Питър Уот
Сянката на орела (28)

27.

Когато се завърнаха в Куктаун, Кейт и Люк не успяха да скрият промяната, настъпила в отношенията им. Тя просто сияеше от радост, докато разказваше за премеждията им по пътя. В първия възможен момент Ема отдели приятелката си от мъжете.

— Ти си влюбена, Кейт! — възкликна възбудено.

Младата жена се усмихна срамежливо и се огледа да не би някой да ги чуе. Толкова очевидно ли беше? Свърши ли се с легендата за желязната и винаги въздържана Кейт О’Кийф?

— Сигурно е Люк! — плесна с ръце Ема. — Предложи ли ти?

— Какво те кара да си мислиш, че е господин Трейси? — вяло възрази Кейт.

Ема се изкикоти:

— Но то е изписано на лицето ти, Кейт О’Кийф! Не смей да криеш от мен! Познавам те от дълго време и съм сигурна, че той винаги е бил в сърцето ти, но не искаше да си го признаеш. Обаче сега май нещата си дойдоха на мястото.

Тя не можа да възрази. Ема имаше тънък усет за сърдечните работи, нямаше начин да я заблуди.

— Добре де — въздъхна щастливо. — Признахме си, че се обичаме.

Приятелката й я сграбчи в прегръдките си и заподскача с нея из стаята:

— Знаех си! Знаех си! Ох, Кейт, толкова се радвам за вас! Ти се грижиш за толкова много неща! Най-накрая ще има човек, който ще се погрижи за теб самата. Люк Трейси е мъж, на чиято любов и грижа можеш винаги да разчиташ.

Кейт неочаквано осъзна, че плаче на рамото на приятелката си. Но този път сълзите й бяха от щастие, което искаше да сподели със света. Ема я прегърна и също захлипа. Мина доста време и когато Хенри влезе при тях, те все още стояха прегърнати и облени в сълзи. Това го разтревожи и той бързо попита:

— Какво се е случило?

— Нищо, скъпи — изхлипа жена му. — Напротив, не би могло да бъде по-добре.

Хенри се обърка, намръщи се и реши, че е по-добре да ги остави сами, докато дойдат на себе си. Ако бяха доволни, защо плачеха? В това нямаше никакъв смисъл. Повдигна рамене и се отказа от по-нататъшни усилия да се добере до логиката на женската психика.

— Предложи ли ти? — попита отново Ема, когато двете се поуспокоиха.

Кейт поклати отрицателно глава и седна на едно буре с олио.

— Не още — отвърна с копнеж, — но съм сигурна, че скоро ще го направи.

Припомни си разговора им по време на обратния път до града. Имаше нещо, което той криеше от нея. Като че ли имаше някакъв товар, който трябваше да свали от гърба си, преди да продължи живота си напред.

Ема видя промяната в настроението й и стисна ръката й.

— Разбира се, че ще го направи! — увери я. — Люк е от мъжете, които не се страхуват от никакви опасности освен от пастора.

Двете жени се спогледаха и избухнаха в смях. Кейт не се бе сетила, че нейният любим може да се плаши от брачната церемония. Дали наистина това беше причината, поради която не й поиска ръката? Ех, да бяха живи братята й, натъжи се тя, щяха набързо да се справят с проблема и да му помогнат да я направи уважавана съпруга. Навремето Майкъл се би в задния двор на хотел „Ерин“, за да накара Кевин да се ожени за нея. Това си беше чисто ирландски начин за сватосване, особено ако братята обичаха и уважаваха сестра си.

— Мисля, че Люк ще ми поиска ръката, когато е готов — каза тя, когато смехът им утихна.

Но бръчките на челото й скоро се върнаха. Призна си, че никога досега не бе изпитвала такова щастие, но и никога не бе чувствала такава несигурност и страх. Беше уверена в любовта му, но не знаеше дали ще се реши на брак. Дали далечните хоризонти нямаше отново да го призоват? Тръсна глава и прогони всичките си съмнения. Всичко щеше да бъде наред. Любовта им щеше да победи.

