Линда Феърстийн
Вероятна смърт (10)

9.

Мърсър премина на зигзаг между жълтите багери и булдозери до строежа на Първо Авеню, една пресечка на юг от входа на синьо-сивата сграда, в която се намираше кабинетът на медицинския експерт. Паркира, след като слязох и стъпих върху купчина твърд лед, за да стигна до тротоара.

— Погледни онзи глупак — каза Мърсър и посочи към Чапмън, който пристъпваше от другата страна на улицата. — Не се сеща да си купи зимно палто.

Майк бе излязъл от деликатесния магазин отсреща и сякаш не усещаше режещия студ, въпреки че бе само по сако и дънкова риза с разкопчана яка.

Махнах му и той повдигна голямата пазарска чанта, посочи към нея и каза:

— Обядът.

Мърсър ме погледна и поклати глава. За разлика от Чапмън, никой от двама ни не се чувстваше в моргата като у дома си. За хората от отдела му присъствието на аутопсии бе нещо обичайно, докато ние, разследващите сексуални престъпления, имахме късмета да общуваме с оцелели жертви, страдащи, но живи.

— Не през тази врата — извика Чапмън, когато понечих да се изкача по стъпалата до входа на сградата. — Насам. Кършнър все още е в сутерена.

Никога не бях влизала откъм Тринайсета улица, така че последвах Майк и Мърсър покрай ъгъла до отбивката, където линейките и пикапите на спешните служби стоварваха труповете. Един полицай провери самоличността ни, преди да ни пусне през широката двойна врата, и ние се спуснахме по наклонената рампа към залите за аутопсия.

Майк забеляза, че докато вървим, аз се взирам в боядисаните в зелено стени. На около метър от пода се виждаха, дълги ивици олющена боя. Станаха особено забележими, когато свихме вдясно и изминахме още пет-шест крачки надолу.

— Зная, зная. Мислиш, че това място се нуждае от ремонт и пребоядисване. Забрави! Така трябва да бъде, Русокоске. Горе натоварват трупа на количка, а после някой я блъсва по рампата. Отърква се в стените и когато стигне до завоя и се удари в ръба, сама продължава надолу. Повярвай ми, пациентът не усеща никаква болка. Не е нужно някой внимателно да бута количката.

— Чувствително копеле, а? — промърмори Уолъс.

Майк ни въведе в малка зала в далечния край на коридора. Вътре имаше дълга маса, дванайсет стола и черна дъска, а по стените бяха окачени множество рентгенови и фотографски снимки.

Преди с Мърсър да свалим палтата си и да седнем, доктор Чет Кършнър влезе при нас.

Често бяхме работили заедно през петте години, откакто бе назначен от кмета за главен медицински експерт, и ценях спокойното му и достойно държане толкова, колкото и професионалните му качества. Чет бе висок и твърде слаб, с тъмни коси, тих глас и блага усмивка, която рядко виждахме при обсъжданията на рутинните му процедури.

Разменихме поздрави и се настанихме около масата, а Майк започна да изважда сандвичите и кутиите сода от претъпканата си чанта.

— Това, което ще ви кажа, са само предварителни изводи, Александра. Налага се да почакаме, докато получа резултатите от токсикологичните и серологичните проби, така че за начало мога да ви опиша положението само в общи линии.

— Разбира се.

— Искате ли по една ръжена питка с пуешко и руска салата?

— Не сега, Майк — отвърнах. Стерилната обстановка, лекият мирис на формалдехид в съчетание с мрачната задача, която ни предстоеше, разсеяха всички мисли за храна или глад.

Мърсър и Чет също отказаха. Майк разопакова големия си сандвич и отвори кутия от заместителя на любимата си бира, докато доктор Кършнър извади купчина полароидни снимки на окървавеното тяло на Джема Доджън и ги подреди на масата.

Хвърли поглед към Майк, който хрупаше чипс между хапките от сандвича, и с фалшива усмивка му пожела „bon appetit“.

— Причината за смъртта на докторката е очевидна. Както всички знаете, получила е множество прободни рани — по-точно седемнайсет. Няколко от тях са засегнали важни органи, но най-вероятно фатално се е оказало разкъсването на единия й бял дроб. Другият също е увреден. Поредицата пробождания, голяма част от които доста дълбоки, са причинили обилни вътрешни кръвоизливи в гръдния кош и коремната кухина. Има и повърхностни разрези, но повечето пъти извършителят е успял да причини сериозни наранявания. Някои от ударите са нанесени в гръб. Явно е било нападение в пристъп на безумна ярост. Има повече увреждания, отколкото са били необходими да предизвикат смъртта й. Почти всяко от тях можеше да бъде достатъчно.

