Ейми Фетцър
Тес (31)

Глава 31

Белите каменни стени на къщата напомняха стари кости, а осветените от светлината на свещите прозорци създаваха впечатление на огън, горящ в добре излъскан череп. Около къщата се увиваха лехи с разкошни червени цветя и отдалеч изглеждаше, като че ли там е просната скъсана селска пола: кървящ насип към високите каменни стени, увенчани с остри железни шипове, напомнящи дяволски скиптър.

Застъргаха тежки вериги и нощта сякаш завибрира от острия режещ звук. Към него се прибави скърцане на дърво и панти и подвижният мост бе спуснат бавно над рова с вода. Под него приплискваха вълни: ритмичен звуков фон на суровия глас, който даде разрешение за влизане.

На около метър настрана Дан лежеше по корем върху земята; облечен беше в черно от главата до петите, дори лицето му бе почернено със сажди. Той се сливаше с тъмнината като дебнеща пантера, само зелените му очи горяха с дива решителност.

Найджел Уитингам хвърли факлата в рова, тежките му стъпки затропаха по дървения мост. Дан пропълзя бързо по влажната земя. Пушекът от хвърлената във водата факла прикри тялото му, когато излезе на открито, преди да се хване за моста и да започне да се придвижва само на ръце, почти едновременно със стъпките на Уитингам. Почти. В момента, в който Уитингам стъпи на пътеката към къщата, мостът започна да се движи нагоре и назад. Дан напрегна мускули, но издигането се оказа прекалено бързо и той увисна вертикално над водата. Посегна да се хване за един от железните пръти точно когато дървото легна в каменната си рамка. Прояденото от ръжда желязо се строши в ръката му и той потърси сигурност в друг, залюля крак и се опита да намери опора, за да не падне в рова. Заби ботуши в стария хоросан и късове от него се зарониха във водата с тихо пляскане. Той бързо намести крака, намери подходящи хватки за ръцете си и сантиметър по сантиметър се отдалечи от светлината на факлите. „Търпение“ — повтаряше си той; нощните звуци заглушаваха стърженето на ботушите по хоросана.

Когато реши, че се е отдалечил достатъчно от входа, изтегли се нагоре и проследи минаването на Уитингам край фонтана в центъра на градината пред къщата, но не го видя да влиза в нея: входът й не се виждаше от мястото, на което се намираше. В опасна близост до него бавно се движеха напред-назад трима пазачи, а бе изброил поне още десетина, пръснати по наклона към стената на къщата. Дан внимателно ги наблюдаваше. Моделът им на поведение бе един и същ, движенията им бяха безцелни, самите те изглеждаха отегчени. Тримата най-близо до него пушеха лули и подред наблюдаваха поверения им участък. Но вниманието им не бе насочено към стената: те се ослушваха за шум и раздвижване в къщата, както установи Дан.

* * *

С притисната към бузата си кърпичка Филип влезе в просторния кабинет почти без да погледне мъжа там. Уитингам се спусна към него, но се спря, когато забеляза окървавената кърпичка.

— Мили боже, какво се е случило?

Филип се отпусна в коженото кресло.

— Не смяташ ли, че това подсилва чара ми? — обърна глава, за да даде възможност на Найджел да се възхити на раната му.

Англичанинът позеленя, на лицето му се изписа погнуса.

— За Бога, човече, извикай някой да те зашие. Раната изглежда ужасно.

Филип върна кърпичката на мястото й върху раната.

— Вредите, Най?

— Всичко е отишло по дяволите.

„Още нещо, с което ще си платиш, Блакуел“ — помисли си Филип с уморена въздишка.

— Но аз не съм тук заради това — Филип то погледна в очакване да продължи. — Капитан Блакуел иска да дойде тук.

— Естествено.

— Няма ли да го пуснеш? — Филип повдигна вежда. — Проклятие! Дъщеря ми е в ръцете му!

Лицето на Филип не трепна. Уитингам стисна зъби.

— Той каза още да ти дам това — измъкна кожена торбичка изпод жилетката си и му я хвърли. Филип пусна окървавената кърпичка и с отегчен вид изсипа съдържанието на торбичката върху дланта си. На фона на бялата му кожа заблестя диамант с размера на нокътя на палеца му.

Найджел никога не бе виждал тази страна на Филип и сега неочаквано стана свидетел на рязката промяна в поведението му. Той вдигна скъпоценния камък към светлината и тя се отрази от кристала и пръсна по стените красиви сини, розови и лилави ивици. Филип бе като омагьосан, почти хипнотизиран от красотата на камъка, очите му горяха от алчност.

