Нора Робъртс
Скрити богатства (18)

Седемнадесета глава

Нощта беше кристално ясна и студена. Отразен от светлината на уличните лампи, върху страничното стъкло на колата искреше тънък слой скреж. Вътре ритмичният шум на парното прибавяше още един акорд към „Син понеделник“ на Б. Б. Кингс, който звучеше по радиото. Блусът и бавното, спокойно каране биха могли да приспят Дора, ако нервите й не бяха изопнати. За да преодолее вътрешното си напрежение, тя не преставаше да коментира партито, без да изчаква какъвто и да било отговор от Джед. Когато паркираха колата зад магазина, гърлото й беше съвсем пресъхнало.

— Всичко е наред, нали? — попита тя.

— Какво да е наред?

Пръстите й стискаха вечерната чантичка.

— Охраната, която Брент постави.

— За това ли се притесняваш?

Тя огледа сградата, ивицата светлина, идваща изпод задната врата, както и осветения прозорец на стаята, в която беше оставила лампата запалена.

— Добре направих, че не загасих в спалнята.

— Всичко е наред. — Той се наведе, за да откачи колана й. — И двамата са на пост.

Напрежението обаче не я напускаше. Двамата излязоха мълчаливо от колата и се отправиха към стълбите.

Докато Джед отключваше външната врата, тя си помисли, че не обича да е напрегната. В момента обтегнатите й нерви нямаха нищо общо с крадците и охраната, а по-скоро с това, което щеше да се случи, когато с Джед останат сами. „Абсолютни безсмислици“, каза си Дора, влезе в коридора и бръкна за ключовете, отправяйки се към апартамента си. Желаеше този мъж, искаше да продължат това, което беше започнало между тях. И все пак…

Джед взе ключовете от ръката й и отключи сам вратата. Осъзнавайки, че всичко е въпрос на контрол, тя съблече палтото си и го остави върху един стол. Преди винаги тя насочваше отношенията им в желаната от нея посока. Но сега не беше така. Чу как той заключва зад гърба й и се изнерви още повече.

— Искаш ли нещо за пиене? — Без да се обръща към Джед, тя се запъти право към брендито.

— Не.

Тя задържа за момент ръката си върху шишето и после я отпусна.

— И аз не искам. — Отиде при стереокасетофона и го включи, без да има представа какъв запис има на ролката. Оказа се изпълнение на Беси Смит. — След някой ден ще трябва да изхвърля елхата. Ще го направя на дванайсетата нощ. Тогава ще прибера всички играчки и ще изгоря няколко борови клонки в камината. Винаги на този ден ми става малко тъжно. — Тя потръпна, когато Джед я хвана за раменете.

— Неспокойна си.

— Аз ли? — Тя се засмя и си помисли, че щеше да бъде по-добре, ако си беше наляла нещо за пиене, нещо, което да премахне парещата сухота в гърлото.

— Хубава вечер прекарах. Хареса ми.

Дора продължаваше да се чувства малко глупаво и се усмихна пресилено.

— Сигурна бях, че партито ще ти допадне. На такива места човек подобрява самочувствието си.

Той се наведе и я целуна леко по устните.

— Мисля, че ти също ще запомниш дълго тази нощ. Ела.

Продължи да я държи за ръката и я поведе към спалнята. Искаше всичко да стане много бавно, да я открива частица по частица, да се наслаждава на всеки миг, докато тя останеше съвсем безпомощна и му се отдадеше напълно.

Джед включи нощната лампа до леглото и я погледна.

Дъхът й секна, когато той докосна с устните си нейните. Нежността беше последното нещо, което очакваше от този мъж, и това беше най-страхотният му подарък за нея. Устните й покорно се разтвориха под неговите, въпреки че сърцето й се беше качило чак в гърлото.

Главата й се наклони назад. Това беше жест, че се предава, и желанието обхвана с нова сила слабините му. Но той продължаваше да си играе леко с устните й, пропускайки подходящия момент за настъпление.

— Трепериш — каза тихо Джед и започна да я целува по брадичката, като същевременно прокарваше леко езика си по топлата й гладка кожа, поемайки вкуса на свежата плът. После впи още по силно устните си в нейните и обзелото я желание я замая. Двамата останаха сякаш без дъх, а сърцата им лудо биеха.

— Чакай да оправя леглото — промълви тя. Но когато се обърна и леко се отдалечи от него, той отново я притисна до себе си и я целуна по врата.