— Следи от самоотбрана? — попита Мърсър.

Взех няколко снимки, за да ги разгледам, докато следя коментара на Кършнър. Бях видяла лицето на Джема Доджън, усмихнато на снимките от тържествени церемонии, подредени в кабинета й. Сега проследих същите черти — бледи, безизразни и безжизнени върху масата за аутопсии.

— Никакви. Но ако внимателно се вгледате в китките й, ще забележите леки белези. Ще проличат по-ясно на професионалните снимки, които направихме.

Погледнах долната част на ръцете на Доджън, фотографирани отблизо, и наистина видях червеникави ивици.

— Очевидно е била вързана, предполагам, преди нападението с нож, когато е била поставена и превръзката на устата й, която не беше свалена. Съмнявам се, че е имала възможност да се съпротиви. Вероятно ръцете й са били пристегнати с парчета от същия материал, който убиецът е използвал, за да запуши устата й. Усукани и увити около китките й, биха причинили белезите, които виждате, без да разкъсат кожата.

Чапмън отпи голяма глътка сода.

— Успя ли да разгледаш превръзката, докторе?

— В момента е в лабораторията за анализ, но я видях, когато докараха тялото. По-късно ще получите категоричен отговор, но ми се стори, че е от обикновен болничен чаршаф, нацепен на дълги ивици. Възможно е да е взет от всяка стая, склад, кашон с доставки или дори от пералнята.

— Запиши си това, Мърсър. Предполагам, че лейтенантът е изпратил някого да говори с перачките, както и с всички останали от персонала на болницата, но досега не бях се сетила за доставчиците, които влизат и излизат оттам всеки ден.

— Няма начин да издирим всички, Куп. Носят пране, храна, медикаменти, цветя, подаръци, балони — какво ли не. Говорим поне за няколко хиляди приходящи.

Чапмън бе изтрил ръцете си, стоеше до рамото ми и посочваше с пръст местата на прободните рани, докато разглеждах останалите снимки. Попита Кършнър:

— Ако трябва да възстановиш събитията въз основа на това, което знаеш, какво би казал, че се е случило?

— Засега мога само да гадая, Майк. Знаеш това. Предполагам, че който и да го е извършил, независимо дали първоначалното му намерение е било обир или сексуално насилие, е дошъл предварително подготвен. Бил е въоръжен, носел е ивици плат и вероятно е имал цел. Навярно Доджън е била изненадана от нападателя и не е имала време да се защити. Тази жена е била във фантастична физическа форма. Мускулите на бедрата и прасците й са като на човек на половината на годините й. Фактът, че по ръцете й няма следи от съпротива, ме кара да смятам, че не й се е удала възможност за самоотбрана.

— Имате ли представа в колко часа може да е била нападната?

— По-трудно е от обикновено. Знаем точния час на смъртта й, защото е настъпила, след като пазачът я е открил. Всеки лекар би казал, че е невъзможно да бъде спасена при тези наранявания. Сигурен съм, че е изпаднала в безсъзнание, докато онзи тип все още е нанасял удари, и се обзалагам, че когато си е тръгнал, я е смятал за мъртва. Това е един от редките случаи, в които медицината не може да даде отговор дали се е борила за живота си трийсет минути или трийсет часа. Разрязаният бял дроб веднага е престанал да функционира. Другият постепенно е започнал да губи капацитет. Майк ми каза, че на местопрестъплението всички сте решили, че може би се е съвзела за момент и е използвала последния кислород в тялото си в отчаяно усилие да се придвижи. Възможно е.

— Нима е имала достатъчно енергия да се довлече до вратата?

— Професионалният ми отговор на този въпрос е „не“. Но всеки ден виждаме да се случват невъзможни неща, когато тялото попадне при екстремни обстоятелства. Да, може би Джема Доджън е събрала сили за последен опит да се спаси. Няма медицинско обяснение за това. Абсолютно никакво.

— Чет, Майк каза ли ти за… онази драскулка на пода до мястото, където е било открито тялото? Искам да кажа, сред кръвта.

Майк все още бе зад мен и ме перна по косите, за да покаже, че идеята ми му се струва смешна.

