Ейми Фетцър
Тес (30)

Глава 30

— Разреши ми да ви представя.

Гласът на Филип я стресна и тя бързо отмести поглед от вратата към верандата. Двойката пристъпи под сводестия вход с почти комична помпозност.

— Няма нужда. Ти си Фил, аз съм Тес, а тя е Елизабет Кабреа.

Очите на Лизи се разшириха и тя погледна бързо Филип.

Дневникът на Бенет бе разкрил зловещи подробности по убийството на Дезире: Тес предполагаше, че е имал намерение да изнудва Филип в бъдеще. Сега възнамеряваше да се възползва максимално от знанията си за жестоката гавра с нещастното момиче. Тес бе наясно и къде се цели: в най-слабото място.

Тя се заразхожда преднамерено бавно из стаята, небрежно оглеждайки дреболийките по шкафовете.

— Ти какво прави, Лизи, държеше му услужливо Дезире?

— Не! — Елизабет бе пребледняла.

Тес дори не я погледна.

— Ти я подмами да тръгне с тебе онзи ден, нали, Лизи? — запита тя. Внимаваше да говори с равен тон, нужно бе да задържи гнева вътре в себе си. — Нещо като отвеждане на агнето в кланицата, нали?

Елизабет се отпусна на стола до нея.

— Филип, накарай я да спре!

— Престани, Лизи — предупреди я той. — Тя не знае нищо.

— Сигурен ли си, Фил? — Тес бавно превъртя някакво порцеланово украшение в ръцете си, без да отмества поглед от него. Той се мръщеше: тя знаеше, че е объркан от начина й на изразяване. — Ти предаде всички жени, Елизабет. Ти му предаде невинното момиче в ръцете — и за какво? За пари? Колко ти бе цената? — Тес погледна наситеносините камъни около врата й. — Тези сапфири? Измамил те е, драга — Тес върна порцелана с отврата на мястото му. Забеляза, че раменете на Лизи се отпуснаха още повече. — Съпругът ми ще бъде доволен, когато разбере, че и ти си тук — Тес вдигна сребърната купичка за крем, но бързо я върна на мястото й, когато видя в полираната й повърхност увеличената подутина на главата си. Нищо чудно, че я болеше толкова много.

През трапезарията преминаваха напред-назад слуги с подноси, пълни с храна. Стомахът й се присви с отврата при вида им. Господи, бе само четири часа сутринта!

— Блакуел не може да те спаси, драга — обади се самодоволно Филип. — Тази къща е повече от крепост.

— Правилно — намръщи се тя и прокара пръст по полираната повърхност на бюфета. — Но за Дан… — „Нека да се пържат в собственото си масло“ — помисли си тя.

— Седни, госпожо Блакуел — заповяда той и се отпусна на стола си.

Когато изрече името й, един строен, тъмнокос мъж, облечен в черно, като че ли замря за миг с чиния в ръка, очите му бързо прескочиха от Тес на Филип; тя улови този поглед, но не и Ротмиър, който бе твърде зает да пълни чинията си. Дали икономът няма да се окаже приятел? Нито един от другите слуги не бе реагирал на опитите й да ги заговори. Господи. Нима и те бяха затворници? Тес се питаше дали може да довери на някого от тях да отнесе евентуално съобщение до Дан. Седна и се вгледа с отвращение в подносите пред нея. „Не мога да ям“ — помисли си тя. Изпитваше несигурност: а ако в храната има отрова? Разбира се, глупаво бе да мисли така, когато Филип и Елизабет се тъпчеха така, като че ли за тях няма да има утрешен ден. „И правилно, те са осъдени“ — помисли си Тес и постави две яйца върху чинията си.

Филип искаше да залови съпруга й и тя не бе нищо повече от примамка, на която трябваше да се запази животът до появата на Дан. Каква болезнена мисъл! „Но не е ли възможно да се намери някаква друга алтернатива?“ — мислеше Тес, като поглеждаше широко разтворените врати. Пред тях обаче минаваха напред-назад пазачи, като добермани, надушили бърза плячка.

