Ейми Фетцър
Тес (21)

Глава 21

Дан се взираше втренчено в малката сребърна монета в ръката си. Бе изпаднал в шок — по лицето му изби пот, тялото му трепереше толкова силно, че не можеше да го контролира. Върху метала бе изгравиран силуетът на неговия президент, а под него стоеше датата 1967 г. Хиляда и деветстотин! Пръстите му се затвориха в стегнат юмрук и той наведе глава. Не. Не може да бъде. Погледна монетата отново и тя като че ли изкрещя надписите си: „Свобода! Вярваме в Бога! Съединени американски щати!“

Хиляди дяволи. Бъдещето! Монета от бъдещето!

Подлудяваше ли? Не. Не бе възможно сама да е изсякла монетата. Обърна се рязко и се вторачи в заспалата жена и истината, която бавно бе започнала да прониква в него, му спря дъха. Отпусна се вцепенено върху леглото — знаеше, че на дланта му лежи неоспоримото доказателство.

Тес Ренфрю бе пропътувала цели два века назад във времето.

Как, в името на Бога, бе осъществила това? Спомни се нощта на битката и колко бе разтревожена, как бе плакала и викала, че иска да се върне вкъщи — в нейното време. Тогава ли бе разбрала какво й се бе случило? Тази мисъл го накара да потрепери. Тя бе заявила, че делфинът я е пренесъл през стената. Дан се обърна бавно към прозореца, спомни си ясно бурята и завесата от плътна черна мъгла — и загадъчният кораб, бял и огромен като планина… Той се бе появил и изчезнал така бързо — тогава на Дан за миг му се бе сторило, че губи разсъдъка си. Сега разбра, че този кораб трябва да е бил „Кралицата на Насау“, и се замоли убийците й да са останали на него.

* * *

— Дънкан, остави вратата леко отворена — трябва да помислим за репутацията на дамата.

— Да, сър.

— Затвори я, Макпийт — измърмори Тес. — Вече съм будна — тя вдигна глава и погледна Дан, който седеше на масата с поставени върху нея боси крака. — Обеща да не ставаш от леглото.

Той й се усмихна, когато тя седна и прибра косата от лицето си.

— Обещанието ми важеше до тази сутрин — Тес погледна към прозореца, скочи от леглото и тръгна към него, като пристягаше робата си.

Той й наля чай и плъзна чашата към нея. Тя не й обърна внимание, облегна се на масата и провери превръзката, зениците и пулса му. Беше малко бърз.

— Одобряваш ли състоянието ми?

— Не съвсем. Трябва да бъдеш в леглото и да почиваш, не да работиш — тя махна с ръка към тефтерите и инструментите, пръснати върху масата.

— Тес, наистина съм добре.

Тя изсумтя.

— Не смей да ми идваш с оплаквания, че главата ти гърми като копита на руски състезателен кон.

Той се загледа замислено в нея — питаше се как ли се е чувствала, когато е открила, че е захвърлена обратно в едно толкова примитивно за нея време.

— Защо ме гледаш така?

Ръката му се плъзна надолу и без да откъсва очи от нея, той постави на масата спортната й чанта.

— Покажи ми бъдещето, Тес.

Очите й се разшириха, погледът й се местеше в неверие от чантата си към него, и тя се изправи.

— К-какво?… О… — преглътна с усилие и очите й се напълниха със сълзи. Тя затрепери, по бузите й се застинаха сълзи, пулсът й се ускори.

Дан бавно смъкна крака от масата и я пое в прегръдките си. Вдигна я нежно и притисна главата й към гърдите си. Тя ридаеше с дълбоки, разкъсващи сърцето ридания, които напразно се мъчеше да постави под контрол. Риданията й го обвиваха с тежката си мъка, проникваха в него и Дан разбра колко бе страдала през изминалите седмици, заради отказа му да й повярва.

— Шшт, любов моя, успокой се, моля те — шепнеше той и галеше гърба й. — Сълзите ти ме убиват, моля те…

Тес вдигна глава и избърса лицето си.

— Кога?… Какво те накара да повярваш?

Той въздъхна и отметна глава назад.

— Повярвах донякъде, когато спомена за пръв път за островите…

— Но това беше преди битката! — прекъсна го тя.