— Куп мисли, че покойната се е опитала да ни каже нещо.

Срещнах погледа на Кършнър и той кимна в знак, че е склонен да обмисли хипотезата.

— Навярно разполагате със снимки от местопрестъплението и ще ми покажете за какво става дума?

— Да. До тази вечер ще получим по две копия от всяка. Ще ти ги изпратя.

— Може ли? — Кършнър протегна ръка и взе няколко от полароидните снимки. Приближи ги към лицето си, търсейки подробност, която би освежила паметта му. — Със сигурност ще мога да ви покажа това по-ясно днес, когато се сдобия с по-качествени снимки на тялото, но петното от кръв на върха на десния й показалец би могло да потвърди теорията ти. Да не забравяме, че имаше множество кървави следи дори по ръцете й. Ще се върна на този въпрос след малко, когато обсъдим защо е била развързана. Но наистина слоят кръв на пръста й е по-различен, като че ли неволно го е плъзнала по килима, докато се е влачила, или — признавам, че досега не ми бе хрумнало — съзнателно го е потопила в кръвта, за да нарисува нещо. Все пак бих искал да видя снимките ви, преди да направя прибързано заключение, че се е опитала да пише. Изненадан съм, че си толкова скептично настроен, Чапмън. Нали ти разследва онзи случай преди два месеца? Нещастникът беше прострелян шест пъти в гърба в метрото, а успял да изтича по стълбите до улицата, да намери телефонен автомат и да се обади. Едва тогава загубил съзнание и умрял.

— Да, късметлията Луи Барски, лихварят. Със сетни сили телефонирал на майка си, за да й каже, че може да преживява с това, което открие в кутия за обувки с надпис: „12 Д, черни мокасини“ върху третата полица на гардероба в спалнята му. За нещастие на горката майка, пристигнах със заповед за обиск, преди да успее да намери стълба. Бившата му приятелка го бе шпионирала и знаеше къде крие парите си. Признавам, че понякога наистина стават чудеса, докторе.

Мърсър се върна на темата за убийството на доктор Доджън.

— Значи смяташ, че е била развързана след пробожданията?

— Парцалите, с които убиецът е пристегнал китките й, не са намерени на местопрестъплението, нали? Само устата й е била запушена. Изглежда, след като я е омаломощил — с първите два или повече удара — я е развързал и повалил на пода.

Майк отново бе седнал на масата и поклащаше глава напред-назад.

— Значи я е изнасилил, докато е била в несвяст и кръвта й е изтичала от някои или от всичките рани? — Залюля се на стола си, а после се отпусна напред със страхотен трясък и удари с юмруци по масата. — Как е възможно някакъв извратен психо да се възбужда от гледката на окървавен труп? Никога няма да разбера с какво те привлича работата с подобни типове, Мърсър. Що за човек е това, щом го вдига, след като най-брутално е нарязал тялото на една жена? Според мен трябва да има смъртно наказание за този вид престъпления. Самият аз бих извършвал екзекуциите. По дяволите!

Кършнър отново заговори със спокоен тон:

— Не искам това, което ще добавя, да прозвучи като смекчаване на вината, Майк, но може би не е бил така стимулиран, както се е надявал. Ако съдя по позата, в която Майк каза, че е открит трупът, сваленото бельо и повдигнатата пола, под която са се виждали гениталиите й, очевидно убиецът е възнамерявал или се е опитал да извърши сексуално насилие. Но не е успял. Няма следи от семенна течност нито върху тялото й, нито във вагиналния отвор. Никаква сперма. Извлякох проби от вагиналния и аналния секрет и ще получите резултата от лабораторията, но мисля, че ще бъде отрицателен.

Мърсър направи недоволна гримаса:

— И ти ли си мислиш същото?

Въпросът бе отправен към мен.

Бях отчаяна. През последните няколко години с Мърсър бяхме свикнали да разчитаме на ДНК тестовете като генетична техника, чрез която получавахме неоспорими доказателства за разкриването на зачестяващите случаи на сексуално насилие. Дори когато жертвата оживее и разпознае нападателя си в полицията или по снимка, ДНК тестовете бяха надеждно потвърждение на показанията й и значително бяха повишили разкриваемостта на този вид престъпления в цялата страна.

— Явно съм разчитала на доказателство, с което никога няма да се сдобием. — Тонът ми издаде дълбокото ми разочарование. — Досега се надявах да получим проба от семенна течност, която да бъде основа за сравнение, щом открием заподозрян.

