието на пететажна кооперация. Явно е извадил нож. Нататък никой не е видял нищо. След малко са открили доверчивата млада лекарка, облечена с лабораторната си престилка, на пода зад стълбището с осем прободни рани в гърдите и корема, свалено бельо и вдигната пола. Но няма доказателства за сексуално насилие — нито сперма, нито косми, никакви следи. Какво ще кажеш, дали опитът е бил прекъснат, или злодеят просто е нагласил нещата така, че да търсим изнасилвач, а всъщност целта му е била да свие десетте й долара и пейджъра й? Съвпадение или втори удар?

Не можах да дам на Майк какъвто и да е отговор. Опитах се да си представя местопрестъплението и се замислих за загубата на още един ценен живот.

— Мъртва ли е?

— По-добре да беше. Вероятността да умре е значителна. Включена е на животоподдържащи системи, но линията на мозъчните й вълни е напълно права.

— Каза, че имало свидетели?

— Само хора, които са видели онзи човек да се мотае пред входа на болницата, а после да говори с докторката до колата й. Мъж испански тип, над метър и осемдесет, слаб. Изглеждал мръсен, дрипав, вероятно бездомник като хиляди други, които се навъртат наоколо. Бил облечен с вълнена блуза и зелени хирургически панталони. Не е професионален съперник, мога да те уверя в това.

— Е, какво мислиш?

Осъзнах, че въпросът ми е глупав, още щом го зададох.

— Нямам представа какво да мисля. Не зная дали е ужасяваща случайност, или дело на безумец, когото сме изгонили от тунелите под „Мид-Манхатън“ и сме изпратили тук с разрешително да действа в още по-труден за претърсване район. Отново се питам дали Джема Доджън не е била изнасилена, защото нещо е прекъснало опита, или защото се е съпротивлявала, както онова момиче снощи. Или си права, че убиецът на Доджън просто е нагласил нещата така, че да изглежда като сексуално нападение.

— Колко жени мислиш, че ще умрат, преди да заловим извършителя?

— Хей, Русокоске, всички ще умрем. Но за предпочитане е да не бъде на подобно място и по такъв ужасяващ начин. Шестима други детективи от отдела ще поемат този случай. Ще им бъде нужно двойно повече време, за да проучат всичко и да установят дали има връзка. Ще се обадя в офиса ти веднага щом узная нови подробности.

Влязох в кухнята и включих кафеварката, преди да взема душ, питайки се защо Дру не се бе обадил през нощта. Дрехите, с които бях решила да пътувам, бяха приготвени. Облякох тъмносин кашмирен пуловер и панталон, като предполагах, че сакото на сини и червени карета е достатъчно топла дреха за началото на пролетта във Великобритания.

Портиерът ми помогна да отнеса куфара си до таксито и си внуших, че като отида в прокуратурата час по-рано, ще имам време да подредя бюрото си, преди да пристигне персоналът.

За моя изненада, когато отключих вратата в седем и половина, телефонът звънеше.

— Алекс? Обажда се Стан.

Уестфол. Колега от екипа, който се представяше добре в съдебната зала, но почти през цялото останало време срещаше затруднения и търсеше помощ.

— Имам проблем. Потърсих те у дома, но попаднах на телефонния ти секретар и реших да проверя в офиса.

Гласът му прозвуча уплашено.

— Какво толкова сериозно е станало в този ранен час?

Вече бях чула една потресаваща новина и се съмнявах, че оплакването на Стан би могло да се сравни с нея.

— Свидетелката ми изчезна, Алекс. Знаеш, че трябва да се явя в съда пред Судолски, нали? Е, вчера беше първото разглеждане, но все още не е разпитана. Доведох тази жена от Питсбърг да даде показания, а…

— При кого е отседнала?

— В това е проблемът. Ти беше твърде заета с разследването и не исках да те безпокоя. Затова се обадих на Пат Маккини и поисках разрешение да я настаня в хотел. Евтин, разбира се, „Голямата ябълка“, на Четирийсет и шеста.

