Ейми Фетцър
Тес (25)

Глава 25

Мислите на Тес кръжаха в бесен хоровод в главата й, докато Дан говореше със стария свещеник. Да се омъжи? Сега? В тази минута? Тя преглътна, погледна умолително към каменния портал, на който се бе облегнал Рамзи, но той се усмихваше със скръстени на гърдите ръце, сякаш се смееше на някаква шега, известна само на него. Погледна възрастния свещеник. Той кимна, махна с ръка към църквата и ги поведе към нея.

— Никога ли не си чувал за годеж? — прошепна Тес с ъгъла на устните си.

Дан се засмя, без да престане лекичко да я побутва напред.

— Няма да оставя нещата на случайността сега, когато сме толкова близо до олтара.

— Страх те е, че мога да ти избягам?

— Да.

— Можеше да отговориш и с „не“.

Той наведе глава, за да мине под свода и я придърпа със сериозно изражение на лицето в хладния полумрак на църквата.

— Искам между нас винаги да се говори истината, Тес.

Тя му се усмихна.

— И аз също — чувстваше ръката си съвсем малка в топлата му длан. — Но ти поне можеше да ми дадеш възможност да се преоблека — не си бе представяла, че на сватбата си ще носи тъмнозелена рокля.

Докато вървяха по пътечката между пейките, той смело огледа стройното й тяло, обвито в атлаза на роклята й.

— Изглеждате много очарователна, милейди — „И трептяща като струна, приятно заруменяла след добра кавга“ — помисли си той и слабините му пламнаха от огъня на желанието.

— Дан! Намираме се в църква! — напомни му тя с почервенели бузи. — Говоря съвсем сериозно. Аз съм цялата в пясък и освен това съм потна…

— И изплашена? — запита я той със съчувствена усмивка.

Тя срещна погледа му.

— Кой няма да бъде?

Пред олтара Дан я обгърна нежно с ръце и дъхът на Тес замря, когато видя изражението на лицето му.

— В този ден, Тес, ти обещавам да ти осигуря живот в щастие и безопасност, да бъдеш заобиколена с децата ни и да остарееш с техните. Не трябва да се боиш от моето време, малката ми. Няма да допусна то да ти причини болка.

Тес примига и по бузата й се плъзна сълза. „Ощипи ме, сигурно спя! — помисли си тя. — Той наистина иска да се ожени за мене! Не прави това само заради някакво архаично чувство на задължение спрямо женската ми чест или заради възможността да ме има в леглото си! Той наистина иска да се ожени за мене!“ Нужни й бяха цели тридесет секунди, за да може тази осъзната истина да проникне в нея. Господи, откъде извади този късмет? Да заживее нов живот със заслужаващ доверие мъж като Дан: красив, непредсказуем, галантен, нежен… Мъже като него бяха изчезващо племе в нейния век. „Заслужавам ли това щастие, Господи?“ — питаше се тя, без да откъсне поглед от него.

На Дан му се стори, че светът замря, докато тя го гледаше втренчено, без да помръдне в ръцете му. Сърцето му натежа като воденичен камък в гърдите му, когато се наведе и докосна нежно устните й с устни.

— Моля те, любов моя, омъжи се за мене.

Гърлото й се стегна, когато чу потрепването на гласа му. Молбата му бе изпълнена с напрегнато отчаяние, неочакван страх, който тя никога не бе допускала, че ще сподели с нея или с когото и да било друг. Той й даваше шанс да се оттегли.

— Да, пирате, ще се омъжа за тебе — прошепна тя, плъзна ръка в джоба на полата си и извади пакета. В главата й се залюляха внезапно познати картини, премислени изводи: фигурата на носа на фрегатата и приликата й с нея, дрехите, които й прилягаха като направени по поръчка, предизвикателствата му, нежният допир на ръцете му… Дан, абсолютно влуден от нея. Дан в безсъзнание, неподвижен като гранит. Дан, понесъл я към леглото си. Делфинът, черната стена. „Моето предназначение е било да бъда тук. Обичам този мъж прекалено много, за да се съмнявам в това.“ Тя се облегна на него и топлият им дъх се сля.

Някой извика името му и Дан простена, когато тя му отказа устните си. „Няма да издържа много“ — помисли си той, като пристъпи неудобно от крак на крак: предизвикателният поглед на Тес с лекота подкопаваше усилията му да сдържи напиращото желание… Обърнаха се и видяха, че Дънкан подтичва вече в края на редицата от църковни пейки с палтото на Дан, метнато на ръката му. Зад него в бързината да не пропуснат сватбата на капитана един в друг се блъскаха моряци. Старият моряк се приближи бързо до тях с доволна и щастлива усмивка. Дан облече тъмнозеленото сако.