— Както виждам Блакуелови с голямо нетърпение продължават да се разделят с остатъците от богатството си — Филип преглътна, усещаше езика си внезапно надебелял.

Найджел го поглеждаше предпазливо. Мъжът пред него дори не се опита да спре кръвта, която продължаваше да изтича от раната на бузата му.

— Блакуел каза, че има още от същите.

Филип се усмихна студено.

— Питам се колко ли струва безценната му невеста.

* * *

Гелън се обърна с гръб към къщата, удари кремък и провери колко е часът. „Още три минути, сър, и сме вътре“ — помисли си той. Капитанът трябваше да разреши да бъде придружен поне от още един от тях. Обърна се към къщата и вдигна далекогледа си. Докато пълзеше по стената и се придвижваше зад нищо неподозиращите стражи, Дан наподобяваше гладно хищно животно, излязло на лов. Той успя да стигне незабелязано до цветните лехи и да изчезне в тях. Гелън задържа дъх, когато един от стражите обърна глава по посока на Дан и се вгледа напрегнато в цветята наблизо. Първият помощник-капитан отпусна далекогледа си, избърса с ръкав потното си чело и прошепна на мъжа до него:

— Приготви се за качване на кораба, господин Финч.

* * *

Силните крака на Дан бързо го понесоха към къщата. Спря, отстъпи назад, огледа се и измъкна въже, вързано към колана му. Имаше само миг на разположение да стигне до Тес, преди хората му да нападнат. Стражата тръгна към него. Хиляди дяволи! Защо точно сега изведнъж решиха да се отнесат отговорно към задълженията си? Направи бърз кръг с въжето, то просвистя във въздуха и желязната кука се закачи стабилно за покрива. Той го дръпна за проверка и се приготви за изкачване. В този миг мускулести ръце сграбчиха тялото му и го повдигнаха от земята, някаква ръка хвана въжето и той чу ясното прещракване на предпазителя на пистолет секунда преди да усети студената цев в тила си.

— Изборът е ваш, господине.

Дан неохотно пусна въжето.

* * *

Извън стената, до ръба на рова, бяха вдигнати в готовност дълги дъски, взети от кораба на Филип. При подаден сигнал дъските бяха едновременно спуснати надолу и се получиха няколко импровизирани моста, по които хората на Блакуел безшумно и бързо преминаха с пистолети и мускети в ръце и изтеглени в готовност мечове и ножове… Континенталната флота атакуваше каменния затвор, за да се бие за своя капитан и дамата на сърцето му.

* * *

— Какво искаш?

Тъмнокосият мъж продължаваше да стои пред нея с протегната ръка.

— Искам само да ви помогна да станете от пода, мадам, уверявам ви.

Тес го изгледа студено.

— Чувала съм това и преди, благодаря много — изправи се, без да поеме протегната ръка: нямаше доверие на никого в тази къща.

— Аз не съм ваш враг, госпожо Блакуел — той й се усмихна приятелски.

Тес се смръщи леко.

— Познавам ли ви?

Той погледна многозначително зад нея и Тес бързо се обърна. Елизабет бе все още в стаята; вторачена в наранената си ръка, тя като че ли не забелязваше какво става около нея.

— Елизабет! — извика я Тес тихо.

Никаква реакция. „Изглежда като вцепенена“ — помисли си Тес.

— Виж какво, Лизи, искам да се махна от тук. Ако искаш да се присъединиш към мене, добре, но…

— Той няма да ти разреши да си тръгнеш, госпожо Блакуел — обади се с решителен глас Елизабет.

— На мене не ми пука какво…

Внезапен тътен погълна думите й. В къщата се започна стрелба. Тес бързо се завъртя. Откъм кабинета се понесе бял пушек. Появи се Филип заедно със своя помощник и ужасяващата си усмивка; докато вървеше, напъха пистолет в колана на бричовете си, като същевременно се опитваше да попие пръските кръв по дрехите и лицето си.

— Виждаш ли — прошепна Елизабет в настъпилата тишина. — Никой не напуска Филип.

— Съпругът ти е готов да се пазари за живота ти, госпожо — той вдигна диаманта пред нея, за да го види, после го пусна в джоба си.

Тес отблъсна иконома настрана, когато той се опита да я прикрие с тялото си. „Няма да допусна още някой да умре заради мен“ — закле се тя пред себе си и отстъпи назад.

— Скъпоценните камъни, миличка — Филип се приближаваше към нея, без да бърза.

