Питър Уот
Сянката на орела (43)

42.

— Няма смисъл да продължаваме. По-добре е да излезем от скалите — каза Кристи на загледания във величествената гледка Майкъл. Шефът му не се наслаждаваше на красивите долини и облечените в зелени палта хребети, а търсеше път, който да му осигури преднина пред Морт и пиратите.

— Ще тръгнем преди изгрев-слънце — отвърна той. — Ще разпределим дежурства за през нощта. Няма да палим огън.

Другите кимнаха. Нямаха сили дори и за разговори. Изцъклените им от умора очи се взираха в меките виолетови сенки, които покриваха хълма пред тях. Ако утре успееха да го изкачат, може би имаше надежда да се завърнат по домовете си.

Но Кристи нямаше намерение да се борят още веднъж с планината. Реши да тръгнат надолу. Беше забелязал тясното корито на река, която се виеше сред гъстата тропическа гора. Нямаше да е лесно да се промъкват през гъсталаците, за да стигнат до нея, но всеки от тях имаше мачете, за да разчиства лианите пред себе си.

Ху последва Джон към едно огромно дърво, чиито корени осигуряваха удобен кът за нощуване. Двамата се настаниха и той извади от торбата малко сушено месо.

— Месо — обясни той, като видя учудения й поглед. — Прави се по същия начин, както твоите хора сушат риба.

Тя поднесе парчето до устата си и го опита, но й беше трудно да отхапе жилавото като подметка месо. Джон се засмя на подозрението, с което момичето огледа твърдия къс, и каза:

— Ще трябва да се справиш, защото това е единственото, което има за вечеря.

След няколко опита Ху се пребори и задъвка. Месото беше солено, но с приятен вкус.

— Говориш китайски като бял човек — каза тя, — но си личи, че имаш и китайска кръв.

— А ти говориш китайски като китайка — засмя се той и смутено отмести поглед.

Трудно му беше да води приятелски разговор с нея. Тя беше толкова красива, че се изпотяваше всеки път, когато трябваше да я погледне. Под обичайните сини панталони и риза той виждаше тънката й и стройна като на момче фигура, която го вълнуваше по непознат досега начин.

— Говоря и френски — заяви с гордост Ху, но изведнъж лицето й пламна от гняв. — Това е езикът на моите врагове.

Джон не беше наясно къде се намира Кошин, нито знаеше подробности за френските колонии.

— Разкажи ми за себе си — помоли.

Ху се обърна към него. Откритият и сърдечен поглед на евроазиатеца прогони тежките мисли от главата й. Усмихна се и разкри душата си пред него. Разказа му всичко за себе си, за семейството си и за борбата, която водеха с колонизаторите. Разговорът им продължи, докато Хенри се появи и каза, че е дошъл ред на Джон да застъпи на пост.

Ху се оттегли при другите, които отдавна спяха, а Джон се настани до дървото и се замисли. Беше му приятно и леко в компанията на китайското момиче. Отдавна мечтаеше за друго човешко същество до себе си, но тя беше дъщеря на аристократи и беше изключено да се надява, че ще обърне внимание на някакъв обикновен мелез.

Той се заслуша в успокояващото шумолене на листата и тихите стъпки на опосумите. Необичайно раздвижване зад него го накара да застане нащрек. Бавно вдигна пушката и се обърна рязко. Пред него изникна бледото лице на Ху.

— Страх ме е да заспя — свенливо прошепна тя и седна до него. — До теб се чувствам в безопасност.

За пръв път, откакто китайците я отвлякоха, тя се доверяваше на друг човек. Животът й на бунтовник изискваше непрекъснато да бъде нащрек и да не вярва на никого, дори и на хората от своя народ, защото много от тях сътрудничеха на французите. Но тук, в тропическата гора, тя не беше водач на въстание, а жена, чийто живот зависеше от уменията и куража на мъжете до нея. Съдбата й беше в ръцете на този красив и силен мъж и тя нямаше нищо против да се чувства закриляна от него. Отпусна главата си на гърдите му и заспа. Джон обгърна раменете й с ръце и усети неизпитана досега нежност. Не смееше да помръдне, сякаш тя беше толкова крехка, че едно по-рязко движение можеше да го счупи. Той затвори очи и се наслади на топлината, която излъчваше тялото й. Но моментът на блаженство отлетя, щом си спомни инструкциите на Су Йън да заведе Ху при него. Да наруши клетвата към шефа си означаваше да покани смъртта на гости. Не, трябваше да се придържа към плана на Су и да предаде Майкъл — човека, на когото разчиташе в момента и вярваше, че единствен може да ги преведе невредими през джунглата. Това беше жестоко. И нямаше да бъде лесно.