Уилям Дийл
Еврика (43)

39.

Мъглата запъпли към нас на рехави валма. Затъркаля се чак до коленете ни, притисната от хладния нощен въздух към земята. Светлината на червената неонова табела в хотела я превръщаше в алено сияние, забулило автомобилите.

Кълан пушеше спокойно, без да сваля очи от пътя за Мендоса. Запитах се какво ли му минава през ума. Дали това, че политическата му кариера е съсипана от разкритията за един отколешен скалъпен съдебен процес? Или обратното — че тя ще получи нов тласък, след като се е разбрало какво чудовище е Райкър и как си поръчва смъртта на хора със същата лекота, с която си поръчваме пържола в ресторант? Сега ръцете на Райкър бяха омърсени и с кръвта на Хенри Далмъс. Разполагахме и със свидетел, който да потвърди, че именно Райкър е извършил престъплението.

Кълан искаше да обезвреди Гилфойл, за да се добере до Райкър. Аз пък исках да заловя Райкър като поръчител на убийството на Върна Виленски.

В мрака над кръгчето светлина около колите забелязах тъничък лъч, Кълан също го видя. Поизправи гръб и загледа как светлината се приближава и откроява очертанията на дърветата.

— Внимание! — рече шерифът.

Лъчът стана по-ярък и прие формата на две обрамчени с ореол кълба. Фарове, преодолели бабунката по пътя.

— Светлина! — разпореди се Кълан.

Фаровете на нашите автомобили се блъснаха в приближаващите светлини като рицари, препуснали един към друг с насочени копия. Първата от задаващите се коли удари спирачки и спря със скърцащи гуми на десетина метра от нас. Следващият автомобил закова на сантиметри и насмалко да се блъсне в нея.

Никой не помръдна. Мъглата около нас продължаваше да се кълби, тласкана от вятъра.

Кълан разкъса угарката от цигарата, изсипа останалия тютюн, направи от хартията търкалце и го лапна.

— Гилфойл тук ли е? — ревна той. — Или не му стиска сам да си свърши мръсната работа?

Мина цяла минута, докато предната врата откъм страната на шофьора се отвори и навън се показа дълъг крак, последван от огромното туловище на Гилфойл. Той се взря във фаровете. Беше облечен в жълт костюм с жилетка, носеше вратовръзка на цветя. Бе килнал кафявото бомбе, между устните му висеше забравена пура. Той затръшна вратата и рече високо:

— Никой да не мърда, докато не кажа.

Пъхна палци в джобчетата на жилетката, мина бавно пред черния кадилак, с който беше дошъл, и се подпря на предния калник.

Извади пурата и се изплю в краката на Кълан.

— Какво търсиш тук с бойскаутите си? — ухили се той. — Да не би да ви дават шерифските значки, задето сте се научили да пикаете и на тъмно?

— Не — отвърна Кълан, — дават ни ги да залавяме негодници като теб.

Гилфойл се свъси. Заснова напред — назад отстрани на кадилака, накрая спря и сложи десен крак на стъпалото. Изпод сакото му застрашително проблесна автомат.

— Внимавайте, левичар е — предупредих аз тихо Кълан.

Докато той отклоняваше вниманието на ирландеца грубиян, Боби Арън спря зад двата автомобила на мафиотите и ги заклещи.

Гилфойл погледна колата на Арън, после пак се извърна към Кълан. Върху лицето му се изписа тревога.

— Какво става тук, да го вземат мътните? — подвикна ядосан той.

Кълан бръкна в задния си джоб и извади заповедта за задържането му.

— Ето заповедта за арестуването ти, подписана е от съдията Грей от Върховния съд на щата — излъга Кълан. — На драго сърце бих ти я показал, но ти не знаещ да четеш.

— Защо пък ще ме арестуваш?

— За съучастничество в убийство, извършено по особено жесток начин, за укриване на издирвани престъпници, за това, че в Лос Анджелис си се опитал да убиеш двама полицаи. Да продължавам ли?

— Нямаш право да ме задържаш — ухили се Гилфойл.

— Имам, и още как, намираш се в моя окръг — подсмихна се и Кълан. Погледна през рамо и рече: — Покажи му, Макс.

Едноокият заместник-шериф насочи светлината отстрани на пакарда: при пътя, на десетина — дванайсет метра пред автомобила на Гилфойл имаше табела, на която пишеше: ГРАНИЦА НА ОКРЪГА.