Тес преобърна стол, за да блокира пътя му и да го забави поне малко.

— Н-не знам нищо за…

Той спокойно отмести с ръка стола и продължи напред.

— Срамота е да лъжете така, мадам — хвана я за ръката с внезапно движение и я придърпа към себе си. Кожата му бе бяла като брашно и той непрекъснато ближеше устните си. — Тази нощ нямам време за лъжи, госпожо Блакуел — той вдигна пистолета си и бавно прокара цевта му по обезобразената си буза, покрита с дебел слой съсирена кръв. — Между нас има някои дребни неща за разрешаване.

И Тес прочете смъртната си присъда в тези леденостудени очи. С диаманти или без диаманти, той искаше кръвта й…

От всички страни се носеха изстрели, викове от болка и викове на победа огласяваха къщата. Филип изсъска с жестоко извити устни, преди да изкрещи за стражата си и да се спусне към верандата, повлякъл Тес след себе си. Почти стотина мъже напредваха и разпиляваха хората на Филип със замаха на фермери, режещи захарна тръстика. Захвърлени факли подпалваха сухата трева около къщата…

В стаята неочаквано нахлуха двама от стражата, повлекли за ръцете безжизнен мъж. Тес веднага разпозна съпруга си и сърцето й застина.

— Хванахме го, докато се опитваше да се катери към покрива, сър — те хвърлиха затворника си в краката на Филип.

— О, Боже! — извика Тес, откопчи се от Филип и коленичи до Дан. Бързо провери пулса му. „Слава богу!“

Филип се изсмя зловещо и кожата й настръхна. Стисна зъби и успя да обърне Дан по гръб. Красивото му лице бе в драскотини, дрехите му бяха скъсани, но тя не можа да открие някакво сериозно нараняване, което да обясни състоянието му.

Филип грабна от бюфета кристална кана за вода и се приближи до тях.

— Е, капитан Блакуел — каза той с измамно мек глас и изля каната върху лицето му. — Колко мило от ваша страна, че се присъединихте към нас.

Дан внезапно вдигна ръка, сграбчи го за глезена, дръпна го силно и го събори на земята в мига, в който пъргаво скочи на крака. Филип изсумтя изненадано, каната се разби на парчета, пистолетът се изплъзна от ръката му и се плъзна по излъскания под. Един от пазачите се втурна към Дан, капитанът се завъртя светкавично и сребърният му нож просвистя и се заби в гърдите на мъжа. Той бе труп, преди да се свлече на пода. Дан се обърна: Филип се изправяше на крака. Вторият пазач вдигна пистолета си.

— Нее! — изпищя Тес: Дан бе невъоръжен!

Дан я отблъсна назад и се спусна към мъжа. Сблъскаха се и пистолетът изгърмя — агонизиращ миг — и гърбът на втория пазач се удари в пода! Последва втори изстрел и настъпи тишина. Икономът държеше в ръката си пистолет, от който се извиваше бял пушек.

Тес се спусна към Дан, проснат в краката на пазача.

— Ако си ранен, Блакуел, кълна се, ще те убия! — ръцете й бързо затърсиха рана по тялото му. Той се надигна бавно и седна на пода.

— Добре е да се чуват такива неща, любима — прошепна той и разтръска глава, за да се осъзнае.

— Капитане! — извика икономът. Твърде късно. Въздухът рязко напусна дробовете на Тес, когато силна ръка се уви около кръста й и рязко я вдигна от пода и настрана от съпруга й. Дан скочи на крака, но не достатъчно бързо.

Филип притисна цевта на пистолета си под брадичката на Тес.

— Още едно движение, драги, и невестата ти ще изгуби главата си — той се хилеше, независимо от кръвта, която течеше обилно от рана в бедрото му: случайно изстреляният куршум бе попаднал в него.

Дан го прониза с очи, тялото му бе стегнато кълбо от едва сдържана ярост.

— Безнадеждно е, Ротмиър. Тази крепост е моя — и посочи като доказателство към вратата. Там стояха Торп, Финч и Камбърт с повече от дузина въоръжени моряци.

— Но жена ти е моя, Блакуел.

— Мога да я убия и сам — подигра му се Дан. — И ти гарантирам, че ти няма да си жив да видиш това — предпазители на няколко пистолета щракнаха почти едновременно. — Крайно време е да уредим дълга между нас, независимо от каквото и да било друго.

Филип като че ли се поколеба за миг, но наглата му самоувереност взе връх.

— Аз не ти дължа нищо!