— Страхотно! Настанил си една проститутка в хотел в центъра на града. Изпрати ли някого да я пази?

— Не, Алекс. Закле ми се, че вече не проституира. Вярвам й.

Нямаше полза да изразявам раздразнението си. Стан не би ме разбрал дори ако бях завъртяла очи срещу него. По-вероятно бе да го удари гръм, отколкото да срещне жена, която е проституирала и след време е престанала.

Какво е станало? Хванали са я да върти бизнес в хотелската си стая за сметка на данъкоплатците?

— Управителят я видял да влиза във фоайето с някакъв мъж около два часа през нощта. Знаеше, че е наша свидетелка и затова ги спрял и помолил придружителя й да си тръгне, а нея пуснал да се качи в стаята й. Малко по-късно ми се обади, за да съобщи, че е напуснала хотела.

— Не изпадай в паника. Вероятно е излязла да припечели някой долар, преди да си замине.

— Управителят не мисли така. Тръгнала си е и е ужасно ядосан, че е отмъкнала всичко от стаята. В онзи хотел няма много за крадене, но е взела чаршафите, възглавниците, одеялата и кърпите. — Стан крещеше с пълен глас. — Отнесла е дори Библията.

Засмях се на незавидното положение, в което бе изпаднал. Маккини със сигурност щеше да поиска главата му. Това щеше да бъде последната свидетелка, настанена в „Голямата ябълка“ — един от малкото хотели в Манхатън, които прокуратурата можеше да си позволи.

— Не зная дали да се обадя в полицията да я издирват. Когато чуят, съдебните заседатели ще се настроят против нея.

— Вземи своето копие от Светото писание, Стан. Послужи си с цитат: „Кой може да намери целомъдрена жена?“. Не се опитвай да прикриваш слабостите й. Представи я такава, каквато е, дори не отричай, че е проститутка. Доколкото си спомням, разполагаш с цял куп медицински доказателства за насилие. Наблегни на нейната уязвимост и ги убеди какво чудовище е обвиняемият.

— Но как да я открия? Шефът на полицейския екип ще пристигне на работа едва в девет и трийсет?

— Обади се в централния щаб. Свържи се с момчетата от нравствената полиция, преди да си тръгнат. Дай им описание и ги разпитай дали са я видели при обиколките си. — Работното време на отдела за борба с проституцията свършваше в осем сутринта. — И най-важното — успокой се. Ще се наложи да помолиш съдията за отлагане с няколко часа, ако свидетелката не се появи тази сутрин, но това не е краят на света. Не зная как би постигнал нещо, ако си толкова нервен.

— Благодаря, Алекс. Пак ще се обадя.

Прегледах кореспонденцията, докато чаках да пристигне Лора, а после й продиктувах няколко писма, които исках да бъдат изпратени, преди да се върна в понеделник. В девет и трийсет тя ми напомни, че трябва да отида в отсрещната сграда, за да изслушам присъдата на съдия Торес по делото на серийния изнасилвач, когото Гейл Марино бе изправила пред съда преди три седмици.

Настаних се на първия ред в огромната съдебна зала, докато Гейл произнасяше заключителната си реч. Въпреки че криминалното минало на Джони Роваро бе добре известно на съдията, Марино старателно припомни досието му, за да подкрепи искането си за максимална присъда. Повтори пред Торес, че преди осем години Роваро е бил обвинен в подобно престъпление и дори избягал от клиниката за сексуални насилници, където бил настанен. Пуснат условно, Роваро се бе върнал в Бруклин, като бе задължен да участва в терапевтичната програма на психиатричния център в Гринуич Вилидж.