— Не бързай да го оправяш.

Започна да гали с ръце корема й, където напрежението беше най-силно.

— Мисля, че няма да мога.

— Няма да стане бързо. — Той плъзна ръцете си нагоре-надолу по бедрата й. — И няма да бъде лесно.

— Джед… — изстена тя.

Той вече галеше гърдите й. Пръстите му леко разтриваха зърната й, докато езикът му се плъзгаше бързо зад ухото й. Тя притвори очи и забравила всяка мисъл за контрол, изви тялото си и се притисна плътно към него.

Задоволявайки примитивния си нагон да усети вкуса на плътта й, той започна леко да я хапе като същевременно разкопчаваше малките копчета на дрехата й, които почваха от врата и стигаха чак долу, между бедрата. Тя дишаше бавно и тежко, като изпаднала в транс. Палецът му едва докосваше кожата й, докато мъчително бавно преминаваше от копче на копче.

— Искам това да продължи през цялата нощ. — Той облъхна с горещия си дъх ухото й, като се стараеше да овладее алчните си ръце. — Цялата нощ ще се наслаждавам на това, което се крие отдолу.

Разтвори бавно дрехата и прокара пръсти по корема й.

Отдолу имаше просто жена.

— Боже мили. — Той зарови лице в косата й, разкъсван от обзелото го желание. Кожата й беше гореща и мека, мускулите й безпомощно вибрираха под ръцете му. Всяко нейно потръпване се предаваше и на него.

Лежаха плътно притиснати един до друг, осветени от нощната лампа.

Досега Джед не беше изпитвал толкова силно, толкова парещо желание да взема, но и да дава. Знаеше само, че жадува за всеки сантиметър от нейната плът и че удоволствието трябва да бъде колкото негово, толкова и нейно.

Като в просъница Дора вдигна ръка и обви врата му. „Сякаш се нося из въздуха“, помисли си тя и с полузатворени очи се притисна още по-плътно към него.

Докато ръцете му се плъзгаха по кожата й, сломената й гордост бе заменена от безкрайно учудване. Потърси отново с устни неговите. Впи ги жадно в устата му, подканвайки го да продължи. Вече не можеше да разбере в коя част на тялото й удоволствието е по-голямо. Да, може би то се чувстваше най-вече в докосването на устните, на зъбите, в преплитането на езиците им.

Усещаше как тялото му, което се притискаше към нейното, е горещо и твърдо като камък. През него преминаваха леки тръпки, по които можеше да съди за скритата сила, която той все още продължаваше да държи под контрол.

А ръцете му, Боже, ръцете му, които я галеха, изучаваха и завладяваха. Вече бе готова да се отдаде напълно и да моли за още и още…

Дишането й стана още по-учестено и тя започна да издава гърлени звуци, а тялото й се запритиска към неговото все по-нетърпеливо. За да достави още по-голямо удоволствие и на двамата, той сложи ръка точно между бедрата й. Усети влагата и изгарящата топлина. Докосна я само с върха на пръстите си и тя стигна до ръба на кулминацията. Тялото й се разтресе и се заизвива под неговото. Тя извика под напора на следващите един след друг тласъци на надигащия се в нея оргазъм. Когато разтвори крака, той плъзна още по-дълбоко пръста си и изстена, докато тя се задъхваше от удоволствие.

— Още?

Тя обви врата му с двете си ръце.

— Още.

Пръстите му отново проникнаха вътре. Разтърсван от желание всеки път, когато тя произнасяше, стенейки името му, Джед осъзна, че един мъж може да се почувства пиян и да загуби всякаква способност за контрол, без да е пил и глътка алкохол. Тази жена можеше да се вмъкне в кръвта на човека като наркотик. Докато алчно вкарваше вътре пръстите си, той я обърна на една страна и започна да сваля дрехата от раменете й.

На лицето му беше изписана ярост, очите му горяха. При други обстоятелства това би я изплашило. Въпреки че сърцето й бясно туптеше, този път това нямаше нищо общо със страха.

— Искам те — прошепна тя с дрезгав и гърлен глас. Ръцете й трепереха, докато събличаше ризата му. Но очите й, които бяха на едно ниво с неговите, го гледаха, без да трепнат. Тя разкопча панталоните му, отметна назад глава и се притисна силно към него. — Искам да влезеш в мен. Веднага.