Челюстта на Гилфойл се разтрепери.

— Ей, Ръсти — подвикна Кълан, без да сваля очи от другия мъж, — я му покажи на тоя дебелоглавец какъв почетен гост си имаме!

Ръсти отвори вратата на рецепцията в мотела на Лефтън и издърпа навън Ърл. Той погледна Гилфойл.

— Ето го и Ърл, други доказателства не ни трябват — отбеляза Кълан. — Поиграхме си с него на викторина. Знаеш ли как се играе на викторина, Гилфойл? Аз го питам например кое е по-голямо от песъчинка, но по-малко от грахово зърно, и той отвръща: „Мозъкът на Гилфойл.“

Кълан извади от джоба си чифт белезници и ги вдигна, така че те взеха да се поклащат досущ примки в светлината на фаровете.

— Пресегни се с дясната ръка, извади патлака и го метни на земята — заповяда той.

Чух как вдясно се зарежда оръжие.

Забелязах, че някой в колата на Гилфойл се размърдва.

— Или хвърляй оръжието, или сам ще ти го отнема — предупреди спокойно Кълан.

Гилфойл продължи да стои като попарен. Пръстите на лявата му ръка заиграха.

— Ей, момчета! — извика Кълан към хората на Гилфойл. — Не се дръжте като глупаци. Обкръжени сте. Хвърлете пушкалата и никой няма да пострада.

Пристъпи към едрия мафиот, който посегна светкавично с лявата ръка към автомата.

Кълан обаче приклекна и извади пистолета от кобура. Дръпна петлето, вдигна оръжието и стреля.

То гръмна като топ.

Гилфойл простена, сякаш някой го е фраснал в корема. Изстреляният от Кълан куршум го уцели в стомаха и го повали върху радиатора на кадилака. Гилфойл изглеждаше замаян, но това не го спря. Изръмжа като ранен звяр, изтласка се от решетката и стреля слепешката. Куршумът заора в пръста зад автомобила и изсвистя в тъмното.

Кълан натисна спусъка още два пъти.

И двата улучиха Гилфойл в гърдите.

Той изкрещя и отново отхвърча назад. Счупи с лакътя си единия от фаровете. От него като от спукан плондер на тънка струйка заизлиза въздух. Бомбето отхвърча от главата му и заподскача долу в краката му. От раните в гърдите и стомаха се застича тъмночервена кръв.

Тъкмо когато брадичката му се заби в гърдите, Гилфойл насочи оръжието и даде последен изстрел. Куршумът просвистя над рамото на Кълан и отнесе парче от копринената му риза.

Шерифът не каза нищо. Обтегна ръце и отново натисна спусъка. От последния куршум главата на Гилфойл отхвърча назад. Гангстерът забели очи. Краката му се подкосиха, той се свлече и отпусна ръка върху издадения напред фар.

Вратата откъм седалката до шофьора се отвори и от автомобила изскочи човек с насочен автомат „Томпсън“. Кълан се завъртя, коленичи с единия крак и изотреля последните два куршума. Първият се заби в бузата на мъжа. Главата му се усука и отстрани се разлетя ветрило от кръв и кости. Шапката му отлетя и се търкулна в мрака. Мъжът се врътна като пумпал. Пръстът му натисна спусъка, автоматичният откос издълба ровче в пръстта под краката му и спука една от предните гуми. Гангстерът се свлече ничком с кръстосани при глезените крака.

В автомобила на Гилфойл замърда втора сянка и от прозореца се подаде цев на пушка.

— Внимавай! — кресна Макс и след като изтика Кълан, насочи към предното стъкло на колата пушка с рязана цев и стреля.

Стъклото отляво става на сол и се разлетя, по мафиота на първата седалка се посипаха парчетии. Той отхвръкна и по задната седалка заваля дъжд от натрошена кост и кръв.

Последният от гангстерите се развика:

— Не стреляйте, не стреляйте. Предавам се — изкрещя и метна пищова през прозореца.

После показа и празните си ръце. Макс отвори с рязко движение вратата, сграбчи мъжа за ризата и вратовръзката, изтегли го навън и го блъсна на земята. Той се просна и заквича, лицето и костюмът му бяха оплескани с кръвта на мъртвия му другар.