Три месеца след освобождаването му тихият квартал — само на няколко пресечки от центъра — се бе превърнал в сцена на поредица сексуални престъпления. Първо, ирландка, работеща като бавачка, едва бе успяла да осигури безопасността на повереното й дете, преди насилникът да спре съпротивата й. По-късно домакиня с тежки пазарски чанти бе нападната от въоръжен мъж, докато отключвала вратата на къщата си. И накрая същият човек бе проследил десетгодишно дете на връщане от училище, принудил го да влезе в блока си, ударил го по лицето, за да кротува, и го изнасилил.

Гейл се бе справила блестящо. Насърчаваше уязвимите си свидетелки, докато даваха показания, и разби алибитата, скалъпени от свидетели на защитата, роднини и приятели на обвиняемия, със старателно подготвените си въпроси за кръстосан разпит. Самият Роваро бе разтърсен от непоколебимата й настойчивост. Бързо бе успяла да обори лъжите му и го бе накарала да прояви избухливия си темперамент пред заседателите. Сега седна и остави съдбата му в ръцете на един от най-безмилостните съдии в системата.

Едуин Торес бе готов за обръщението си към Роваро. Стана от креслото, заобиколи го и опря лакти на високата облегалка. Първо погледна съпругата и майката на обвиняемия, които по време на речта на Гейл не бяха престанали да ръкомахат и ругаят. Тъмните коси и строгите черти на Торес се откроиха на фона на светлата ламперия зад него. Хвърли поглед към Гейл, преди да заговори. Със забележителното си красноречие съдията характеризира поведението на изнасилвача, гледайки Роваро право в очите.

— Самото досие говори или по-скоро крещи достатъчно. — Припомни доказателствата, предоставени от Марино, и ги обобщи. — Но това, което ви превръща в истински звяр, незаслужаващ нито съчувствие, нито съжаление, е нападението ви срещу едно дете. Вие сте въплъщение на Сатаната, защото кой друг, освен самия дявол, би ударил това дете с юмрук по лицето и би разбил скобите в зъбите му, а после би блудствал с него? — попита Торес. — Само за това чудовищно деяние някои общества биха ви набучили на кол или биха ви принудили да танцувате бос с часове под парещото слънце на Сахара.

Мики Дайъмънд, който трескаво водеше бележки зад мен, се наведе и ми прошепна:

— Мислиш ли, че е редно един съдия да говори така? Дори не е нужно да измислям реплики, винаги мога да извлека от речите му интересни цитати.

Усмихнах се, когато Торес застана до креслото си, произнесе присъда от сто години затвор за Роваро и удари последния си печат върху досието на освобождавания два пъти престъпник.

— Трижди проклет да бъде онзи, който някога реши отново да пусне този демон сред обществото! Бих се надигнал и от гроба си, за да спра това безумие.

Намигна ми и каза на двамата съдебни пристави, които стояха зад окования затворник, да го върнат в килията му. Когато поведоха Роваро, изражението му остана непроменено, но докато минаваше покрай скамейката на съдията, се обърна и я заплю. Полицаят го издърпа за яката от залата. Тъкмо тръгвах към Гейл да я поздравя с успеха, когато единият от приставите се върна, за да се увери, че тя е добре.

— Роваро е безчувствено копеле — каза той и поклати глава. — Трябва да се гордеете.

Наистина бе горда. Махнах на Торес, докато излизах с Гейл, бутайки количката й с документи по коридора. Ако имахме късмет, убиецът на Джема Доджън щеше да отговаря пред съдия като него. Но първо трябваше да бъде заловен.

— Току-що се обади Дру Рено — закачливо ми съобщи Лора след няколко минути. — Каза, че излиза от хотелската си стая. Не искал да те безпокои посред нощ. Щял да позвъни отново, за да се чуете, преди да заминеш за Лондон. Маккини също настоява да говори с теб. Иска да знае какво ще предприемеш във връзка с новото убийство до „Кълъмбия-Презбитириън“ и кой ще те замества, докато отсъстваш. Малко е ядосан за нещо, свързано с Фил. Не каза какво.