Той я сграбчи за бедрата и се стовари заедно с нея върху леглото. Двамата се претърколиха два пъти, разкъсвайки с нетърпение дрехите си, докато голите им, влажни тела се сплетоха едно в друго. Но в момента, в който тя се опря в него, готова да го поеме, той се извърна и се плъзна встрани от тялото й. Докато тя се гърчеше и стенеше, той с опиянение смучеше зърната на гърдите й, а контракциите й станаха направо непоносими.

Задъхана, Дора го сграбчи за косата. Тялото и изгаряше от желание.

— Сега. За Бога, сега.

Той задържа между зъбите си зърното на едната й гръд и започна да го подръпва леко, докато тя заби ноктите си в гърба му.

— Сега пък аз искам още.

Колкото повече вземаше, толкова повече се усилваше желанието му. Тя се беше предала напълно, но за него и това не беше достатъчно. Както си беше обещал, той проучваше всеки сантиметър от тялото й — докосваше го, опитваше вкуса му, завладяваше го. Тя му даваше всичко, което поиска, а той не отказваше нищо, което му се предлагаше.

Светлината на лампата осветяваше влажната й кожа, която лъщеше с блясъка на порцелановите й статуетки. Само че тя беше от плът и кръв, ръцете й бяха не по-малко любопитни от неговите, а устата й пиеше жадно устните му.

Под тях покривката беше гладка като кадифе. От касетофона се носеше някаква мелодия, в която саксофонът плачеше, а басът тежко пригласяше.

Когато той проникна в нея, гърленият й стон бе сподавен от устните му. Той влизаше бавно, все по-дълбоко и по-дълбоко, като се наслаждаваше на всеки миг, поглъщаше всяка нейна въздишка и продължаваше да я възбужда още повече, вплитайки езика си в нейния.

Надигна се за малко, за да види лицето й и изписаното върху него безкрайно щастие. Тя премина през нов оргазъм, вкопчвайки се отчаяно в него, а той изпи дъха й точно в мига на кулминацията.

Тя отвори огромните си очи и се загледа в него. Устните й потръпнаха, искаше да каже нещо, но издаде само още един разтърсващ я стон. Виждаше само него, чувстваше само него и това й беше достатъчно. Всяко негово бавно влизане в нея я разтърсваше от главата до петите, превръщаше тялото й в невъобразимо кълбо от нерви и неутолима страст. Той я караше да изгаря отново и отново, докато накрая тя го остави да я води, където и както поиска.

Дора отново нададе вик. Джед зарови лицето си в косата й и я последва.

 

 

От касетофона вече се лееше гласът на Елтън Джон, който пееше одата си за Мерилин. Дора лежеше напреко върху леглото и почти не усещаше тежестта на Джед върху себе си. С жест едновременно и на майка, и на любовница, тя вдигна ръка и я прокара през косата му.

Джед се размърда. Чувстваше се така, като че ли току-що се бе спуснал без ски от много висока планина и се беше озовал в дълбок и топъл поток. Целуна я по гърдите, а тя се усмихна.

— Добре ли си? — попита я той.

— Не. Нищо не виждам.

Сега беше негов ред да се усмихне.

— Очите ти са затворени.

Тя повдигна клепачи и въздъхна.

— Благодаря ти. Господи. Помислих, че съм ослепяла. — Обърна глава към смачканата покривка на леглото. — Няма да те питам как си. Изглеждаш напълно доволен от себе си.

Той се повдигна на лакът, за да я целуне. Фризурата й беше напълно развалена и сега косата й представляваше кълбо от къдрици, които се бяха разпилели върху лицето й. Устните й бяха подпухнали, а очите — жадни за сън.

Нещо в него се размърда. Не беше ново желание, както очакваше, а нещо друго.

— Все пак можеш да ме попиташ.

Тя отмести падналия кичур коса над челото му.

— Как се чувстваш, Скимърхорн?

— Добре.

— Красноречието ти ме изумява.

Той се засмя и отново я целуна, след това се претърколи на кревата и се приближи плътно до нея.

— Яд ме е, че не мога да си спомня нито един стих от Тенисън.

Идеята да го види как рецитира стихове я развесели още повече.

— Ще опитам нещо от Шели: „Изплувам пред теб още в първия ти сън, с настъпването на нощта, когато лек ветрец повейва, а звездите ярко блестят“.

— Хубаво е — каза тя. Той повдигна брадичката й и отново нежно я целуна. — Наистина е хубаво.