— Така е — той се взря в нея. — Убедителността на думите ти ме накара да се зачудя. Установих, че откривам смисъл в разсъжденията ти, и това ме обезпокои, признавам. А и датите, които спомена, бяха прекалено точни, за да мога да отхвърля този факт, без да се замисля — Дан се усмихна, когато забеляза самодоволното й изражение. — Държиш се особено, някак открито предизвикателно. Дори и Рам забеляза това — лицето му потъмня за миг, но бе ясно, че не отдава особено голямо значение на попълзновенията на капитан О’Кийф. — А когато към това се прибавят и изключителните ти физически способности и онази политическа дискусия с хората ми… — той замълча. — Ти знаеш какво предстои да стане, знаеш, че ще започнем да се облагаме с данъци.

Тя кимна.

— А флотата?

— След няколко години — отговори тя.

Той се замисли няколко секунди, после неочаквано се усмихна.

— Бяхме започнали този разговор снощи, но ти задряма точно когато се канех да ти задам някои въпроси.

Тя се сгуши удобно на скута му.

— Съжалявам.

Той задържа погледа й, в очите му се четеше съжаление.

— Признавам си, че те мислех за побъркана. Не исках да приема истината за възможна и се опитвах да намеря поне някакво разумно обяснение за странното ти поведение.

— Няма страшно. И на мене не ми беше лесно да повярвам. Отначало мислех, че си някакъв ексцентрик, организирал пътуване за удоволствие с кораб и дрехи отпреди два века. И на мене ми бе нужно време да разбера какво е станало. Но защо направо не ме отписа като избягала от някоя лудница?

Той се засмя.

— Защото, сладка моя магьоснице — той потупа с пръст носа й, — не си жена, която който и да е мъж може с лекота да отхвърли настрана.

„Комплиментите я смущават — помисли си той, като проследи с наслада розовината, която бавно покри бузите й. Тя излъчваше силно чувствено желание и той напразно се опитваше да му се съпротивлява. — Стига само да ме погледне с тези нейни сиви очи, и аз се превръщам на пепел — призна си той, намести я върху скута си и наведе глава. Устните му докоснаха нейните, тя простена името му и вдигна глава, за да го улесни. — По дяволите — каза си той и се предаде.“ Ръцете й се сключиха около врата му и тя разцъфтя под него, с радост му даде възможност да вкуси от щастието й.

Езиците им влязоха в нежен двубой и Тес предизвикателно се наведе назад, за да го накара да я последва. Смехът й, дълбок и гърлен, го увлече надолу и той прие предизвикателството. Бързо вдигна краката й над страничните облегалки на креслото, закова я в прегръдката си и впи устни в нейните, докато пръстите му развързваха робата. Тя се изви към него, когато ръката му се плъзна под кадифето и обхвана гръдта й. Кожата й бе толкова нежна… Палецът му докосна зърното й и Дан почувства как то се втвърдява под натиска му. Той започна ритмично да масажира и притиска с ръка гръдта й и тя застена под устните му, пръстите й се вплетоха в косата му, тялото й се извиваше под ръцете му, жадно за още… Той отметна робата и я притисна още по-силно към себе си: истинска наслада бе да усеща голата й гръд, притисната до тялото му… Тя мъркаше в ръцете му, шепнеше нещо в ухото му, докато ближеше и гризеше меката му част… В слабините му лумна пожар. Ръката му се спусна надолу до гладкото, бледо бедро и той я чу да си поема стреснато дъх, когато загрубялата му длан се плъзна между краката й. Тя замря в очакване.

На врата се почука.

— Махай се! — извикаха и двамата и чуха бързо отдалечаващи се стъпки.

Тес се разсмя, но Дан изруга гневно и се опита несръчно да се намести под нея. Ненавременното прекъсване бе охладило пламналата им страст и Тес смъкна с въздишка краката си от страничната облегалка на креслото, като се загърна в робата.

— Един път поне ми се иска да бъда с тебе, без за това да знае целият кораб — измърмори тя.

Думите й пронизаха гърдите му и отново пръснаха огън в тялото му. Признанието й бе изречено някак между другото и Дан не посмя да се запита доколко е дълбоко, но без съмнение това бе признание, че го харесва и го желае. Стана му приятно и му се прииска да чуе още…

Тес погледна многозначително чантата върху масата.

— Сигурен ли си, че си готов за това?

Дан затвори за миг очи и кимна.

Тес стана от скута му и седна на края на масата. Отметна коса над рамото си и разтвори ципа. Дан се присви неволно от звука и се наведе напред, за да разгледа сака по-отблизо. Колебливо затвори и разтвори ципа няколко пъти.

— Много хитро — заяви той накрая и се отпусна в креслото, за да й даде възможност да продължи. По гърба му полазиха тръпки, когато тя изтърси съдържанието на чантата върху масата.