— Моето предложение е да не мислиш за бягство, госпожо Блакуел — подхвърли Филип и Тес изгледа гневно мършавия негодник.

— Човек никога не знае, Фил.

Той замислено събра вежди: опитваше се напрегнато да разпознае акцента й.

— Може ли да запитам откъде идваш?

— От двадесети век. А ти? — „Едно на нула за каузата на доброто“ — помисли си тя, когато Филип едва не се задави с чая си.

Той се изкашля.

— Не си измисляй приказчици, няма да ти помогнат — и налапа голямо парче наденица.

— Приказчици, така ли? Знам, че звучи шокиращо, но е истина — той я погледна снизходително. — Всичко си обмислил, нали? Дан ще нападне тази — това ронещо се парче скала — и ще ти предложи търсения от тебе шанс? — той я погледна обезпокоено. — Помисли отново, приятел. Той не е пропътувал толкова път, за да направи нещо така лесно предсказуемо. Независимо от лоялността към мен, той ще те хване — Тес погледна многозначително към Елизабет. — И тебе, Лизи. Ти ли предложи Фил да разреже китките на Дезире и да я остави да кърви до смърт в онази колиба?

Ударът й се оказа добре премерен: Елизабет загуби цвета на лицето си, а Филип я погледна замислено под сключени вежди.

— Предполагам, че твоя бе заповедта да отрежат езика й, за да не говори, нали, Фил? — Тес отпи хладнокръвно от сока си.

— О, Господи, Филип!…

— Млъквай, Лизи! — тя послушно наведе глава над чинията си.

— Кога направи това — преди или след като пусна онези мъже да я изнасилят?

Той не реагира, избърса само устните си и хвърли салфетката, после бавно се облегна на стола си. До него веднага застана слуга и взе чинията му.

— На твое място бих държал острия си език зад зъбите.

Тес сви рамене.

— Приеми, че съм безразсъдна. Откога си заврян тук, Фил? Година? Две? Не ти ли се иска да пораздвижиш малко плесенясалия си задник извън този остров? Или вие двамата смятате да прекарате остатъка от живота си тук, криещи се като страхливци?

— Аз съм доволен от дома и живота си. Нямам причина да искам промяна.

— Хайде, Фил, не се надувай толкова. Складовете ти са превърнати в пепел. Уитингам вероятно е арестуван и пее напровала срещу теб, за да спаси собствената си кожа. Не можеш да твърдиш, че не очакваш Дан да ти потърси сметка! — очите му се присвиха за миг и Тес се опита да завърти още малко ножа, който бе забила в него. — Изобщо не си предполагал, че ще те открие. А сам го доведе до тук, като накара Бенет да нападне корабите му. Все едно, че му начерта пътечка до тук.

„Прекалено умна е за жена“ — помисли си Филип. Изброяването на допуснатите грешки подкопаваше самоувереността му.

— Каква е все пак връзката между вас двамата, освен убийството на сестра му и кражбата на семейното му богатство?

— Това бе моето богатство! Моето! — гневно извика той.

„Аха, този път потеглихме най-сетне в друга посока“ — помисли си Тес.

— Как така? То е било в неговия дом, притежание на неговия баща.

— Грейсън Блакуел крадеше от баща ми! От съдружника си! И когато баща ми умря, копелето задържа всичко за себе си!

— В договора между тях не бе ли вписана клаузата: „Останалите акции стават притежание на този, който надживее другия.“?

— Не, то бе мое!

Тя поклати глава.

— Не мисля така, драги. В най-добрия случай то би трябвало да стане притежание на майка ти — или ти си се появил от гнилоча на някое блато?

„Още един удар на място“ — помисли си тя, когато той силно почервеня и стисна юмруци. Тес пое незабелязано дъх и се подготви за следващия сериозен удар.

— Какво се случи с майчицата ти, Фил?