Дора притисна лицето си до неговото.

— Като член на семейство Конрой аз съм израснала сред поети и драматурзи.

— Повлияли са ти добре. — Тя само се усмихна, а той продължи да я наблюдава напрегнато, все още държащ брадичката й. — Искам те отново.

 

 

— Дора, изглеждаш ужасно! — Лия се загледа в пребледнялото лице и сенките под очите на сестра си. — Май започваш да се разболяваш. Този грип продължава да върлува. Не е ли по-добре да затвориш днес магазина?

— Точно заради този ти начин на мислене аз ще съм шефът, а ти — работникът. — Дора се усмихна приветливо на току-що влязла клиентка. — Добро утро. Какво обичате?

— Вие ли сте Дора Конрой?

— Да, аз съм. — Дора й подаде ръка. Знаеше, че изглежда бледа и уморена от недоспиване, но пък жената беше почти пред припадък. — Желаете ли кафе или чай?

Новодошлата притвори очи и свали синята си скиорска шапка.

— Бих предпочела кафе, но сега не трябва да го пия. — Сложи ръка на издутия си корем. — По-добре ще е да взема чаша чай.

— Сметана, лимон?

— Благодаря, само чай.

— Защо не седнете? — Дора взе положението в свои ръце и поведе жената към един стол. — След умората от празника днес всички като че ли малко не сме на себе си. — Когато в магазина влезе една млада двойка, Дора даде знак на Лия да ги обслужи и наля две чаши чай.

— Аз съм Шарън Рохман — представи се жената на Дора, докато поемаше чашата.

— Тази сутрин като че ли мозъкът ми не работи много добре. О! — Изведнъж тя си спомни и хвана Шарън за ръката. — Вие сте племенницата на госпожа Лайл. Съжалявам за случилото се. Последния път, когато се обаждах в болницата, ми казаха, че тя е в кома.

— Излезе от комата снощи.

— Радвам се да го чуя.

— Състоянието й обаче все още е критично. — Шарън взе чашата с трепереща ръка, но я остави в чинийката, без да отпие. — Докторите не могат да кажат дали леля изобщо ще се оправи.

Дора я погледна с разбиране.

— Сигурно се чувствате ужасно. Не мога да си представя нещо по-тежко от чакането.

— Наистина е така. — Неподправената проява на съчувствие я накара да се отпусне. — Бяхме много близки, като приятелки. Първият човек след съпруга ми, на когото казах, че ще имам дете, беше леля.

— Изглеждате уморена. Защо не се качите горе в апартамента ми да полегнете за малко на спокойствие?

Очите на Шарън се изпълниха със сълзи.

— Не мога да остана, трябва да се връщам в болницата. Отбих се всъщност, за да ви благодаря за цветята, които изпратихте на леля ми. Бяха прекрасни. Сестрите ми казаха, че сте се обаждала няколко пъти, за да питате за състоянието й.

— Радвам се, че тя се подобрява.

— Мислех, че познавам всичките й приятелки. Не знаех, че сте близки.

— Истината е, че сме се виждали само за малко, и то тук. Тя дойде в магазина точно преди Коледа.

— Купи ли нещо от вас? — попита озадачена Шарън.

— Две неща. — На Дора не й даваше сърце да каже, че подаръците бяха за нея и за бебето. — Спомена, че е дошла при мен, защото вие самата сте пазарувала от моя магазин.

— Така е. — Шарън се усмихна, докато Дора отново пълнеше чашата й. — Тук винаги е имало интересни предмети.

— Сигурно е имала намерение да купи нещо за мен.

— Тя много ви обича.

— Онзи, който е убил Мюриел и е ранил леля, е унищожил доста нейни неща. Не виждам обаче в това никакъв смисъл.

— Полицията попадна ли на каквато и да е следа?

Шарън въздъхна безпомощно.

— Все още не. Докато пристигнат, почти бях изпаднала в истерия. Открих ги на Коледа сутринта, нея и бедната Мюриел. Успях да запазя спокойствие, докато се обадя на „Бърза помощ“ и в полицията, но после направо се срутих. Разговорът с полицаите малко ми помогна. Тези мъже ме учудиха с тактичността и с логичната си мисъл.

Дора си помисли за Джед и нещо я сгря отвътре.

— Зная. — Поколеба се за момент и попита: — Искате ли да знаете вашата леля какво ви избра за подарък?

— Разбира се.

