Линда Феърстийн
Вероятна смърт (4)

3.

Мърсър ми подаде ръка и ме преведе покрай окървавената част от пода към другия край на кабинета на Джема Доджън, където бе бюрото й. Реймънд Питърсън, лейтенантът начело на специалния отряд от отдел „Убийства“, ветеран с трийсетгодишна служба, говореше по клетъчния си телефон. Стоеше с гръб към мен и се взираше през прозореца с изглед към Ийст Ривър и крайбрежната част на Куийнс. Един полицай от екипа все още бе наведен над отворените чекмеджета и с ръкавици на ръцете, внимателно разгръщаше папките, за да установи от кои повърхности би могъл да снеме отпечатъци.

Обикновено лаконичният Питърсън очевидно бе ядосан, защото изкрещя в телефонната слушалка:

— Глупости! Не ме интересува с колко души трябва да намалите охраната на онова място и колко се налага да работят извънредно. Нужни са ни тук, за да преровим този боклук. Да, в буквалния смисъл. Кофите за смет. Навярно извършителят е бил облян в нейната кръв, когато е излязъл от стаята. Нито една не бива да бъде изнесена оттук, без да е претърсена за дрехи, оръжие…

Чапмън поклати глава срещу мен и Мърсър:

— Във всеки контейнер в болницата има окървавени превързочни материали. Това е медицински център, а не детски ясли. Няма да постигнем никакъв успех по този начин.

— Трябва да опитаме все пак — възрази Мърсър. — Може би ще се окаже огромна загуба на време и усилия, но не можем просто да си спестим труда.

— Добро утро, Лу — казах на Питърсън, като се обърнах към него с прякора, с който наричаха всички лейтенанти в полицейския участък. — Благодаря, че си съгласен да поема този случай.

Той рязко натисна бутона за край на разговора, обърна се и ми се усмихна.

— Радвам се, че си тук, Алекс. Тези клоуни си въобразяват, че би могла да хвърлиш светлина по някои въпроси.

Бях признателна на Питърсън за това, че ме приема. Двамата с началника Макгроу се бяха обучавали по едно и също време — когато нито в отдел „Убийства“, нито в прокуратурата назначаваха жени на работа. И двамата бяха постъпили в Академията през 1965-а, когато разследването на убийства се е смятало само за мъжка работа. Пол Баталия бе променил облика на нашето съсловие преди десетилетие, като бе отворил вратите за множеството млади дами, завършващи право. През деветдесетте години личният състав на нюйоркската областна прокуратура вече включваше шестстотин юристи. Сега половината от главните прокурори, които поемаха всяко дело за криминално престъпление — от дребна кражба до предумишлено убийство — бяха жени.

— Запознах Алекс със случая в общи линии, шефе. Би ли искал да я попиташ нещо, докато все още е тук?

— Ще имам доста повече въпроси след аутопсията, Алекс. Изглежда, мотивът е сексуално насилие. Няма следи от опит за кражба на ценна собственост. Портфейлът й все още е в чекмеджето на бюрото. Засега всички предполагаме, че е била изнасилена. Негодникът е запушил устата й с парцал, за да не вика — изпратихме го в лабораторията като веществено доказателство. Полата, чорапогащникът и бельото й бяха свалени. Мислиш ли, че има значение колко дълго е лежала тук, за да бъде открито… нещо, което би ни насочило към убиеца?

— Искаш да кажеш — да се направи ДНК тест? — попитах.

Чапмън се намеси:

— Явно въпреки решението си да стане полицай, а не свещеник, шефът все още изпитва неудобство да говори за телесни функции и полови органи. На първо място, Купър, той е ирландски католик. Каква е вероятността във вагината на докторката да е останала сперма и би ли могла да ни послужи като веществено доказателство? Именно това иска да знае.

— Зависи от твърде много фактори. Ако убиецът е стигнал до еякулация и го е направил в или върху тялото й, предполагам, че ще откриете следи от семенна течност — започнах. — Стига да не е ползвал презерватив. Колкото и да не ви се вярва, някои изнасилвачи носят със себе си кондоми. — Чапмън недоверчиво поклати глава и аз продължих: — Сигурна съм, че лекарският екип, който се е опитал да я спаси, се е интересувал повече от шанса да оживее, отколкото от събирането на доказателства, така че едва ли някой е успял да извърши цялостен преглед. Както и да е, хората от Съдебна медицина ще го направят при аутопсията. По гръб ли е лежала или по корем?

— Пазачът я е открил по корем — осведоми ме Мърсър.

— Е, ако е лежала с часове, по-добре, че е била по корем.

— Защо? — попита Питърсън.

— Заради гравитацията, Лу. Така има по-малка вероятност спермата да е изтекла от тялото й. Освен това, колкото по-скоро след изнасилването е настъпила смъртта, толкова по-малко вероятно е телесните й хормони да са оказали влияние. Значи може би хората ви ще открият нещо ценно. Следващият проблем — продължих — е, че някой трябва да ни даде информация кога за последен път е имала сексуален контакт. Ако е било преди ден-два, не е изключено в тялото й да е останала неразградена сперма от някой любовник. Ако убиецът е имал проблем или не е стигнал до еякулация, възможно е това да го е ядосало и да се е превърнало в мотив да убие жертвата, а ако при медицинската експертиза бъде открита сперма, навярно ще се подведете. Майк, когато се срещнеш с медицинския екип, накарай ги на всяка цена да разрешат космите. Възможно е и там да попаднат на нещо, съдържащо чужда ДНК.