— Готови ли сте? — усмихна им се свещеникът, възхитен от възможността да извърши церемония, различна от почти ежедневните тъжни опявания над осакатени тела, преди да бъдат положени в земята.

— Да — отговори тя развълнувано и пристъпи към олтара, като незабелязано пусна пакетчето с диаманти в джоба на Дан.

Държаха се за ръце с преплетени погледи, докато се кълняха да се обичат, почитат и грижат един за друг. Тес прекъсна церемонията само веднъж с настояването думата „послушание“ да бъде пропусната. Искането й ужаси свещеника, но Дан кимна с потръпващи от мълчалив смях рамене и още повече порази нещастника.

— Той силно ще съжалява за това — прошепна Рамзи и получи безмилостно бодване от Дънкан в натъртените си ребра.

Запечатаха женитбата с целувка, преливаща от радост, и всички присъстващи замряха пред любовта, получила в тяхно присъствие благословия от Бога. Дървените греди на старата каменна църква потрепериха от груповото поздравление, което последва: Тес бе отнета от ръцете на Дан и груби ръце притискаха ребрата й, докато преминаваше от мъж на мъж — моряците поздравяваха невестата на капитана си! Замаяна и с насинени ребра Тес се озова неочаквано пред Рамзи.

Капитанът на „Тритон“ я притисна в прегръдка с похотлива усмивка и я целуна. Дан наблюдаваше целувката с повдигната вежда: фактът, че Рам, изглежда, се възползваше от възможността да демонстрира на жена му майсторлъка си, не го разгневи — забеляза, че Тес се бе отпуснала като парцал в ръцете му. Рамзи се оттегли, смутено вторачен в нея.

— Тес, аз, ъъ…

— Не се измъчвай, О’Кийф — каза тя и спокойно се отдръпна от ръцете му. — И твоят ден ще дойде.

Тес се обърна към Дан и с дяволита усмивка го хвана под ръка.

— Приятно ти е да дразниш нещастника, нали? — прошепна Дан, когато тръгнаха след свещеника, за да сложат подписите си върху брачния документ.

— Е, не си съвсем прав, но време беше да му дам добър урок.

Засмяха се тихо, докато свещеникът драскаше прилежно в дебела книга. После обърна към тях пергамента, за да го подпишат.

— Рождената дата и името, Тес — напомни й Дан.

— Какво да напиша? — запита тя с перо в ръката. — Искам да кажа, родена съм — тя се наклони към него и едва чуто прошепна — в 1964 година.

Дан задържа погледа й.

— Напиши истината, Тес. Искам този документ да е легален и обвързващ.

— Децата ни ще ти бъдат благодарни за това — отвърна тя и той се вгледа озадачено в нея за миг, но после се засмя и я целуна бързо.

Тес изпълни желанието му и след нея сложи подписа си и той, посипа пясък върху мастилото, издуха го, сви пергамента на руло и го прибра в джоба си. Тя извика от изненада, когато той се наведе, плъзна ръка под коленете й и я вдигна, като я притискаше към гърдите си.

— Дан? — той излезе от църквата под аплодисментите на хората от екипажа си. — Пусни ме — запротестира тя тихо, когато излизаха от двора.

— Прекалено дълго се въздържах, любима — той ускори крачките си.

Тя се засмя и обви ръце около врата му.

— Става въпрос за „разгонването“, което спомена по-рано, права ли съм?

Той простена болезнено.

— Да, Господи, да.

Минувачите се спираха и се зазяпваха в тях, някои примигваха: не можеха да повярват на очите си, че това бяха същите млади хора, които крещяха един на друг само преди минути.

— Къде отиваме? Странноприемницата е в обратната посока — каза тя и посочи с ръка над рамото му.

Той я погледна с лукава усмивка.

— Искаш всички в хана да чуят виковете ти от удоволствие? — измърмори той дрезгаво и бузите й почервеняха под погледа му. Слава богу, къщата бе готова да ги приеме.

— Ай, колко си самоуверен само… — тя загриза врата му. Божичко, как прекрасно ухаеше!…

— Ще направя всичко по силите ми да задоволя невестата си.

— Давам ти период от шестдесет години, за да го постигнеш — предизвика го тя.

— Удоволствието ще бъде мое, любима — прие той предизвикателството, прекрачи ниската каменна ограда и тялото му завибрира под бързите й целувки. — Тес?

— Хмм? — езикът й се плъзна около ухото му и той потрепери.