— Каза, че шиете, и ви купи една подпора във викториански стил, която да държи вратата отворена, за да можете да чувате бебето в детската стая.

Шарън леко се усмихна.

— Да не е едно бронзово слонче?

— Точно така.

— Намерих го в един ъгъл на гостната. — Очите й отново се напълниха със сълзи, но тя се овладя.

— Купи и една вещ за детската стая — спящо порцеланово куче, свито на кълбо.

— Не съм го виждала. Може да е счупено. Той е изпотрошил подаръците както са си били в опаковките, а също и много други нейни неща. — Тя хвана Дора за ръката. — Предполагам, че е бил луд, след като е убил една възрастна жена и е застрашил живота на друга. Бих искала да й занеса нещо оттук, когато я посетя днес. Ще ми помогнете ли да го избера?

— С удоволствие.

 

 

Двайсет минути по-късно Шарън се качи в колата си и замина.

— За какво беше дошла тази жена? — попита Лия. — Изглеждаше много нещастна.

— Това е племенницата на Алис Лайл, която беше нападната на Бъдни вечер.

— Онази от Съсайъти Хил ли? Още е в кома, нали?

— Вече е в съзнание.

Лия поклати глава.

— Ужасно е като си помислиш само, че някой може да се вмъкне в къщата ти по такъв начин.

По гърба на Дора полазиха тръпки, като си спомни своето собствено преживяване.

— Наистина е ужасно — съгласи се тя. — Надявам се да го открият.

— Я да се върнем отново към теб. — Лия решително обърна лицето на Дора към своето. — Защо изглеждаш толкова изморена, след като вчера си почивала цял ден? О! — Тя изведнъж се сети. — Джед.

Дора отвори капака на една пееща кутия, която изпълняваше „Лунната соната“.

— Какво Джед?

— Не ме баламосвай, Айсидора! В чие легло прекара вчерашния ден?

— В собственото си легло. — Дора се усмихна и затвори кутията. — Беше невероятно…

— Наистина ли? — Лия наостри уши. Хайде, изплюй камъчето.

— Е, той е… Не мога — каза тя объркана. — Това е различно.

— Ох-ох! — каза Лия и се ухили до уши. — Помниш ли какво направих, когато Джон ме целуна за пръв път?

— Дойде си вкъщи, хвърли се върху кревата и рева цял час.

— Точно така. Бях уплашена, развълнувана и абсолютно сигурна, че съм срещнала човека, с когото ще прекарам останалата част от живота си.

— Тогава годините ти бяха само осемнайсет — отбеляза Дора. — Беше прекалено склонна да драматизираш нещата, а освен това беше и девствена.

— А ти пък си на двайсет и девет и пак прекалено драматизираш нещата. Освен това никога не си била влюбена.

— Разбира се, че съм била.

— Не, не си била.

Дора взе един парцал за прах.

— Не съм казала, че съм влюбена в Джед.

— А не си ли влюбена?

— Не знам.

— Ето, това е — каза тържествуващо Лия. — Точно това имам предвид. Ако не беше, щеше да кажеш, че не си. А тъй като си, затова си и объркана. Къде е той, впрочем?

— Излезе. — Почувствала, че сестра й бе успяла да я надхитри, Дора каза ядосано: — Не го държа на верижка.

— О, и се засягаш — кимна Лия с разбиране. — Това е още един признак.

— Виж какво, ще анализирам чувствата си, когато имам време. — Тя пак взе парцала и започна да бърше и без това безупречно чистия плот. — Откакто той се появи тук, всичко се обърка. Магазина го разбиха, преровиха апартамента, за малко да ме изнасилят, а ти…

— Какво? — Лия бързо пристъпи към сестра си и я хвана за ръцете. — Какво каза?

— По дяволите! — Дора се опита да се освободи, но вече беше отишла твърде далеч. — Не беше чак толкова сериозно. Малко преувеличих, защото ти ме вбеси.

— Я почакай! — Лия отиде при вратата, заключи я и обърна табелката на „Затворено“. — Сега ще ми кажеш всичко, абсолютно всичко. Хайде, започвай. Слушам те.

— Добре де, добре — предаде се Дора и потърка бузите си. — По-добре да седнеш. — Докато разкаже всичко отначало докрай, й отне известно време, защото Лия често я прекъсваше. — Но няма да казваш на мама и татко, докато не ми се отдаде подходяща възможност да го направя сама.