От прозорците на задната кола западаха пистолети и пушки. Мъжете вътре подадоха и ръце — да се види, че не държат нищо. От автомобила един по един слязоха още четирима от мафиотите на Гилфойл, вдигнали длани до тила си.

Вятърът разнесе миризмата на кордит.

Кълан се изправи и си изтръска дрехите. Погледна си рамото.

— Съсипа ми най-хубавата риза — рече той.

— Добре ли си? — попита Макс.

— Благодарение на теб — да — отвърна шерифът и го шляпна по рамото.

Заех се да броя жертвите, а Кълан отиде при Гилфойл, който още висеше на фара. Издърпа от юмрука му пищова и го подаде на Макс, който стоеше отзад. По слепоочието на Гилфойл се стичаше кръв, кръв шуртеше и от дупките в костюма.

— Точен мерник — отбелязах аз.

— Бък Толман обичаше да повтаря, че стрелянето е като плуването, усвоиш ли го веднъж, не можеш да го забравиш — отвърна шерифът и прибра револвера в калъфа. Загледа как Боби Арън подкарва като овце четиримата мафиоти от задния автомобил. — Наясно ли си как стоят нещата в „Шулър“?

Кимнах.

— Охраната голяма ли е?

— Лека категория. Ние със Скай влязохме без проблеми и всичко вървеше гладко, докато не се появи Гилфойл.

— Там познават ли те?

— Надали ме помнят, беше тъмно.

— Доведете Ърл — разпореди се Кълан и когато той се появи, го попита:

— Знаеш ли къде се е укрил Райкър?

— Не бях там, когато е дошъл, но предполагам, че е на третия етаж на лудницата. ВИП-гостите обикновено отсядат там. На първия етаж има плувен басейн, вторият е за шантавелниците, дето ги приковават с вериги за пода.

— Как да стигнем дотам?

— До третия етаж води само една стълба. С метална врата е, трудно се прониква. Единственият друг начин да се качиш е с асансьора. Пада се в дъното на къс коридор. Не дай си Боже да избухне пожар — цялата сграда ще се превърне в смъртоносен капан.

Минута-две Кълан снова напред-назад пред Ърл.

— И така, планът е следният — обърна се той към своите хора. — Отиваме с два автомобила. Първия ще го кара Ърл Морнингдейл, до него ще седи Ръсти, отзад ще се качат Ред и Макс. Арън ще управлява Другия, с който ще пътуваме аз и още двама души подкрепление. Морнингдейл ще ни вкара през портата. Ако почнеш да се правиш на интересен, Морнингдейл, Ред ще ти пререже гръкляна, Разбра ли?

— Да — кимна мъжът.

Отстрани по лицето му на вадички се стичаше пот.

— Трябва да ги изненадаме. Чух се да казвам:

— Не.

Кълан ме погледна озадачен.

— Не ли? — възкликна той.

— И този път се опитвате да минете без мен — обясних аз. — Райкър е мой. Аз съм започнал това разследване и смятам да го доведа докрай. Ти не се бъркай, направи повече от достатъчно. Пък и трябва да мислиш за политическата си кариера. Аз ще тръгна пръв заедно с Морнингдейл. Ред и Лени ще седнат отзад. Арън ще кара другата кола, с него ще пътуват Ръсти и Макс. Смятам, че Райкър се е укрил в някой от апартаментите в санаториума.

— Точно там е, в санаториума — най-неочаквано-се намеси, без да сме го питали, Блум, един от хората на Гилфойл. — След като слезе от яхтата, го закарах заедно с Гилфойл дотам. На третия етаж има четири апартамента.

— Колко са входовете и изходите? — попитах аз.

— Дано не избухва пожар — повтори и Блум. — На първия етаж има само три врати и едната води към асансьора, който те качва право на третия етаж, така че важните клечки да влизат и да излизат, без да минават през административната сграда. В двата края на постройката има стълби, но само една води към третия етаж.

— Тази с металната врата ли? — Да.

Нарисувах с пръст върху прахта до пътя малка схема и се вгледах в нея.

— Точно до асансьора има и стълба за покрива — добави Блум. — Дотам се стига само по нея.

— Значи, ако отцепим асансьора и вратата към стълбата за третия етаж, ще спипаме Райкър? — попитах аз.

— При условие, че се доберете до третия етаж.

— И че Райкър наистина е там — добави Кълан.

— Хайде да проверим — подканих аз.