— Искаш ли… ах… да… оу… — той преглътна с усилие — да видиш, къде ще прекараме първата си брачна нощ?

— Ъмм — ръката й се плъзна под сакото му. — По-късно — той се изкачи по стъпалата и отвори вратата с ритник. — Блакуел, не ти ли се струва, че трошиш твърде много врати за човек на твоята възраст?

Пръстите й се сплетоха в косата му и тя обърна главата му към себе си и притисна устни към неговите, докато той прекрачваше прага. Пусна я на земята и тя се изтегна в цял ръст, когато се наведе назад да затвори вратата. Прещракването на ключалката отекна многозначително в празната къща. Той се облегна назад, като се опитваше да си поеме дъх.

— Светлина.

— Нямаме нужда.

Дан отново простена болезнено и се измъкна от ръцете й. Тя се засмя, но така и не се помръдна, когато той се запрепъва в полуздрача, като ругаеше тихо. Искрица от удар на кремък о кремък проблесна пред очите й и стаята се изпълни с топла светлина. Тя бе просторна, преобладаваха бледосивият и наситено синият цвят, но в момента стаята не можеше да я заинтересува. Очите й веднага се отправиха към стълбата и тя тръгна към нея. Бе стъпила на първото стъпало, когато Дан се приближи.

— Гладна ли си?

— Да — тя вдигна полите си, грабна го за сакото и го затегли нагоре по стълбите, тъмнозелената й рокля се обви около краката му.

— Мога да потърся малко сирене и хляб… — тя бавно поклати глава, без да се спре нито за миг. — Малко вино, може би? — той направи крачка напред.

— Не съм гладна по този начин.

Чувствена усмивка трепна на устните му.

— Какво е желанието на милейди? — гласът му бе дрезгав, дълбок, и препрати горещи вълни през тялото й.

— Като че ли не знаеш. Опитвам се да те вкарам в леглото от седмица — те стояха изправени един срещу друг на площадката. — Сега вече нямаш извинение.

— Не можех да опетня репутацията ти.

— Кавалерството е още живо — промърмори тя, облегна се на него и отметна сакото му от раменете. Отвори близката врата и го замъкна вътре с надеждата, че ще влезе в спалнята. Слава богу, не бе сбъркала. Захвърли сакото му и се залови за ризата, ръцете й бързо освобождаваха копчетата, смъкваха се надолу…

Той обгърна кръста й и я притисна към тялото си, когато пръстите й докоснаха кръста му.

— Тес, а-а… Тес?

— Да? — тя енергично издърпа ризата от панталоните му.

— Мисля, че именно от младоженеца се очаква да проявява инициатива…

Устните й се впиха във врата му, засмукаха го, зъбите й го загризаха и Дан напразно се опитваше да събере мислите си, за да довърши започнатото изречение. Той нежно се освободи от ръцете й. Лъч лунна светлина посребряваше покрития с килим под и осветяваше лицето му. Изражението му накара Тес да замре, затаила дъх.

— Любов моя, искам да се насладя пълнокръвно на тази нощ — той обхвана лицето й със загрубелите си длани и бавно притисна устни към нейните. Целувката му бе смес от страст и нежно обожание, и сърцето на Тес забави ударите си, топлина обгърна тялото й като пелерина от разтопен мед. Пръстите й се плъзнаха в косата му и с нежен натиск той я притегли към себе си; в тялото й завибрираха ударите на сърцето му…

Тес не забеляза как и кога корсажът й се плъзна по тялото й, всичките й сетива бяха съсредоточени върху устните, притиснати пламенно върху нейните. Тя му отстъпи инициативата, остави го да прави каквото той поиска. И той го направи…

Устните му бавно се спуснаха надолу по шията й, докато ръцете му освобождаваха тежките поли, които се свлякоха в нозете й. Топлите му пръсти заиграха по стегнатия й корем, покрит с тънка зелена батиста. Той коленичи пред нея, ръцете му се спуснаха по краката й, преди да повдигне единия от тях върху бедрото си и да се залови да смъква чорапа й с бавни, чувствени движения…

— Дан — прошепна Тес и впи пръсти в рамото му, когато той погали с устни вътрешната страна на бедрото й, докато пръстите му продължаваха бавно да смъкват копринения чорап… — Не мисля, че ще издържа много…

Той се изправи бавно, без да откъсва поглед от тялото й, все още обвито в тъмнозелена батиста.