— Ето какво ще направим — каза лейтенантът. — Няма смисъл да гадаем, докато не получим по-конкретна информация. Не само по този въпрос, а изобщо. Началникът поверява това разследване на разширен състав. Ще изпрати детективи от други екипи. Ще участват и Мърсър, и още неколцина от „Специални жертви“ — заради сексуалния характер на престъплението.

— Къде ще бъде щабът ни? — попита Мърсър.

— Ще ръководим операцията от седемнайсети районен участък. Чапмън, ти ще присъстваш на аутопсията и ще разговаряш със съдебния лекар, ясно?

Майк кимна и повдигна бележника си, за да нахвърля нови записки.

— От теб искам още да разпиташ някого от администрацията на болницата. Направи подробна скица и описание на всяка от сградите — как са свързани, какъв е достъпът до тях, къде се намира всяка врата и ключалка, къде би трябвало да стоят пазачите и къде са били. Искам пълен списък на персонала на медицинския център — лекари, сестри, студенти, лаборанти, телефонистки и санитари. Както и на всички пациенти, независимо дали в момента са тук на лечение или не, и всяко име от съседната психиатрична клиника. Не отстъпвай, когато чуеш израза „поверителна информация“. Или ще съдействат, или ще лежат в усмирителни ризи, докато свърша с тях.

Мърсър също бе приготвил бележник и химикал и очакваше да му бъде възложена задача.

— Уолъс, ти се заеми с личния й живот. Намери бившия съпруг и разпитай съседите и колегите за привичките й и за местата, които е посещавала. Зотос ще ти помага. Необходимо ни е и проучване за мястото на инцидента. Събери сведения за всички престъпления, извършени тук и във всяка друга болница в града.

— Дадено, шефе.

— После се свържи с медицинските центрове във Филаделфия, Вашингтон и Бостън и провери дали и другаде се е случвало нещо подобно. Ще наредя на някого да се заеме с кофите за смет, а следобед ще открия гореща линия за всеки, който би могъл да даде информация. Алекс, накарай хората си да преровят всички досиета и да потърсят някого с подобен начин на действие и предпочитание към медицинска обстановка.

— Започвам веднага. Бих искала и да надникна в апартамента на доктор Доджън, ако мога. Не за да търся доказателства — това е работа на Мърсър. Но когато свърши, искам веднъж да вляза заедно с него. Винаги е от полза да опозная жертвата, да добия представа за живота й.

При убийство, за разлика от другите случаи на изнасилване, нямаше оцеляла потърпевша, с която да работя, и бе невъзможно да достигна до душевността на жертвата. Ако нямаше близък роднина, който би могъл да опише характера и живота й, това бе единственият начин да получа представа за нея.

— Няма проблем, шефе. Днес ще организирам оглед на апартамента, а после с Купър ще влезем отново, когато тя пожелае.

— Добре, Мърсър. Погрижи се да бъде запечатан. Не искам някой приятел или роднина да отнесе нещо, преди да приключи разследването.

— Какво ще кажете да се срещнем в края на деня и да видим кой какво е открил?

— Точно така ще направим. Среща в седем часа в седемнайсети районен участък. Сигурен съм, че началникът ще настоява да го осведомим докъде сме стигнали, така че бъдете подготвени. Ти също, Алекс.

Отново му благодарих и тръгнах след Майк покрай окървавения килим към вратата. Когато погледнах към пода, за да не стъпя върху кървавата диря на Джема, очите ми се спряха на тъмночервена вдлъбнатина, която изглеждаше почти като шарка на светлосиния килим. Беше с наситен цвят и правилни очертания, за разлика от безформените петна, оставени от влачещото се тяло, които бележеха отчаяния опит на покойната да се отдалечи от точката на нападението.

— Какво мислиш, че е това, Мърсър? — попитах, без да се обърна назад, защото знаех, че ме следва.

— Кое?

— Отпечатъкът на пода, сред кръвта.

— Привиждат ти се призраци, Куп. Там няма нищо, освен кръв.

Майк се обърна и също погледна надолу. Двамата се наведохме над петното, което бе привлякло вниманието ми.

— Прилича на жигосана кожа. Може би някакъв предмет, тока на колан или друга закопчалка, е била притисната към килима. Полицаите направиха снимки.

Според мен не приличаше на нищо подобно.

— По-скоро е някакъв надпис, част от дума.

Чапмън ме изгледа с насмешка:

— Не е имала сили да диша, Русокоске, още по-малко — да пише. Борела се е за живота си, едва ли би й хрумнало да съставя списък за покупки.

Не му обърнах внимание и проследих с пръст формата във въздуха пред Мърсър.

— Напомня за буквата „Ф“ или може би „Р“, но ъгловато, а след него опашка и завъртулка — казах аз и нарисувах невидимата линия от долната част наляво. — Не мислиш ли?

— Ще наредя и на хората ти с видеокамерите да го заснемат, Алекс, но съм сигурен, че си въобразяваш.

— Дай ми една снимка, Мърсър.

Той кимна, но започна да си тананика песента на Темптейшънс „Просто моето въображение“, докато си набелязваше нещо.

Майк задържа вратата отворена, докато с Мърсър излязохме, и напомни на униформения полицай отвън да не пуска никого без разрешение, а когато тръгнахме по коридора, направи смешна гримаса срещу мен.

— Представям си какво се върти в главата ти. Както винаги, когато поемеш случай, нали? Преповтаряш си някоя драматична реплика за надигнала се от гроба мъртвешка ръка, сочеща с пръст към убиеца. Добра идея, Купър. Може би в съда ще ти се смеят, но със сигурност ще заинтригуваш хиените от пресата.