— Не си прав, Филип — обади се Елизабет, втренчена в позлатената кутия върху масата. — Предупредих те, че той ще…

— Не се намесвай, Лизи! — той примига, опитвайки се да фокусира погледа си върху Дан.

— Но ти винаги повтаряш едно и също, Филип: „Не задавай въпроси, Лизи“, „Ядосваш ме, Лизи“, „Ще страдаш за това, Лизи“ — пръстите й се плъзнаха по ръбовете на кутията. — Това започва да става доста досадно.

Дан се смръщи при това безсмислено бърборене, но не отмести поглед от Филип, който бавно прекарваше цевта на пистолета по голата шия на Тес.

— Колко ще платиш за това хубаво лице, Блакуел? Още диаманти?

Дан потисна яростта, която кипеше в него, измъкна от джоба си пакет и го захвърли на масата; диамантите се изсипаха и затъркаляха по полираната повърхност.

— Ти си достоен син на баща си, Филип. Ще заложиш ли всичко на…

— О, погледни, Филип, диаманти!

Очите на Филип се разшириха едва забележимо и той обърна глава към искрящите скъпоценни камъни.

Тес повече почувства, отколкото видя шанса си: удари го мигновено в ранения крак и се извъртя настрана. Филип изрева от болка, но пак посегна към нея. Дан скочи напред като свирепо диво животно, изби пистолета от ръката му и силните му юмруци го заудряха бясно. При всеки удар пукаха кости, кожата му разцъфваше, кръв пръскаше стените. Тежкият удар на Дан в брадичката измести челюстта му, повдигна го от пода и почти го сплеска в срещуположната стена. Дори когато краката му се подгъваха под него, той пак направи опит да сграбчи пистолета си. Ослепял от ярост, Дан сключи ръце около гърлото му и стегна силните си пръсти. Филип бясно махаше с ръце, лицето му придоби пурпурен цвят, а сините му очи едва не изскочиха от орбитите си.

— Дан! Не! — извика Тес.

Той не спираше. От устните на Филип потече кървава пяна. Тес хвана с две ръце ръката на Дан и го задърпа.

— Не прави това! Моля те!

Дан отпусна ръце и ги обви около жена си, а Филип се строполи на пода.

— Нее!… Убий го! — изпищя Елизабет, която местеше широко разтворени, паникьосани очи от Дан към Филип. — Убий го сега! — когато никой не изпълни желанието й, тя бързо се наведе, грабна падналия пистолет и го насочи към Филип. — Твоето семе никога няма да познае лудостта ти! — и стреля.

Дан обърна Тес към себе си и тя зарови глава в рамото му. От гърлото на Филип се изливаха фонтани от кръв. Тес се притисна към съпруга си.

— О, боже! Изведи ме от тук. Моля те — зашепна тя в ризата му и той незабавно я вдигна на ръце прекрачи мъртвите мъже и я понесе към коридора.

Елизабет се отпусна на колене върху пода.

— Виждаш ли какво става, когато ме ядосваш, Филип?

Дейвид се спря за миг, обърна се и я видя, че гали нежно ръката на Филип.

— Мили боже, и тя е луда като него — понечи да продължи пътя си, когато Елизабет извика името му, без да снема очи от бледата, безжизнена ръка.

— Онова там е твое — тя махна с ръка към кутията с позлатени ръбове върху масата.

Дан бавно пусна Тес да стъпи на пода. Не бе нужно да се казва нищо: разбра, че в тази кутия се намира богатството на семейството му.

— Ще те чакам тук — каза му тя.

— Къщата гори, сър — обади се Гелън. Около краката им се увиваше пушек и първият помощник-капитан даде знак на моряците бързо да се оттеглят. — Аз ще взема кутията, капитане — увери той Дан.

Дан кимна и поведе Тес по коридора към иконома, който им махаше настойчиво с ръка. Мъжът натисна дървен панел, той веднага отскочи настрана и откри входа на тунел, прокаран в скалата.

— Към кораба, сър.

Тес погледна Дан, като посочи с глава иконома.

— Познаваш ли Джийвз?

Дан отговори с усмивка на дръзкия й поглед.

— Той е старшият моряк на Рамзи, Джейми Уилкокс. Рамзи успя да вмъкне свои хора тук, без да ме осведоми.

Тес шеговито удари Джейми в гърдите.

— Можеше да ми кажеш.

Джейми разтърка удареното място.

— Благодаря — измърмори той, изненадан от силата на удара й, захили се и ги последва във влажния тесен проход.