Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eureka, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MikoBG (2007)

Издание:

EUREKA

WILLIAM DIEHL

BALLANTOIE BOOKS, NEW YORK

© 2002 by Gunn Productions, Inc.

© Емилия Масларова, превод, 2002

© „Megachrom“ — Петър Христов, оформление на корица, 2002

© ИК „БАРД“ ООД, 2002

ISBN 954-686-354-9

 

УИЛЯМ ДИЙЛ

ЕВРИКА

Американска, първо издание

Превод Емилия Масларова

Редактор Мария Трифонова

Художествено оформление на корица „Megachrom“

Петър Христов

Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД

Линче Шопова

Формат 84/108/32 Печатни коли 20

ИК „БАРД“ ООД — София 1124

жк „Яворов“, бл. 12-А, вх. II

тел. 943 76 89

E-Mail: bard(при)bulnet.bg

www.bard.bg

ВСИЧКИ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗАПАЗЕНИ!

История

  1. — Добавяне

18.

Включих буркана, надух сирената и стигнах за двайсетина минути в Пасифик Медоус.

По пътя не казах и дума. Мозъкът ми работеше на високи обороти. Мислех си за последните минути на Върна Виленски.

 

Тя напълва ваната с топла вода, сгъва старателно хавлията и я слага върху капака на тоалетната чиния. Опитва с палеца на крака водата. После сяда внимателно във ваната, намества се, отпива от джина с тоник. Пали цигара.

От радиото Синатра нашепва любовна песен.

Жената не чува как прозорецът в хола се плъзва и някакъв непознат се вмъква вътре в къщата.

Мъжът прекосява стаята, надзърта иззад вратата в банята. Вижда как в светлината на свещта се кълби тютюнев дим. Прокрадва се в спалнята.

Смъква ръкавиците, съблича сакото. Слага ги на леглото. Запретва ръкави. Разкършва пръсти. Пак отива на пръсти при вратата на банята и надниква вътре.

Върна се е отпуснала в топлата вода. Отново всмуква от дима на цигарата и го издишва, изпива почти до дъно джина. Чувства се замаяна. Затваря очи, тананика си.

Не забелязва сянката върху стената, не забелязва и че свещта трепка от движенията на убиеца, влязъл в банята. Той отива при ваната. Надвесва се над жената, отново разкършва пръсти.

Кокалчетата му пукат.

Жената отваря очи. Поглежда право нагоре и вижда силуета на убиеца, надвесен над нея. Още преди да е изпищяла, мъжът я сграбчва за косата и натиска главата й под водата.

Жертвата започва да се мята и да се дърпа.

Изпод водата вижда убиеца като трепкаща сянка.

Той бръква и с другата ръка във ваната и натиска тялото на жената към дъното. Тя се опитва да се отскубне, водата се разплисква.

Жената се пресяга и хваща убиеца за дланта. Той се отскубва и за миг главата на жертвата се подава над ваната. Мъжът отново я натиска под водата.

Жената рита и пляска с ръце.

Последната болка, която усеща, е в палеца на крака, счупен в ръба на ваната, докато се е съпротивлявала.

От носа и устата и излизат мехурчета.

Тя отваря натежали очи, вижда китките на своя мъчител, гърчи се, докато водата прониква в белите и дробове.

Сетне — блажен сън.

Убиецът я държи под водата, докато престават да излизат мехурчета и жената се отпуска. Изправя се, поглежда какво е сътворил. Песента свършва, чува се гласът на водещия, който обявява следващото парче — на Глен Милър.

Убиецът се обляга на полицата, дърпа я, усеща как винтовете върху стената се разхлабват. Отскоча назад, като се държи за главата.

Радиото цопва във ваната, удря жената по брадичката, разлетяват се искри. За миг водата кипва.

После утихва.

Доволен, убиецът се връща в спалнята. Изтръсква ръце, но без да ги подсушава с кърпа. Смъква ръкави, слага си ръкавиците и сакото, излиза през прозореца.

Някъде лае куче.

Твърде късно.

 

— Гледай къде караш бе, човек!

Гласът на Скай ме изтръгва от унеса. Бях навлязъл в отсрещното платно. Завих точно когато покрай нас профуча автобус на градския транспорт, надул гневно клаксон.

— Бях се отнесъл — обясних на колегата.

— Да де, колата също.

— Мислех си за случая.

Кокалите вече беше изпратил в къщата на Виленски най-добрия си подчинен Оачи Окимото заедно с още неколцина криминалисти, аз пък звъннах на дежурния и му наредих Кинг и Гарет също да се явят. Обясних, че ще претърсваме един квартал, но не се впуснах в подробности.