— Разбрано, Лора. Благодаря.

И двете телефонни линии запримигваха, преди да стигна до бюрото си. Имах чувството, че ми предстои напрегнат ден, както винаги, когато се канех да пътувам извън града.

Лора съобщи по интеркома, че на първата линия е Мърсър, а на другата чака репортер от „Ню Йорк Уан“.

— Свържи журналиста с отдела за връзки с медиите, няма да дам интервю на никого. Ще говоря с Мърсър.

— Добро утро. Предполагам, че Майк ти е казал за нападението в „Кълъмбия“? Отивам в болницата да видя какво ще открием. Ще помолиш ли Лора да напечата разрешително за извлечение от банката на Дитрих? Обадих се тази сутрин, когато отваряха. Разбрах, че е доста затънал. Натрупал големи дългове, дължи доста пари на различни хора. Отказаха да ми дадат повече информация без разрешително от съдебната комисия…

— Да го изпрати ли по факс? Ще бъде готово след петнайсет минути.

— Добре. Ще има с какво да се занимавам, докато вие с Чапмън сте на чай с Кралицата. Чао засега.

Затворих, но видях, че бутонът на втората линия все още примигва. Явно журналистът бе твърде настойчив и Лора не бе успяла да ме отърве.

— Алекс, човекът ме увери, че не иска интервю, а има информация за теб. Не ми каза за какво се отнася, но не желае да се обърне към екипа на Бренда. Да те свържа ли?

— Да.

Натиснах бутона и младият представител на местен телевизионен канал развълнувано ми се представи с пискливия си глас:

— Мис Купър? Знаем, че сте поели следствието по случая в „Мид-Манхатън“. Хората ви знаят ли нещо за проникването в „Метрополитън“ снощи?

Нямаше смисъл да отправям иронични реплики. Може би наистина знаеше повече от мен. Извадих бележник и му казах, че нямам представа за какво говори.

— Какво сте научили? Има ли пострадали пациенти?

— Именно това се опитваме да разберем. Засега отричат някой пациент да е бил засегнат, но не знаем дали да вярваме. Никой не желае да го сполети същата съдба като „Мид-Манхатън“, а предполагам, че вече сте чули и за „Кълъмбия“.

— Да. Каква е историята в „Метрополитън“?

— Увъртат. Твърдят, че натрапникът е бил спрян на първия етаж. Пациентите и медицинският персонал не били изложени на опасност. Обичайната предпазливост.

— Кой е усетил, че става нещо?

— Чистачка от нощната смяна. В три сутринта влязла в административния офис и забелязала, че лампите светят. Чула стъпки, но не видяла никого да излиза. Ключалката била разбита.

— Зная, че не бихте назовали източника си, но…

— Не е тайна. Мнозина в болницата знаят. След като свършва смяната си в „Метрополитън“, същата чистачка отскача до редакцията ни. Тази сутрин наистина беше разстроена. Говореше само за крадеца, влязъл буквално в кабинета на директора посред нощ. Не иска да се връща на работа там. През последните две седмици е намразила болниците.

— Съчувствам й. Предайте й, че не е единствената.

— Поводът за обаждането ми е да разбера дали сте чули нещо друго за инцидента в „Метрополитън“ снощи. Дали онзи тип е влизал, или е излизал, когато чистачката го е спипала?

— Честно казано, едва сега научавам. Задължена съм ви. Следващия път, когато се нуждаете от ценен материал, бих могла да ви помогна. Дайте ми номера си и ако разбера нещо повече за този случай, ще ви се обадя. Благодаря за информацията.

Веднага позвъних на Мърсър.

— Слава богу, че успях да се свържа, преди да излезеш. Нова нишка. Ако можеш, отбий се в „Метрополитън“ по някое време сутринта, за да провериш тази история.

Повторих това, което бях чула току-що, и споделих облекчението си, че никой не е пострадал.