Тес побърза да напъха бельото си обратно, но той я спря.

— Почакай — вдигна някаква малка дантела със странна форма. Хвана я за копринените панделки и я завъртя пред очите си, после погледна озадачено Тес.

— Това е сутиен — обясни тя, грабна го от него и го постави върху гърдите си.

Веждите му се вдигнаха нагоре, после по устните му трепна дяволита усмивка.

— Ето една дреха, която бих искал да видя да се носи както трябва — изкоментира той, без да снема поглед от поруменялото й лице.

— Само насън, пирате — подразни го тя и пусна сутиена в чантата. Подаде му портмонето си. — Това е личната ми карта — каза тя и когато той се намръщи неразбиращо, обясни, че в нейното време всеки има лична карта, която винаги носи със себе си. — С нея можеш да отидеш навсякъде и да докажеш кой си. А това е шофьорската ми книжка — добави тя, когато той измъкна пластмасовата карта от преградката на портмонето. Реши засега да не се впуска в разговор на тема „коли“.

Дан прекара пръст над снимката, впечатлен от яснотата на образа. „Истинско чудо“ — мислеше си той, докато тя обясняваше начина за хващане на образи върху хартия с помощта на нещо, наречено „камера“. Тя го обърка още повече, като му показа снимки на родителите си и на приятелите си.

— Кой е този? — запита той рязко, като посочи снимката на русокос младеж.

— Стар приятел от колежа — отвърна тя и в очите й проблесна игриво пламъче пред тази демонстрация на ревност.

Той хвърли снимката настрана и пъхна ръка в джоба си.

— Имаш ли още такива монети? — запита той.

На дланта му лежеше сребърна монета. Очите й се разшириха, после гневно се присвиха и тя се опита да грабне монетата, но той бе по-бърз от нея. Тя се плъзна от масата и едва не падна на пода.

— Така! А говореше, че си ми повярвал преди…

— Да, Тес — той обхвана брадичката й с топлата си длан и се вгледа в очите й. — Кълна се в кръвта на сестра си: много преди да намеря тази монета знаех, че Господ те е изпратил при мене.

Тес замря под погледа му.

— Моля те, не ме лъжи, Дан.

Сребристосивите очи го молеха да каже истината: тя изглеждаше толкова уязвима и крехка… Дан почувства колко много й се искаше да разбере дали й бе повярвал, преди да намери доказателството, и от какво голямо значение за нея бе това.

— Говоря истината, обич моя…

— Благодаря ти — прошепна тя, затвори очи и се отпусна на гърдите му по начин, от които в гърдите му внезапно избухна влудяващо желание. Монетата сигурно е била последният необорим аргумент в нейна полза. — Това е четвърт долар — обясни му тя, целуна го и седна с подскок на масата.

Той поклати глава, изненадан отново от гъвкавостта и подвижността й.

Тес разтвори преградката за монети на портмонето си и му даде възможност да разгледа съдържанието й на спокойствие, като търпеливо отговаряше на въпросите му за отделните монети и тяхната стойност. Подсмихна се, когато зърна лицето на Томас Джеферсън на монета от пет цента и я отхвърли настрана, но се смръзна, когато му показа банкнота от един долар. Дан остана с отворена уста, когато видя на нея своя президент.

— Бащата на нашата страна — заяви тя тържествено.

„Той би бил много доволен от това“ — помисли си Дан, докато оглеждаше внимателно банкнотата, украсена с образите на бъдещите президенти. По-късно ще разговаря за тях с Тес и ще разбере какво са направили за страната си, за да заслужат да бъдат почетени по този начин.

Изтърси от портмонето й пари, документи, стари рецепти. Тес скръсти ръце и внимателно го наблюдаваше, докато той се ровеше из тях и оглеждаше любопитно и най-дребния къс хартия. После се прехвърли на другите вещи, изръсени от чантата й върху масата: шампоани, дезодоранти, лакове за коса. Той отваряше шишета, миришеше ги, четеше етикетите. Трябваше да го спре, когато се опита да вкуси шампоана с мирис на череши. Отпусна се в креслото с рекламната брошура в ръка и смръщи вежди, докато разучаваше миниатюрната карта на задната й корица. Разтвори я и в следващия миг я размаха гневно в лицето й.

— Тази жена е гола!

Устните й потрепнаха в усмивка.

— Не съвсем. Облечена е в бански костюм. Нещо, което човек облича, за да играе във водата — опита се тя да обясни. О, боже, той изглеждаше така, като че ли ще се пръсне. — Бикини — добави тя безмилостно.