Елизабет едва не припадна.

— Госпожо Блакуел — прошепна тя и погледна стреснато Филип. — Моля ви да не говорите за това.

Тес не я бе грижа за молбите на Елизабет.

— Родителите ти не бяха ли женени? — самата Тес бе незаконородено дете: в нейното време това не означаваше нищо, но тук…

В първия момент Филип сякаш се вцепени, но после се отпусна, намести се на стола и кръстоса крака.

— Женени бяха. Но татко я остави заради друга жена — Филип хвана ръката на Елизабет под масата. — Тъй като женитбата с майка ми е била резултат на споразумение, той заяви, че никога не я е обичал и насочи страстта си към другата — добави той с отврата — и копелето им — Тес чу странен звук и Елизабет високо изпищя. Погледна ги бързо: Елизабет се бореше със сълзите си, а Филип като че ли внезапно се успокои. — Майка ми си загина от разбито сърце, а колкото до блудницата му… — усмихна се бавно, на лицето му бе изписано садистично доволство. — На нея й се случи нещастие.

Елизабет погледна настрана, но Тес чуваше ускореното й дишане. Филип седеше вторачен в пространството с невиждащ поглед, празен и студен. Бе по-добро и от изповед.

— Детето?

— Добре съм се погрижил за него, уверявам те.

Бледото лице на Елизабет пламна в ярка червенина, тя заопипва нещо под масата, от очите й рукнаха сълзи. Когато тя скочи и избяга, Филип спокойно облегна лакти на покритата с ленена покривка маса, сякаш нито забеляза, нито го бе грижа за изчезването й от стаята.

— Човек остава с впечатлението, че тази информация ти е вече известна, госпожо Блакуел. Или все още е останала някоя и друга неразкрита тайна, свързана с брака ти?

Тес отмина с безразличие заядливата забележка и продължи:

— Доколкото разбирам, познаваш съпруга ми не само като брат на жертвата ти?

— Да — той отпи от чая си, ударът й отскочи от дебелата му кожа като топка от стена. — Заедно получихме образование. В Итън.

Тес се вгледа напрегнато в скута си. Итън? Итън? Сети се и вдигна поглед.

— А, разбирам, че си чувала за училището ни — промърмори той. — Най-добрата академия на брезовата пръчка, която Англия може да предложи на едно момче.

— И най-взискателната — „Там са биели учениците и са им налагали ужасни наказания за най-малки провинения“, спомни си Тес. — Как можа баща ти да те изпрати там?

— Грейсън го направи. И на двама ни — той се облегна на стола. Не виждаше причини да не й каже истината, след като тя нямаше да си тръгне от тук — поне в никакъв случай жива. — След смъртта на баща ми Грейсън ми даде образование и ме осигури с най-необходимото, но задържа това, което ми принадлежеше по право, за своя наследник.

— Струва ми се, че се е отнесъл добре с тебе. Би могъл да не ти даде нищо — „Със син като Дан — помисли си Тес, — Грейсън вероятно е дал на Филип много повече, отколкото той си признава.“ — Наистина ли не знаеш какво е станало между Грейсън и баща ти?

Близо до окото му ритмично затрепка мускул.

— Знам. Трябва ли да казвам, че съм взел това, което Грейсън ценеше най-много?

— Дезире — отговори Тес и погледна настрана.

— Не. Компанията му — обяви той с тон като че ли тя го бе разочаровала в преценките си и Тес го изгледа презрително. — Момичето бе само начин да го държа в ръцете си — Филип махна небрежно с ръка. — Той ме помнеше като много младо момче и нямаше ясна представа за мене — добави той, приближи се до бюфета, взе малка сребърна кутия, отвори капака и зарови тънките си пръсти в нея. — Това наистина бе забележително. Измамих го толкова неочаквано лесно — постави стиска емфие във всяка ноздра. — А Елизабет… — извади кърпичка и почисти носа си, без да отмества поглед от нея. — Тя бе любовница на Дан и беше в къщата им, преди да дойде тук — сви рамене. — Беше така просто — повтори той и с наслада забеляза внезапното пребледняване на Тес.