— Да се надяваме, че просто е търсел чекове или пари в брой — каза Мърсър. — Не е имало причина ръководството на болницата да се обади в нашия отдел, но ще видим дали са съобщили в участъка и дали наистина нещо е откраднато. По-късно днес ще получиш подробни сведения.

Трябваше да прегледам три обвинителни акта, преди да бъдат подадени, да отговоря на десетина обаждания от предишния ден, а по обяд да отскоча до офиса на Род Скуайърс, за да обсъдя с всички началници на подотдели предложението за промяна в графика на нощните дежурства.

Фейт Грифин надникна в офиса и направи знака за „таймаут“, докато държах слушалката до ухото си и чаках да ме свържат с една от активистките на програмата за подпомагане на жертвите в „Сейнт Люк“.

— Сара каза, че си четвърта големина и винаги имаш резервни чорапогащници. Да ти се намира нещо в светлобежово?

Кимнах и с жест я помолих да почака, докато свърша със съветите си как да убеждават изнасилените жени, получаващи подкрепа и консултации, да се изследват за СПИН.

— Трябва да произнеса заключителна реч, а закачих чорапогащника си на крака на масата, когато ставах да възразя — каза Фейт и показа петсантиметровата бримка, която се бе пуснала от подгъва на полата й надолу до обувката. — Тези стари дървени мебели в петдесет и втора зала винаги закачат, когато съм на важен етап от процес. Мразя да заставам пред хората с грозна дупка на чорапа. Възможно е някой от заседателите да си състави лошо мнение за мен само заради това и да гласува в полза на обвиняемия.

— Предполагам, че свидетел номер дванайсет непрекъснато гледа в краката ти, а? Определено изглеждат по-убедително от доказателствата, които имаш — отбелязах, пристъпих към шкафа най-близо до бюрото си и издърпах чекмеджето с надпис „Приключени дела“. Пълно бе с копринени чорапогащници в различни цветове, няколко чифта еспадрили, червила, четка и паста за зъби. Малък козметичен магазин за прокурорки в беда. Избрах чорапогащник за Фейт и й напомних, че едно от нещата, които ме притесняваха, когато започвах работа в прокуратурата преди десет години, бе малкият брой жени сред персонала. Мъжете бяха верни приятели и добри съветници, но когато Баталия бе решил да привлече повече дами, се бе създала съвсем различна приятелска атмосфера, която бе немислима при предшественика му. Не само имаше с кого да разговарям за други неща, освен за агенти на свободна практика, славата на Изтока и пластичните операции на Деми Мур, а и спешно намирах резервен чорапогащник, тампони или пила за нокти, без да изпращам някоя секретарка до „Блумингдейлс“ по време на обедната й почивка.

Фейт тръгна към дамската тоалетна да се преобуе и се размина с Роуз Малоун, която донесе копие от черновата на Баталия за речта му на събранието в Англия в четвъртък следобед.

— Областният прокурор настоя да я вземеш. Предлага сама да съчиниш нещо, но да включиш и позицията му по въпроса за контрола върху притежанието на огнестрелно оръжие, лечението на наркомани и смъртното наказание. Иска да добавиш и свой коментар за сексуалното насилие и побоите при семейни скандали.

— Добре. Ще поработя върху това и ще помоля Лора да напечата изложението. Други нареждания?

— Мистър Би се е обадил на лорд Уиндълторн и е съобщил, че ще го заместваш. С радост ще те приемат. Джефри Доджън ще пристигне в Кливдън в петък сутринта, когато ще си изпълнила главното си задължение, и с Майк ще можете да прекарате с него толкова време, колкото е необходимо. Естествено мистър Би държи на всяка цена да разговаря с теб в понеделник сутринта, веднага щом пристигнеш.

Благодарих на Роуз и й казах за случилото се през нощта в „Кълъмбия-Презбитириън“ и „Метрополитън“, за да държи Баталия в течение.