Вечерта, докато седеше до Люк на верандата на семейство Джеймс и се любуваше на красивия пейзаж, страховете й се върнаха с нова сила. Ема бе настояла двамата да им гостуват за вечеря и компанията беше весела и приятна. Мъжете коментираха предимствата и недостатъците на английските и американските огнестрелни оръжия и кои са по-подходящи за тукашните погранични условия. Жените обсъдиха цената на златото на стоковия пазар. След вечеря Ема направи знак на съпруга си и двамата се оттеглиха, за да дадат възможност на Кейт и Люк да останат сами. Хенри замърмори, че те с Люк имат да си казват още много неща, но един поглед на жена му беше достатъчен да го накара да замълчи.

Люк и Кейт седнаха на стъпалата пред къщата и се загледаха в светлинките на корабите и лодките, които дефилираха по широката река. Нощта донесе жадуваната хладина и двамата с наслада поемаха свежия въздух. Кейт хвана ръката на любимия си и сведе глава на рамото му. Животът беше прекрасен и тя му се наслаждаваше с цялото си сърце.

— Обичам те — каза Люк и тя импулсивно стисна ръката му. — Но… трябва да свърша още нещо, което… с което мисля, че няма да си съгласна.

Тя се извърна и го погледна в очите. Той седеше до нея напрегнат и смутен:

— Какво е то?

— Нещо, което трябва да направя преди…

— Преди какво? — настоя тя.

Той отмести поглед и се загледа към реката. Настъпи тишина. Кейт усети, че губи почва под краката си. Упоритостта и мълчанието на Люк я изнервяха.

— Преди какво? — попита отново.

— Преди да заживеем заедно — бавно отвърна той.

— Да не би да молиш за ръката ми?

Той поклати глава и тъжно изрече:

— Не мога да те моля за такова нещо. Нямам какво да ти предложа… освен любовта си.

— Това е достатъчно. Ако имам любовта ти, ще имам всичко, което една жена иска.

— Но за мен не е достатъчно! Аз трябва да донеса нещо в това семейство, Кейт! — разпалено заяви той. Не разбираше ли тя, че Люк Трейси не е мъж, който може да понесе унижението да бъде издържан от жена? — Трябва да поправя неправдата, която някога бе извършена над мен.

Изрече последните думи толкова решително, че Кейт се изплаши. Какво бе намислил? Дали не се канеше да предприеме ново самотно и опасно пътуване в търсене на мечтаната златна река?

— Нали помниш, че ти предложих да се заемеш с проучване на земята около Рокхамптън? — припомни му тя.

— Не става въпрос за нова експедиция — уклончиво отвърна той. — Работата е свързана с една конкретна личност и… ще ти обясня, когато нещата се оправят. Моля те, Кейт, довери ми се!

Тя въздъхна и се изправи.

— Добре, Люк. Няма да задавам повече въпроси, но искам да ми обещаеш, че каквото и да правиш, ще е законно.

— Но то по някакъв начин наистина е законно — наведе глава той. — Става въпрос за поправяне на една несправедливост.

— Мисля, че трябва да влезем вътре — каза Кейт и той усети раздразнението в гласа й. — Не е възпитано да пренебрегваме домакините.

Люк се надигна и тръгна след нея. Пред вратата тя се обърна и процеди тихо:

— Гледай да е в рамките на закона, Люк! Или забрави за мен!

Той наведе глава. Не можеше да й обясни какво му бе причинил онзи кучи син. Как го ограби и го принуди да прекара шест години далеч от нея. Шест години в скитане из друг континент, чиято земя му беше чужда и лишена от прелест, въпреки че бе роден там. Любовта на Кейт беше много по-важна от всичкото злато на света. Но също толкова важно беше и достойнството му. Без него той не се чувстваше мъж.