Когато пристигнахме, Оачи Окимото вече се беше захванал за работа. Беше дребен слабичък японец с ниско подстригана черна коса, светлокафяви очи зад очила с рогови рамки и нежни, добре поддържани ръце. Беше облечен в бяла риза и тъмен панталон, беше с раирана вратовръзка и мокасини на краката. Бе голям симпатяга, разбираше си от работата. Когато влязохме, вече бе разпрострял върху масата в трапезарията карта на целия район.

— Здравейте, момчета — поздрави ни той тихо. — Каква изненада, а?

— Да бе! — отвърна Скай.

Обясних, че всеки момент ще дойдат двама униформени полицаи и че ще повикам възможно най-бързо още два екипа. Тримата помощници на Окимото снемаха отпечатъци от всичко в къщата освен от таваните.

— Да не забравите тоалетната — напомни Скай. — Онзи може би е пуснал една вода. В такива случаи никой не носи ръкавици.

Оки ни каза, че Кокалите вече е взел отпечатъци от мъртвата — за сравнение.

— Живеела е сама и доколкото разбрах, не е посрещала често гости, ако не броим може би съседите. Били са близки.

— Ще им взема отпечатъци — обеща Оки.

Входната врата се отвори и в стаята надзърна полицай Канг.

— Здравейте, сержанте — поздрави той. — Какво става? Обясних му. Гарет седеше в полицейския автомобил. Кинг влезе и само дето не изкозирува и не тропна с токове.

— Засега не го разгласявайте — казах му аз. — Виленски е убита.

— И как? — изненада се Кинг.

— За това сме тук — да разберем — подметна донейде язвително Скай.

Кинг не му беше симпатичен, Скай мразеше натегачите.

— Дръжте си езиците зад зъбите — повторих аз. — Засега се опитвам да не стигне до репортерите, макар че от минута на минута това става все по-малко вероятно. Ще казвате, че в квартала е извършен обир, издирваме непознати, навъртали се тук пеш или с автомобил от понеделник рано сутринта до, да речем, десет вечерта. Знаете си урока. Няма да е зле да поразпитате и децата, в квартала има много, непрекъснато сноват с велосипедите. Но и с тях внимавайте: понякога се престарават, за да се изкарат герои. Връщам се в участъка. Ще се подчинявате на Скай. Оки разполага с карта на целия район — използвайте я. — Показах с палец къщата на ъгъла. — Започнете от съседите и първо обходете това каре.

— Семейството вдясно го няма — поясни Кинг.

— Откъде знаеш?

— Проверих завчера вечерта, когато дойдохме на местопрестъплението. Според семейство Кларк в събота сутринта са заминали на почивка. Щели да се върнат след половин месец.

Скай отиде на прозореца в хола и загледа умислен къщата.

— Пред входната врата има цяла камара вестници — оповести той. — Явно са забравили да кажат в пощата да не им ги носят вкъщи. — Сетне се обърна рязко и отиде при ниската масичка при входната врата. Взе от нея някакъв ключ. — Забелязах го още онази вечер, когато влязохме. Реших, че е резервен ключ от входната врата, но е възможно отпускарите да са го дали на Върна, в случай че се наложи да влиза у тях, докато ги няма. Съседите често го правят.

Връчи ключа на Кинг и му нареди да го провери, но ако става за ключалката, да не влиза в къщата. Аз се отправих към участъка.

 

Когато влязох в гаража, Луи тъкмо миеше една от радиоколите. Бонбончето беше цялото в кални петна, а със счупения прозорец приличаше на таратайка, намерена в гробище за стари коли. Луи погледна автомобила, после мен, после отново автомобила.

— Това пък какво е? — ми подвикна той, като посочи прозореца.

— Имах малък проблем.

— Какъв проблем бе, човек? Я погледни прозореца! — развика се той. — Погледни го, де!

— Една птица се блъсна в мен — излъгах аз и му връчих ключовете.

— Птица, моля ви се! Каква птица, някой пощурял щраус ли? Или летящ слон? Вътре в колата ли влезе?

Луи още бълваше змии и гущери, когато се отправих към отдела горе. Влязох при Мориарити, той говореше смръщен по телефона. Закани ми се с пръст и затвори. Разположих се срещу него.

— Май е по-добре да седнеш на електрическия стол — тросна ми се вместо поздрав. — Току-що ми се обади Луи. Каква е тая дивотия за птицата с размери на Бевърли Хилс, дето се била блъснала в прозореца на автомобила?

— Дълго е за разправяне.