— Знае къде да ме намери, ако има въпроси. Ще се видим след седмица.

Речта на Пол бе кратка и ясна. Мнението му по повечето въпроси ми бе добре известно и лесно щях да представя аргументите му и да ги допълня с теми, свързани с моята специалност. Когато подредих бележките си и ги дадох на Лора, тя ми каза, че в конферентната зала са започнали да се събират хора за съвещанието на Род.

След предишния следобед в заседателната зала на болницата, забелязах удивителен контраст. Четиринайсет души — Род, Пат, шестимата началници на съдебните подотдели, ръководители на специални екипи като мен и няколко директори на поправителни програми — се бяха струпали около две ламинирани маси, разположени една до друга, така че да се простират по цялата дължина на помещението. Нямаше лакирани дървени повърхности, само талашитена ламперия, столове с винилови тапицерии и евтини репродукции в пластмасови рамки. Обикновено всеки знаеше, че трябва сам да си донесе сандвич и хапваше набързо, без да го е грижа, че някой е поставил в ъглите чинийки със зелени зрънца отрова за мишки, които някога действаха, но по-късно се бяха превърнали в лакомство за гризачите.

Род бе любимият ми началник, откакто работех в прокуратурата — остроумен, забавен, справедлив. Спокойно можех да се обърна към него за съвет по какъвто и да е въпрос — личен или професионален — и винаги се доверявах на преценката му при критична ситуация. Безброй пъти бе спасявал кожата ми и бе обсъждал с мен деликатни теми, преди да постъпя лекомислено под влияние на емоциите си. Ценях колкото мъдростта, толкова и приятелството му.

Придърпах един стол от масата към стената, настаних се до Джон Лоугън и отворих кофичка кисело мляко, а той разопакова голям сандвич с шунка и сирене, който ухаеше апетитно.

Побъбрих с всички, докато Род и Пат обявиха дневния ред на съвещанието и изчакаха последните закъснели колеги да заемат местата си.

— Чу ли за снощното нападение на специализантката? Какво ще предприемеш? — попита Лоугън.

— Ако познаваш някого, който е готов да признае, че е извършил и двете престъпления и да ме избави от тази бъркотия, обади ми се.

— Добре. Все още чакам да разкрият самоличността на онези бандити, които направиха удар в центъра „Рокфелер“. Не затаявай дъх. Пазиш ли записки от стари дела за сексуални престъпления? Един от хората ми е повдигнал обвинение за ексхибиционизъм. Някакъв тип плашел хлапетата на детска площадка. Казах на колегата да поиска материали от теб.

— Мога да помогна. Лора има цяла папка с въпроси към съдебни заседатели. Мини да я поискаш.

Род бе готов да започне.

— Да се залавяме за работа. Нямаме много време този следобед, преди да изпратим Купър и Чапмън на меден месец в Котсуълдс.

Няколко души се обърнаха към мен, за да видят реакцията ми, което ми напомни, че както обикновено, машината за клюки веднага е заработила. Бях свикнала със закачките на Род и отдавна вече не се изчервявах.

— Благодаря ви, че намерихте време да присъствате на тази среща, мис Купър. Маккини ми каза, че не е сигурен дали все още работите тук.

— Иска му се да се отърве от мен, Род.

Усмихнах се на Пат, който се преструваше, че пише нещо в бележника си.

— Ако внасяш контрабандно пури за Баталия, не забравяй да донесеш по някоя кутия и на старите си приятели.

— Знаете, че дори не би ми хрумнало да извърша нещо незаконно. „Кохибас“ или „Монте Кристо“?

За всяка от двете марки гласуваха по еднакъв брой пушачи и Род най-сетне премина към обсъждането на нощните дежурства. По традиция начинаещите заместник-областни прокурори се редуваха по график, да подготвят обвинителни актове между полунощ и осем сутринта, но през последните няколко седмици почти не виждахме полза от това. Всички около масата изразиха мнения, а аз се замислих за нещата, които бих искала да свърши Мърсър, докато с Майк отсъстваме.