— В случая сме лишени от този лукс, Алекс.

— Възможно ли е да е ползвал презерватив, докторе? Може би затова няма следи от сперма?

— Едва ли, Майк. Искам да кажа — напълно е възможно. Но почти винаги презервативите оставят в тялото вещества, които бихме засекли при аутопсията или в лабораторията.

— Би ли могъл да кажеш поне дали е имало проникване?

— Не открихме никакви наранявания, вагинални или анални. Няма основание да подозираме това.

Майк не бе опитен в разследването на сексуални престъпления, колкото мен и Мърсър, така че допълних фактите, за които Кършнър бе загатнал:

— Над една трета от жените в зряла възраст, които стават жертви на изнасилване, не получават физически наранявания, Майк. При сексуално активна жена не биха проличали вътрешни увреждания. Вагиналният отвор е еластичен и ако е била в несвяст, когато изнасилвачът е проникнал в тялото й, вероятността да е срещнал съпротивление е нищожна.

Кършнър продължи:

— Още по-необичайно ми се струва това, че не попаднахме на никаква частица или друго доказателство за опит за сексуален контакт. Ако наистина бе опитал, щяхме да открием негови косми сред нейните.

Стандартна процедура при събирането на доказателства за изнасилване, както и при аутопсия, бе разресването на космите около половите органи на жертвите. Често се случваше сред тях да попаднат косми на изнасилвача, които после се използваха за доказване на връзката между него и жертвата.

— При изнасилване самото тяло на жертвата е местопрестъпление. Това е валидно единствено за този вид престъпления. Убедена съм, че в случая доказателствата са твърде малко, за да повярваме, че нападателят е извършил сексуално насилие.

— Сега трябва да помислим какво го е спряло — каза Мърсър. — Може би е чул шум в коридора и се е изплашил или възбудата му е изчезнала. Може би този път Майк е прав. Ако намерението му е било да изнасили Доджън, но е бил принуден да приложи повече сила, за да я лиши от възможност за съпротива, вероятно е загубил интерес и просто не е получил ерекция.

— Не забравяйте — добавих, — че мнозина от психарите, живеещи в центъра и подземията му, които са част от кандидатите ни за заподозрени, страдат от полови смущения и въпреки това е възможно да имат склонност към сексуално насилие. Никакъв напредък, а, момчета?

— Неприятно ми е да те разочаровам, Александра, но не мисля, че решението на този случай ще дойде от моята работа или от лабораторията ми. Сега Чапмън не знае много повече за смъртта на Джема Доджън, отколкото сутринта, когато пристигна. Научи само какви вътрешни наранявания е предизвикало всяко пробождане. Съжалявам, че засега не мога да помогна повече, но убиецът не е оставил никакви уличаващи доказателства, каквито всички се надявахме да открием. Ако го хванете скоро — Кършнър се обърна към двамата детективи, — вероятно по тялото и дрехите му ще има доста повече следи, отколкото по трупа на Доджън. Нямам представа дали е успяла да го одраска или ухапе. Но със сигурност е излязъл от кабинета й, изцапан с повече кръв, отколкото хирург след операция.

Чет ни напомни да му изпратим снимките от местопрестъплението веднага щом ги получим, събра полароидите си и ни остави, след като видя, че разполага само с половин час, докато започне следващата му процедура в три следобед.

Майк, Мърсър и аз прибрахме принадлежностите си и излязохме.

— Отказвам се от тези сандвичи, Купър. Искаш ли да пийнем кафе отсреща, преди да продължим? — попита Мърсър.

Аз също нямах никакъв апетит.

— Да, не е зле да се посгреем.

Изкачихме се по рампата и излязохме на тротоара.

— Ще заведеш ли Куп да огледа апартамента на Доджън?

— Да.

— Отивам в „Мид-Манхатън“ да разпитам персонала. Ще дойдеш ли по-късно в участъка, малката?

— С какво мога да бъда полезна? Все още съм разочарована от разкритията на Чет. Надявах се да получим нещо от лабораторията, за което да се заловим преди уикенда. Тази вечер трябва да произнеса реч в гимназия „Джулия Ричмън“.

Мърсър слезе от бордюра, за да пресече Първо Авеню. Обърнах се назад и широко се усмихнах на Чапмън.

— Защо питаш? Не можеш ли без мен, Майки?

— Мечтай си, Русокоске. Мечтай си.