— Дай ми съкратения вариант — като за „Рийдърс Дайджест“.

Разказах му всичко от игла до конец, като започнах с черния понтиак, който ме е следил, за разговора, който съм имал с Хауланд, и обиколката из Хълма заедно с Кълан и завърших със схватката пред закусвалнята.

— Две от неговите ченгета са се опитали да те пребият? — викна шефът, свъсен като буреносен облак.

— Казах само, че са смятали да го направят.

— Негодникът му с негодник, ей сега ще му звънна и…

— Чакай, чакай. Не съм приключил още…

— Повече да не си стъпил там — отсече Мориарити. — И си я избий от главата тая Върна Хикс или Виленски, или както там й беше името. Пет пари не давам дали ще я погребат. Ако щат, да я балсамират и да я окачат на пилона за знамето пред шерифството. Щом толкова си падаш по мъртви лелки, върви в моргата и си избери друга. — Когато изкрещя последните думи, вече стоеше прав с чело, нагънато като разорана нива. — После добави: — Тоя номер с пищова и полицейската значка ми хареса. — Пак започна да снове напред — назад: — Казвах ли ти аз да не пилееш време и пари и да биеш толкова път! — подвикна пак шефът. — Казвах ли ти аз?

— Както се канех да обясня, има още нещо.

— Какво?

— Белите дробове на Виленски са били пълни с вода. Той ме зяпна като препариран.

— Нали се е удавила. С какво очакваш да са пълни, с уиски ли?

— Идвам от кабинета на Кокалите. Приключил е с аутопсията. Върна наистина се е удавила — още преди радиото да падне във ваната.

Мориарити се вторачи в мен, за да осмисли чутото. Междувременно му обясних каква е разликата между това да се удавиш и да те удари ток.

— Майко мила!

— Кокалите е пратил в къщата екип криминалисти, аз също отскочих дотам да оставя Скай. Заръчах на двама униформени да огледат квартала, но наистина ни трябват още два екипа. Сега вече, лейтенанте, разследваме убийство. Оставям тук Скай и се връщам в Сан Пиетро — този път няма да се церемоня много — много с ония типове.

— По дяволите! — Мориарити пак заснова из помещението, като прокарваше длани през рядката си коса. — Щом разбере каква е работата, шефът ще вземе да роди направо в кабинета си. — Нали знаеш, че тук вече е намесена и политиката?

Кимнах.

— Става въпрос за убийство. А политиците отдавна не се забъркват с убийства — вметнах аз.

— Върви го обяснявай на Маккърди. Шефът на полицията Холман ще му разкатае фамилията, той на свой ред ще има да слуша конското на кмета, кметът ще трябва да мисля как да се оправдава пред губернатора, който пък ще трябва да носи вода от десет кладенеца не знам пред кого си. Досещам се какво си намислил, Зийк. Ще се опиташ да лепнеш това на Кълан, който всеки момент се очаква да обяви, че се кандидатира за губернатор, а покрай това вече, моето момче, ще гръмне такъв скандал, че ще се разтресе и Аляска. Не казах нищо.

— Според теб я е убил онзи, който и е снасял парите, през всичките тия години, нали?

— Или е пратил някого да я очисти. Точно така. Правдоподобно е.

— И си нарочил Кълан, нали?

— И това предположение е твърде правдоподобно.

— Стига си го повтарял като папагал.

Отново се приближих и седнах. Мориарити се завъртя и забучи показалец в гърдите ми.

— Добре де, защо точно сега? Защо и е плащал през всичките тия години И сега ни в клин, ни в ръкав я е пречукал?

— Току-що го каза сам — защото Кълан се кандидатира за губернатор. Цената на мълчанието внезапно се е покачила.

— Предполагам, вече имаш кандидат за онзи тип, дето я е натикал под водата.

— Имам някаква представа.

— Защо ли не се изненадвам. Точно заради твоите представи сега сме в това небрано лозе.

— Не бива да правим от мухата слон. Нищо чудно всички да мразят Кълан. И теб да те повишат.

— Да бе!

— Сега, Дан, разследваме убийство, нима смяташ, че ще посмеят да потулят цялата работа? — Наместих се на стола и същият нажежен шиш пак ме жегна в ребрата. Смръщих се. — Ох, да му се не види дано!

— Божичко, приличаш на развалина — възкликна шефът. — Ходи ли на лекар?

— Кокалите ми прегледа ребрата. До ден — два ще ми мине като на кутре.