Малко преди да се разделим, в два и трийсет, Род съобщи, че има нов заподозрян в убийството в „Мид-Манхатън“. Извади съдебно постановление, което бе получил от прокурор от Детройт.

— Проверихте ли онзи доктор на име Тангавелу?

— Предавам се. Кой е?

— Истинска история. Пуснал език на пациентка по време на гинекологичен преглед. Бил обвинен и осъден. Обжалвал пред апелативния съд в Мичиган. Ето окончателното решение: „Народът срещу Тангавелу“. Съдията е заявил, че обвинението не е представило никакви доказателства, че въпросното действие не е било доброволно прието от жената като част от лечението й. Какво мнение са си съставили заседателите според теб? Ще ти кажа едно. Ако се намираш в Каламазу и се разболееш, Куп, отскочи до Охайо. Не бих те посъветвал да ходиш на лекар в Мичиган. Най-добре се обади да провериш дали онзи откачалник не се е преместил в Ню Йорк и не е постъпил на работа в „Мид-Манхатън“.

— Благодаря за информацията, Род. Винаги съм разчитала на помощта ти. Със Сара сме пропуснали този случай, когато търсехме подобни. Ще прегледам материалите веднага щом се върна от Англия.

Когато отново влязох в офиса си, имах само час на разположение да отговоря на последните обаждания. Сара се качи при мен да разгледаме нов списък с искания за издаване на призовки и ме увери, че през следващите няколко дни ще следи развитието и по двата случая.

Прибрах в папка снимките от местопрестъплението и копие от видеозаписа на Боб Баниън, направен в кабинета на Джема. Може би инспектор Грейди или дори Джефри Доджън щяха да се сетят за нещо, когато видеха отпечатъка на окървавения килим, без да се влияят от предишни впечатления.

— Май нашият Рики Нелсън изнася концерт в коридора — каза Сара и тръгна заднишком към вратата. Чапмън бе започнал серенада пред Лора и секретарката на Род с мелодията на „Пътешественик“ и ги очароваше с неповторимата си усмивка. Двете зрителки реагираха одобрително.

— Казах на добрата си майчица, че Алекс Купър ще ме води в Лондон, и кълна се — тя почти взе думите ми за първоаприлска лъжа. Иска да те придумам да се отбием в Дъблин на връщане. Да се срещна с роднините си и прочие. Какво ще кажеш, Русокоске? — Той направи комична гримаса.

— Защо не?

— Обещах й, че поне ще опитам да те накарам да се откажеш от „Дюарс“-а и да преминеш на добро ирландско уиски. Това е целта ми, дами. Ще вдигна тост за вас веднага щом излетим. Хайде, дай ми багажа си. Мърсър чака в колата. Иска да побързаме, за да избегне задръстванията по „Ван Уик“ в пиковия час. — Вдигна куфара ми. — Как мислиш, Сара, колко тоалета е взела херцогинята за следващите три дни? Колко чифта обувки? Ако получа херния, докато нося този боклук, ще заслужа инвалидна пенсия. Пострадал при изпълнение на служебния си дълг.

Чапмън хвана Сара под ръка и тръгна с нея към асансьора, носейки багажа ми с другата ръка. Прошепна нещо в ухото й и видях как изражението й се промени, цялата настръхна и закри устата си. Стори ми се, че чух Майк да произнася името на Морийн.

— Какво има?

— Не е твоя работа, малката. Нищо страшно. Просто забравих да й кажа нещо за нейна позната. Да вървим.

Вратите се отвориха и светна червената стрелка за надолу.

Отместих поглед към Сара, но лицето й не издаде нищо.

— За Морийн ли говорехте?

— Не мислиш ли, че бих ти казал, ако беше така? Качвай се.

Влязох в асансьора и вратите се затвориха зад нас.