— Ще издържаш, магьоснице моя… нощта е пред нас…

В очите му Тес прочете обещание за наказанията, на които предстоеше да бъде подложена за предизвикателствата й към него през последните дни. Той я изви назад над ръката си и през тънката батиста стисна с устни зърното на гръдта й. Езикът му многократно го очерта с бавни движения… тъканта се навлажни и залепна към нея… Тес се изви още по-назад, косата й докосна пода и Дан осъзна предимствата на брака с гимнастичка… Той внезапно я подхвана под коленете, понесе я към леглото и нежно я постави върху пухената завивка. Тес се изправи на колене с очи, впити жадно в загорелите му гърди и отмести рязко бялата мрежа, която се спускаше като едва различима паяжина от балдахина. Ботушите му тропнаха на пода и той я погледна, с пръсти върху колана на бричовете си…

Тес нетърпеливо навлажни устните си в очакване да го види напълно гол… бедрата й горяха в огън.

— Побързай, Блакуел — прошепна тя и Дан преглътна с мъка, когато тя хвана подгъва на ризата си и бавно я съблече през глава. Тя се свлече безшумно на пода и жадният му поглед се впи в тясната ивица черна тъкан между бедрата й.

Мили боже! Никога преди не бе виждал нещо по-еротично от тази нищожна ивица точно там…

Тес забеляза веднага реакцията му.

— Харесва ти, нали?

Погледът му се придвижи от конците, прихванати високо върху бедрата й, по плоския корем и стегнатите, закръглени гърди с втвърдени и влажни зърна, които надничаха през завесата от копринени черни къдрици, и се спря на лицето й. „Тя е самата женственост“ — помисли си той и кръвта му запулсира в слабините. Знойна, съблазнителна. Негова…

— Да, любов моя, много — успя той най-сетне да каже и бързо задърпа бричовете си надолу.

Тес поглъщаше жадно играта на стегнатите, твърди мускули на тялото му, докато той риташе панталоните си настрана.

— Знаеш ли, за мъж, който се оплаква от наложено въздържание, ти наистина се разтакаваш прекалено и направо ме влудяваш…

Той протегна ръка и я притисна плътно към себе си.

— Опитай ме, жено — простена той.

— Виж, това вече е добра идея — отвърна тя и положи собственически ръка върху бедрото му. Дланите й галеха мускулите на гърба му, извивките на стегнатите му бедра, а Дан я притискаше към тялото си, страстно смучеше устните й, гърдите й горяха гърдите му…

Той прокара палец под тънката ивичка между бедрата й и в нетърпението си да смъкне бикините й, скъса тънката коприна. Тя се засмя и сплете език с неговия…

Той хвърли остатъка от бикините — трудно му бе да издържи на еротичното внушение, че е вече вътре в нея — коленичи с един крак на леглото и я обърна по гръб. Устните му, горещи и влажни, изгаряха кожата й, розовите, твърди връхчета на гърдите й, езикът му потъваше в горещата тъмнина на устата й…

В тялото й като че ли избухнаха огнени кълба и пламъците им бързо плъзнаха към краката й… Тес се гърчеше и стенеше под настоятелните му устни от огъня, който пръскаха в нея.

Ръцете му галеха неспирно тялото й, в един момент дланта му покри тъмното петно между краката й — и тя се разтвори за него… Той нежно раздели влажните гънки и без да откъсва поглед от очите й, плъзна пръста си в нея, после бавно го изтегли. Клепачите й потрепериха, тихото й мъркане от удоволствие бе божествена песен за слуха му и той продължи тази любовна игра с нея, гледаше я как прехапва устни, усети я да потръпва. Прокара преднамерено бавно пръст по разгорещената й плът и плъзна друг пръст в нея… Пламнала в огън, Тес освободи влага, която навлажни обилно ръката му…

— Моля те, Дан — прошепна тя и безуспешно се опита да го примами върху себе си.

Той бавно поклати глава, наслаждавайки се на извиването на гъвкавото й тяло, на молбите й.

— Не, сърце мое, искам повече от тебе — много повече…

— Алчен пират — едва можа да промърмори тя, докато той разпалваше огъня на страстта до непознати досега шеметни усещания…

Бе повече от ясно, че познава добре жените, знаеше къде да докосне, как може да предизвика най-силно удоволствие. Но осъзнаването на този факт не безпокоеше Тес — тя бе наясно, че ще бере плодовете на бурното му минало, докато е жива. В този момент искаше само да си възвърне поне отчасти инициативата: не можеше да остави всичко на неговите ръце и фантазия! Грабна го за косата и дръпна главата му към себе си, за да впие устни в неговите, плъзна свободната си ръка между тях и деликатните й пръсти се обвиха около втвърдения му член. Той простена и цялото му тяло потрепери. Властта й над него засили удоволствието й.