Дан и Елизабет? Тес не можеше да си ги представи заедно…

— Не се ли безпокоеше от това, че тя спи с врага ти?

— О, не, разбира се — той завъртя обгърнатата с фина дантела китка и бавно тръгна към нея. — Аз му я изпратих в леглото.

— Я виж ти. Какъв принц — прошепна тя, скочи на крака и отстъпи настрана.

— Филип! За Бога, как си разрешаваш да й говориш такива неща?

И двамата погледнаха към вратата. Тес веднага забеляза, че ръката на Елизабет е обвита в копринено парче плат с цвета на роклята й: единият й пръст бе привързан към пръчица.

— Махай се, Лизи — той пристъпи напред в момента, в който Елизабет понечи послушно да се оттегли.

Думите на Тес я спряха.

— Ти си блудствала заради него — в гласа й кипеше ярост. — Защо му разрешаваш да се отнася така с теб? — тя посочи наранената й ръка. — За бога, с какво те държи в ръцете си?

Елизабет се втренчи безмълвно в Тес, после погледна Филип, който не й обръщаше никакво внимание.

— Сигурно няма да можеш да разбереш — промълви тя.

— Опитай, сестричке — сряза я Тес с ръце на кръста. — Днес нищо не може да ме изненада.

— Това не е твоя работа — Елизабет наведе глава, но не преди Тес да забележи особения блясък в очите й. „Сигурно взема някакъв наркотик“ — помисли си тя и се зачуди какви наркотици са били известни по това време.

Филип оглеждаше жадно жената на Дан. Позорът й щеше да бъде още една сладка победа. А ако успееше и планът му това да стане пред очите на Дан — насладата ще се превърне в истински екстаз. Тези мисли запалиха тялото му. „А, прекрасно ще бъде да отнеме и това от Дан…“ Направи още една стъпка към Тес.

Тя отстъпваше назад, докато се сблъска с топло тяло и едва не скочи в ръцете на Филип, но се задържа и успя да погледне назад. Вонящ мъж с отвратителен белег от рана на врата блокираше отстъплението й. Той хвана здраво ръцете й. Филип се приближи с още една стъпка. Тес преглътна с мъка и погледна ужасено към Елизабет, която стоеше неподвижно със странна усмивка на лице, без дори да направи опит да го спре.

* * *

Дан се намести по-стабилно на клона и вдигна далекогледа си, като сравни бялата крепост, която гледаше, със скицата на Уитингам. За трети път се катереше по това дърво, опитвайки се да открие някакъв знак: Тес ще се сети да остави знак, ако й се удаде такава възможност. Ако бе жива. Около него бръмчаха насекоми, чуруликаха птици, но това не му попречи да се концентрира.

От външната страна на стената нямаше пазачи. „Прекалено самонадеяно, Филип.“ Близо до входа и до всеки прозорец горяха факли и осветяваха бялата сграда, която изглеждаше като езически дар на боговете. Устните му се извиха леко — знаеше, че запалените факли потопяват всичко извън обсега си в пълна тъмнина: още едно предимство.

Огледа внимателно кулите. Бе сигурен, че Филип ще я затвори в най-труднодостъпната част от частния си затвор. Огледа къщата още веднъж. Внезапно замря, присви очи и задържа далекогледа си насочен към най-отдалечения прозорец. Усмихна се с чувство на неописуемо облекчение. Тя беше жива. „Господ да те благослови, обич моя!“ Погледна още веднъж, за да бъде сигурен, че не си въобразява, и почти се засмя. Само Тес можеше да остави пликчетата си да се люлеят със сладко подканване от каменния перваз на прозореца.

* * *

Филип забеляза страха в очите й, преди да успее да го прикрие.