— Та в отговор на въпроса ти — не, няма да потулят цялата работа, просто ще нарочат за изкупителна жертва някого, по-точно теб, а това води и до мен. Чак до пенсия ще има да кося тревата пред кметството, а ти? Ти ще събираш боклука в Тихуана.

Мориарити се върна зад писалището, седна и запали от пурите с възсладка миризма. В помещението настана тишина.

— А не ти ли е хрумвало, че е възможно, че все пак е възможно това да няма нищо общо с Кълан? — рече накрая шефът. — Ами ако въпросната госпожа е въртяла любов с някого и жена му и е видяла сметката? Ами ако в събота и неделя е пренасяла, драга през границата и нейните приятелчета, мексиканците, са решили да я окъпят едно хубаво? Нали разбираш? Възможни са какви ли не сценарии. Просто защото си се натъкнал на няколко съвпадения, си решил, че вече с открил извършителя. Първо трябва да откриеш убиеца и да докажеш, че той е свързан с Кълан, а после, че всичко това има някакво отношение към неща, случили се преди двайсет, че и повече години.

— Засега не разполагаме е друго — отсякох аз. — Кокалите ще задържи малко заключението от аутопсията, през това време аз ще отскоча до Кълан, ще му обясня какво сме установили и ще видя как ще реагира. После, ако банките държат и занапред да си играем на сляпа баба, ще се отбием до Санта Барбара и ще накараме съдията Уейнрайт да ни издаде заповед за обиск. Следата с парите води натам.

— А ако не открием нищо?

— Пак не губим. Щом заключението от аутопсията бъде огласено, ще го занесем на Маккърди, нека той да каже какво да правим.

— Голям умник си ми, Зийк.

— Логично е. Сега да се обадя ли на Кокалите да изпрати заключението от аутопсията? После ще напиша доклада и ще го представя на Маккърди още преди да е излязло официалното съобщение за вестниците.

Щом Мориарити чу това, очите му светнаха. Той издиша тютюневия дим н ме погледна през писалището.

— Разполагаш с пет минути, за да ме убедиш, че е рано да го правиш.

Шефът си погледна часовника.

— Когато е ставал шериф — подхванах аз, — Кълан е обещал да прочисти града от мафиотите. Това е означавало да се отърве от Арни Райкър и от дясната му ръка — Тони Фонтонио. Райкър е бил обвинен в убийството на младо момиче — Уилма Томпсън, и е бил осъден, понеже е имало безспорни улики, а и свидетелка — Лайла Париш. Райкър е обжалвал присъдата и тя е била заменена с доживотна без право на обжалване, защото веднага след делото Лаяла Париш е изчезнала сякаш вдън земя и оттогава не я е виждал никои. После, една година по-късно, Еди Удс е теглил куршума на Фонтонио, Еврика се е превърнала в Сан Пиетро, Кълан е потулил случая с Фонтонио и оттогава всички там си живеят в мир и сговор. Обърни внимание: Удс е водел разследването на Райкър и пак той е гръмнал Фонтонио.

— И смяташ, че можеш да направиш някаква връзка? И да я докажеш безусловно? Защото, Зийк, трябва да сториш точно това. Някакви празноти, никакви дупки, а не като сега — цялата ти версия прилича на швейцарско сирене. Като начало предполагаш, че Лайла Париш е излъгала, че обвинението срещу Райкър е било скалъпено и че в дъното на всичко е Еди Удс. Как, дявол те взел, смяташ да откриеш свързващата брънка? Основната ти свидетелка, ако това наистина е Лайла Париш, вероятно е госпожата на масата в моргата.

— Целта ми е да намеря човек, който да потвърдя самоличността на онзи тип, дето е пращал на Върна Хикс пощенските записи.

— И да докажеш, че обвинението срещу Райкър е било скалъпено. Че Хикс и Париш са едно и също лице. И че Удс я е очистил. По нареждане на Кълан.

Не отговорих нищо. Мориарити поклати глава.

— Засега не си се добрал до много — отбеляза той.

— До днес сутринта не знаехме, че разследваме убийство. Така погледнато, съм се добрал до доста.

От устата му излязоха още кълбета тютюнев дим. Мориарити завъртя стола и дълго гледа през огледалното стъкло към общото помещение на отдела, после отново се извърна към мен.

— Този път смяташ ли да вземеш и Скай? Кимнах.

— Още първия път, когато тръгна натам, трябваше да заведеш Националната гвардия.

— Скай е по-оправен от гвардията. Шефът въздъхна.

— Кога тръгваш?

— Днес четвъртък ли е?

— Сутринта, когато станах, беше четвъртък.

— Довечера имам среща. Какво ще кажеш за утре сутринта?