— Върви горе и веднага си събери багажа! — Лия скочи на крака и погледна Дора като русокос ангел, готов да захвърли ореола си. — Ще се преместиш при мен и Джон!

— Няма да го направя, скъпа. Чувствам се съвсем сигурна тук.

— Няма що!

— Тук наистина съм в безопасност. Полицията го издирва и сградата се охранява. — После се сети нещо, усмихна се и погледна към Лия. — Та аз спя с полицай, на всичкото отгоре.

— Не искам да оставаш сама дори и за пет минути.

— За Бога…

— Говоря сериозно. — Пламъкът в очите на Лия не оставяше място за съмнение. — Ако не ми обещаеш, ще извикам Джон и ще те замъкнем насила у дома. Искам сама да поговоря с Джед.

— Че кой ти пречи? — попита Дора и вдигна безпомощно ръце. Не можеше да се справи с жена, която командваше три деца. — Той няма да ти каже нещо повече от това, което вече знаеш: аз съм напълно в безопасност.

Когато на вратата се потропа, и двете изпискаха.

— Хей! — викаше отвън Тери. — Защо сме затворили посред бял ден?

— Не искам да й казваш нищо — прошепна Дора и отиде да отключи вратата.

— Малко си почивахме.

Тери сви устни и погледна и двете. Подозрително й миришеше на семеен скандал.

— Като ви гледам, май наистина се нуждаете от почивка. Много работа ли имаше тази сутрин?

— Би могло да се каже. Слушай, отзад има една нова пратка. Защо не вземеш да я разопаковаш? Когато свършиш, ще й сложа цените — предложи Дора.

— Добре. — Тери си съблече палтото и влезе в склада. Ако започнеше да става интересно, винаги можеше да слуша през вратата.

— Не сме свършили още, Айсидора.

— Засега свършихме, Офелия. — Дора целуна сестра си по бузата. — Можеш да говориш с Джед, когато се върне. Поизтормози го малко. Бих искала да видя как ще се справи с теб.

— Не тормозя никого — изсумтя Лия.

— Вярвам ти.

— Хей, Дора! — Тери се показа на вратата. Върху лицето й беше изписано недоумение. Тя държеше копие от портрета, който компютърът беше направил на Ди Карло. — За какво ти е снимката на онзи човек, който идва тук на Бъдни вечер?

— Какво? — Дора се постара да не се издаде. — Познаваш ли го?

— Беше последният купувач този ден. Продадох му статуетката от Стратфоршър — кучката с кученцето. — Тя погледна портрета и повдигна вежди. — В действителност изглежда много по-добре, отколкото тук. Да не ти е гадже?

— Не съвсем. — Сърцето й заби по-бързо. — Тери, той в брой ли плати?

— За статуетката ли? Мисля, че плати с чек.

Дора щеше да подскочи, но беше добра актриса и не се издаде.

— Може ли да ми намериш квитанцията?

Лицето на Тери помръкна.

— Не ми казвай, че е неплатежоспособен. Проверих.

— Не. Всичко е наред. Просто ми трябва квитанцията.

— Ще я потърся веднага. Имаше някакво италианско име — добави тя. — Делано, Демарко, нещо такова. — Сви рамене и затвори вратата.

 

 

— Ди Карло — каза Брент и подаде един лист на Джед. — Антъни Ди Карло, Ню Йорк. Има само дребни провинения — за измама, за хазарт… Лежал е за изнудване, но от близо шест години е съвсем чист.

— Фактът, че не са го хванали, не означава, че е чист — промърмори Джед.

— Тази сутрин получихме факс от нюйоркската полиция. Обещаха ми да ми направят по-подробна справка. Лесно ще се разбере дали нашият човек има алиби за онази нощ.

— И да има, ще е фалшиво. Това е той. — Джед остави папката със снимката върху бюрото на Брент. — Може би ще трябва да отида до Ню Йорк.

— Да, би могъл. Знаеш ли, изглеждаш ми доста поуспокоен.

— Така ли? — изкриви устни Джед.

Брент кимна с глава и се облегна назад. Лия беше споменала нещо за романтичните преживявания на Джед.

— Така си мисля. — На лицето му заигра усмивка. — Дора си я бива, капитане.

— Я млъкни, Чапмън! — сряза го Джед на излизане.

— И ме дръж в течение.

— Разбира се. — Брент изчака вратата да се затвори и взе телефона, за да докладва на Мери Пат.