— Тес, любов моя, спри, ще ме направиш безполезен… — шепнеше той, докато се опитваше да се освободи от ръката й.

— Не можеш да издържиш, така ли? — задъхано стенеше тя, кракът й галеше извивката на бедрата му, а ръката й — корема и гърдите.

Дан прокара изгаряща пътечка по стегнатия й плосък корем, нежната извивка на бедрото, вкусвайки я, вдишвайки уханието й. Тя простена и стонът й прозвуча ясно в безмълвието на затихналата стая, когато той разтвори краката й с широките си рамене… Влажните тъмни косми между краката й трепнаха под горещия му дъх.

Тя посегна с ръка надолу.

— Дан! Не! Никога не съм…

Устните му докоснаха черните й къдрави косми и Тес се отпусна с въздишка на поражение, залюляна от огнени пламъци и горещи вълни. С ръце върху вътрешната страна на бедрата й, Дан ги разтвори още повече и сега я имаше изцяло пред себе си — влажна и пулсираща от желание… Тес зарови глава във възглавницата, отстъпчива и слаба под играта на устата и езика му… Когато езикът му се завъртя около влажната, пулсираща сърцевината на желанието й в непозната досега за нея ласка, дишането й се ускори, буйни тръпки разтърсиха тялото й, а светът около нея се пръсна на хиляди искрящи парченца… А когато се изтегли нагоре, подпрян на лакти над нея, тя бе вече почти в сълзи…

Усмихна се лукаво, когато със стон заби нокти в раменете му и той се отпусна в люлката между бедрата й. Членът му се притисна към отвора й; той вплете пръсти в нейните, впил поглед в очите й. Дан натисна напред и изпълни кадифената й мекота със себе си… котешкото й мъркане на задоволство бе достатъчно, за да пререже изтънелия конец на самоконтрола му… Тя незабавно се затвори около него и го всмука още по-навътре… и Дан не можеше да си представи нещо по-великолепно от Тес… Неговата красива, омайваща съблазнителка сега го увиваше в екзотичен плащ… „Моята магьосница — мислеше си той, — моята трептяща от живот морска магьосница…“

Дан започна вечните мъжки движения на любовта в бавен, нежен ритъм… Без да откъсне поглед от очите му, Тес ближеше устните му, очертаваше с език красивата им мъжествена извивка, вкусваше себе си по тях… Зелен пламък искреше в очите му, чертите му бяха изопнати и напрегнати от дълго сдържаната нужда… Косата му се развърза и падна върху раменете му, черни кичури погалиха бузите й. Тя усещаше пулсирането на кръвта му вътре в себе си: в тъмната пещера на женската й същност го чувстваше твърд като камък, но същевременно топъл и туптящ от живот…

Бледото кадифе на кожата й контрастираше остро с неговата, бисер на фона на полиран дъб. Бризът, солен и топъл, подръпна с дългите си пръсти мрежата над тях. Времето бе изгубило значението си. Те бяха двама влюбени в един-единствен свят — техния.

Силните й, добре тренирани нозе, се обвиваха около кръста му, задържаха го във влажните й дълбини… На Дан му се стори за миг, че няма да издържи на прекрасното мъчение да бъде вътре в нея. Никога нямаше да му стигне времето с нея, никога!… Искаше много повече!… Бореше се да слее двамата в едно, притискаше я към влажното си тяло, влизаше със сила в нея, трепереше от наближаващата експлозия в слабините му… А тя се притискаше към него, всмукваше го с наслада, подчинена на свирепия му бърз ритъм, с жадно впити устни в неговите… Кожа се търкаше в кожа — влажна, гореща и жадна за още… Ноктите й се забиваха в гърба му. Мускули се свиваха и отпускаха в гореща последователност — дъхът им се сливаше и изгаряше лицата им. Тялото й пулсираше и увиваше около неговото… Тя се изви и извика — пожарът в нея я завъртя в луд огнен танц и залюля тялото й в пламъка не неописуем екстаз. Дан се гмурна с дива сила в нея и ниският му гърлен стон разроши косата й, когато той пръсна жизнената си сила в горещата й влага… И тя всмука в себе си изцяло семето му, сърцето му, любовта му…

Много повече от обикновена страст ги задържа на шеметните пулсиращи висоти на общия оргазъм, треперещи от силата на освобождението си… Дан целуваше с благоговение невестата си, докато бавно се спускаха към земята, понесени на гребените на ласкави вълни… огнената буря в тях бавно отстъпи на спокойното блаженство, което нежно ги обви с надеждата за утрешния ден…