— Предложих ти куп неща тази сутрин, миличка. Какво ще ми дадеш в замяна? — той се притисна към нея и студените му пръсти се плъзнаха по деколтето й.

Тес потрепери от отвращение и изви глава настрана.

— Правилно казано, Фил: предложи. Не съм настоявала — „О, Господи, на всичкото отгоре той имаше и лош дъх!“

— Но аз не знам нищо за тебе.

— Хайде да оставим нещата така — с малък привкус на мистериозност.

Той почти се засмя и кожата й настръхна от ниския, зловещ звук. Не можеше да си поеме дъх, притисната между двамата мъже, и за миг й се стори, че ще припадне. Имаше работа с хладнокръвен убиец и водеше опасна игра.

— Махай се, Ротмиър — предупреди го тя, като събра кураж да го погледне право в очите.

— Нямаш избор, драга — студените му, лепкави пръсти се вмъкнаха в хлабавия корсаж и Тес си помисли, че ще повърне. „И никак няма да е зле да го направя, заслужава си го“ — помисли си тя, като преглъщаше с мъка. Той наведе глава, мъжът зад нея стисна здраво ръцете й над лактите, когато тя се опита да се извие настрана. „Няма да му разреша да си играе с мене“ — помисли си тя. Спусна ръка в джоба на роклята и пръстите й се свиха около острието за отваряне на ключалки. Не бе кой знае какво, но само това имаше под ръка.

Дългите му пръсти обхванаха грубо челюстта й, лошият му дъх я блъсна в лицето. Тес заби лакът в корема на пазача и в същия миг бързо вдигна ръката с острие, насочено към окото му, но улучи бузата. То се заби в кожата и тя дръпна ръка надолу. Той изкрещя, отскочи назад, хвана се за обилно кървящата буза. Погледна кървавата си длан, после насочи побеснелия си поглед към нея и замахна с ръка. В същия миг Тес падна на пода и пазачът посрещна удара на Филип: той се залюля назад с агонизиращ вик, когато пръстените на Филип разрязаха лицето му от челото до челюстта.

Тес скочи на крака, но Филип бързо я грабна за ръцете и я вдигна нагоре така, че лицата им да бъдат на едно ниво. От бузата му течеше кръв на гъсти, пулсиращи вълни, стичаше се по гърлото му и попиваше в дантеленото му жабо и жилетката.

— Ще се наслаждавам на всеки твой писък — гласът му бе леденостуден.

— Бесен си, защото те надхитрих.

Тънката му руса вежда се вдигна нагоре и тялото й притрепери от ужас.

— Надявам се не искаш да кажеш, че си ми достоен противник, скъпа?

„Господ да ми е на помощ — помисли си Тес, — той е напълно спокоен, не личи да го боли… А се нуждае от поне двайсетина шева!“

— Какво? Дамата не може да предложи остроумен отговор? — той плъзна длан надолу по ръката й до китката, стисна я силно и я повлече след себе си. Тес се съпротивляваше с все сила и успя да го задържи в стаята.

Той извика за помощ, но за учудване такава не се появи.

— Идва посетител, сър — извика един от пазачите.

Филип присви очи и погледна към вратите на верандата.

— Сигналът?

— Изпратен е, сър — очите на куриера се прехвърлиха към Тес.

— И? — запита той нетърпеливо.

— Лорд Уитингам, сър.

Филип се намръщи и погледна Тес.

— Доведи ми го! — освободи неочаквано ръката й и тя падна върху стола наблизо. — Ще продължим друг път, скъпа, бъди сигурна — измъкна прилежно сгъната кърпичка, разтвори я и я притисна към бузата си. Тя веднага почервеня.

Излезе от стаята, без да я погледне.

Тес се свлече разтреперана на пода, останала без дъх и сили от преживяния ужас… Подаден бил сигнал. Сигнал?…

Пред очите й безшумно се появиха чифт добре лъснати обувки. Тя повдигна глава и видя иконома, който й протягаше ръка за помощ.