— Тес, а ти, ти… — запреглъща с труд, неспособен да довърши въпроса си от страх пред отговора й.

— Разбира се. Защо не? — тя сви рамене, развеселена от реакцията му.

— Пред мъже? — избухна той. — Така? — размаха отново брошурата.

Тя порови в чантата си и измъкна розовите си италиански бикини със смела кройка, които можеха спокойно да се поберат в съвсем малка кутия. Той повдигна парчетата плат и връзки, неспособен да се ориентира кое накъде е. „А, дяволите го взели!“ — помисли си той и ги метна ядосано в скута й.

— Можеш да изхвърлиш това нещо — заяви той с глас, нетърпящ възражения. — Няма да го носиш отново.

— А какво ще стане, ако поискам? — запита тя предизвикателно, като се опита да не се разсмее.

— Мили боже, Тес! — той скочи на крака, грабна бикините и ги размаха пред носа й. — Това не е нищо повече от триъгълни платна за детско корабче! — закрещя той, захвърли ги и нервно заразтрива тила си. — Хиляди дяволи, като си помисля само, че си се разхождала пред глутница разгонени бикове в тези… тези шивашки отпадъци!…

— Исках да кажа, че мога да ги обличам само за тебе, Дан — успя тя да се вмъкне в гневната му тирада.

Дан вдигна глава и най-сетне видя смеха в очите й.

— Подведе ме нарочно, нали? — обвини я той тихо и отпусна рамене.

— Виноват — изкозирува тя и се разсмя. Откритата демонстрация на ревността му я стопляше отвътре и възбуждаше с нова сила.

— Ти си безсърдечна, Тес.

— Хей, ти поиска да ти разкажа за бъдещето. Няма значение дали вярваш или не, но това ще бъде висша мода след два века — предизвикваше го тя, бикините се люлееха от пръста й и той простена отчаяно. — Струваха ми шейсет долара.

— Шейсет? — заекна той и се отпусна в креслото си. Опита се да си представи корабен товар, равен на тази огромна сума, и потрепери от получения резултат. Спря поглед върху съдържанието на чантата й и се намръщи.

— Това е твоето време, Дан, и аз ще се съобразявам с твоите правила — успокои го тя. Бузите й бяха порозовели от играта, които си бе разрешила с него. — Имам предвид в общи линии — уточни тя.

Очите му само просветнаха.

— Още не съм забелязал подобно нещо.

Тя се опита да си придаде възмутен вид.

— Обвинявате ме в неприлично поведение, сър?

— За моя век.

— Наистина ли поведението ми е смущаващо за тебе? — запита тя разтревожено.

— Не. Никога не ми е хрумвала подобна мисъл! — изглеждаше изненадан от въпроса й. Хвана ръката й. — Страхувам се, че аз съм този, който те смущава.

Тя се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Ние делим тази кабина, Тес, без да сме разменили клетви…

Тя издърпа ръката си.

— Не прави това, Дан.

— Трябва…

— Виж какво, в двадесети век не е задължително мъжете и жените да се женят, за да се наслаждават един на друг.

— Но ти не си повече там, Тес — в гласа му звънна напрежение.

— Знам това! — сряза го тя. — Нека засега да се съобразим с моето виждане на нещата, о’кей? По дяволите — тя потърка озадачено челото си с пръсти. — Не мога да повярвам, че водим този разговор. Всеки мъж би се радвал на възможността да спи с жена, без да бъде обвързан с нея!

Той присви гневно очи, думите му бяха хладни и премерени.

— Аз не съм като…

— Знам, знам — прекъсна го тя, внезапно успокоена. Обгърна го с поглед и изразът на лицето й стана по-мек. Да, той бе различен… — Разбрах това още когато за пръв път спахме заедно, Дан.

Той я погледна с дръзка, чувствена усмивка и Тес пламна от желание, когато срещна погледа му.

— В спомените ми от онази нощ, любов моя, няма нищо за спане.

— И в моите — отвърна тя с внезапно предрезгавял глас и се смъкна от масата, за да се настани в скута му. Загорялото му лице изведнъж придоби свирепо, агонизиращо изражение, което я стресна. Тя докосна озадачено бузата му. — Дан?

Ръката му рязко се зарови в косата й, а с другата я притисна към тялото си, като същевременно впи жадни устни в нейните — сякаш се опитваше да я погълне в себе си и да я задържи там… През последните няколко часа капитанът бе обхванат от странен страх. „Да“ — призна си той и задълбочи целувката си. Страхуваше се до смърт да не загуби Тес — в нейното време…