Питър Уот
Сянката на орела (44)

43.

Госпожица Гертруд седеше в малката си таванска стая и се взираше в пламъчето на газения фенер. Новото й работно място й даваше всичко, за което бе мечтала. Децата бяха кротки и възпитани, а господинът и госпожата — щедри и мили. Изглежда, баронесата имаше голямо влияние във висшето общество в Сидни и назначаването й стана лесно и бързо.

Но тя се чувстваше добре само през деня. През нощта си спомняше за предателството, което бе принудена да извърши към предишната си работодателка, и чувството за вина започваше да я мъчи. Често плачеше и колкото повече време минаваше, толкова повече се терзаеше. Искаше да каже на госпожа Уайт за насилието над Дороти, но страхът от Гренвил Уайт я възпираше. Странно, но с всеки изминал ден чувството за вина се засилваше и скоро болката в душата й стана по-страшна от всичко, което онзи изверг би могъл да й стори.

Гертруд угаси светлината и се съблече в тъмното. Сложи дългата си нощница и се пъхна под завивката. Знаеше какво ще последва и отчаяно стисна очи с надеждата, че сънят ще дойде преди кошмара. Но всичко се повтори, както всяка вечер от онзи ден, в който стана съучастница на сатаната. Съзнанието й се изпълни с отчаяните писъци на Дороти и тя се зави през глава. Започна задъхано да реди молитви в отчаян опит да спре жалните вопли на момичето, но всичко беше напразно.

Рязко отхвърли завивката и стана от леглото. Наближаваше четирийсет години и нямаше нищо на този свят, освен децата, за които се грижеше. Под нейния строг, но обичлив поглед те растяха, ставаха мъже и жени и я обичаха заради всеотдайността й на бавачка. А тя бе предала единствените живи същества, които я обичаха.

Гертруд се пресегна и запали фенера. Стаята се изпълни със светлина и демоните се разбягаха. Облече официалната си рокля, среса грижливо косата си и я стегна в кок. Реши да напусне този свят, в който нямаше вече да има мир и спокойствие за нея. Ако Гренвил Уайт не успееше да я намери, то угризенията й непременно щяха да я довършат. Но преди това щеше да изпълни своя дълг, макар и със закъснение.

Отвори чекмеджето на масата и извади лист и писалка. Написа кратко писмо, сложи го в плик и го надписа: „До госпожа Фиона Уайт“.