Александър Белов
Сянката на победата (9)

8.

Стана точно преди една седмица… Около осем часа вечерта в хотелската им стая се обади администраторът.

— Търси ви господин Буцаев. Казва, че иска да изрази възхищението си и да се запознае със своя земляк.

Савин и Степанцов се спогледаха. Не им се щеше да приемат никого, но пък не беше хубаво да отказват на земляците си. Все пак професионалният бокс беше колкото спорт, толкова и шоу и боксьорът бе длъжен да контактува с почитателите си.

— Поканете господин Буцаев да се качи при нас — каза треньорът в слушалката.

След няколко секунди на вратата деликатно се почука. Савин отвори. На прага стоеше висок красив мъж с черни коси в бял костюм, с шапка в същия цвят. До него бе застанал кльощав плешив дребосък, който напълно се губеше на фона на елегантния си спътник.

— Позволете да се представя: Роман Остапович Буцаев! — усмихна се мъжът в бяло.

Очевидно реши, че дребосъкът не се нуждае от специално представяне, и влезе тържествено, дори величествено в апартамента. Гостите се настаниха на фотьойлите. Буцаев изключително предпазливо свали шапката си, сякаш беше живо същество, и я сложи с две ръце на коленете си. Четвърт час италианският красавец в бял костюм с идеално изгладени панталони сипеше комплименти, а брилянтите на пръстените му хвърляха отблясъци върху изящните му пръсти. Степанцов пусна покрай ушите си почти целия разговор. Само потвърждаваше и кимаше с глава, когато интонацията на госта ставаше въпросителна.

Едва когато отегченият от празнословната реч на госта Савин започна демонстративно да поглежда часовника си, Буцаев изведнъж рязко промени тона на разговора.

— Направо е изумително колко несправедливо е устроен светът! — рече той и поклати съкрушено глава. — Събрах известна информация за вас… Знаете ли, че правят много високи залози за вас?

Треньорът се усмихна до ушите и каза, че онези, които го правят, постъпват съвсем правилно, защото Сергей непременно ще бие Хюит.

— Много се надявам — подхвана Буцаев. — Само че вашият хонорар в случай на победа е срамно малък, нали така?

— Какво да се прави? — разпери ръце Савин. — Това не е най-важният мач, а само за званието претендент. Но ако ни победят, хонорарът ни при всички случаи ще бъде още по-малък. Ние сме настроени за победа. — Боксьорът и треньорът се спогледаха. — Ние винаги сме настроени за победа.

— Това е похвално — ухили се Буцаев. — Но знаете ли какво? Бихте могли да изкарате добри пари, ако… успеем да се споразумеем.

Сергей не разбра веднага какво се опитва да им предложи красавецът, но съдейки по това как се напрегна Савин, очевидно Буцаев бе казал нещо неподходящо. Нещо, което никак не се хареса на треньора му.

— Не правим никакви споразумения преди мача — отсече Савин. — Роман Остапович, смятам, че няма смисъл да обсъждаме тази тема. Извинете ни, но ние спазваме режим. Време е да си вървите.

Буцаев трепна, кръвта нахлу в лицето му, но той успя да се овладее. Тези наивници още не знаеха с кого си имат работа.

— Това е просто бизнес — изрече мазно гостът. — Повярвайте ми, това, което ви предлагам, е във ваш интерес.

Треньорът стана, отиде до вратата, отвори я и показа изхода на Буцаев.

— Благодаря ви за предложението, но ние не сме готови да го разглеждаме.

Посетителят свали бялата шапка от коленете си, изчетка с ръка някаква невидима прашинка върху нея и я намести на главата си. На прага се спря.

— Много жалко, че не сте готови. Имайте предвид, че това се отнася много повече за вас, отколкото за мен. Просто в момента не го осъзнавате.

— Довиждане — избоботи треньорът и най-безцеремонно затръшна вратата под носа му.

Сергей не схвана какво става. В това време той беше на съвсем друго място и превърташе наум последните мачове на противника си. Хюит беше неудобен съперник, защото бе левичар, на това отгоре имаше дълги ръце и светкавични реакции.

— За какво дойде тоя? — попита треньора си той.

— Този подлец искаше да се предадеш — отвърна Савин.

— А-а-а… — изсумтя Степанцов и моментално забрави за тази глупост.

Но след като Савин изчезна, този разговор придоби съвсем друго значение и тежест. Онова конте с бялата шапка се бе оказал човек на действието. Албърт се разходи бавно из стаята, удряйки юмрук в дланта си. И спря пред Сергей, който седеше на фотьойла.

— Мислиш, че е дело на Буцаев, така ли? — попита той боксьора. — Много е възможно. Притеснява ме само едно — че повече не се обади. Появи се и изчезна. Ако Анатолич е при него, тогава защо не поставя никакви искания? Защо притиска него, а не теб? Отдавна вече можеше да ти заяви условията си. Каква игра играе?

— Не знам — призна смутено Степанцов.

— Там е работата. Недей да изпадаш в паника. Ще почакаме до утре сутринта, ясно ли е?

— Окей. Изглежда, не ни остава нищо друго — съгласи се разстроеният Степанцов. — Но все пак не разбирам какво става?

Сергей изобщо не можеше да се ориентира в емоциите си и беше напълно объркан. На ринга беше свикнал да се среща с противника си лице в лице. Но това, което се случваше в момента, изобщо не приличаше на единоборство, а по-скоро на бой без правила.

Досега треньорът му успяваше да го изолира от задкулисните интриги, които изобилстваха в професионалния бокс, както и във всеки друг спорт. Но сега Савин просто беше изчезнал, а Степанцов изпадна в глупаво объркване. В същото време до мача оставаха само два дни.

Сергей осъзнаваше, че не е готов за него.